№ 187
гр. Разград, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Светлана Л. И.а
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Гражданско дело №
20233300100051 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 432 КЗ във вр. с чл.52 ЗЗД, чл.86 ал.1 ЗЗД
Депозирана е искова молба от Я. Х. К. и Г. Н. К. чрез пълномощник, срещу Зд Бул
Инс АД, с искане за осъждането на ответника да заплати сума в размер на 200 000лв. за
всеки един, обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки
страдания и психически стрес по повод смъртта на сина им - Д. Я.ов К., починал в резултат
на ПТП от 02.03.2022г., законната лихва от даТ. на уведомяване на застрахователя -
13.12.222г. както и сторените разноски. Сочи се, че на 02.03.2022г. около 07,26 ч. на главен
път I-2 Русе-Варна на км.25+ 760 в посока гр.Русе, в условията на гъста мъгла и намалена
видимост, мокра пътна настилка на прав пътен участък, водачът Е. А. У. на л.а. Ауди 80 с
рег. № ***, предприема маневра изпреварване на попътно движещ се пред него товарен
автомобил Скания Р420 с рег. №***, с прикачено към него полуремарке, управляван от С. Н.
К., при което вижда насрещно движещия се товарен автомобил Ман ПГХ 46 с рег. №*** ***
с прикачено към него полуремарке с рег. №*** управляван от Е. П. и предприема маневра за
прибиране зад изпреварваното МПС, пи което се блъска в задната лява страна на
полуремаркето му, от което губи контрол над автомобила, поднася се, навлиза в ленТ. за
насрещно движение и се блъска в товарен автомобил Ман ТГХ 46 с рег. №*** ***. При
инцидента е причинена смъртта на Д. Я.ов К., пътник на задната лява седалка в л.а. Ауди 80
с рег. № ***. За произшествието съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№139/34/2022г., Образувано досъдебно производство №76/2022г. на РУ на МВР –Две
могили към ОД на МВР-Русе. Починалият Д. бил син на ищците, които изключително
тежко приемат неговата загуба. Същите със сина им и дъщеря им Б. били сплотено и
задружно семейство, силно привързани един към друг. Отгледали сина си в атмосфера на
любов и взаимно уважение, като се стараели да не му липсва нищо. Показвали обич и
1
отдаденост на сина си и държали той да усеща винаги тяхната закрила и грижа. Членовете
на семейството имали изградена силна емоционална и духовна връзка помежду си, която се
съхранила с времето и между тях царяла разбирателство. Общували поС.но със своя син,
били в течение с всичко случващо се в живота му. Те също можели да разчитат на него,
винаги бил насреща, когато имали нужда от него. Починалият неизменно срещал подкрепа и
разбиране у своите родители, които милеели за него. Те винаги се събирали заедно по
поводи и празници наслаждавали се на времето прекарано заедно. Както майката така и
бащата имали здрава и дълбока връзка със своя син, който ги обичал и държал на тях. Бил
тяхната гордост и внасял щастие и смисъл в живота им. Д. бил добър син, млад и
жизнерадостен млад човек едва на 30 години,животът бил пред него. Ритъмът на живот
сега бил изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Ищцата с умиление си спомняла
всички хубави моменти преживени с нейния син. Непрестанно мислела за трагичния
инцидент, заради което се разстройва силно и плачела неутешимо. Страдала от поС.но
безсъние, нямала никакъв апетит, отпаднала физически. Ищецът след загубата на сина си
ограничил социалните си контакти,станал мрачен и мълчалив. Нямал желание за нищо,
чувствал се смазан и безпомощен, поради което се затворил в себе си. Двамата били дълбоко
опечалени, внезапната загуба ги е травмирала, станали емоционално лабилни и тревожни,
излизали рядко и скърбели поС.но. Смъртта на сина им ги променила изцяло, липсата му
сега ги карала поС.но да посещават гроба му, в отчаян опит да намерят утеха. Поради
тежкото емоционално съС.ие, в което изпаднали в дните след смъртта на сина им се
наложило и двамата да потърсят консултация и помощ от психиатър. Поставена им била и
съответната диагноза. Твърдят, че виновният за ПТП водач имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника валидна от 19.12.2021г. до 18.12.2022г.
Във връзка с това на 13.10.2022г. отправили молба-претенция до ответника, като до
настоящия момент застрахователя не е определил и изплатил застрахователно обезщетение
по заявените претенции.
Ответникът депозира отговор. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие това, че водачът на МПС е
нарушил правилата за движение по пътищата, както и при липса на акт по чл.300 ГПК,
твърденията на ищеца подлежат на пълно доказване. Прави в условията на евентуалност
възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия Д. К., който бил без
поставен предпазен колан Качил се в автомобил управляван от алкохолно повлиян водач,
като с това си поведение се е поставил в повишен риск. Оспорва началния период на
претенцията за лихви, твърди, че не съобразена с разпоредбата на чл.497 КЗ. Сочи, че
застрахователят не е могъл да се произнесе по претенцията, поради непредставяне на
изискани от увредените лица документи.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната
фактическа обстановка: На 02.03.2022г. около 07,26 ч., на главен път I-2 Русе-Варна на
км.25+760 в посока гр.Русе, се е движел л.а. Ауди 80 с рег. № ***, управляван от Е. А. У..
Същият е предприел маневра изпреварване на движещ се пред него товарен автомобил
2
Скания Р420 с рег. №***, с прикачено към него полуремарке, управляван от С. Н. К., в
който момент насрещно се е движел товарен автомобил Ман ПГХ 46 с рег. №*** *** с
прикачено към него полуремарке с рег. №*** управляван от Е. П.. Водачът У. предприел
маневра за прибиране зад изпреварваното МПС, при което се блъснал в задната лява страна
на полуремаркето му, от което изгубил контрол над автомобила, навлязъл в ленТ. за
насрещно движение и бил блъснат в дясната част от товарния автомобил Ман ТГХ 46 с рег.
№*** ***, като след удара лекият автомобил бил влачен в обратна на посоката си на
движение от товарния автомобил. При инцидента е причинена смъртта на Д. Я.ов К., пътник
на задната лява седалка в л.а. Ауди 80 с рег. № ***. Водачът на л.а. „Ауди 80“ с рег. №****
имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
ответното дружество с полица №BG/02/121003565063 валидна от 19.12.2021г. до
18.12.2022г.
По случая е образувано ДП №76/2022г. по описа на ОД на МВР-Русе. Същото е
приключило с постановление от 13.04.2023г. на ОП-Русе, като наказатеното производство е
прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 НПК. В същото е прието, че произшествието се
дължи на потивоправното поведение на Е. У., който предприел изпреварването в нарушение
на разпоредбата на чл.42 ал.1 т.2 ЗДвП.
Ищците са родители на починалия Д. Я.ов К. видно от удостоверение за наследници
изх.№91/29.03.2022г.
С молба вх.№732367 от 13.10.2022г. ищците са предявили претенция пред ответника,
за заплащане на обезщетение в резултат на ПТП настъпило на 02.03.2022г. Няма данни до
настоящия момент застрахователя да е определил и изплатил застрахователно обезщетение
по заявените претенции, за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от смъртта
на сина им.
По делото са събрани гласни доказателства, във връзка с претърпени от ищците
неимуществени вреди.
Св. Е. К. сочи, че познава ищеца, с когото били колеги работели в чужбина. Познавал
и съпругата му Г. от близо 2 години, от тогава познавал и синът им Д.. Покрай баща му,
станали по-близки. Баща и син се разбирали идеално. Семейството било като за пример. Я.
се гордеел със сина си. Момчето било спортен тип, бил уважителен. Заедно живеели в едно
домакинство, Д. не бил женен. Бащата бил пример за сина си. След произшествието Я.
дръпнал назад, не бил такъв жизнен. Отчаян, объркан изглеждал. Съпругата му от 2 месеца
работела при него в дюнерджийницата, за да се разсее, много тъгувала. Понякога я засичал
да плаче. Разсеяна е. Имало разлика при Я. сега и преди. Понякога се събирали с него,
плачел. Споделял за загубата на сина си, с който имали планове. Имало промяна в Я.
последно време - взел да куца, споделял че с краката има проблеми.
Св. Н. С. - съпруга на брата на Г.. Сочи, че сина им се родил 1991 г. на 01.05. имали
и дъщеря. Мъжката рожба означавала много за тях - той бил продължение на рода. Ищците
работели в България, но като израснали децата им се наложило да работят в чужбина. Първо
Я. заминал, след това Г. заминала за Белгия. Д. като завършил, също заминал при тях,
3
където работел. Купили апартамент за него в Русе. Д. се върнал от чужбина и работел в Русе.
Родителите правели всичко възможно за децата си, били задружно семейство. Д. имал
респект от баща си, но бил по-близък с майка си за споделяне. Връзката между тях не е
прекъсвана докато били в чужбина. Родителите правели всичко възможно за детето си,
първо да учи, купили му апартамент, помогнали му да купи кола. И разчитали на него за по-
нататък. Последната година той живял при баба си в Цар Калоян, защото била неподвижна,
грижел се за нея, докато майка му и баща му отсъстват от България. Дъщеря им от 2015 г.
била в Турция. След произшествието със сина им, сякаш светът се сринал. Г. все още не
можела да вдигне глава, да излезе пред хората. Не искала да работи, не искала да вижда
никого. Принудили я да отиде при психолог. Животът пред тях вече нямал никаква
стойност. Принудили я да работи, да бъде сред хора. Дълго време - година и половина била
в къщи. Г. в момента била с кислороден апарат, оказало се, че има сънна апнея от 6 месеца.
Я. имал кръвно, не можел да спи, нощно време обикалял.. И двамата приемали
антидепресанти.
Св. А. Д. сочи, че ищците имали много добро семейство, не била свидетел на лоши
отношения между родителите и сина им. Помагали си. Като пораснал Д., заминали да
работят в чужбина. Първо родителите отишли в чужбина, след това Д. и неговата сестра.
Лятото си идвали, в годината един път се връщали. Д. помагал на майка си, пазарувал.
Грижел се за баба си. Я. и Г. разчитали на Д., че ще ги гледа. След смъртта му Г. не била
добре, все плачела, Всяка седмица ходела на гробището, Я. и той тбил така, но по мъжки се
справял. Г. била „по-рухнала“, нямало промяна при нея. Не искала никъде да излиза, не
искала да разговаря, да вижда хора. Дъщеря им била в Турция.
Св. А. Т. - сестра на първия ищец сочи, че родителите на Д. били много щастливи с
него, отнасяли се добре един с друг. Д. не бил женен, живеел с родителите си, помагал им.
Били добро, задружно семейство. Надявали се на старини сина им да им помогне, да се
грижи за тях. Дъщеря им - Б., живеела и работела в Турция. Д. прекарвал повече време с
родителите си. Сочи, че племенника и е починал на път за работа, тогава станала
катастрофата. Много тежко родителите преживели погребението. Често после ходела в дома
им, брат и често плачел, говорел, че му е трудно. Не можел да свикне, че сина му е починал
и няма да го види. Ходили на лекар, доколкото знае приемал лекарства. След смъртта на Д.
при Г. имало по-голяма промяна. Получила задух. Виждала я често да плаче. Всяка седмица
ходела на гробищата. Скоро започнала работа, за да е сред хората.
Св. Ц. Р. П., полицейски служител при ОД на МВР Русе, сочи, че си спомня за
инцидента станал на пътя Русе-Варна, миналата година между л.а. „Ауди“ и т.а. „Скания“.
Било сутринта, имало мъгла, намалена видимост на пътя до около не повече от 100-150
метра. Пътят бил хлъзгав поради наличието на мъглата. Били изпратени от оперативния
дежурен на главен път І-2 Русе-Разград, след втория разклон за с. Бъзън, посока Разград за
настъпило ПТП с пострадали лица. При пристигане на място установили румънски товарен
автомобил и български лек автомобил с разградска регистрация - „Ауди 80“, което било
встрани, в дясно извън пътя, посока Разград. Вътре имало три лица и тримата били
4
починали на място - водача, пътник до водача и пътник на задната седалка. В течение на
огледите румънския водач им предоставил запис от видеорегистратор, на който ясно се
виждало произшествието. Румънецът пътувал посока Разград, а българският автомобил
посока Русе. При предприемане на изпреварване от страна на българския автомобил, не е
могъл да се прибере в ленТ. си и се ударил със странична задна, дясна част в товарен
автомобил. Завъртял се и румънския автомобил го блъснал в страничната част. Следствие на
което загинали водача и още двама пътници. Свидетят обяснява, че лекият автомобил не
бил обърнат, но имал деформации по както, че автомобилите не били местени, когато са
пристигнали на мястото. Направило му впечатление, за пътника отзад, който бил починал,
гледайки телефона. Не се сеща дали са имали колани.
В заключението на вещите лица по назначена комплексна съдебно медицинска и
автотехническа техническа експертиза сочат, че предвид локализацията, характера и
тежестта на механичните и инерционни травма експертизата счита, пасажера на задна лява
седалка е пътувал без поставен предпазен колан. Установените при аутопсията на Д. К.
увреждания са резултат на действието на твърди тъпи/тъпоръбести предмети, предмети с
остър връх и режещ ръб и инерционни сили. Предвид установения с Автотехническата
експертиза механизъм на настъпване на ПТП и механогеназата на констатираните при
аутопсията травми, носенето на поставен предпазен колан от пасажера на задна лява седалка,
не би предотвратил фаталния изход. Пострадалият Д. К. е бил пътник в лек автомобил
„Ауди 80" с per. № **** с водач Е. А. У. и е седял на задна лява седалка зад водача. За л.а.
„Ауди 80" ударът е бил дясно-страничен в задна дясна врата с много голяма сила поради
голямата маса на товарен автомобил „МАН" с прикачено полуремарке и с висока сумарна
скорост 124 км/час. Лек автомобил „Ауди 80" с per. № **** е произведен през периода 1991-
1994 година с ляв волан и е снабден с предпазни колани на всичките 5 седалки. В процесния
случай за л.а. „Ауди 80" ударът е дясно-страничен с много голяма сила поради голямата маса
на товарната композиция и високата сумарна скорост на движение, в посока от дясно на
ляво в областта на задната дясна врата, като след удара лекият автомобил е влачен около 20
метра в обратна на движението си посока от т.а. „МАН" и предпазният колан, не е
достатъчно ефективен и позволява странично свободно инерционно движение на тялото на
пострадалия Д. К., който е седял на задна лява седалка зад водача в л.а. „Ауди 80" с рег.№
***. Масата на т.а. „МАН" с прикаченото към него полуремарке е около 30 пъти по-голяма
от масата на лекия автомобил, като сумарната скорост в момента на удара е 124 км/час.
Ударът за т.а. „МАН" е челен, а за л.а. „Ауди 80" ударът е дясно - страничен, като силно
деформирана и напълно унищожена е цялата дясна част на лекия автомобил от преден десен
до заден десен калник, както и преден и заден капак, предно и задно стъкло, таван. Всички
детайли от дясната част на купето на автомобила: калници, врати, носещи колонки, под,
таван са хлътнали навътре към купето. Първоначалният контакт е настъпил между левият
ръб на предната броня на товарния автомобил, като най-голямата деформация е в задната
дясна врата на лекия автомобил, която е с дълбочина 0,98 метра навътре в купето. При удара
е смачкан тавана по цялата му дължина от дясната страна на лекия автомобил. От удара
купето на лекия автомобил е усукано във форма на дъга, като детайлите от лявата страна са
5
изкривени посока отдясно-наляво. В процесния случай предпазният колан на задната лява
седалка, където е седял пострадалия Д. К., не е достатъчно ефективен, тъй като позволява
странично свободно инерционно движение на тялото при настъпилия с много голяма сила
дясно-страничен удар в задната дясна врата с последващо отхвърляне на тялото и към лявата
задна врата на лекия автомобил.
Според заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза
механизмът на ПТП е следният: На 02.03.2022 г. около 07,30 часа състав от превозни
средства - седлови влекач „МАН ПГХ 46" с рег.№ *** *** и триосно полуремарке с рег.№
QAKR 013, управляван от Е. П. се е движил по път 1-2 /Русе-Варна/ в района на км.26+760
по посока към гр. Разград със скорост около 64,4 км/час. Пътният участък е прав, с
широчина на платното за движение 8 метра, разделено на две ленти за двупосочно движение
с прекъсната разделителна линия. Пътната настилка е асфалтова, без неравността, мокра и
хлъзгава. Поради продължителна и гъста мъгла видимоста в пътния участък била силно
понижена до 50 метра. По същото време и в обратна посока (от Разград за Русе) се движил
друг състав от превозни средства: седлови влекач „Скания Р420" с peer № *** с полуремарке
с рег.№ ***, управляван от С. Н. К. със скорост около 63,5 км/час, а след него в същата
лента и лек автомобил „Ауди 80" с рег.№ ****, управляван от Е. А. У.. В района на
км.26+760 водача на л.а. „Ауди 80" започнал изпреварване на движещият се пред него
товарен състав с влекач „Скания", но след като забелязва насрещно движещият се т.а.
„МАН" прекратява маневрата и прави опит да се върне обратно в прилежащата му лента за
движение. Последва съприкосновение между предния десен габарит на лекия автомобил със
задната лява част на предпазната броня на полуремаркето, при което лекия автомобил се
занася и навлиза в насрещната лента насочен странично с дясната си част напред. Водача на
т.а. „МАН" забелязва лекия автомобил, но не успява да предотврати удара поради
недостатъчното разС.ие (72,2) метра между двата автомобила. Ударът настъпва в ленТ. за
движение на товарния автомобил като кос страничен удар между левия ръб на предната
броня на товарния автомобил и предния десен калник на лекия автомобил, като в процеса на
деформация обхваща цялата дясна странична част на лекия автомобил. След удара
товарният автомобил продължава движението си напред до установяването си в покой. В
момента на първия удар скоростта на л.а. „Ауди 80" е била 59,4 км/час, а на товарен
автомобил „Скания" с полуремарке - 63,5 км/час. В момента на втория удар скоростта на
лекия автомобил е била 59,4 км/час, а на товарен автомобил „МАН" с полуремарке - 64,4
км/час. Ударът между предната дясна част на л.а. „Ауди 80" и лявата задна част на
полуремаркето теглено от т.а. „Скания" е настъпил в дясната лента (Разград-Русе) на
разС.ие около 45 метра след ОР1 (начало на крайпътна отбивка) и на 0,6 метра вдясно от
разделителната линия. Ударът между дясната странична част на лек автомобил „Ауди 80" и
предната част на т.а. „МАН" с прикачено полуремарке е настъпил в насрещната лента (в
ленТ. за движение на товарния автомобил по посока от гр. Русе към гр. Разград) на около 15
метра след ОР1 и на 0,75-3,2 метра от дясната граница на пътя. Първият инициален удар е
между предната дясна част в областта на десния габарит на лекия автомобил със задната
лява част на полуремаркето на т.а. „Скания" . В резултат на този удар е счупен преден десен
габарит, деформиран преден десен калник и дясна част на предната броня на л.а. и леко
изкривена назад задната предпазна греда на полуремаркето. Вторият удар е масивен, със
сумарна скорост 124 км/час, между дясната странична част на л.а. с челната предна част на
т.а. „МАН", като силно деформирана и напълно унищожена е цялата дясна част на
автомобила от преден десен до заден десен калник, както и преден и заден капак, предно
6
изадно стъкло. Всички детайли от дясната част на купето на автомобила: калници, врати,
носещи колонки, под, таван са хлътнали навътре към купето. Най-голямата деформация е в
задната дясна врата на лекия автомобил, която е с дълбочина 0,98 метра навътре в купето.
При удара е смачкан тавана по цялата му дължина от дясната страна на лекия автомобил. От
удара купето на лекия автомобил е усукано във форма на дъга, като детайлите от лявата
страна са изкривени посока отдясно-наляво. На товарния автомобил са деформирани и
повредени предна броня, предна маска, преден ляв калник, предна напречна греда, воден
радиатор, фарове. Ударът между л.а. „Ауди А80" и т.а. „МАН" е дясно-страничен с много
силен ударен импулс, поради което тялото на возещият се на задна лява седалка Д. К. би
било отхвърлено по посока надясно към задната дясна врата и тавана, а в процеса на влачене
в обратна посока към лявата задна врата, като при тези свободни инерционни движения
пострадалия е възможно да се удари в детайли или деформирани части както от лявата, така
и от дясната му страна - задни лява и дясна врата, колонки на вратите, таван, под. В с.з.
пояснява, че при удара сумарната скорост е около 124 км/ч, след това лекият автомобил
придобива скоростта на товарния автомобил. Поради този голям ударен импулс -
неколкократно по-голям от ударния импулс на лекия автомобил, по тази причина лекият
автомобил започва да се връща обратно на движението си, в обратна посока. Налице е
свободно движение. Имало е съприкосновение между тялото и дясната врата, има
нараняване в дясната страна. При този силен удар и тежки деформации, би настъпил летален
изход и при поставен колан. Причина за настъпването на ПТП е загубата на контрол, поради
несъобразяване на скростта на движение с пътните услловия при намалена видмост и
навлизане в ленТ. за насрещно движение от водача на л.а. „Ауди 80" в опасната зона за
спиране на т.а. „МАН". ПТП е било предотвратимо в случай, че водача на л.а. „Ауди 80" не
е предприемал изпреварване в условията на конкретната пътна обстановка-хлъзгава
настилка и намалена видимост до 50 метра.
В заключението си вещото лице по назначената психологична експертиза сочи, че
преживяванията и споделените поведенчески реакции на осв. Г. и Я. К.и, особено при осв.
Г., подкрепени от предоставените амбулаторни листи от специалист - психиатър, както и от
данните от психологическото изследване сочат, че след инцидента при лицата се е
разгърнала РЕАКЦИЯ НА ТЕЖЪК СТРЕС И РАЗСТРОЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА-
/ТРЕВОЖНО-ДЕПРЕСЙВНА РЕАКЦИЯ/. Това психично разстройство е от областта на
граничната психиатрия, възниква като отговор към стресогенното събитие - внезапната
загуба на сина им, явяващо се значима психотравма; налице са характеристики като
персистиращото безспокойство, напрежение, подтиснато настроение, както и симптоми от
невротичния регистър - колебания в съня, апетита, тонуса; на поведенческо ниво се
наблюдава промяна в стила на контактуване, както и в стереотипите на живот. В
болшинството случаи завършва с оздравяване, но е възможно някои от оплакванията да
персистират с години. Това съС.ие не нарушава базисните психични годности на индивида
И при двамата освидетелствани - Г. К. и Я. К. в момента се отчита все още наличие на лека
депресия и чувства свързани с преживяването на травмата от загубата на сина им. Това се
обяснява от природата на връзката / родител-дете/, силната емоционална привързаност,
която е имало между тях, както и с ценностите на субкултурата, в която сина се приема като
основен наследник, натоварен с отговорността и грижата за възрастните. След преживения
стрес от загубата и при двамата се задълбочават здравословните проблеми водещи освен до
7
физически неразположения и до промени в емоционалното съС.ие, което с типичните
негативни симптоми вследствие на травмиращото събитие може да се причисли като
хронично стресово съС.ие нарушаващо емоционалния баланс, т.нар. жизнена криза или
психотравма нарушаваща адаптационните механизми на личността, която няма
характеристиките на патологично, болестно съС.ие, но покрива критериите за наличие на
тревожно-депресивно разстройство, и е с достатъчно силен емоционален оттенък водещ до
значима промяна в социалното функциониране. Осв. Г. Н. К. и Я. К. са потърсили помощ от
специалист - психиатър, който е изписал терапия, непосредствено след събитието и
месеците след него. След събитието се задълбочили проблемите с високото кръвно у осв. Я.,
а Г. Н. развива сънна апнея, което само по себе си е сериозно, животозастрашаващо
заболяване. Налице са симптоми за затруднения в обичайното функциониране и при двете
лица, особено при Г. Н.. Двамата водят сравнително затворен начин на живот, който в
комбинация с редица други неблагоприятни житейски факти /възрастта, заболяванията,
грижите за болен и възрастен родител, отдалеченото местоживеене на дъщеря им./
минимизира позитивните преживявания и стеснява ресурсите на личността за справяне с
негативните чувства. Към момента осв. Г. К. приема все още назначената й терапия, а
съпругът й Я. е спрял приема на предписаните таблетки, предвид това, че се налага да
работи. И двамата се възвръщат поетапно към обичайните дейности в ежедневието, както и
към социално вграждане чрез трудова реализация. В с.з. обяснява, че преживяванията и
споделените поведенчески реакции на осв. Г. и Я. К.и, особено при първата, подкрепени от
приожените амбулаторни листи за преглед при вещо лице – психиатър, както и от
психологичното изследване сочат, че след инцидента при лицата се е разгърнала – Реакция
на тежък стрес и разстройство в адаптацията/тревожно депресивна реакция/. Това психично
разстройство е в областта на граничната психиатрия, възниква като отговор към
стресоченното събитие-внезапната загуба на сина им, явяващо се значима психотравма;
налице са характеристики като персистиращо безспокойство, напрежение, подтистнато
настроение, както и симптоми от неврогичния регистър-колебания в съня, апетита, тонуса,
на поведенческо ниво се наблюдава промяна в стила на контактуване, както и в
стериотипите на живот. В болшинството случаи завършва с оздравяване, но е възможно
някои от оплакванията да персистират с години. Това съС.ие не нарушава базисните
психични годности на индивида. И при двамата освидетел в момента се отчита все още
наличие на лека депресия и чувства свързани с преживяването на травмата от загубата на
сина им. Това се обяснява от природната връзка родител-дете, силна емоционална
привързаност, която е имал между тях, както и с ценностите на субкултурата, в която сина
се приема като основен наследник, натоварен с отговорността и грижите за родителите.
Освидетестваните са потърсили помощ от специалист-психиатър, който е изписал терапия,
непосредствено след събитието и месеците след него. След събитието се задълбочили
проблемите с високо кръвно у Я., а Г. Н. развива сънна апнея, което само по себе си е
сериозно, животозастрашаващо заболяване. Налице са симптоми за затруднения на
обичайното функционира на двамата, особено при Г. Н.. Към момента последната приема
все още назначената и терапия, съпругът и Я. е спрял приема на предписаните таблетки,
8
предвид това, че се налага да работи. И двамата се възвръщат поетапно към обичайните
дейности в ежедневието, както и към социално вграждане чрез трудова реализация. В с.з.
вещото лице пояснява, че с времето тенденцията е към подобряване, но от гледна точка на
интензивността на тъга и мъка първите месеци тази интензивност е била силна, тя ще остане
за дълго време с по-слаба интензивност. Около даТ. на смъртта, семейни празници тези
усещания на скръб, мъка и тъга ще се засилват отново. В прогностичен план симптомите и
изписаното лечение за поставената от психиатъра диагноза разстройство на адаптацията в
развитие трае от месец, два, три до шест месеца тази диагноза. Ако симптомите и
оплакванията продължават повече от 1 г. в развитие това разстройство преминава в
тревожно депресивно разстройство. Минала е вече една година и при Я. и Г. няма такова
разстройство.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като компетентни, обосновани и
неоспорени от страните.
В с.з. са приложени амбулаторни листи за извършени прегледи на ищците на
25.09.2023г. от психиатър с посочена диагноза за двамата - смесено тревожно-депресивно
разстройство и предписана терапия
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ, следва да е
налице валиден застрахователен договор по застраховка "Гражданска отговорност" между
него и деликвента, както и да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи
отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увреденото лице. Застрахователят
дължи обезщетение за вредите, само когато застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице, т.е. отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител. В случая е безспорно, че между ответника и водача на л.а Ауди 80 с рег.
№*** Е. А. У. е имало валидно застрахователно павооотношение към момента на ПТП.
Безспорно е, че при същото произшествие на 02.03.2022г. е починал сина на ищците, който е
бил пътник в лекия автомобил. Оспорва се механизма на ПТП и че същото се дължи на
виновно поведение на водача на лекия автомобил Е. У.. От събраните доказателства, в
частност констативния протокол за ПТП с пострадали лица от 02.03.2022г., заключението на
вещото лице по автотехническата експретиза, показанията на св. К. и П., приложеното ДП
№76/2022г., се установява, че причина за настъпване на произшествието са предприетите
действия от страна на водача на л.а. Ауди 80 - Е. У. по изпреварване на управляваното от
св.К. МПС - т.а. Скания. Предприел е маневра изпреварване на движещата се пред него
композиция-седлови влекач Скания Р420 с полуремарке, навлязъл в ленТ. за насрещно
движение, като забелязвайки насрещно движещия се т.а. МАН прекратил маневрата, а при
опит да се върне обратно в приложащата му лента за движение, последвало
съприкосновение между предната му дясна част и задната дясна част на ремаркето, след
което навлязъл в насрещната лента странично с дясната си част, при което т.а. МАН удря
лекия автомобил в дясната странична част. За лекият автомобил ударът е с много голяма
сила, поради голямата маса на товарната композиция и високата сумарна скорост на
9
движение, като лекят автомобил е влачен около 20метра в обратна на движението си посока
от т.а. МАН, при което возещия се на задната седалка на лекия автомобил Д. К. е получил
посочените от вещото лице в изготвената съдебно медицинска експертиза травми, които са
били несъвместими с живота. В случая съдът намира, че водачът на л.а. Ауди 80 с рег. №***
- Е. А. У. е нарушил правилата за движение, на първо място разпоредбата на чл.20 ал.2
ЗДвП - при избиране скоростта на движението не се е съобразил с атмосферните условия, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. Както бе
посочено по-горе при хлъзгава пътна настилка, намалена видимост, е предприел
изпреварване на товарната композиция. От своя страна насрещно движещия се т.а. МАН не
е успял да предотврати удара, поради недостатъчното разС.ие между двата автомобила, тъй
като лекия автомобил е бил в опасната му зона за спиране. Водачът У. е извършил и
нарушение на разпоредбата на чл.42 ал.1 т.2 ЗДвП – при предприемане на изпреварване е
длъжен след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разС.ие,
достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното
МПС. Явно, че водачът на л.а. Ауди 80 е предпирел маневрата изпреварване без да е имал
достатъчно видимост, в противен случай би забелязал движещия се в насрещната лента т.а.
МАН, или е разчитал, че ще може да довърши безопасно маневрата, но не е съобразил
разС.ието на което се е намирало другото МПС, както и пътните условия. С оглед
гореизложеното намира, че са налице всички елементи на фактическия състав на
отговорността на водача на лекия автомобил Е. У. по чл. 45 ЗЗД в конкретния случай,
включително вината на последния и противоправността на деянието, настъпилите вреди -
смъртта на сина на ищците, вследствие на произшествието. Поради което е налице
основание за ангажиране на отговорността на застрахователя по задължителната
застраховка Гражданска отговорност на водача на МПС - Ауди 80 с рег. №***.
Относно доказването на размера на обезщетението на претърпените от смъртта на
пострадалия неимуществени вреди от страна на всеки един от двамата ищци, намира
следното: Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС №
4/23.12.1968 г., справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението
при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната съвкупност, при
това в мотивирано изложение за преценката на приноса им спрямо увреждането. В
константната практика се приема становището, че понятието "неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от
него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, намиращи отражение не само върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното съС.ие, както и че
критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога
10
детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото
му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При
определяне на обезщетението в случая следва да съобрази възрастта на увредения,
общественото му положение и отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди.
От приетото по делото писмено доказателство-удостоверение за наследници е видно,
че загиналият Д. К. е син ищците. Независимо, че не е живял в едно домакинство с тях през
последните години поради това, че същите са работели в чужбина, връзката им не е била
прекъсната, което се установява от показанията на свидетелите С., Д. и Т., които съдът
кредитира като последователни, логични, взаимно свързани. Отношенията им са били
изключително близки, родителите са разчигтали за подкрепа от страна на своя син, както и
за това, че ще полага грижи за тях и в бъдеще. Според показанията на св. К., който е имал
впечатления за съС.ието на двамата, след загубата на Я. в поведението на бащата се
наблюдава регрес. Майката работела от два месеца в неговата дюнерджийница, опитвайки
се да се разсее от мъката, като понякога я е заварвал да плаче. Според заключението на
вещото лице по назначената психологична експертиза, след инцидента при ищците се е
разгърнала - Реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията/тревожно-депресивна
реакция/. И при двамата се отчита все още наличие на лека депресия и чувства свързани с
преживяването на травмата от загубата на сина им. Това се обяснява от природата на
връзката/родител-дете/, силната емоционална привързаност, която е имало между тях, както
и „с ценностите на субкултурата, в която сина се приема за основен наследник, натоварен с
отговорността и грижа за възрастните“. Внезапната смърт на сина, починал вследствие на
процесното ПТП е лишила завинаги родителите му от синовна обич, подкрепа и опора. След
неочакваната смърт на сина, двамата са изпитвали дълбока болка, влошило се
здравословното им съС.ие. Потърсили са помощ от специалист – психиатър, който е изписал
терапия, непосредствено след събитието и месеците след него, която продължава и към
момента, видно от приложенит амбулаторни листи от 25.09.2023г. Освен това се
задълбочили здравословните им проблеми - с високото кръвно налягане на Я., а Г. развила
сънна апнея. При това положение и с оглед на възрастта на починалия Д. - на 30 години към
момента смъртта, здрав, работоспособен млад мъж както и отчитайки социално-
икономическите условия в страната към момента на събитието - м. март 2022г. и размера на
минималната работна заплата, съдът счита, че дължимото обезщетение, определено по
справедливост, възлиза в размер на 160 000 лева за всеки един от ищците. При съобразяване
на тези критерии съдът намира, че така определеното обезщетение в посочения размер
отговаря на обществените изисквания за справедливост, а до първоначално предявения
размер претенциите следва да се отхвърлят.
С оглед своевременно направеното в отговора на исковата молба възражение по чл.
51, ал. 2 ЗЗД от страна на ответника за намаляване на обезщетението за вреди, с оглед
допринасянето им от страна на самия пострадал следва да се съобрази, че е налице
задължителна съдебна практика - т.7 от ППВС № 17/1963 г., в която е акцентирано върху
11
предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане,
допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Приносът следва да бъде доказан по
категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване, при
условията на пълно главно доказване, а не и да е предполагаем. От значение е наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,
като не е необходимо пострадалият да е действал виновно. От гореизложения механизъм на
настъпване на ПТП става ясно, че с поведението си самият пострадал не е допринесъл за
настъпването на вредите/поради непоставен предпазен колан/. Действително предвид
локализацията, хаактера и тежестта на механичните инерционни травми, псажерът е бил без
поставен предпазен колан. В заключението си вещите лица обаче сочат, че в процесниня
случай предпазният колан на задната лява седалка, където е бил пострадалия Д. К., не е
достатъчно ефективен, тъй като позволява странично свободно инерционно движение на
тялото, при настъпилия с много голяма сила дясно-страничен удар в задната дясна врата с
последващо отхвърляне на тялото към лявата задна врата на лекия автомобил. При този
силен удар и тежки деформации, влаченето на автомобила около 20метра в обратна на
посоката му на движение, би настъпил летаен изход и при поставен предпазен колан.
Предвид основателността на главния иск следва да се присъди и законната лихва.
По този въпрос е налице съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, която се
споделя от настоящия съдебен състав и която практика е обективирана в Решение № 72 от
29.06.2022 г., постановено по т. д. № 1191/2021 г. на I т. о., Решение № 50102 от 20.10.2022
г. на ВКС по т. д. № 1428/2021 г., II т. о., ТК. Според същата, Кодексът за застраховането, в
сила от 01.01.2016г., изрично диференцира отговорността на застрахователя за собствената
му забава - чл. 497 КЗ - от отговорността му за забава, като функционално обусловена от
отговорността на делинквента чл. 494, т. 10 КЗ, чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2,
вр. с ал.3, вр. с чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ. Прието е, че застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от даТ. на
уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното събитие, или от
даТ. на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при
липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи
законната лихва върху обезщетението за собствената си забава. В случая ответникът твърди,
че не е могъл да се произнесе по претенцията, поради липса на необходимите за това данни,
непредставени от увредените лица документи, но не е ангажирал никакви доказателства в
тази насока. Поради което в случая законната лихва се дължи от даТ. на уведомяване на
застрахователя – 13.10.2022г.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното
застрахователно дружество следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС-Разград, дължимата за производството държавна такса, която е в общ размер
на 12 800 лв., както заплатените от бюджета суми по назначените експертизи в размер на 1
12
155,20лв., т.е. сума в общ размер на 13 955,20лв.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, с оглед изхода на спора ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвокат Р. М. при АК-София адвокатско възнаграждение за
предоставяне безплатно представителство и защита на ищците при условията на чл. 38, ал. 2
вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В случая, предвид уважения размер на претенциите, съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимото адвокатско
възнаграждение по уважения иск за обезщетение за неимуществени вреди за една инстанция
е 13 260 лв. с начислено ДДС за всеки един от ищците, т.е. в общ размер на 26 520лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно
отхвърлената част от претенциите. Същият е направил разноски в общ размер на 30840 лв. -
включващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 30480 лв., 300лв. депозит за
вещо лице и 60 лв. депозит за свидетели, отразени и в приложения списък по чл.80 ГПК.
Поради което ищците следва да заплатят сума 6 168 лв. за разноски съразмерно
отхвърлената част на исковете.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК831830482 седалище и адрес на управление
гр.София бул. Джеймс Баучер №87 да заплати на Я. Х. К., ЕГН**********, адрес гр.Цар
Калоян, общ.Цар Калоян, обл.Разград, *** сумата 160 000лв./сто и шестдесет хиляди лева/,
за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания и психически стрес
по повд смъртта на неговия син - Д. Я.ов К., починал в резултат на ПТП от 02.03.2022г.,
ведно със законната лихва считано от 13.10.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, като отхвърля иска до първоначално предявения размер като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК831830482 седалище и адрес на управление
гр.София бул. Джеймс Баучер №87 да заплати на Г. Н. К., ЕГН**********, адрес гр.Цар
Калоян, общ.Цар Калоян, обл.Разград, *** сумата 160 000лв./сто и шестдесет хиляди лева/,
за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания и психически стрес
по повд смъртта на неговия син - Д. Я.ов К., починал в резултат на ПТП от 02.03.2022г.,
ведно със законната лихва считано от 13.10.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, като отхвърля иска до първоначално предявения размер като неоснователен
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ЗА, ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК831830482 седалище
и адрес на управление гр.София бул. Джеймс Баучер №87, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. М.
при АК-София с адрес на дейност гр.София, ул. Цар Асен №1 ет.4 сумата 26 520лв./двадесет
и шест хиляди петстотин и двадесет лева/.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК831830482 седалище и адрес на управление
гр.София бул. Джеймс Баучер №87 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Разградския окръжен съд
сумата 13 955,20лв./тринадесет хиляди деветстотин петдесет и пет лева и двадесет стотинки/
13
ОСЪЖДА Я. Х. К., ЕГН********** и Г. Н. К., ЕГН********** двамат с адрес гр.Цар
Калоян, общ.Цар Калоян, обл.Разград, *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК831830482 седалище и адрес на управление гр.София бул. Джеймс Баучер №87 сумата 6
168лв./шест хиляди сто шестдесет и осем лева/ за разноски съразмерно отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
14