РЕШЕНИЕ
№___
гр. Луковит, 16.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И.Д., като разгледа
докладваното от съдия КИРЧЕВА
гр. д. № 524 по описа
за 2019 г. на съда и за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 372, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79,
ал.1 от ЗЗД .
Производството по делото е образувано по искова молба от
"К.К.**" ООД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление с. Малчика, обл. Плевен, ул. Ц.С.**, представлявано
от управителя К.А.Г.против „А.С." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: с. Дерманци, обл. Ловеч, ул."Х.Б.*, представлявано от
управителя Д.П.С., с която е предявен иск с правно основание чл. 372, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищцовото дружество сумата от 2321,79 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по договор за
автомобилен превоз на товари, извършен от ищеца по възлагане от ответника.
В
исковата молба, уточнена в първото съдебно заседание, ищецът твърди, че
ответникът му е възложил извършването на автомобилен превоз на товари -
селскостопанска продукция /слънчоглед/ по вътрешна дестинация - от с. Дерманци,
база на ответника "А.С." ЕООД до гр. Павликени, база на "БОН"
ЕООД. Ищецът извършил услугата отчасти с участието и на други превозвачи - "МП
Транс 2015" ЕООД и "Агро-бизнес консулт" ЕООД. Твърди, че извозените
количества слънчоглед от базата на ответника в с. Дерманци до базата на
получателя "БОН" ЕООД в гр. Павликени, съответно приети от последния, са: в периода 27 - 28.09.2018
г. общо 51040 кг, в периода 02-04.10.2018
г. общо 66 080 кг. За извършените услуги
ищецът издал 2 бр. фактури, описани в исковата молба - № **********/30.09.2018
г. на стойност 1011,82 лева и № **********/18.10.2018 г. на стойност 1309,97
лева. Твърди, че и до настоящия момент ответникът не е заплатил задължението си
по издадените фактури. Моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
от 2321,79 лв., представляващи незаплатено превозно възнаграждение по
процесните фактури, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба. Претендира разноските по делото.
В
срока по чл. 131 от ГПК от
ответника е постъпил отговор на исковата
молба, в който оспорва иска изцяло. Отрича да е в договорни отношения с
ищцовото дружество за превоз на товари по процесните 2 бр. фактури, възразява,
че не е подписвал същите. Твърди, че задължението за заплащане на транспортните
услуги били в тежест на купувача БОН ЕООД.
Като
обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и
взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
Представени
са 2 броя фактури /представени в оригинал по ЧНД № 311/2019 г. по описа на РС –
Луковит, приложено към настоящето/ на обща стойност 2321,79 лева с ДДС,
издадени от ищеца "К.К.**" ООД с получател ответника "А.С."
ЕООД за извършен транспорт на слънчоглед от с. Дерманци до гр. Павликени, „БОН“ ЕООД, в
които са описани маршрутът на превозите, неговото количество и превозната цена
(навло), платимо на датата на издаване на фактурата, както следва: № **********/30.09.2018 г. на
стойност 1011,82 лева с ДДС и № **********/18.10.2018 г. на стойност 1309,97
лева с ДДС. И двете фактури не носят подпис на получател.
Представени
са и 5 бр. товарителници, както и експедиционни и кантарни бележки.
По
делото е назначена ССчЕ. Вещото лице Д. Н.е изготвила заключението след
проверка в счетоводството на ищеца и въз основа на предоставената й от ТД на
НАП - Велико Търново - офис Ловеч данъчно-осигурителна информация за ответника,
тъй като от страна на последния не й е била предоставена исканата счетоводна
информация. Съгласно заключението, което съдът не намира основания да не
кредитира, процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца в
счетоводна сметка 411 "Клиенти", аналитична партида "А.С."
ЕООД. Въз основа на предоставената му от ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч
данъчно-осигурителна информация за ответното дружество - заверени справки
деклараци по ДДС, за месеците, през който са включени процесните фактури, ведно
със заверен дневник покупки, вещото лице е направило извод, че фактурите са
осчетоводени от ответника, тъй като фигурират в отчетен регистър "Дневник
покупки" на ответника, както и че ответникът е ползвал данъчен кредит по същите.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от ПРАВНА страна следното:
Съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 372, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД е основателен. Претенцията на ищеца се отнася за извършени
автомобилни превози на товари на територията на страната, за които се прилагат
разпоредбите на чл. 49 и сл. от ЗАП и чл. 367 и сл. от ТЗ /чл. 379 от ТЗ.
Съгласно същите договорът за автомобилен превоз на товари е консенсуален.
Фактът на постигнатото съгласие между страните за скючването му е необходимо и
достатъчно условие, за да се счита той сключен /чл. 49 от ЗАП и чл. 367 от ТЗ/.
Този договор само се установява с товарителница, наличието на която и
редовността й, не са условие за съществуването и валидността му /чл. 50 от
ЗАП/. Тя не представлява самият договор за превоз, а само улеснява доказването
му и е необходима преди всичко, за да внесе яснота и сигурност в превозните
отношения. Съдържанието на договора обаче може да бъде установено с помощта на
всички допустими в ГПК доказателствени средства.
От
писмените доказателства /фактури, товарителници/, преценени в съвкупност със
заключението на ССчЕ се установява, че страните са сключили два договора за
превоз, материализирани в процесните две фактури. Според фактурите, се касае за
извършени от страна на ищеца в полза именно на ответника срещу посочено възнаграждение
транспортни услуги. Процесните фактури, макар и да не носят подпис за
получател, са осчетоводени в счетоводството на ответника, който ги е включил в
дневника си за покупки и в справките си декларации по ЗДДС, и по които е
ползвал данъчен кредит, а тези му действия несъмнено означават, че той не само
е потвърдил сключването на тези договори за превоз с ищеца, материализирани в
тези фактури, но и точното изпълнение от страна на последния на възложените му
с тях превози до датата на издаването им, с които ответникът се е задължил да
му заплати и уговореното в тях възнаграждение за тези превози - съответно
1011,82 лв. с ДДС и 1309,97 лв. с ДДС. По изложените съображения настоящият
състав намира между страните по делото да са сключени валидно обвързващи ги
договори за превоз със съществени елементи, съобразно посоченото в издадените
от ищеца и осчетоводени от него и ответника фактури. В тази връзка следва да се
отхвърлят и възраженията на ответника по отношение на това чие е задължението
за заплащане на извършените превози с оглед нормата на чл. 372, ал. 2 от ТЗ -
ако възнаграждението не е платено от товародателя, то се плаща от получателя
при приемане на товара.
Тежестта
да установи при това положение, че е платил уговорените възнаграждения по
процесните договори за превоз, лежи върху ответника /чл. 154, ал. 1 от ГПК/.
Последният обаче нито възрази, нито представи доказателства да ги е платил,
поради което съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва изцяло да
бъде уважен.
С
оглед изхода на спора съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответника
следва да понесе сторените от ищеца разноски в настоящето производство - общо в
размер на 292,88 лева, от които 92,44 лева - държавна такса и 200,00 лева -
депозит за вещо лице.
Мотивиран от
горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.С." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
област Ловеч, община Луковит, с. Дерманци, 5780, ул."Х.Б.*, представлявано
от управителя Д.П.С. ДА
ЗАПЛАТИ на "К.К.**" ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление с. Малчика, обл.
Плевен, ул. Ц.С.**, представлявано от управителя К.А.Г.на основание чл. 372, ал. 1 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата от 2321,79 лева /две хиляди
триста двадесет и един лева и 79 ст./ с ДДС, представляваща общ размер на незаплатено
превозно възнаграждение по фактури № **********/30.09.2018 г. и № **********/18.10.2018
г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 13.08.2019
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.С." ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: област Ловеч, община Луковит, с. Дерманци,
5780, ул."Х.Б.*, представлявано от управителя Д.П.С. ДА ЗАПЛАТИ на "К.К.**" ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление с. Малчика, обл.
Плевен, ул. Ц.С.**, представлявано от управителя К.А.Г.сумата
от 292.00 лева /двеста деветдесет и два лева/ - разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: