Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022г.,
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав на тридесети юни две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Румела Михайлова, като разгледа докладваното от съдия
Д.Недева адм. дело № 552 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от Н.А.Н.,***, против Решение №2153-03-30/04.03.2022г.
на директора на ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл.117 ал.3 от КСО, във
вр. с чл.97 ал.1 от АПК е отхвърлена жалбата му с вх. № 1012-03-101/04.02.2022
г. срещу Разпореждане № **********/21.01.2022г. на ръководител „ПО“ при ТП –
Варна на НОИ, с което по заявление от 06.07.2021 г., считано от същата дата на
основание чл. 98, ал. 7 от КСО, му е отпусната лична пенсия за инвалидност,
поради общо заболяване, със срок на инвалидността до 01.03.2024 г., в размер на
148,71 лв., преизчислена от 25.12.2021 г. в размер на 170 лв.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, поради
което се претендира неговата отмяна и отмяна на потвърденото с решението
разпореждане.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв.М. поддържа жалбата.
Счита същата за основателна единствено в частта касаеща началната дата на
отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. По съществото на
спора отправя искане жалбата на Н.А.Н. против решение на директора на НОИ –
Варна, с което е потвърдено разпореждане на ръководителя на Пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ от 21.01.2022 г. за отпускане на лична пенсия за
инвалидност, поради общо заболяване, с начална дата 06.07.2021 г. да бъде
уважена. Счита, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно по
отношение на началната дата за отпускане на пенсията за инвалидност. Позовава
се на чл. 73 ал. 1 от КСО, съгласно който правото на пенсия за инвалидност се
поражда с датата на инвалидизиране. Началното инвалидизиране на жалбоподателя е
29.10.2020 г., която дата съвпада с медицинското направление за подаване на
заявление в ТЕЛК – Варна. Ето защо счита, че началната дата за отпускане на
пенсията за инвалидност, поради общо заболяване, на жалбоподателя следва да бъде 29.10.2020 г.
Ответната страна, чрез юрисконсулт К. оспорва жалбата. По съществото на
спора моли жалбата на Н.А.Н. срещу оспореното решение на ръководител ПО при ТП
на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане на пенсионния
орган в същата администрация да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана,
като бъде потвърдено изцяло обжалваните административни актове като правилно и
законосъобразно постановени по мотиви, изложени в същите. Заявлението, с което Н.А.Н.
е поискал отпускането на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, е
подадено в ТП на НОИ – Варна след изтичането на едномесечния срок от изтичане
на срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК от негова страна. Разпоредбата на чл. 94 ал. 3 от КСО обвързва
преценката на пенсионния орган с датата на
получаване експертно решение на ТЕЛК от лицето, а не с датата на влизането му в сила, поради което
считаме, че правилно и законосъобразно е определена началната дата от която
поисканата пенсия е определена, а това е датата на заявлението до ТП на НОИ –
Варна - 06.07.2021 г. Оспорва
претендирани разноски от жалбоподателя като неоснователни.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е налице спор, че със
заявление от 06.07.2021 г. жалбоподателят Н. е отправил искане за отпускане на
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в което е посочено, че е
приложил Експертно решение на НЕЛК за 80 % трайно намалена работоспособност. От
приобщените доказателства се установява, че с
Експертно решение № 3038 /150/23.11.2020
г. ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна“ определила 50,00 %
трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 29.10.2020 г.
срок на инвалидността до 01.11.2021 г. Горепосоченото Експертно решение било обжалвано като с Експертно решение № 0129/012/ 19.01.2021 г. НЕЛК го е отменил и
върнал за ново освидетелстване. С Експертно решение № 0874/033/ 01.03.2021 г. ТЕЛК при УМБАЛ „Св.
Марина - Варна“ ЕАД е определила 50,00 % трайно
намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 29.10.2020 г. и срок на инвалидността до
01.03.2022 г. След проведено оспорване на Експертно решение № 0874/033/01.03.2021 г. на ТЕЛК, с Експертно
решение №1212/110/15.06.2021 г. НЕЛК го отменя
по отношение на оценка на работоспособността и срока на инвалидизиране,
определя 80,00 % трайно намалена работоспособност, срок на инвалидността до
01.03.2024 г. и потвърждава в останалата част. С Решение № 5246/216/ 01.07.2021
год. Медицинската комисия при ТП - Варна на НОИ потвърдила Експертно
решение №1212 /110/15.06.2021 г. на
НЕЛК, което било оспорено по съдебен ред
пред Административен съд — Варна. Не се спори между страните и след извършена
служебна справка се установява, че по жалба на Н.А.Н., срещу Експертно решение № 1212 /110/ 15.06.2021 г. на НЕЛК е
образувано в Административен съд-Варна адм.д.№1371/2021г., по което е
постановено решение №267/07.03.2022г., което е обжалвано и е образувано адм.д.
№4479/2022г. по описа на Върховен административен съд, насрочено за 12.12.2022г.
С Разпореждане № **********/21.01.2022
г.,
на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ на основание чл. 98,
ал. 7 от КСО, считано от датата на заявлението — 06.07.2021 г., със срок на инвалидността
до 01.03.2024 г. на лицето е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, в размер 148,71 лв., преизчислена от 25.12.2021 г. в размер 170,00
лв.
Горепосоченото разпореждане е било оспорено от Н. и с решение
№2153-03-30/04.03.2022г. директора на ТП на НОИ – Варна, на основание чл.117
ал.3 от КСО, във вр. с чл.97 ал.1 от АПК отхвърлил жалбата му с вх. № 1012-03-101/04.02.2022
г.
По делото е приобщена Заповед № 1130-03-18#1/31.01.2020 г. на директора на
ТП на НОИ – Варна, с която на основание чл.29 т.1 и т.4 от Правилника за
организацията и дейността на НОИ, във вр. с чл.117 ал.3 от КСО по т.1 в същата
е определен Тодор Иванов Тодоров - Началник на отдел „Административен” в
ТП-Варна на НОИ да издава и подписва решения по чл.117 ал.3 от КСО в случаите
на отсъствие поради законоустановен отпуск-платен, неплатен или поради временна
неработоспособност, командировка или друга възникнала неотложна необходимост на
Директора на ТП-Варна на НОИ, в качеството му на административен орган. При
едновременно отсъствие поради законоустановен отпуск-платен, неплатен или
поради временна неработоспособност, командировка или друга възникнала неотложна
необходимост на дл.лица по т.1 от заповедта решения по чл.117 ал.3 от КСО да се
издават и подписват от Чавдар Стоянов Ченков – началник на отдел „Краткосрочни
плащания и контрол” в ТП- Варна на НОИ. Със заповед №4106/23.02.2022г. е разрешено на Дияна Агностиева да ползва
платен годишен отпуск считано от 04.03.2022г. до 04.03.2022г. включително.
При така изложената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
След като прецени, че като родово и местно компетентен съд е сезиран с
предявена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО жалба от
процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален
административен акт, съдът намира жалбата за процесуално
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
В настоящето производство и съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения административен акт, като прецени дали е
издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли
са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли
е с целта на закона.
Обжалваното Решение №2153-03-30/04.03.2022г. е издадено от
компетентен орган. Подписано е от Т.Т. съгласно Заповед № 1130-03-18#1/31.01.2020 г.
на директора на ТП на НОИ – Варна, с която на основание чл.29 т.1 и т.4 от
Правилника за организацията и дейността на НОИ, във вр. с чл.117 ал.3 от КСО по
т.1 в същата е определен Тодор Иванов Тодоров Началник на отдел
„Административен” в ТП-Варна на НОИ да издава и подписва решения по чл.117 ал.3
от КСО в случаите на отсъствие поради законоустановен отпуск-платен, неплатен
или поради временна неработоспособност, командировка или друга възникнала
неотложна необходимост на Директора на ТП-Варна на НОИ, в качеството му на
административен орган. От приобщената по делото заповед №4106/23.02.2022г. е
разрешено на Д. А.Директор на ТП-Варна на НОИ да ползва платен годишен отпуск
считано от 04.03.2022г. до 04.03.2022г. включително. Процесното решение е
издадено на 04.03.2022г. от определения за заместващ съгласно Заповед №
1130-03-18#1/31.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Варна. В този смисъл
решението е издадено от териториално и материално компетентен орган.
Издадено е в писмена форма с
посочване в обстоятелствената му част на фактическите и правните основания, въз
основа на които е постановено, със съответната разпоредителна част, поради
което са спазени изискванията на чл. 117, ал. 3 от КСО и на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК.
При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да послужат като самостоятелно
основание за отмяна. Такива не се и твърдят от жалбоподателя да са допуснати от
административния орган.
При преценката за съответствие на решението с материалноправните разпоредби
съдът съобрази следното:
Съгласно чл.
73 ал.1 от КСО правото на пенсия за
инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение
и за ослепелите преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94.
Нормата
на чл. 94 ал.1 от КСО регламентира, че пенсиите
и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако
заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата.
Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на
правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. В
ал.3 от същата разпоредба е предвидено, че извън случаите по ал. 1 пенсия за
инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от
лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия
(ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно - от датата на
определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за
пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен
институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение
на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на
правоимащото лице.
Съдът, след извършена служебна справка в деловодната система на Административен
съд по адм. дело №1371 по описа за 2021
г., констатира, че същото е приключило с решение № 267 от 07.03.2022 г., с
което жалбата е отхвърлена. Срещу горепосоченото решение е подадена касационна
жалба до Върховен административен съд, и видно от официалния сайт на съда, е
образувано адм. дело № 4479 по описа за 2022 г., насрочено за 12.12.2022 г.
Следователно Експертно решение № 1212/110/15.06.2021 г. на НЕЛК не е влязло в
сила.
Горното обстоятелство, а именно, че
Експертно решение № 1212 /110 /15.06.2021
г. на НЕЛК е обжалвано и производството е висящо е отчетено от ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ в Разпореждане № **********/21.01.2022 г., на ръководител
„ПО“ при ТП – Варна на НОИ, поради което на основание чл. 98, ал. 7 от КСО, считано от
датата на заявлението — 06.07.2021г., със срок на инвалидността до 01.03.2024
г. на лицето е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в
размер 148,71 лв., преизчислена от 25.12.2021 г. в размер 170,00 лв.
Предвид установените данни за оспорване на ЕР на НЕЛК пред съда, правилно и
законосъобразно директорът на ТП на НОИ е приел, че в случая е налице
хипотезата на чл. 98, ал. 7 КСО, във връзка с което е определен и размера на пенсията на жалбоподателя. Във връзка с
определяне на датата на отпускане на личната пенсия за инвалидност е съобразена
нормата на чл.94 ал.3 КСО.
В чл.94 от КСО са обособени самостоятелни разпоредби
за датата на отпускане на пенсията. Първата от тях касае общо пенсиите и
добавките към тях, като обвързва датата на отпускане на пенсията с определен
срок за подаване на заявлението за пенсиониране от датата на придобиване на
правото на пенсиониране. За отпускането на пенсии за инвалидност обаче е
регламентиран специален ред за определяне на началната дата, установен с
разпоредбата на чл.94, ал.3 от КСО. Тази разпоредба е специална по отношение на
чл.94, ал.1 от КСО и като такава изключва приложението й.
Както бе посочено според чл.94, ал.3 от КСО пенсия за инвалидност се отпуска от датата на подаване от
лицето на заявление-декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата на
инвалидизиране, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в
териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен
срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на
Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото
лице. В случая заявлението е подадено
след посочения срок.
Съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е
обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила
на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на
медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за
инвалидност в размер на социалната пенсия за старост.
При регламентиране чрез разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО на отпускането на пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия при
обжалване решението на ТЕЛК се цели да бъде обезпечено елементарното жизнено
ниво и потребности на лицето, при забавено произнасяне по обжалването, тъй като
лицето би останало без доходи и следва да се осигурят минимални средства за
издръжка на пенсионираното лице до момента, до който решението на НЕЛК,
съответно на съда стане окончателно. В ал. 8 на посочената разпоредба
законодателят е предвидил, че след влизането в сила на решението по ал. 7 пенсията се
определя в действителен размер от
датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е
възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто, а социалната пенсия за инвалидност се
определя в размера по чл. 90а, ал. 2 при
определен процент трайно намалена работоспособност повече от 71 на сто.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
При този изход на спора и при липсата на искане от ответната страна съдът
не дължи произнасяне по разноските.
Водим от горното и на основание чл. 118 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Н.,***,
против Решение №2153-03-30/04.03.2022г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с
което на основание чл.117 ал.3 от КСО, във вр. с чл.97 ал.1 от АПК е отхвърлена
жалбата му с вх. № 1012-03-101/04.02.2022 г. срещу Разпореждане № **********/21.01.2022г.
на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: