Р Е Ш Е Н И Е
№ 277
гр. Русе, 25.10.2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският
административен съд, в
публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Димитрова като
разгледа докладваното от съдия Басарболиева
административно дело № 544 по
описа за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.от АПК във връзка с чл. 84, ал. 3,
вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона
за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на
Д. С. Ф., гражданка на Руската федерация, ЛНЧ **********, представлявана от
адв. Д.Попсулис, срещу Решение № 12686 от 23.08.2023 г. на председателя на Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, издадено на основание чл. 75, ал.
1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, с което на жалбоподателката е отказано предоставяне на
статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се наведени твърдения за
незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с
приложимия материален закон. Излага се твърдения, че административният орган не
е преценил правилно всички данни от личната история на жалбоподателката, поради
което е достигнал до неправилен извод, че не е налице реален риск за живота,
здравето и свободата й, в случай на завръщане в страната по произход. Сочи, че
решаващият орган не е изпълнил задължението си да изследва подробно положението
в Руската федерация по отношение противниците на режима в страната. Претендира
се отмяна на оспореното решение.
Ответникът – Председателят на ДАБ при МС – гр. София – не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като съобрази
оплакванията на жалбоподателката, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Молба до Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет, подадена чрез РПЦ – гр. София, Овча купел под вх. № РД09-3790/07.10.2022 г., заведена в ДАБ под рег. №УП 21872/07.10.2022 г. ( л. 79 от адм. преписка), жалбоподателката е поискала международна закрила от
Република България. Чуждата гражданка е била регистрирана чрез попълване на
Регистрационен лист рег. № УП 21872/07.10.2022 г. ( л. 76 – л. 78 от адм. преписка), съгласно който Д.Ф. е руска гражданка, с етническа принадлежност – руснак, религия – православие, висше
образование, професия – учител
по руски език, омъжена, притежаваща национален паспорт сер. 75 № 7081015,
издаден от Руската федерация на 28.02.2018 г., валиден до 28.02.2028 г.
С жалбоподателката е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.
№ УП 21872/14.10.2022 г. ( л. 55 – л. 60 от адм. преписка). При провеждане на интервюто тя е представила допълнително удостоверение за сключен граждански брак, разрешение
за работа, издадено от Агенция по заетостта, което заявила, че към момента на
интервюто е прекратено, поради неплащане на такса и документ за влизане на
територията на Кримския полуостров от Украйна. Посочила, че към момента на
издаване на разрешението за работа, тя се е намирала в гр. Варна, а съпругът й
в Румъния, където подал молба за получаване на закрила. След като отишла при
него, румънските власти, съгласно Дъблинския регламент, ги върнали в България.
Посочила, че живее в България от 2018 г., без 4 месеца, през които е била в
Румъния. Пребивавали със съпруга й в други страни за един месец и половина,
като посетили Египет, Турция и Йордания. След края на това пътуване, август –
септември 2022 г., съпругът й отлетял направо за Украйна, за да извади
украинското си гражданство, а тя се върнала в България. За последно се върнала
в Русия през 2020 г., за две седмици. Сочи, че работела като учител на свободна
практика. Подавала е молба за закрила в Румъния на 13.05.2022 г. Уточнява
периодите на пътешествието, което предприели със съпруга й, като посочва за
начален период декември 2021 г., а като краен за завръщането й в България –
януари, началото на февруари 2022 г. със съпруга й били заедно до края на пътуването, до
началото на м. февруари, след което той заминал за Украйна във връзка с
неговите документи за гражданство. Посещавала посолството на Руската федерация
в България, гр. Варна, за да подаде заявление за продължаване валидността на
паспорта й. Подала документи за издаване на втори задграничен паспорт, декември
2021 г. и след края на пътуването отишла в посолството да си го вземе. Заявила,
че семейството им има собствен апартамент в гр. Калининград, Русия, където е
постоянният й адрес. Имала близки в Русия – майка, баба, брат и втория съпруг
на майка й, като всички живеели в Московска област, Русия. Получила двете си
висши образования в Москва. Посочила, че със съпруга й планирали да опитат да
се преместят в друга държава. Задавали си въпроса: „Защо пък не?“.
Политическата обстановка също не им харесвала. Ходили по митинги. Решили да
експериментират и да живеят в различни райони в Русия – Фрязино, Сизран,
Москва. Пътували до Гърция, харесало им и решили, че може да живеят там. За да
може да работи след преместването в чужда държава, те се върнали в Москва, през
2014 г., за да завърши тя образованието си. Живели там 2 години. След това се преместили в
Калининград, който бил по - близо до Европа. Искали да видят света. След това
заминали за двегодишно пътуване из различни държави. В Полша не могли да се
адаптират. Заедно посетили 35 държави. Решили да презимуват някъде, където да
не е скъпо. Намерили евтина квартира близо до Варна и предприела стъпки, за да
започне работа като преподавател на свободна практика. Не е членувала в
политическа партия или организация. Участвала е на митинги в Самара и Москва, като
така изразявала мнението си, но не е имала взаимоотношения с полицията и не е
била арестувана. Във връзка със случващото се в Украйна, била доброволец в БЧК
– Варна, виждала семействата с майки и деца и общувала с тях. Разбрала, че
хората наистина напускат родината си. Тъй като споделяла това с роднините си,
отношенията им били влошени, наричали я „предателка“. Смятала, че сега, ако се
върне в Русия да види родителите си, може да бъде арестувана и вкарана в
затвора. Заявила, че не са й отправяни заплахи в страната й по произход и не й
е оказвано насилие. Искала закрила от България, за да може да живее нормален
живот, без агресия и страх, да се развива и да има семейство.
В отговор на Писмо рег. № УП 218721/25.10.2022 г. на ДАБ, с писмо с рег. № М -24360/30.11.2022 г. (рег. № УП 21872/02.12.2022 г. в ДАБ при МС) на
Държавна агенция "Национална сигурност" ( л. 44 от адм. преписка) е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р България на
лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
Представено е становище рег. № УП 21872/28.02.2023 г. от главен експерт в ПМЗ – Овча купел, РПЦ – София към ДАБ ( л. 43 от адм. преписка), с което, след преценка на
събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже
предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
По административната преписка е приложена и Справка
относно положението в руската федерация, изготвено от дирекция „Международна
дейност“ към ДАБ при МС ( л. 11 – л. 30 от адм. преписка).
Последва издаване на оспореното Решение № 12686/23.08.2023 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1,
т. 2 и т. 4 от ЗУБ на Д. Ф. е отказано предоставяне статут на
бежанец и хуманитарен статут.
На 31.08.2023 г. решението е връчено
на жалбоподателката срещу подпис, последната е запозната с неговото съдържание на
език, който разбира и това е удостоверено с подпис на преводач.
Жалбата е
подадена на 11.09.2023 г., видно от поставения входящ номер, чрез
административния орган до АС – Силистра.
С определение № 454/19.09.2023 г. по адм. дело №
169/2023 г. по описа на АС – Силистра, производствата по горецитираното дело е прекратено
и делото е изпратено по подсъдност на АС – Русе по правилата на чл. 135, ал. 2,
изр. 1 АПК, вр. чл. 84, ал. 3 ЗУБ.
При така установени факти, от правна страна съдът
приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е срещу годен за оспорване административен акт,
от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената съдебна защита
и при спазване на срока за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден от
компетентен орган – председателят на ДАБ, съобразно нормата на чл. 48, ал. 1,
т. 1, предл. второ от ЗУБ вр. чл.75, ал.1 ЗУБ. Спазена е
предвидената в закона форма - актът съдържа
всички изискуеми реквизити.
В производството не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
В съответствие на чл. 68,
ал. 1 от ЗУБ, производството е започнало по молба, заведена в ДАБ под рег. № УП 21872/07.10.2022 г. ( л. 79 от адм. преписка), подадена от жалбоподателката и е регистрирана чрез попълване на
Регистрационен лист рег. № УП 21872/07.10.2022 г. ( л. 76 и л. 77 от адм. преписка). Търсещото международна закрила лице е
своевременно информирано още при започването на производството за правата му,
писмено му е разяснена процедурата, по която се подават и разглеждат молбите.
При съставянето на регистрационния лист и при провеждане на интервюто на
кандидата е назначен преводач на родния му език (руски), по който няма
възражения като той и двата пъти е заявил, че преводът е бил разбираем и между
него и превода не е имало комуникативни пречки. Съгласно
изискванията на чл. 74, ал. 1 от ЗУБ има изготвено и приложено от интервюиращия
орган Становище рег. № УП 21872/28.02.2023 г. от главен експерт в ПМЗ – Овча купел, РПЦ – София към ДАБ (л. 43 от адм. преписка).
Действително то е изготвено и представено извън срока по чл. 74, ал. 1
от ЗУБ
- до 4 месеца от образуването на производството по общия ред, но настоящият
съдебен състав намира, че това нарушение на административнопроизводствените
правила не е от категорията на съществените, тъй като предвидените от
законодателя срокове са инструктивни, а не преклузивни. В съответствие с
изискването на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС и чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, е поискано
становище от ДАНС и такова е приложено по преписката.
Административният орган правилно е приложил
и материалния закон.
След анализ и преценка на събраните по
административната преписка доказателства, с оспореното по делото Решение № 12686/23.08.2023 г. на Председателя на ДАБ, органът е приел, че липсват
предпоставките по чл. 8 от ЗУБ и чл. 9 от ЗУБ, поради което отказал да
предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Д.Ф..
Предпоставки
за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут са уредени в чл. 8 и
чл. 9 от ЗУБ. Общо условие и за двата е лицето да е чужденец, като дефиницията
за това е дадена в §1, т. 1 от ДР на ЗУБ. По делото не е спорно, че жалбоподателката - гражданка на Руската федерация, попада в тази категория лица.
Съгласно
чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут
на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване,
основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно Наръчника
по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец 1992, в съответствие
с Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на
бежанците от 1967 г., издаден от Върховния комисар на Организацията на
обединените нации за бежанците, изразът „основателни
опасения от преследване" е ключовият израз в определението. Понятието
„опасения", включва субективното състояние на кандидата. Към него се
добавя и прилагателното „основателни", което означава, че статута на
бежанец на дадено лице се определя не просто от неговото душевно състояние, но
това душевно състояние трябва да е породено от обективна ситуация.
Следователно, изразът „основателни опасения" съдържа както субективен,
така и обективен елемент и при установяването дали съществуват основателни
опасения, трябва да се вземат под внимание и двата елемента. Поради важността,
която определението отдава на субективния елемент, при преценка за предоставяне
статут на бежанец, следва да се има предвид всичко, което може да покаже, че
преобладаващ мотив за подаване на молбата за международна закрила е страхът. Що
се отнася до обективния елемент, необходимо е да бъдат преценени изявленията на
кандидата. Съгласно Раздел първи, Глава втора-В, § 42 от Наръчника по процедури
и критерии за определяне на статут на бежанец, опасенията на кандидата следва
да бъдат считани за основателни, ако той е в състояние до голяма степен да представи
и обоснове основателни причини защо той самостоятелно се опасява от
преследване. Наличието и основателността на опасенията, следва да се
преценява с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут
конкретни данни.
Определящо
значението за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ е и понятието
„преследване“ по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от същия закон, изразяващо се
в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които
водят до нарушаване на основните права на човека и които да са достатъчно тежки
по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да
бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски
или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по
дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са
непропорционални или дискриминационни, отказ на съдебна защита, който се
изразява в непропорционално или дискриминационно наказание.
В настоящия случай, съгласно
данните от личната история на Д.Ф., плановете й за напускане на Руската
федерация и установяването й в чужда държава датират още отпреди 2014 г.
Предприела е целенасочени действия - учила допълнително две години в Москва за
придобиване на квалификация на преподавател по чужд език - руски, което да й
позволи осигуряване на работа, респ. препитание след установяване в чужбина. На стр. 4 от интервюто кандидатката в
подробности описва как желанието на съпрузите за промяна /нейното и на съпругът й М.Ф./ и
разширяване на мирогледа им след екскурзията им в Гърция през 2014 г. е довело
до планирането и дългогодишната подготовка за окончателното напускане на Русия,
като допълва, че политическата обстановка също не им харесвала. Жалбоподателката
разказва за причините, довели до преместването им в Калининград (граничещ с
Полша и Литва), свързани с желанието им /нейното и на съпруга й/ да пътуват и
да се установят в някоя европейска държава, посочвайки, че след като не са
успели да се адаптират в Полша, са предприели двугодишно пътешествие до
множество страни в търсене на най-подходящата държава за тях, и през 2018 г. са
избрали България поради финансови причини и възможността за получаване на
разрешение за пребиваване въз основа на възможността тя да има частна практика
като учител по руски език в Р България.
От
изложената бежанска история на жалбоподателката не се установява срещу нея да е
било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, което да е причина
за напускане на страната й по произход. В подкрепа на този извод са налице и
допълнителни аргументи. Въпреки, че е пребивавала и работила в България от 2018
г., тя е подала молбата за международна закрила едва през месец октомври 2022
г., като не са наведени причини за обстоятелството защо тази молба не е
подадена във възможно най – ранния момент (по аргумент от глава II, чл. 4, т. 5, б.
„г“ от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета
от 13.12.2011 г.). От значение е и обстоятелството, че преди заминаването си жалбоподателката е подменила националния си паспорт, което
навежда на извода, че мотивът й за подаване на молбата за международна защита
не може да се определи като продиктуван от страх. Оспорващата представя доказателства за
участието си в протести на територията на Руската федерация против държавната
политика през 2014 г. (снимки – л. 30 и л. 31 от адм. дело № 544/2023 г.), но
заявява, че въпреки това не е била арестувана и не е имала проблеми с официалните
власти в Руската федерация. Следва да се има предвид и фактът, че Д.Ф. два пъти
е напускала страната си легално, което означава, че официалните власти не са
намерили основание да ограничат придвижването й. Предвид тези данни, настоящият
състав намира, че административният орган правилно е приел, че тя е напуснала
Руската федерация още през 2018 г. с мотива да опитат със съпруга й да живеят в
друга държава по икономически причини и желание за промяна на начина на живот
т.е. по причини, различни от основателни опасения от преследване, включително и
поради политически убеждения.
Разглежданият случай не попада и в
хипотезата на чл. 8, ал. 6
от ЗУБ,
съгласно който текст страхът от преследване може да се основава на събития,
настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на
дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена
единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон.
В хода на съдебното производство са
представени извадки от руски медии, съгласно които поддръжниците и критиците на
войната, които са напуснали страната, не са добре дошли и на действията им ще
бъде давана съответната правна оценка. Според информацията, дадена в т. 9 от
приложената по административната преписка Справка относно
положението в руската федерация, изготвено от дирекция „Международна дейност“
към ДАБ при МС, през 2021 г. в Руската федерация са въведени закони за
ограничаване на споделянето на съдържание в интернет, които се използват за
налагане на глоби на протестиращи, които публикуват политически материали
онлайн.
Съдът намира, че поделото не е установено
оспорващата да е извършвала явни и недвусмислени действия след напускане на
Руската федерация, свързани с убежденията й за събитията в Украйна, датиращи от м.февруари 2022 г.,
които да създават обосновани опасения от преследване. Жалбоподателката заявява
неодобрение на водената война от Русия спрямо Украйна. Като доброволец в БЧК-Варна е помагала на
украински бежанци и е възприела техните страхове и състояния. Същевременно в
съдебно заседание чуждата гражданка заявява, че не е изказвала публично
отношение към политиката на Русия спрямо Украйна, че не е публикувала нищо в
социалните мрежи, а е споделяла своите виждания с най-близкия си родствен кръг
– майка, баба, брат. По делото са представени извадки от социални мрежи,
придружени с легализиран превод на български език, от месеците юни, август и
септември 2023 г., в които е отправена благодарност към различни лица за
направени дарения в полза на въоръжените сили на Украйна, вкл. и към „семейството
руснаци Ф. от България“. В производството обаче не са ангажирани доказателства
по отношение на: 1. Обстоятелството, че това е семейството именно на
жалбоподателката и в частност, че тези публикации касаят именно нея в лично
качество; 2. В какво се изразяват тези дарения; 3. Начин на осъществяването им,
именно от кандидата. В този смисъл съдът приема, че не е установено
оповестяване на дейност на жалбоподателката, която да създаде опасност за
преследване поради нейно политическо мислене при връщането й в страната на
произход. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините,
посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, не може да се
прецени като обоснован.
Предвид
тези данни съдът намира, че административният орган правилно е направил извод,
че по отношение на жалбоподателката не са доказани изискуемите от закона
предпоставки на търсения бежански статут и законосъобразно й е отказал такъв.
Съдът
намира за законосъобразна и преценката на административния орган за
неоснователност на молбата на чуждата гражданка за предоставяне на хуманитарен
статут на основанията посочени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно цитираната
норма, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за
предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи
закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция или 2.
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки
заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В
настоящия случай, чужденецът не навежда основания, като причина за напускане на
страната си, наличието на опасност да бъде осъден на смърт или екзекуция или
пък да бъде подложен на изтезание, унизително отношение, или наказание. Както
вече бе посочено, жалбоподателката не е била обект на насилие и заплахи, нито е
била арестувана, нито осъждана в Руската федерация. Реална опасност или риск от
налагане на смъртно наказание, екзекуция,изтезание, унижение или друго тежко
посегателство към нея не се сочи, не се доказва и не се установява по делото,
поради което не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут на Д.Ф.
по някоя от хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2. По отношение на третата
хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота или
личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт, съдът също не приема за налична по
отношение на жалбоподателката. Макар ситуацията в Руската федерация да е
сложна, то тя не би могла да се определи като такава, която да дава
самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут в случая. Според
тълкувателно решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07 на разширен състав на
СЕО, по тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83 ЕО, по настоящем чл.
15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕС, наличието на подобна заплаха по изключение
може да се счита за установено, когато въоръженият конфликт се характеризира с
безогледно насилие на такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице,
върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия
факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да
претърпи посочените заплахи, като в настоящия случай липсват данни в тази насока.
Липсват данни да са налице и останалите основания предвидени в чл. 9, ал. 6 и
ал. 8 от ЗУБ.
За
пълнота следва да се отбележи, че при преценката за предоставяне или отказ на
статут по ЗУБ, трябва да се извърши анализ на причините за молбата и с цел
разграничаване на икономическите мигранти от бежанците. Съгласно раздел I, глава втора-В, т. 2, буква „f“,
§ 62 от Наръчника, „мигрантът“ е лице, което, по
причини различни от изброените в определението, доброволно напуска страната си,
за да се засели другаде. Той може да прави това от желание за промяна или
приключение или по семейни, или други причини от личен характер. Несъгласието с
общи икономически мероприятия само по себе си не е достатъчно основание за
кандидатстване за статут на бежанец. В личната история на жалбоподателката няма
посочени доводи, включващи политически елемент в решението й за напускане на
страната по произход, тъкмо напротив – напуснала е доброволно страната си с
намерение да се засели другаде, за което е планувала и извършила подготвителни
действия. Действително е участвала в митинги на територията на Руската
федерация още през 2014 г., но в последствие е живяла там още 4 години, без да
бъде преследвана, през 2018 г. е подновила националния си паспорт, върнала се е
отново в страната по произход през 2020 г., отново без да бъде обект на
преследване и в крайна сметка е решила да подаде молба за международна закрила
едва през 2022 г. и то без да има събрани данни да е изразявала публично
политическите си убеждения в периода след 2014 г. до настоящия момент. Цялостният анализ на обясненията на
жалбоподателката, доказва ясно и недвусмислено, че тя е напуснала Руската
федерация по икономически причини, тъй като иска да живее в Европа, да се
развива и да има семейство.
Предвид
изложеното,
настоящият съдебен състав счита, че оспореното
решение
е законосъобразно, а жалбата
срещу
него е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, АС – Русе
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Д. С. Ф., гражданка на Руската федерация, ЛНЧ **********,
срещу Решение № 12686 от 23.08.2023 г. на председателя на Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет, издадено на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от
ЗУБ, с което на Д. С. Ф. е отказано
предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
Съдия: