Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260110 30.11.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет
и осми октомври две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния
състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Нели Въгларова като разгледа докладваното от
съдията Маратилов въззивно гр.д.№667 по описа за 2020г. и за да се произнесе,
взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пещерски районен съд № 1030
от 31.12.2019г. постановено по гр.д.№ 1802/2018г. по описа на същия съд, е отхвърлен предявения от „А.Т. „ЕООД, с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление в гр.С.1463, район Т., бул.“В.“ №146, Б.Ц.Б.,
сграда А,представлявано от управителя И.Ш., против Л.Н.Д., ЕГН-**********, с
адрес ***, иск за приемане на установено дължимостта от страна на ответника в
полза на ищеца на сумите, а именно:-630.79лв-главница, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане;
56.38лева-административни разноски; 63.69лв-договорна лихва за периода от
21.03. 2017г. до 20.11.2017г.; 118.36лв-наказателна лихва за периода
21.04.2017г. до 12.07.2018г.; 232.88лв-възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №432 от 19.09.2018г. по
ч.гр.д.№1233/2018г. по описа на Пещерски
районен съд. Със същото решение е осъден
ищеца „А.Т.“ ЕООД да заплати на ответницата Л.
Д. сумата от 708лв деловодни
разноски.
Решението се обжалва от ищеца „А.Т.“
ЕООД в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , с въззивна жалба, с вх.№840 от
07.02.2020г. с искане да бъде отменено изцяло като постановено в нарушение на
процесуалния закон, неправилно и необосновано и се постанови ново, с което да
бъде уважен изцяло предявения от дружеството иск срещу ответницата Л. Д.
като се признае за установено по основание и размер на вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1233/2018г. по описа на РС-Пещера. Като съществено нарушение на
процесуалните правила се сочи съдържащи се непълноти и грешки в доклада на районния съд по чл.146 от ГПК и
бланкетно дадени указания по разпределението на доказателствената тежест и без
очертаване на спорните и безспорните факти по делото и събирането на
доказателства по неизяснените такива, имащо значение за правилността на
обжалваното решение, както и посочване на правнорелевантните факти и разпределяне доказателствената тежест. На
следващо място се твърди, че съдът не е изследвал всички представени
доказателства по отношение на сключения договор за поръчителство между
дружествата “К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, като в тази връзка съдът неправилно
достигнал до извода, че описаният договор представлява частен неподписан
документ, който не се ползва с формална
доказателствена сила относно авторството на материализираните изявления,
като в случая се касаело за сключена търговска сделка между две дружества, намиращи се в трайни търговски
взаимоотношения и при представен частен документ от „К.“-трето неучастващо лице
в спора, потвърждаващ извършване на плащането на задължението на Л.Д. по
сключения между тях договор за кредит. Излага се и довод, че дори страните /К. и А.Т./ да не постигнали съгласие да придадат
на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, то сделката е
потвърдена от страните при липса на направен отказ от нея и признанието на К. за
изплатените суми чрез представения документ. Затова счита, че е налице валиден
договор за поръчителство и А.Т. ЕООД може да се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор, доколкото има правното положение на поръчител и е
носител на регресни вземания, обратното на което било прието от исковия съд; че
вземането на поръчителя се различава от вземането на първоначалния кредитор
както по основание и момента на възникване /когато поръчителят е изпълнил
задълженията на длъжника към кредитора и плати дълга/, а и по размер и има
винаги за свое основание изпълнението на чуждо задължение, като размерът му
обхваща само действително заплатеното от поръчителя и включва действителния
размер на дълга, лихвите и разноските и тези по изпълнението; че плащането на задължението
на Л.Д. по договора за кредит е установено с удостоверение за погасени
задължения и прието от съда, издадено от К. ЕАД-трето неучастващо в спора лице
и неоспорено от ответната страна в процеса и че доказателствата за плащане на дълга
не са оспорени, нито автентичноста, нито
съдържанието на документа и същият следва да се цени като доказателство за
извършено плащане. Твърди се още, че
съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е назначил
експертиза по въпросите за извършеното плащане от страна на „А.Т.“ към „К.“ ЕАД.
Оспорват се констатациите на съда по отношение на сключения договор за
предоставяне на поръчителство /ДПП/ с оглед на дадените от ответника в
производството съгласия за уведомленията
и изявленията по сключения договор да бъдат предоставени съгласно ЗЕДЕУУ
/Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, с
предишно наименование ЗЕДЕП/. Коментира
се и разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗПФУР /Закон за предоставяне на финансови
услуги от разстояние/ за дадената дефиниция на
този вид договори като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправяне на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средствата за комуникация от разстояние и това е договорът за предоставяне на
финансови услуги от разстояние/ДПФУР/. Посочва се и разпоредбата на чл.18 от
ЗПФУР относно подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика
във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние
/ДПКР/ между които се сочат, че кредиторът е изпълнил задължението да предостави информация на
потребителя и че е получил съгласието му
за сключване на ДПКР; че за предоставянето на преддоговорна информация както и за
изявленията по този закон, се прилага
ЗЕДЕП-чл.3 ал.1 и ал.2; чл.13 ал.1 и ал.3 и че в случая ищецът подробно, по
ясен за клиента начин с изградена логическа
конструкция и потвърждение от страна на клиента е описал процедурата по сключване на договора
за предоставяне на поръчителство /ДПП/ чрез въвеждане на 5-цифрен код, с който
потвърждава сключването на договора.
Като неправилен се определя извода на исковия съд, че сключеният договор за предоставяне на
поръчителство е способ за заобикаляне
на императивната разпоредба на
чл.19 от ЗПК предвид възможността на кредитополучателя да избере един от трите
начина на обезпечаване на задължението, без да е задължаван от кредитора и че
кредитополучателят е избрал услугите на
този кредитор, което представлява свободата на договаряне като основен принцип
в ЗЗД като след сключването на договора за поръчителство на кредитополучателя е
изпратен обединен погасителен план на задълженията с цел избягване съмнения по
дължимостта на сумите, дължими по двата договора и възможност за отказ от
същите от страна на заемополучателя в 14-дневен срок. Счита, че с действията си
съдът е нарушил императивните принципи на гражданския процес като равенство и
състезателност на страните невзимайки в предвид и предходни сключени договори
за кредит с К. ЕАД обезпечени с поръчителство на А.Т.. Поддържа, че е налице
допуснато нарушение на закона от съда, изследвайки вземането на „А.Т.“ООД като сключен договор
за потребителски кредит,доколкото вземането на поръчителя се различава по
основание от първоначално сключения
договор и по своята същност следва да се разглежда като суброгация в правата на
първоначалния кредит. С въззивната жалба няма направени конкретни
доказателствени искания при условията на чл.266 от ГПК пред въззивната
инстанция. Претендира присъждане на разноски за заповедното и исковото
производства.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от насрещната страна Л.Д. чрез процесуалния си представител адв.Т. в който се
излагат доводи за неоснователност на жалбата поради нейния бланкетен
характер и без наведени конкретни пороци на обжалваното решение. Отговаря се на
всички доводи развити в жалбата, които се квалифицират като неоснователни,
коментира се приложението на чл.138 от ЗЗД, събраните по делото доказателства
както и подробната мотивировка на исковия съд въз основа на която е постановено
и обжалваното решение с което е отхвърлена заявената искова претенция.
Акцентирано е и на извода на съда за липсата
на индивидуално договорени клаузи в договора за потребителски кредит и
невъзможност на потребителя да влияе върху тяхното съдържание, особено при
договори при общи условия, липсата на методика за изчисляване на лихвата, погасителен план с изискуемото се по
закон съдържание, липса на реквизитите, които следва да съдържа ДПК съгласно
чл.22 във връзка с чл.11 от ЗПК, водещи до недействителност на същия. Моли да
се потвърди изцяло обжалваното решение с присъждане на разноските за въззивната
инстанция.
Пазарджишкият
окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта
на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във
въззивната жалба на „А.Т.“ ЕООД- гр.С., с вх.№840 от 07.02.2020г., както и
постъпилия отговор от насрещната по спора страна Л.Н.Д. *** и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в
чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.74, чл.79 и чл.138 от ЗЗД във връзка с чл.9,
чл.11 ал.1 т.18 от Закона за потребителския кредит,чл.86 от ЗЗД и във връзка с
чл.3 ал.1 от ЗЕДЕУУ и чл.18 от ЗПФУР.
В исковата си
молба, с вх.№7329 от 27.12.2018г./подадена по пощата с дата 21.12.2018г./ против ответника Л.Н.Д., ЕГН-********** ***, ищецът
„А.Т.“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.С., район „Т.“
,бул.“В.“ №146, Б.Ц.Б., сграда „А“, представлявано от управителя И.Ш., се твърди, че ищецът предявява
настоящия установителен иск за установяване на парично вземане срещу
ответницата по повод получено на 23.11.2018г. съобщение от заповедния Пещерски
районен съд по ч.гр.д.№1233/2018г. по
описа на същия съд, за постъпило възражение по чл.414 от ГПК от ответницата Д..
Твърди се, че същата е кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски
кредит от „К.“ ЕАД, с ЕИК *********, на
дата 18.08.2016г., като процедурата започнала
с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние на
интернет страницата на дружеството-www.credissmo.bg. Твърди се, че в зададените
полета в заявлението длъжникът попълнил личните си данни-трите имена; ЕГН;
номер на документа за самоличност; постоянен и настоящ адрес; електронен адрес за
получаване на документи и кореспонденция; мобилен телефон; допълнително лице за
контакт; желан размер на кредита; срок на договора за кредит; наименование на
кредитния продукт; условия за ползване на кредита и начин на усвояване на
сумата. Твърди се, че на заявлението е даден индивидуален идентификационен
№721291,като на посочения в заявлението от Д. електронен адрес/*****************@*****.***/, са й били изпратени автоматично договор 721291 от
18.08.2016г.,ведно с Приложение №1 към него; общи условия /ОУ/ и Стандартен
Европейски формуляр /СЕФ/. Твърди се, че процесните документи били налични и преди сключване на договора на сайта на
дружеството, съдържащи цялата необходима
преддоговорна информация за желания кредит,предоставени в ясен и четим вид, на
български език и при съблюдаване на нормативните изисквания. На ответника бил
представен и достъп до проект на договора за кредит и приложението към него с
посочени дължимите от него на Кредесимо АД суми-заявения размер на главницата, размер
на възнаградителната лихва с оглед заявения период на погасяване. Твърди се, че
след запознаване с всички условия ответницата Л.Д. въвела самостоятелно на
указано за това място в сайта команда “Декларирам,че съм получила СЕФ на
посочения от мен e-mail; проверил съм въведените данни и приемам ОУ и
Договора. Ищецът твърди, че с това свое действие ответникът е заявил съгласието
си да бъде обвързан с процесния договор
за кредит, СЕФ и ОУ. Според т.11 от ОУ, с извършването на тези действия
заявлението се считало за подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът за
кредит приети и подписани. Твърди се, че по този начин, между страните на 18.08.2016г бил сключен договор за кредит
във формата на електронен документ №721291,с краен срок на погасяване на
заемната сума на 10.08.2017г., с
неразделна част към него СЕФ, ОУ и
Приложение №1 “Условия по договора“, съдържащо погасителен план. Твърди се, че
договорът във формата на електронен
документ съответствал на изискванията на ЗПФУР. Твърди се, че контролния орган
по договора КЗП не е установила неравноправна
клауза по предвиденото обезпечение под формата на поръчителство, описан в §20
на ОУ. Твърди се още, че кредитополучателката сама е избрала да обезпечи
изпълнението на задълженията по сключения между нея и „К.“ АД договор като
осигури поръчителство от трето одобрено от К. юридическо лице,като се пояснява,
че заемателката е имала възможност да избере и необезпечен кредит или да
предостави банкова гаранция. В тази връзка ищецът „А.Т.“ЕООД като поръчител, се
съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички
негови задължения по договор,за което последният дължал на поръчителя
възнаграждение в размер на по 78.74лв на месец за срока на действие на
договора.На заемателя бил предоставен от поръчителя за запознаване проект на
договор за предоставяне на поръчителство, последният се съгласил с условията му
и подписал договора на същата дата чрез размяна на електронни волеизявления,
съгласно ЗЕДЕУУ като използвал индивидуално генериран петцифрен код да достъп
получен чрез кратко текстово съобщение на мобилен номер за попълване и
подписване на договора за предоставяне на поръчителство.Твърди се, че в
резултат на така сключените договори на
18.08.2016г., между „К.“АД и ищеца поръчител
„А.Т.“ ЕООД се сключил договор за поръчителство, по силата на който поръчителят
се задължавал да отговаря пред „К.“ЕАД солидарно с ответника за изпълнението на
всички задължения на последния, които могат да възникнат от договора. Признава
се от ищеца, че длъжникът може да заплаща задълженията си към поръчителя по
начините, ползвани за заплащане на задълженията си към „К.“АД, въпреки ,че К. може да
администрира плащанията от клиента към поръчителя, плащанията за услугите и рискът за поръчителя не се извършвали в
полза на К.. Твърди се, че тези условия са известни на кредитополучателя, и той
е могъл да се откаже от договорите ако не е съгласен с тях в срок от 14дни, и
че в същност последният не е възразил и е направил частични плащания. Твърди се
още, че въз основа на договор с предоставено поръчителство, К. изпълнило задължението си да предостави на
кредитополучателя Л.Д. заем в размер на 1100лв при лихва и условия, подробно
уговорени в договора, Приложение №1 към него, СЕФ и ОУ. Коментира се размера на
лихвения процент /ГЛП/ от 26.24% както и
Годишния процент на разходите /ГПР/ от 50%,както и изчисляването на ГПР са съобразени с императивните изисквания -чл.19
ал.2 от ЗПК и с Приложение №1 и посочен в частVII т.11 от ОУ.Предоставената
на кредитополучателя сума била усвоена
на каса „Изипей“ АД.От своя страна Д. се задължила да върне
предоставената й в заем сума заедно с уговорената договорна лихва, съгласно
погасителния план заедно с дължимото възнаграждение на поръчителя. Ответникът
не изпълнил изцяло задълженията си, като
направил 6 вноски-на 25.09.2016г.-350лв/15 дни просрочие/;15.11.2016г.-160лв /5
дни просрочие/; 12.12.2016г.-164лв /2 дни просрочие/;15.02.2017-200лв /36 дни
просрочие/; 25.02.2017г.-168лв /15дни просрочие/; 28.02. 2017г.-167лв /без
просрочие/ или общо сумата от 1209лв.Според ищеца направените частични плащания
от заемателя представляват признание за съществуването на валидно сключен
договор за потребителски кредит и за започнато, но неизпълнено изцяло
насрещно основно задължение за погасяване
на кредита. Твърди се още, че след 28.02.2017г. плащания във връзка с погасяване
на остатъка от задълженията към кредитора и към поръчителя няма; че във връзка с
това неизпълнение кредиторът е търсил многократно задълженото лице за
извънсъдебно уреждане на отношенията по изплащането му, за което последният
направил административни разноски от
56.38лв, за което е съставен съответен протокол. Твърди се, че на 16.07.2018г.
или след близо 17 /седемнадесет/ месеца от спиране на плащанията по кредита и
по договора за поръчителство, както и след изтичане срока на действие на договора или след 11 месеца /
„К.“ ЕАД изпраща искане за плащане до поръчителя“А.Т.“ ЕООД, солидарно
отговорен за задълженията наред с кредитополучателя Д., като поръчителят е уведомил длъжника за исканото плащане и за размера на дълга, и
след като непоследвал обратен отговор, на 20.07.2018г. поръчителят „А.Т.“
ЕООД заплатил на К. всички дължими суми
от длъжника, съгласно искането, а именно-630.79лв главница;63.69лв договорна
лихва;118.36лв наказателна лихва и 56.38лв-административни разходи, за което на
същата дата бил уведомена Д. от поръчителя и за встъпването му в правата на кредитора „К.“ ЕООД, в това число и за дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство /ДПП/ от 232.88лв
Твърди се още, че в двата договора-договора за кредит -чл.12 и в чл.14 от ДПП,
е уговорено, че кредиторът и поръчителят може да изпращат уведомления,
електронни изявления и документи във връзка с подписаните договори на предоставен
електронен адрес от потребителя /посочен
по-горе/ като в хипотеза на промяна на
декларираните от него адрес на кореспонденция, то изпратените уведомления ще се считат за редовно връчени. Предвид извършеното плащане
в полза на кредитодателя от страна на поръчителя, последният /А.Т. ЕООД/
предприел действия за събиране на
дължимите суми по съдебен ред като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение /ЗИПЗ/по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№1233/2018г. по описа на РС-Пещера, в резултат на което била издадена
заповед за изпълнение в полза на „А.Т.“ ЕООД и против Л.Д. за сумите-630.79лв
главница ведно със законната лихва, от подаване на заявлението до окончателното
изплащане; 56.38лв-административни разноски; 63.69лв-договорна лихва за периода
21.03.2017г. до 20.11.2017г.; 118.36лв наказателна лихва за периода
21.04.2017г. до 12.07.2018г. ; 232.88лв-възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
както и 175лв разноски, от които 25лв
държавна такса и 150лв юрисконсултско възнаграждение. Поддържа ищецът, че
подаденото от длъжника писмено възражение по реда да чл.414 от ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение обуславя правния интерес на ищеца-поръчител по
договора да предяви настоящия установителен иск по чл.422 от ГПК. Моли да се
приеме за установено по отношение на длъжника Л.Н.Д. с посочен адрес и ЕГН, че
в полза на ищеца „А.Т.“ ЕООД съществува парично вземане за което е издадена
заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1233/ 2018г. по описа на РС-Пещера
за следните суми-630.79лв главница ведно със законната лихва, от подаване на
заявлението до окончателното й изплащане; 56.38лв-административни разноски; 63.69лв-договорна лихва за периода
21.03.2017г. до 20.11.2017г.; 118.36лв-наказателна лихва за периода 21.04.2017г. до
12.07.2018г.; 232.88лв-възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство, както и присъждане на 175лв
разноски за заповедното производство, от които
25лв държавна такса и 150лв юрисконсултско възнаграждение. Претендира
присъждане на разноските и за исковото производство, включително 300лв
възнаграждение за юрисконсулт. Сочи доказателства.
В едномесечния
срок по чл.131 от ГПК, изтекъл на 28.02.2019г., е постъпил писмен отговор на
исковата молба, от ответницата Л. Д.,чрез
пълномощника си адв. Т.Т., с вх.№1045 от 18.02. 2019г., в който се излагат доводи за недопустимо на иска и за
неоснователност по същество. Доводите за недопустимост се аргументират с факта,
че приложените към исковата молба
договор за поръчителство от 18.08.2016. същият не е подписан от страните
по него, че представлява бланка и като такъв не поражда облигационни правоотношения между страните К.
АД и „А.Т.“ ЕООД по чл.138 ал.1 от ЗЗД,
няма правна стойност предвид на което и самата искова молба се явява
недопустима поради липса на активна процесуално-правна легитимация за ищеца,
черпещ права от договор с неспазена форма по ЗЗД. Доводите за неоснователност
по същество на исковите претенции се изразяват, на първо място в това, че
представените договори са бланкови и без изразено съгласие на ответницата да
положи подпис за да възникне за нея задължение за плащане.Счита, че е
липсва правно основание за ищеца да иска плащане от ответницата. Твърди, че договорът за кредит сключен между
нея и „К.“ АД е недействителен на основание чл.22 от ЗПК и нищожен на основание
чл.26 ал.2 ,пр.4 от ЗЗД поради неспазена форма. В тази връзка се твърди, че се
касае за ДПК/договор за потребителски кредит/ и съгласно чл.9 от ЗПК се отнася
за предоставен кредит под формата на заем,разсрочено плащане и всяка друга форма
за улеснено плащане. Твърди, че договорът е сключен с ответницата като
потребител-физическо лице, действало извън рамките на своята професионална търговска дейност и отношенията
по него се уреждат от ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Счита, че при изготвянето на договора за
кредит не са спазени императивни изисквания , а именно-1. Нарушен чл.10 ал.1 от ЗПК-договорът не е еднакъв по вид, форма, а и по шрифт /по-малък от минимума по
закон от 12 и е не повече от 11, отнасящо се и за ОУ и приложения погасителен
план,което само на това основание водело до нищожност на договора за кредит, поради
неспазена изисканата от закона форма; 2.Нарушена
разпоредба на чл.11 ал.1 т.7 от ЗПК-непосочен коректно общ размер на кредита- в Приложение
№1-записана обща сума от 2295.48лв, а в изпратения на страната имейл, което е признание на потребителя за осъществена с
кредитора кореспонденция по електронен път, е посочен размер от 1986.60лв при чувствителна разлика между двете суми,
с което значително се надвишава цената на заема. Признава ответницата, че при
попълването от нея на подаденото искане, при уточняване на параметрите на
заема, е била коментирана само исканата сума и месечната вноска и че не е
коментирала и договаряла с „К.“ АД
договора, представен от поръчителя и клаузите му. На трето място, нарушен чл.11
ал.1 т.9а от ЗПК поради непосочен начин по който се определя и начислява лихвения
процент и липсва методология; 4.Нарушен чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК-посочения в
Приложение №1 към договора-ГПР не отговаря на реалния такъв поради разминаване
от сумата, която се получава по погасителния план-2295.48лв,като в рамките на
1година ГПР е в размер на 208%/2.295.48
:1100х100%=208%/ в рамките на 12 месеца оскъпяване върху заемната сума от
1100лв,което прави договора нищожен; 5.Нарушен чл.11 ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК
като в представените погасителни планове не става ясно с каква част от тази сума се погасява
главницата и каква част отива за възнаградителната /договорната лихва/, поради
което е налице нищожен договор поради неспазена форма.; 6. Нарушен чл.11 ал.1
т.20 от ЗПК, като в договора за кредит
не е поднесена по разбираем начин информацията за правата на кредитополучателя
по чл.29 от ЗПК и са поставен ограничения в ДПК, описани в ОУ, като страната не
знае кои са тези условия;че служителят на К. АД не я е информирал за правото на
потребителя да се откаже от този договор, в какъв срок и какви биха били последиците за него.Твърди се ,че след като
прочел ДПК потребителят разбрал,че той бил неизгоден и обременителен за него и
че ако е знаела,че има срок в който да върне сумата без да плаща, би го
направил веднага. Счита, че само посочването в ДПК на разпоредбата на чл.29 от ЗПК без поднасяне на информация по разбираем за потребителя начин и то в ДПК, а не да препраща към разпоредба от която потребителят
черпи правата си водело до нищожност на
целия ДПК поради неспазена форма; 7.Нарушен чл.11 ал.2 от ЗПК поради
неподписване на всяка страница от договора от потребителя на погасителния план
и ОУ,които не й били предоставени при подписването на ДПК като се визира и нарушение
на чл.147а от ЗЗП, водещо до нищожност.По отношение фактите изложени в исковата
молба за частично погасяване на кредита от потребителя в размер на сумата от 1209лв, ответницата сочи, че същата
не оспорва плащанията, извършени от нея като
уточнява, че същите са направени за
получената от нея сума от 1100лв по процесния ДПК. При условие на уважаването
на твърденията на ответницата и прогласяване на договора за нищожен,
ответницата моли да се осъди „К.“ АД да
й заплати сумата от 109лв на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД недължимо
получени за обявен за нищожен договор за
кредит. Моли да се обяви за нищожен целия ДПК, поради неспазване на форма и
заобикаляне на закона, морала и добрите търговски практики, да се обяви за
недействителен поради неспазване на императивни разпоредби на чл.22 от ЗПК и
нищожност на основание чл.26 ал.2 т.4 от ЗЗД, да се обяви за нищожен
поради наличие на неравноправни клаузи в
ДПК съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП, ако клаузите не са индивидуално уговорени при
невъзможност на потребителя да може да влияе върху съдържанието им като при
договор при общи условия.Цитира се и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи,транспонирана в ЗЗП, чл.3 и
следващите за това какво представляват неравноправните
клаузи и кои договорни клаузи не се считат за индивидуално договорени.В тази
връзка ответницата по исковете признава, че освен вноската, сумата и периода за
връщането й нито една друга клауза не е
договаряна индивидуално между страните, както
и предвид обема на ДПК и на ОУ. Посочва и накърняването на добрите нрави като
порок на договора, изразяващо се в нарушаване на правен принцип като
добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения и принципа на справедливост,
с цел предотвратяване несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на друга, което ответницата свързва с липсата на всякаква информираност за договора при
предоставяне на заемната сума, довело до
накърняване на добрите нрави и търговски практики; че поради непосочване на общия
размер на заема към момента на подписването на договора от „К.“ АД и
ответницата потребител, между страните няма постигнато съгласие относно този
съществен елемент, затова ДПК бил нищожен на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД; че
при поискана от потребителя сума от 2000лв, при месечна вноска от 191.29лв,
параметрите на отпуснатия кредит били 1100лв и месечна вноска от 191.29лв при
запазен срок да погасяване от 12месеца. Счита, че това не кореспондира със
законосъобразността, съгласно ЗПК. Оспорва като недостоверни твърденията в ИМ
относно спазването на изискванията от страна на кредитора К. АД. Ответницата възразява и за
съществуването на облигационни отношения между нея и ищеца-поръчител по договор
аз поръчителство и че същата не се е съгласявала да му заплаща месечно по
86.81лв месечно като възнаграждение за поръчителство и че за да породи задължение
договорът е следвало да изпълни
формалните изисквания на чл.138 ал.1 от ЗЗД, като в случая била приложена
бланка-без никаква според страната правна стойност.Предявява и насрещен иск
срещу ищеца за връщане на получени от
него суми от потребителя по нищожен
договор поради липса на форма Възразява
срещу дължимостта на сумата от 56.38лв като административни разходи по събиране
на дължимата сума поради липса на приложени платежни документи доказващи
разхода им. Възразява и за дължимостта на сумата от 630.79лв-главница тъй като
същата била погасена към „К.“ АД. По същите съображения счита, че не дължи
сумата от 63.69лв представляваща договорна лихва поради плащането й. Възразява
и срещу претендираната наказателна лихва от 118.32лв, тъй като главницата била
погасена без просрочие. Възразява и срещу дължимостта на сумата от 232.88лв
представляваща възнаграждение по договор
за поръчителство, тъй като такъв не е бил сключен и отговарящ на изискванията
на чл.138 ал.1 от ЗЗД. Възразява и срещу всички претендирани от ищеца разноски
в заповедното и в исковото производство поради недопустимост на исковете и неоснователност
по същество. Като краен резултат ответникът не е заявил самостоятелни насрещни
искови претенции въпреки дадени в тази връзка и неизпълнени указания от исковия
съд /разпореждане №400 от 05.03.2019г.-л.58/ и съдът не се е произнасял по
същите.
Във връзка с подадения
отговор на исковата молба, от ищеца е постъпила молба №2895 от 14.05.2019г. преди
първото по делото заседание, в която исковата молба се пояснява и допълва в
смисъл, че договора за поръчителство е сключен между „К.“АД и „А.Т.“ЕООД чрез
размяна на електронни волеизявления, за което е съставен електронен документ с
което писмената форма е спазена. Уточнява, че първоначално потребителят е подал
на същата дата 18.08. 2016г. заявление за кредит под №721287,което е анулирано.
Непосредствено след анулирането, потребителят Л.Д. е кандидатствала отново и на
същата дата със заявление заведено под №721291 на което съответстват представените
по делото ОУ, СЕФ и ДПК и с предоставен достъп на потребителя до проекта на
договора, като ДПК е сключен за срок от 15месеца с месечна вноска от 86.11лв. Оспорват
се твърденията за нищожност на ДПК въведени от ответника.По отношение на неположени
подписи под договора се заявява, че договорът е сключен от разстояние като
сключването му е във формата на електронен документ съгласно ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, ЗПК
и други.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
Установява се
от събраните по делото доказателства, че въз основа на извършена размяна на
електронни волеизявления на дата 18.08.2016г. в гр.С.са сключени общо три
договора, както следва: 1.Договор за потребителски кредит /ДПК/ №721291
между „К.“ АД-гр.С., представлявано заедно от изпълнителните директори Г.Х.К. и
С.Р.Я., като кредитодател и потребителя Л.Н.
Д. ***/л.112-л.114/, предхождан от попълнено и подадено от потребителя
заявление на интернет страницата на дружеството, от СЕФ и от ОУ; 2.Договор
за предоставяне на поръчителство, сключен на основание чл.4 ал.1 от процесния ДПК,
между ищеца „А.Т.“ ЕООД-гр.С.и потребителя
Л.Н.Д. /л.132-л.136/, и 3.Договор за поръчителство между „К.“ АД и „А.Т.“ ЕООД, сключен на основание
чл.4 ал.1 от ДПК.
Първият
договор, ДПК е сключен въз основа на надлежно попълнено и подадено на сайта на „К.“
заявление с вх.№721291 от 18.08. 2016г.
/номерът съответства на номера на ДПК/,в което са посочени лични данни на
потребителя, известни само на него като
Ай Пи Адрес на подателя; трите имена, ЕГН, номер на лична карта, настоящ
адрес и адрес
по лична карта, мобилен телефон, имейл адрес, /посочен и в исковата молба и в
ДПК/; месторабота на заявителя и адрес на местоработата, държавен служител; гаранция
за кредита; вид кредит „credissimo
плюс“, размер на заема 1100лв; брой вноски 15; размер на вноската 165.55лв; начин
на получаване-чрез „Изи Пей“; първа падежна дата 10.09.2016г.. Заявлението е
надлежно попълнено с всички изискуеми се данни
по предоставения образец. След попълването му същото е получило индивидуален
номер, посочен по-горе, в резултат на което на заявителя са изпратени три
документа-СЕФ за предоставяне на информация във връзка с искания кредит, проект
на ДПК с приложение, и Общи условия. ДПК с Приложение №1 преповтаря основната и
съществена информацията за кредита, съдържаща се и в СЕФ, а именно:-кредитния
продукт,посочен и в заявлението; общ размер на предоставения кредит от 1100лв,
срок на кредита 15месеца при 15 погасителни вноски, размер на погасителната
вноска -86,81лв; лихвен процент по кредита 26.24%, Годишен процент на разходите
-50%; общ размер на всички плащания-1302.15лв. В приложение №1 към ДПК е
приложен и погасителния план, като отделно е посочен размера само на главницата,
която се погасява с месечната погасителна вноска; размера на месечната
договорна лихва и общо дължимата месечна анюитетна /постоянна / вноска от
86.81лв, тоест макар месечния размер на главницата да варира, като прогресивно се
увеличава, месечния размер на лихвата
прогресивно намалява, като постоянен по размер остава общата месечна
сума, поради което не е необходимо посочване на методологията за изчисляването
на лихвения процент, защото не е налице референтен лихвен процент /чл.11 ал.1
т.9а от ЗПК/. Установява се, че предвид заявеното от потребителя искане да
обезпечи кредита,за да му бъде одобрен и отпуснат за 24часа вместо необезпечен
кредит след 14 календарни дни /чл.4 от
ДПК/ и условието което поставя кредитора, което се приема от потребителя да
сключи договор за предоставяне на
поръчителство с поръчител, включен в списъка на лицата от които К. АД приема поръчителство
между които е и „А.Т.“ ЕООД, едноличен собственик на капитала на който е „К.“ АД, тоест касае се за свързани лица по
смисъла на Търговския закон-§1 от Допълнителните разпоредби на ТЗ и естествено
имащи общи интереси в кредитирането, в случая по силата на тази връзка, е сключен
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който предвид
параметрите на сключения преди това ДПК, които също са описани и в този договор
като размер на кредита и срок на
погасяване, с който потребителят Л.Н.Д.
се съгласява поръчителят „А.Т.“ да сключи със собственика на капитала си „К.“АД
договор за поръчителство и да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението
на всички негови задължения, срещу което потребителят му дължи възнаграждение /на поръчителя/ в размер на 78.75лв месечно или
за целия срок на обезпечавания кредит
сумата от 1181.25лв, като сумата е дори по-голяма от размера на
отпуснатия заем и представлява 107.39% от
него и е 408,33 % спрямо договорната
лихва по ДПК, тоест поръчителят реализира печалба по-голяма от договора за
кредит и в пъти по-голяма от
печалбата на кредитора-заемодател. С
договора за предоставяне на поръчителство поръчителят обезпечава изпълнението
на задълженията на потребителя по ДПК. Съгласно чл.8 от ДПП потребителят дължи
на поръчителя възнаграждение за
обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя по ДПК, тоест
плащането на възнаграждение е само и единствено поради факта на учреденото
поръчителство като обезпечение на кредите на потребителя и не зависи от
изпълнението или неизпълнението на договора от потребителя, или поръчителят
плаща дори и без да се активира фигурата
на поръчителя и заплащане от негова страна на задължението на
потребителя. В чл.8 ал.5 от договора е предвидено, че К. АД / едноличния
собственик на капитала на поръчителя /е
овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя
за плащане на възнаграждение по ДПП и на всички други вземания на поръчителя по
този договор. В същата алинея е предвидена и хипотеза изключително в полза на
Кресидимо АД като едноличен собственик на капитала на поръчителя, че ако сумата
е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към К. и
на задължението на потребителя към поръчителя по ДПП, с внесената сума се
погасяват с приоритет задълженията към поръчителя, тоест най-обременителното
задължение, което се явява главницата се погасява най-късно за сметка на възнаграждението на поръчителя. Очевидна е
връзката между кредитора и поръчителя и общия им интерес спрямо потребителя.
Наличието на такъв общ интерес се установява и от уговорката в т. III от приложение №1 към ДПП, а именно, че
възнаграждението по ДПП се дължи на съответната месечна падежна дата на
плащането по кредита, съгласно погасителния план, тоест изискуемостта на
вземането настъпва от момента на сключване на ДПП и се изплаща заедно със
съответната месечна погасителна вноска,
или общо на 15 месечни погасителни вноски всяка от по 78.75лв.
Договорът за
поръчителство преповтаря в основните си
параметри ДПП-л.32-л.36 и е сключен за
обезпечаване изпълнението на процесния ДПК, сключен с потребителя Л.Д..В
договора е предвидена процедура и ред за активиране на поръчителя да плати
задължението на потребителя-отправяне на искане за плащане от К. до “ А.Т.“ за
всяко изискуемо задължение на
потребителя, без да уведоми за това и да
покани поръчителя/чл.5 ал.3/ , като поръчителят
плаща на К. в 5дневен срок от получаване
на писменото искане/чл.8 ал.1/, без да може да откаже плащане на изискуемите
задължения на потребителя/чл.4 ал.1/, както и че поръчителят има неограничен дистанционен
достъп до електронната система на К., едноличния собственик на капитала на поръчителя. В двата договора
ДПП и ДП изрично е записано ,че договорите се сключват чрез размяна на
електронните изявления, подписани от всяка от страните с електронен подпис съгласно
изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис.
По делото е
допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза заключението по която,
изготвено от ин.Атанас Костадинов,
въззивната инстанция възприема изцяло като обективно, обосновано и компетентно
изготвено и неоспорено от страните и от което се установява, че шрифтът на който е изготвен договора за
потребителски кредит №721291 от 18.08. 2016г.
,погасителен план и общи условия , е серифен, от типа „Таймс Ню Роман“ „Times New Roman „ с големина 12,283pt и 12,303pt като стилът на изписване е нормален, Болд
/почернен/, Италик /наклонен/ в различните части на изследваните документи.
Според
приложените Общи условия, утвърдени с протокол от заседание на Съвета на директорите
на К. АД от 18.02.2016г. с последващи изменения, последното от 13.07.2016г., е
предвидено, кандидатстването за кредит да става на сайта или по Телефона, като
в заявлението са зададени конкретни полета, в които се посочват и лични данни.
Следва да се отбележи, че посоченото по-горе заявление подадено от Л.Д. съдържа същите зададени полета, така както са
посочени и в Раздел Трети „Кандидатстване за кредит .Обезпечение-т.1,т.2; предивдена
е процедура по изпращане от кредитора до потребителя на посочения имейл адрес на СЕФ с необходимата преддоговорна
информация, посочена при съгласие от потребителя да бъде обвързан от договора и
от ОУ, командата за кандидатстване за кредит на Сайта-„Декларирам, че съм
получил СЕФ, проверил съм данните и приемам ОУ и договора“/ предварително представени
на потребителя съгласно т.6, т.7 и т.8 от ОУ.Уреден е и въпроса за обезпечаване
на кредита, който преповтаря съдържанието и на самия ДПК, усвояването на кредита
и погасяването му, право на предсрочно пълно или частично погасване. Предвидено
е повишаване на лихвата при настъпване на инфлация по-голяма от 2%/ Раздел Осми
.2.3, както и право на отказ от договора
Раздел Осми Права и задължения“- т.4.2/ без да се посочва причина и без
да дължи обезщетение или неустойка В раздел Десети-Забава.Предсрочна
изискуемост, е предвидено право на обезщетение на кредитора за всички направени
от него разходи по събирането на просроченото вземане, като при забава
плащането на месечна вноска потребителят дължи обезщетение за забава в размер
на действаща законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска /такава е и
разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗПК/, като е добавено ведно с всички разноски за
извънсъдебно и съдебно-събиране на вземането направени от К..
От приложено
по делото удостоверение за погасени данъци с дата 22.01.2019г. издателят „К.“
ЕАД удостоверява, че поръчителят и солидарен
длъжник „А.Т.“ ЕООД е заплатил в срок, на дата 20.07. 2018г. задължението
на кредитополучателя Л. Н.Д. по договор за потребителски кредит
№721291 от 18.08.2016г. сключен с кредитора К.
ЕАД и предвид извършеното изпълнение на задължението за плащане
кредиторът „К.“ ЕАД,няма финансови претенции към Л.Д. поради погасени
задължения от поръчителя.
Установява се,
че на 06.08.2018г. или след изтичане на крайния срок на действие на
договора-20.11.2017г. и след погасяване на задълженията по кредита на
потребителя Д. от поръчителя „А.Т.“ ЕООД, от последния е инициирано заповедно производство като е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу Л.Н.Д. за парично вземане в размер
на 1102.10лв, от които главница от 630.79лв; административни разноски от
56.38лв и 233.88лв възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, договорна
лихва в размер на 63.69лв,начислена за периода
21.03.2017г. до 20.11.2017г.; наказателна лихва от 118.36лв, за периода
21.04.2017г. до 12.07.2018г. и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.Посочено е, че
паричното вземане произтича от неизпълнено парично задължение по договор за
потребителски кредит №721291 от 19.08.2016г. / коректната дата на договора е
18.08.2016г. и се касае за техническа грешка, доколкото потребителят и
кредиторът не сочат, че са сключил два идентични договора с еднакви параметри
през два последователни дни; виж ДПК-л.20/.Обстоятелствата, от които произтича
вземането и направеното искане от заявителя,
вписани в т.12 от заявлението са същите, които са изложени в исковата
молба на „А.Т.“ ЕООД, като са претендирани и разноски в заповедното
производство от 175лв. След като частното производство е препратено по
подсъдност от Районен съд гр.Пловдив/ч.гр.д.№12762/ 2018г./ на РС-Пещера, на
19.09.2018г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №432 по ч.гр.д.№1233/2018г. с която е разпоредено длъжника Л.Н.Д. да
заплати на кредитора „А.Т.“ ЕООД сумите така както са описани в заявлението
,включително и разноските в заповедното производство. Заповедта е връчена
на длъжника чрез надлежно упълномощен пълномощник адв.Т.
на 23.10.2018г., на същата дата е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника
чрез същия пълномощник, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение. Установява се, че за постъпилото възражение от длъжника,
заявителят е уведомен от съда на 23.11.2018г. като в едномесечния срок по
чл.415 ал.4 от ГПК, изтекъл на 27.12.2018г., заявителят е предявил иск по
чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си по издадената
заповед за изпълнение, с искова молба вх.№7329 за което в същия срок е уведомен
и заповедния съд.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и
при наличие на правен интерес на ищеца „А.Т.“ да установи съществуването на
вземането си предмет на издадената заповед за изпълнение срещу ответника по
иска Л.Д., предвид направено оспорване на същото чрез подадено възражение, от
длъжника, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед.
Разгледана по същество исковата
претенция е частично основателна и в този смисъл въззивната жалба следва частично
да се уважи.
Установява се от
доказателствата по делото, че
ответницата Л.Н.Д. е
кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит от „К.“ АД за което
от нейна страна е депозирано онлайн заявление за отпускане на кредит от
разстояние на интернет страницата на кредитора. Както се посочи, заявлението
съдържа лични данни на заявителя,
известни само на него като трите имена, ЕГН, настоящ адрес, мобилен телефон за
контакт, месторабота, номер на лична
карта, имейл адрес, данни за контакт и телефон.Тези данни са посочени лично от
заявителя Д. тъй като само тя разполага
с тях. Доказателства за противното не са ангажирани. Освен тях, са посочени
основните параметрите на искания кредит, като размер на заемна сума, отпускането й
при предоставяне на гаранция, вид на кредита, брой на погасителните
вноски, размер на вноската и първа падежна дата. Заявлението е заведено с номер
и дата при кредитора №721291 от 18.08. 2016г. На същата дата до заявителя на
посочения от него имейл адрес е изпратен проект на договора за кредит с Приложение №1, Общите условия,
погасителен план и Стандартния европейски формуляр /СЕФ/. Изпращането на тези
документи от кредитора на потребителя по електронен път се установява от
приложените като кореспонденция
електронни волеизявления / СЕФ; образователно писмо и договор; вашият
погасителен план; потвърди получаването на парите до минути; потвърди
получаване парите до минути-потвърдено,гарантиране на заем и други приложени по
делото/, с дадени разяснения от кредитора по финансово-правните последици при
неплащане в срок на задълженията от клиента, в какъв срок забавата в плащането
е поносима и за нея няма последици за потребителя; начисляване на наказателни
лихви при просрочие; настъпване на предсрочна изискуемост и други/.
Отпусната в заем сума от 1100лв е предоставена на заявителя на
следващата дата след подаденото
заявлението-19.08.2016г./л.98/, но в рамките на 24часа от сключването на
договора, като цялата сума изплатена директно на заявителя Л.Д. чрез „Изипей“ АД за което е съставена
разписка №07000475482994 от 19.08.2016г. подписана лично от получателя на
сумата. Установява се, че потребителят е погасил част от задължението си по
кредита в общ размер на 1209лв /последно
плащане на 28.02.2017г. по признание на кредитора/ което покрива изцяло размера
на дължимата договорна лихва за целия период на действие на договора от
202.15лв, както и част от дължимата главницата от 1006.85лв или след датата на
последното плащане, респективно към момента на
прекратяване на действието на договора за кредит, потребителят остава да дължи сумата от 93.15лв главница ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до заповедния съд при поредност на погасяване
на задължението, съгласно чл.76 ал.2 от ЗЗД-разноски, лихви, главница. За
периода от изтичането срока на договора-21.11.2017г.
/виж погасителния план/ до подаване на заявлението до заповедния съд-06.08.2018г.
потребителят дължи обезщетение за забава /наказателна лихва/ върху невърната
част от кредита-главницата от 93.15лв. Предвид на обстоятелството, че кредиторът претендира наказателна лихва за
друг по-голям период от време от 21.04.2017г. до 12.07.2018г., в случая такава
му се следва само за периода 21.11.2017г. до 12.07.2018г. която е в размер на
6.05лв, изчислена съгласно Онлайн
Калкулатор Лихви.
В този смисъл исковата претенция е частично
основателна.
Касае се за установено частично
неизпълнение на сключен ДПК между кредитодателя „К.“ ЕАД и Л.Н.Д. №721291 от 18.08.2016г. в размер на
сумата от 93.15лв, представляваща остатъка от отпуснатия кредит целия от 1100лв. Предвид направените плащания
от потребителя посочени от кредитора в
исковата молба, и след извършване на съответните математически изчислявания както и поредността на погасяване на кредита,
се налага извода ,че по ДПК към момента на изтичане срока на действието му
потребителят дължи единствено сумата от 93.15лв, представляваща останалата
неизплатена част от главницата, както и наказателна лихва за забава за
посочения период от 06.05лв.В този смисъл плащането извършено от поръчителя „А.Т.“
ЕООД към кредитора „К.“ ЕАД и суброгирането му в правата на кредитора включва
само и единствено посочените две суми, ведно със законната лихва върху остатъчната
главница от подаване на заявлението до заповедния съд, защото всички други суми
по кредита са погасени от потребителя до 28.02.2017г. по време на действието на
договора/ изцяло размера на договорна лихва и частично за главницата/.
По отношение претенциите от
56.38лв –административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането, както
и за сумата от 232.88лв възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство, същите са неоснователни.
Сключеният
онлайн Договор за потребителски кредит /ДПК/ е валиден и действителен, отговаря
на изискванията на чл.9, чл.10, чл.11 и
чл.12 и следващите от ЗПК и на чл.143 от ЗЗП, и не съдържа неравноправни или
недействителни клаузи, водещи до нищожност на целия договор като такъв както и
на другите два договора ДПП и ДП. Ищецът е материално-правно и процесуалноправно
легитимиран да предяви иск по чл.422 от ГПК.Същият има качеството на поръчител
по надлежно сключен договор за поръчителство от чрез двустранно направени от
страните електронни волеизявления от разстояние по правилата и формата,
предвидени в чл.138 ал.1 от ЗЗД във връзка ЗЕДЕУУ-във формата на електронен
документ. Съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, автор на електронното изявление
е
физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр
на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното
изявление /чл.4/, както и качеството му на адресат /чл.5/ на електронното изявление, който може да бъде
лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за
което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е
съгласило да получи изявлението в електронна форма /виж и чл.12 от ДПК/; че електронното
изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне
на информацията/чл.2 ал.1/ и че
електронен документ е електронен документ по смисъла
на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №910 /2014г. на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна
на Директива № 1999/93/ЕО (OB,
L 257/73 от 28 август 2014 г.), за който писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление /чл.3/,
каквито документи са съставени и приложени по делото, което означава, че между страните
надлежно са сключени от разстояние процесните договори, във формата на
електронен документ -ДПК, ДПП и ДП. Договорът
за кредит има изискуемото се съдържание
съгласно чл.10 и чл.11 и чл.12 от ЗПК и е действителен-спазен е предвидената
електронна форма и шрифта, предвиден по чл.10 ал.1 от ЗПК, в каквато връзка е и
изслушаното и неоспорено от страните заключение на експерта Костадинов; посочен
е точния размер на общата сума подлежаща на връщане по кредита от 1302.15лв/виж
приложение №1 към ДПК №712291 от 18.08. 2016г.-л.114; ГПР е точно изчислен,
като оскъпяването на кредита е само 118%;погасителните планове съответстват на
изискването на закона като е налице яснота каква част от месечната вноска
представлява главницата и каква възнаградителната лихва; налице е яснота за
условията при които страната може да се откаже от договора, които са залегнали в
ОУ, неразделна част от договора и връчени на потребителя заедно с проекта на
договора и на СЕФ. Разпоредбата на чл.11 ал.2 от ЗПК е неприложима в хипотеза
на сключване на договор във формата на
електронен документ, какъвто електронен документ представляват и ОУ връчени на
страната по електронен път.Договорът като цяло не е нищожен нито
недействителен.Спазена е предвидената
форма за неговото сключване като електронен документ, клаузите в
договора са индивидуално уговорени и потребителят реално е можел да влияе върху тях като промени параметрите на
заявлението си за искания кредит или на някои от разпоредбите на договора,
изпратени му като проект, респективно да се откаже на сключи договора.Не се
установява невъзможност на потребителя да влияе върху съдържанието на договор сключван при общи условия. Не се
установява потребителят да е направил предложение за изменение на някои от
текстовете на договорите свързани със съществените им и основни елементи от
съдържанието им, условията, правата и задълженията на страните или с оглед
бъдещо им изпълнение и същите да не са били взети в предвид от кредитора или
отказани. Фактът, че потребителят е приел клаузите на договора за потребителски
кредит при общи условия без възражения
означава ,че той се е съгласил с тях, и няма предложения за изменение на
съдържанието му. В договора също няма клаузи накърняващи добрите нрави.Формално
заявеното от потребителя, че той не е информиран за договора не е достатъчно като
основание да се приеме, че е налице такава неинформираност. Напротив, налице са
активни действия на кредитора в посока да обясни, да разясни и да уточни
съдържанието на договора по разбираем и ясен за потребителя начин чрез
разменени електронни съобщения. Предвид изложеното, следва да се приеме, че
потребителят Л.Д. е неизправна страна по този договор, и дължи връщане на посочените от съда по-горе суми по
предоставения кредит-заемна сума плюс начислената възнаградителна лихва от 26.24 %
на годишна база / лихвата както се посочи е погасена изцяло/, представляваща печалбата на кредитора, който
отпуска заема, като се съобрази и факта, че кредиторът е небанкова финансова
институция, и за него е по-трудно да
набавя и осигурява финансов ресурс за да извършва своята дейност по
кредитиране, за разлика от една банкова институция, която свободно извършва
влогонабиране. Плащането на дълга от поръчителя вместо от потребителя длъжник е
установено от събраните доказателства по делото, поради което потребителят Л.Д.
дължи сумите установени по делото и посочени по-горе на поръчителя “А.Т.“ ЕООД,
изпълнил вместо нея задължението му по ДПК към кредитодателя „К.“ ЕАД.
Начислената наказателна лихва съгласно
чл.33 ал.1 от ЗПК представляваща забава върху неплатената в срок сума,
която е съизмерима по закон с размера на законната лихва, или в
случая наказателната лихва е изчислена
за правнорелевантния период посочен по горе
за периода 21.11.2017г. до
12.07.2018г. която е в размер на 6.05лв, като за разликата до 118.36лв същата
следва да се отхвърли.
Съгласно цитираните по-горе предварително изготвените
от кредитора Общи условия /ОУ/ за предоставяне на кредити,
регламентиращи общите правила при които
„К.“ АД, извършва дейност по предоставяне на кредити на физически лица, е записано в чл.12, от Раздел ІІІ „Кандидатстване
за кредит.Обезпечение“, че кредитополучателят може да предостави обезпечение на
кредита, което по вид се определя от кредитополучателя, а срокът за
предоставяне му-от кредитодателя,като това може да бъде банкова гаранция в размер, покриващ всички
задължения на кредитополучателя по
договора, представена в 10-дневен срок от подаване на заявлението, платима от
банката в еднодневен срок от искането на кредитора „К.“АД или безусловно да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок от 48часа
или само до два дни от подаване на заявлението. В Общите условия, Раздел IV “Оценка
на кредитоспособността на кредитополучателя и одобряване на заявлението“, в
чл.4 е записано, че при одобряване на
заявлението „К.“АД ще уведоми
кредитополучателя на указания от
него имейл адрес или телефонен номер чрез SMS позвъняване. Въпросът за обезпечаването на кредита с
поръчителство е доразвит в Договора за потребителски кредит №721291 от 18.08.2016г. /чл.4/ като потребителят
е ограничен в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че
това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице /по списък/, тоест
физическите лица са елиминирани без съгласието на кредитополучателя като възможни
негови поръчители, което пряко ограничава правата и възможностите на
потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от самия него. Нещо
повече, правните последици от непредставяне на обезпечение, при положение, че
потребителят иска такова, води като последица санкция-непораждане на действие
на договора за потребителски кредит /чл.4 ал.2/. Въпреки „свободният избор“ на
потребителя да поиска или не поиска обезпечение, кредиторът прилага двоен
стандарт в отношенията си с кредитополучателя-ако потребителят поиска
обезпечение и такова се даде, заявлението се разглежда за 24часа от предоставянето
на обезпечението, а ако не поиска обезпечение се чака цели 14 /четиринадесет/ календарни
дни или почти половин месец, като по този начин се принуждава потребителят да поиска
обезпечение с оглед с близо 14 /четиринадесет/ пъти по-бързото във времево
изражение разглеждане и отпускане на кредита от кредитора, с оглед
необходимостта от получаване на искания бърз времеви кредит, което е
недопустимо.
Институтът на поръчителството е доразвит и в сключен договор за поръчителство /ДП/ с точно
определен и избран от кредитодателя „К.“ АД поръчител на 18.08.2016г. в лицето
на „ А.Т.“ ЕООД /Финансова институция,вписана в Регистъра на финансовите
институции по чл. 3 ал.1 от ЗКИ при БНБ-с право да извършва гаранционни сделки
като основна дейност/, и без страна по
него да е потребителят, по чието искане принципно се иска обезпечението. В този
договор /в преамбюлната част/, изрично е отразено в буква “г“, че поръчителят
е включен в оповестения от „К.“ АД списък на лицата, от които дружеството приема поръчителство за
задълженията по отпуснати от „К.“АД потребителски кредити, тоест налице е
предварително и едностранно наложена идентификация от кредитора и спрямо
потребителя кой може и кой не може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като
обезпечение, без да се отчита интереса на потребителя Л.Д. /искателя на обезпечението/, а само този на кредитодателя и на поръчителя,
което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на кредитора и потребителя,
като в случая правата на потребителя изобщо не са защитени по някакъв начин,
защото той няма свободата и
неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да
обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно
поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя за
поръчителя „А.Т.“ ЕООД с възнаграждение
по-голямо дори от размера на отпускания кредит, както и размера на уговорената
договорна лихва, което е недопустимо.
В същия договор за
поръчителство /ДП/, сключен между кредитодателя „К.“ АД и поръчителя “А.Т.“ ЕООД е уговорено, че
поръчителят отговаря солидарно с потребителя за размера на задълженията по
договора към кредитодателя. Предвидено е,
че поръчителят се задължава при писмено поискване от „К.“ АД за плати всички
изискуеми задължения на потребителя по ДПК /чл.4 ал.1, чл.5 ал.2/, след
информиране на поръчителя за всяко неизпълнено от потребителя задължение за
плащане на главница, лихва или други разходи по ДПК или при настъпила предсрочна
изискуемост; че поръчителят няма право
да откаже плащане на кредитора „К.“ АД, независимо от това дали преди това е
поканен потребителя да плати или кредитора е предприел действия спрямо него за
плащането/чл.5 ал.3 и ал.1/.
В чл.4 от Договора за предоставяне на поръчителство/ ДПП/
както се посочи, е предвидено, че поръчителят има право на възнаграждение за
изпълнение на задълженията по този договор, както и да иска от потребителя
възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения на потребителя
по ДПК, със законна лихва и разноските направени от поръчителя. Размерът на
възнаграждението за обезпечаването на изпълнението
на задълженията на потребителя по ДПК
/тоест възнаграждение само за даваното обезпечение, независимо от това дали ще
се стигне до активиране на самото обезпечение при неизпълнение от потребителя
по същество/, е посочен в Приложение №1
към договора за предоставяне на поръчителство /ДПП/, според което при предоставено
поръчителство за кредит от 1100лв, погасяван за 15 месеца, дължимото
възнаграждение на поръчителя до крайния падеж-20.11.2017г., е в размер на 1181.25лв /плащано разсрочено по
78.75лв на месец заедно с месечната погасителна вноска от 86.81лв./ или това
представлява повече от стойността на отпускания заем от 1100лв, тоест,
възнаграждението за поръчителя е само за да подсигури обезпечението и без дори
да се приведе в изпълнение този обезпечителен институт и реално потребителят да
не се ползва от него за срока на действие на ДПК. Освен това, в договора за
поръчителство, сключен между кредитодателя и поръчителя и без участието на
потребителя, е предвиден специален ред за
извършване на плащанията от поръчителя по договора за поръчителство и
други договори за поръчителство в хипотеза на недостатъчен размер на плащанията
и без посочен за кой от договорите се отнася плащането, като плащанията се
извършват съответно и в поредност-разноски по съдебно и извънсъдебно събиране на вземанията; лихва за забава или
друго предвидено в договора обезщетение за неизпълнение; разноски във
връзка със сключването и изпълнението на
ДПК; възнаградителна лихва и на последно място главница /последното е
най-обременителното задължение за потребителя по ДПК-чл.12 от Раздел VІ на ДП/. Този ред на погасяване е
в изключителна полза и в интерес на кредитора и във вреда на потребителя,
защото най-обременителното за него задължение /главницата/, е лихвоносно и по
него ще се начислява лихва до последния ден на плащането.
В ДПП /договора за предоставяне на поръчителство/ е
предвидена и възможност плащането на възнаграждението от потребителя на
поръчителя да става чрез кредитодателя (като овластено от поръчителя лице),
както и е изрично предвидено приоритетно погасяване на вземането за
възнаграждение за обезпечението при недостатъчен размер на платената сума за
погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „К.“АД и на задълженията
му към поръчителя, като приоритетно се погасяват задълженията към поръчителя,
/Раздел IV. Възнаграждение-чл.8 ал.5 изр.II-ро от Договора за предоставяне на поръчителство/.
Тоест, погасяването на възнаграждението за неактивирано и реално неизползвано
обезпечение се погасява с приоритет в ущърб на потребителя, който има
най-обременителното си задължение към кредитодателя- задължението да върне
стойността на кредита. В случая, уговорките по възнаграждението на поръчителя в
ДПК, ДП и в ДПП са в непосредствена полза да обслужват интересите на
кредитодателя /“К.“ АД/ и свързания с него поръчител /“А.Т.“ ЕООД/ и същите
имат както се посочи характеристиките на „свързани лица“, /едно и също седалище
и адрес на управление на ЕООД и АД, като
кредиторът „К.“ ЕАД е едноличен
собственик на капитала на поръчителя „А.Т.“ ЕООД-виж данните от Търговския
регистър/, и като потребителят плаща възнаграждението дори и без примерно да се възползва от
обезпечението само поради факта, че е
поискал да има поръчител само и само за да получи кредита за 24 часа, а не за
след 14 /четиринадесет/ календарни дни.
От анализа на доказателствата и клаузите
на сключените между страните договори се налага извода, че потребителят не е
имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне с него, особено като се има в
предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството/поръчител/-ищец
както се посочи, е кредитора на длъжника по договора за кредит, поради което
юридическото лице-поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с
него лице. Това води от само себе си до значително неравновесие в правата между потребителя и
търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, като в частност
лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.
Макар по закон /ЗПК/ кредитодателят като
финансова институция да е длъжен да
оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на
чл.16 ал.1 от ЗПК, а с акцесорния договор/договора за поръчителство/ се цели да
се обезщетят вредите от евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника
срещу заплатено възнаграждение от последния, което е в противоречие с
цитираната разпоредба на закона.Доколкото е налице нарушаване на повелителни
разпоредби от ЗПК и ЗЗП, договорът за поръчителство се явява недействителен по
отношение на длъжника. Фактът, че се касае за възмезден договор за
поръчителство, прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката на чл.16 от ЗПК, за която потребителят
не дължи такси, съгласно чл.10а ал.1 и ал.2 от ЗПК. Предвид изложеното налага
се извода, че вземането за поръчителство се основава съответно на неравноправна
клауза за потребителя. Макар отношенията между кредитора и длъжника да са
предоставени като регламентирани от отделни договори /ДПК и ДП, ДПП/, в същност
от изложените факти и основания се
налага извода, че се касае за свързани и обусловени правоотношения, които не
могат да съществуват самостоятелно. Налице е
договорна обвързаност между кредитора и поръчителя с изрична уговорка за
приоритетно заплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по
основното задължение по кредита. Както и е налице дълг по кредитно
правоотношение, с уговорени акцесорни плащания и те следва да се разглеждат като
едно цяло. Зад обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното
правоотношение в отделен договор, ясно се установява целта да се заобиколи
закона и забраната за уговаряне допълнителни такси във връзка с усвояването и
управлението на договора, съгласно чл.10а ал.2 от ЗПК. Клаузите по договорите
следва да се тълкуват в посока, че ангажиментът към поръчителя е неделим от
основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по
кредита; че в случая таксата /възнаграждението за поръчителя/ не е включена в
предвидения по договора ГПР /годишен процент на разходите/, а ако бъде
изчислена стойността му с този разход ще надвиши съществено максималния допустим размер по чл.19 ал.4 от ЗПК-петкратния размер на законната лихва
по просрочени задължения в левова и валута по ПМС на Р Б /определен без
възнаграждението на поръчителя ГПР по ДПК е 50%, тоест предварително
заложен максимум/. Както се посочи
плащането на тази такса /възнаграждение/ е уговорено като приоритетно, дори
преди плащането на основното задължение по кредитното правоотношение, от което
недвусмислено се налага извода, че неговата пряка и непосредствена цел е да
обезпечи гарантиран доход, без да има
сигурност в насрещната престация,
което като последица води до неоснователно обогатяване за кредитора-както за
кредитодателя, така и за поръчителя. Независимо от факта, че подобен начин на
обезпечаване на вземането може да се отнесе като нормален начин, който е
разбираем и наложил се в практиката, е
съвършено ясно, че с него в същност се цели да се постигне гарантиране на
сигурен доход без насреща да е
престирана услугата-поръчителството, още повече, че възнаграждението е
уговорено като дължимо предварително, преди и без да се знае дали изобщо
длъжникът ще прибегне към тази възможност. По този начин на практика с
възнаграждението се предвижда допълнителна такса за услуга, без яснота дали
същата реално ще се предостави, което представлява абсолютно противоречие с чл.10а ал.4 във връзка с ал.2 от ЗПК и на това
основание се касае за нищожна клауза по
смисъла на чл.21 ал.1 от ЗПК и до колкото при забава на потребителя кредиторът
има право само на законната лихва върху
неплатената в срока сума за времето на забавата и всякакви други уговорки са
нищожни, което влече нищожност на договора за предоставяне на поръчителство,
доколкото клаузите по обезпечението са иманентно присъща част от съдържанието
на ДПК -чл.11 ал.1 т.18 от ЗПК и е следвало безусловно да се включи и да бъде
инкорпорирано в ДПК и на договореното обезпечение,което в случая не е сторено,
което обаче не променя наличната връзка и зависимост от договорите, сключени
между потребител, кредитодател и поръчител във връзка с възникналото
потребителско правоотношение. Следователно претенцията за заплащане на
възнаграждение за обезпечаване на изпълнението на задълженията на потребителя
по ДПК чрез поръчителство е неоснователна.
По същия начин стои въпроса за
претендираните административни разноски. Същите представляват допълнителна
скрита печалба за кредитора и са
свързани с управлението на кредита ,поради което същите следва безусловно да
бъдат включени в ГПР, каквито данни в случая не са налице. По своя характер и
естество тези административни разходи не представляват допълнителни услуги по
смисъла на чл.10а ал.1 от ЗПК и не
следва да се признават на кредитора като разходи извън ГПР.
Предвид изложеното по отношение на
възнаграждението за поръчителство и процесните административни разходи,
претенциите следва изцяло да се отхвърлят като неоснователни.
При този изход на делото в полза на
ищеца ще следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от иска,
както следва-за заповедното производство разноски в общ размер на 15.75лв от
общо претендирани 175лв; за първата инстанция сумата от общо 29.25лв /на база минимума от 100лв, съгласно чл.25 ал.1 от НЗПП
с оглед размера на защитавания материален интерес и липса на фактическа и
правна сложност на спора-от 9лв, плюс 20.25лв от таксата за образуване на
исковата производство/, а за въззивната инстанция разноски от 11.26лв по същите съображения.
За ответника по исковете следва да се присъди сумата от 455лв разноски
за въззивното производство с оглед отхвърлената част от исковете, а за
първоинстанционното производството така присъдената от районния съд сума от 708лв покрива всички разноски на
страната за тази инстанция и допълнително присъждане не се следва.
Водим от горното и на основание чл.271
ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ решение на решение на Пещерски районен съд № 1030 от 31.12.2019г. постановено по
гр.д.№ 1802/2018г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлен предявения от „А.Т.“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.С.1463, район Т., бул.“В.“ №146, Б.Ц.Б.,
сграда А, представлявано от управителя И.Ш., против Л.Н.Д., ЕГН-**********, с
адрес ***, иск за приемане на установено дължимостта от страна на ответника в
полза на ищеца на сумите, а именно:
сумата до размера на 93.15лв, представляваща част от претендираната главница,
цялата от 630.79лв, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане, както и наказателна лихва до
размера на 06.05лв за периода
21.11.2017г. до 12.07.2018г. представляваща
част от общо претендираната сума от 118.36лв
за периода 21.04.2017г. до 12.07.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №432 от 19.09.2018г. по
ч.гр.д.№1233/2018г. по описа на Пещерски
районен съд.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „А.Т.“ЕООД,
с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.С.1463, район Т., бул.“В.“
№146, Б.Ц.Б., сграда А,представлявано от управителя И.Ш., и против Л.Н.Д., ЕГН-**********,
с адрес ***, СЪЩЕСТВУВА ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ, формирано от сумата 93.15лв /деветдесет и три лева и петнадесет
стотинки/, представляваща част от
претендирана и неизплатена главница, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на заявлението в съда-06.08.2018г., до окончателното й изплащане, както и наказателна лихва от 06.05лв /шест лева и пет стотинки/ върху
неизплатената главница, за периода 21.11.2017г. до 12.07.2018г. по
сключени на 18.08.2016г. договор за потребителски кредит №721291 между „К.“ АД
и Л.Н.Д.; договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД и Л.Н.Д. и
договор за поръчителство между „К.“ АД и
„А.Т.“ ЕООД, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №432 от 19.09.2018г. по ч.гр.д.№1233/2018г. по
описа на Пещерски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение на решение на Пещерски районен съд №1030 от 31.12.2019г.
постановено по гр.д.№ 1802/2018г. по описа на същия съд, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ
ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Л.Н.Д., ЕГН-**********, с адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на „А.Т.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.С.1463, район Т., бул.“В.“ №146, Б.Ц.Б., сграда А, представлявано
от управителя И.Ш., разноски в заповедното производство в размер на
15.75лв/петнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/; разноски в производството
пред първата инстанция в размер на 29.25лв /двадесет и девет лева и двадесет и
пет стотинки/, а за въззивното производство-разноски в размер на 11.26лв /единадесет
лева и двадесет и шест стотинки/, всичките изчислени съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „А.Т.“ ЕООД, с посочен ЕИК,
седалище и адрес на управление и законен представител, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Л.Н.Д.,
с посочен ЕГН и адрес, сумата от 455лв /четиристотин петдесет и пет лева / разноски
за въззивната инстанция съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.