Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр.София, 13,02,2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Маргарита Апостолова
При участието на
секретаря К. Георгиев като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело
№8273 по описа за 2014год, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на Дял І, Глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от М.Р.Н. срещу И.И.Я. и
С.И.Я./ конституирани в хода на делото по реда на чл.227 от ГПК, в качеството
на законни правоприемници на И.К.Я./ обективно, кумулативно съединени искове с
пр.кв.чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на общо
60000,00лв.-главница по договор за заем от 03,05,2010год. с нотариална заверка
на подписите, ведно със законната лихва от датата на заявлението-10,03,2014год.
до изплащане на вземането, иск с пр.кв.чл.240, ал.2 от ЗЗД за сума общо в
размер на 1200,00лв.-частично от 3000,00лв., представляваща възнаградителна
лихва на осн.чл.3, ал.1 от договора и иск с пр.кв.чл.92, ал.1 от ЗЗД за сума в
размер на 1200,00лв.-частично от 12000,00лв.-неустойка на осн.чл.7, ал.3 от договор за заем, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че между М.Н., в качеството на
заемодател и И.К.Я., в качеството на заемател е сключен договор за заем за
сумата от 60000лв. Договорът е с извършена нотариална заверка на подписите на страните
от 05,11,2010год. Договорен е срок за връщане на сумата на една вноска с
изтичането на пет месечен срок. В чл.3, ал.1 от съглашението е предвидена
възнаградителна лихва в размер на 1% месечно от заемната сума. При евентуално
забавено изпълнение на задължението на заемателя е договорена мораторна
неустойка съгласно чл.7, ал.3, в размер на 0,5% на ден от деня на забавата, но
не повече от 20% от общия размер на сумата. Твърди се, че въпреки отправената покана за изпълнение на
задължението, И.К.Я. не е погасил доброволно задължението по сключения договор.
Подадено е заявление и издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК като в срока по чл.414 от ГПК длъжника е депозирал възражение, което обуславя правен интерес от установителната искова претенция.
Съобразно горното моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответникът в указания
законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност
на исковата претенция. Сочи се между
страните да липсва договор за заем с предмет процесната сума. Оспорва
автентичността на договор за заем от 03,05,2010год., в частта касаеща подпис на
заемателя. Релевира възражение с пр.осн.чл.26, ал.2 ЗЗД, предвид симулативност на сключения договор и
с уговорка между страните да не поражда права и задължения/абсолютна
симулация/. Оспорва получаването на сума в размер на 60000лв. като твърди в
изпълнение именно на симулативния характер на договора, самият той да е превел по сметка на ищеца сума в
размер на 60000лв. Твърди да е налице
обратно писмо на ответната страна сочещо на симулацията в правоотношението, а
именно декларация от 05,11,2010год.
Релевират се доводи за недействителност на
клаузите касаещи договорна лихва и неустойка поради прекомерност и противоречие с добрите нрави. На осн.чл.120
от ЗЗД релевира възражение за изтекла давност по отношение вземането за
неустойка и лихва.
Съобразно изложеното се излага становище исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото по реда
на първоинстанционното производство, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представените по
делото доказателства се установява, че между страните по делото са възникнали
договорни правоотношения, по силата на договор за заем, сключен на 03,05,2010год.,
по силата на който М.Р.Н., в качеството на заемодател е предоставил на И.К.Я.,
в качеството на заемател сума в размер на 60000лв.-чл.1, ал.1. С оглед реалния характер на договора за заем,
за да породи правни последици за страните е необходимо договорената сума да
бъде предадена на заемателя. Посоченото обстоятелство се удостоверява от
изложеното в самия договор-чл.11, който сочи договорът да служи и като разписка
за получената сума.
На осн.чл.1, ал.3 от договора срокът, за който се
предоставя сумата е 5 месеца, считано от датата на подписването му. Поето е
задължение за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 1% месечно-чл.3,
ал.1, а съгласно чл.7, ал.3-се дължи обезщетение за неизпълнение задължението
на заемателя да върне предоставената сума в срок в размер на 0,5% на ден от
деня на забавата, но не повече от 20% от общия размер на сумата.
За неоснователно, съдът
намира релевираното възражение от страна на ответната страна за неавтентичност
на договор за заем. Видно от изслушаното заключение на съдебно- почеркова експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което като компетентно и обективно
изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се
установи, че подписите положени от името
на И.К.Я. на първа, втора страница и срещу думата заемател на страница 3 в договор за заем от
03,05,2010год. са положени от И.К.Я.. Не се установи и техническа поправка на документа./ р.І от
заключението на СПЕ-181-182/.
По доводите за привидност
на процесния договор /абсолютна симулация/:
Съгласно чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД нищожни са всички привидни договори.
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани с
правата и задълженията на сделката, която сключват. Когато волята на страните е
да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които не желаят,
симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по
начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна.
И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение, поражда
действие само, ако отговаря на изискванията за неговата действителност. В
процесния случай се твърди сключената сделка по договор за заем да е нищожна като привидна/ не е
посочена цел на симулацията/, без да се
сочи на прикрито съглашение, от което страните желаят да бъдат обвързани. Т.е.
релевираните доводи сочат на абсолютна симулация. С оглед разрешението дадено с
Решение № 453 по гр.д. № 990/2002 г. на ВКС, II г.о., съдът съобрази, че при
всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начин, по който
е написан, а привидността се състои именно в това- страните нямат воля да бъдат
обвързани по този обективирания в договора начин. Симулативен е договорът, от
който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. В тази
хипотеза съдът няма компетентност да прогласи действителността на прикритото
съглашение и доколкото в настоящия случай липсват доводи в тази насока
действителна уговорка между страните не подлежи на изследване.
В настоящия случай ответникът твърди да
разполага с начало на писмено доказателство-декларция от 05,11,2010год., с
която М.Р.Н. декларира, че процесния договор е привиден и симулативен и не
поражда действие между страните. Въпреки дадената неколкократно възможност на
ответника и законните му правоприемници да представят оригинал на декларацията
това не е сторено. Ето защо и на осн.чл.183, изр.2 от ГПК сочения документ
следва да бъде изключен от доказателствата по делото -/представения препис от
05,11,2010год. приложен към възражението по чл.414 от ГПК в производството по
гр.д.№12604/2014год. на СРС, 29 състав, е представен в незаверен препис, не е
представен оригинал на документа/. В тази връзка безпредметно е обсъждането на
релевираното възражение съобразно чл.154 от ГПК от страна на ищеца относно автентичността
на документа.
Събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля Стоян Я., които съдът намира за процесуално допустими на
основание чл.165, ал.2, изр.2 от ГПК, доколкото оспорената сделка е насочен
срещу наследниците на заемателя, не обосновават извод за симулация. Същите са
противоречиви относно подписването на договор от заемателя, а от друга страна
установяват единствено факт, че заемателя не е имал финансови проблеми и нужда
от парични средства. Този факт само по себе си не е достатъчен за да обоснове
извод за симулативност на сделката, не се сочи и на цел на сключването на "привидната" сделка, с оглед
преценка с останалите събрани по делото доказателства. Заявените факти, че
родителите на ищеца са били финансово затруднени, не налага извод за
невъзможност на ищеца да предостави в заем процесната сума.
В
подкрепа на горния извод е неоснователното възражението на ответника самия той
в изпълнение на симулативния характер на договора за заем да е превел сума на
ищеца в размер на 60000лв. В този смисъл заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза/168/, от
която се установи по проверка на заявената банкова сметка ***, че същата
е открита на 03,02,2014год. с титуляр М.Р.Н. и в периода от 03,02,2014год. до
26,11,2016год. по същата не са постъпвали
суми, няма поддържани наличности за релевирания период-2010-2014год.
Т.е. не са събрани доказателства
досежно привидността на договора за заем, за това, че страните не са желаели сключването на същия.
Установи се наличието на
предвидените законови предпоставки на чл.240, ал.1 от ЗЗД, а именно наличие на валидно възникнало облигационно
задължение по сключен между страните договор за заем, предаването в собственост
от заемодателят на заемателя на уговорената парична сума, от който момент
възниква и задължението на заемателя да върне заетата сума или вещ предмет на
заемното правоотношение, а в конкретния случай и настъпил падеж на задължението
-03,10,2010год. С оглед горното на осн.чл.240, ал.1 от ЗЗД за ответника е
налице задължение за връщане на процесната сума, която не се твърди и доказа да
е платена.
Ето защо исковата
претенция с пр.кв.чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД е основателна.
Върху присъдената сума се дължи лихва за забава от датата на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.240, ал.2 от ЗЗД:
Освен изложените по-горе релевантни факти е необходимо да
се установи и валидно поето задължение за заплащане на възнаградителна лихва. Такова
е уговорено в чл.3, ал.1 от договора, в размер на 1%-месечно. Т.е. в размер на
600,00лв. За срока на договора дължимата възнаградителна лихва е в размер на
3000,00лв.
Неоснователно е релевираното възражение за противоречие с
добрите нрави. Добрите нрави са неписани общовалидни
морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са
критерии за оценка на сделките. Настоящия състав намира да не е налице
прекомерност на договорната лихва. Същата е в размер 1 % -месечно от дълга.
Съпоставена с размера на заема същата не е прекомерна и съответства на
свободата на договаряне -чл.9 от ЗЗД.
Съобразно изложеното исковата претенция е основателна в
претендирания размер от общо 1200,00лв.
По иска с пр.кв.чл.92, ал.1 от ЗЗД;
Чрез осъдителния облигаторен иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
ищецът претендира от съда със сила на
присъдено нещо да установи наличието в негова полза на изискуемо притезателно
право за получаване на парична сума и да допусне принудителното осъществяване
на така установеното право.
Фактическият състав на правото по чл. 92, ал. 1 включва
наличието на акцесорно съглашение (неустойка), предвидено като клауза в
договор, с предмет парична сума, което става изискуемо при неизпълнение на
задължение на страна по договора. Ищецът следва да докаже, че е налице валидно
сключен договор с ответника и липсва изпълнение от страна на последния на задължение
по съответния договор.
С оглед задължително тълкуване по т.3
от ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС неустоечната клауза би могла да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена излиза извън присъщите й функции –
обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Конкретната преценка се следва към момента на сключване на договора при преценка съотношението между размера на неустойката
и очакваните вреди, вида на неустойката
и договорното неизпълнение, наличие на друго обезпечение. Съобразявайки горните
критерии настоящия състав намира договорената мораторна неустойка да не
противоречи на добрите нрави. Ирелевантна за преценка недействителността на неустойката е евентуалната прекомерност на мораторната неустойка спрямо неизпълненото основно
задължение на заемополучателя по облигационния договор, което се преценява към
момента на неизпълнението. В случая, клаузата обективирана в чл.7, ал.3 от договора за
заем, според която при забава на заемополучателя при връщане на заема, той
дължи неустойка в размер на 0.5% на
ден от деня на забавата, но не повече от 20% от общия размер не може да се
приеме за нищожна, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД като противоречаща на добрите
нрави.
С оглед
релевираното възражение за прекомерност на неустойката на осн.чл.92, ал.2 от ЗЗД в тежест на ответника е да ангажира доказателства за прекомерност на неустойката или негова е тежестта да установи съотношението с претърпените действителни
вреди от ищеца. Доказателства за това не са
ангажирани, поради което настоящия състав намира възражението за неоснователно.
Съобразно
изложеното исковата претенция е основателна. Тъй като не се спори че въобще
липсва изпълнение от страна на длъжника, то неустойката е в размер на 20% от
дълга или 12000лв.
С оглед чл.5, ал.1
от ЗН и предвид липсата на данни за други наследници по закон, всеки от тях
отговаря съобразно наследствения си дял в размер на по ½ от установените
задължения.
По възражение за
давност релевирано от ответника на осн.чл.120 от ЗЗД:
Приложимата
давност по отношение на претендираната
възнаградителна лихва и неустойка е тригодишна
на осн.чл.111, б.“б“ и б.“в“ от ЗЗД. Същата на осн.чл.114 от ЗЗД тече от
изискуемостта на вземането или в процесния случай по отношение на договорната
лихва най-късно от 03,10,2010год., а неустойката е достигнала пълния предявен
размер от 20% на 12,11,2010год. Осъдителната искова претенция е депозирана на
12,06,2014год., т.е. погасени са вземанията за периода преди 12,06,2011год. или
исковите претенции за заплащане на възнаградителна лихва и неустойка следва да
бъдат отхвърлени като погасени по давност.
По разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски, които съдът намира за доказани
в размер на 1440,00лв. от общо 1500,00лв., от които 1300,00лв.-държавна
такса и 200,00лв.-вещо лице.
С оглед изхода от спора на
ответниците на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 12,00лв. от общо 400,00лв.-в.л.
На осн.т.12 от ТР №4/2014 на ОСГТК на
ВКС на ищеца се следват разноски в размер на 1152,00лв. от общо 1200,00лв.-д.т.
по гр.д.№12604/2014год. на СРС, 29 състав.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от М.Р. Н., с ЕГН **********, с адрес *** срещу И. И.Я.,
с ЕГН **********, с адрес *** и С. И. Я.,
с ЕГН **********, с адрес ***/ конституирани в хода на производството по реда
на чл.227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец И.К.Я./ иск с правна квалификация чл. 422, ал.1
от ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, че И. И.Я., с ЕГН **********, с адрес *** и С. И. Я.,
с ЕГН **********, с адрес *** дължат на М.Р. Н., с ЕГН **********, с адрес ***
сума в размер на по 30 000,00лева/за
всеки/, представляваща главница по договор за заем от 03,05,2010год. с нотариална заверка на
подписите, ведно със законната лихва от датата на заявлението -10,03,2014год.
до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Р. Н., с ЕГН **********, с адрес *** срещу И. И.Я.,
с ЕГН **********, с адрес *** и С. И. Я.,
с ЕГН **********, с адрес *** искове с пр.кв.чл.240,
ал.2 от ЗЗД за сума в размер на по
600,00лв., частично от 1500,00лв.,
представляваща възнаградителна лихва на осн.чл.3, ал.1 от договор от
03,05,2010год., ведно със законната лихва от ИМ до изплащане на вземането като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Р. Н., с ЕГН **********, с адрес *** срещу И. И.Я.,
с ЕГН **********, с адрес *** и С. И. Я.,
с ЕГН **********, с адрес *** искове с пр.кв.чл.92,
ал.1 от ЗЗД за сума в размер на по
600,00лв., частично от 6000,00лв.,
представляваща неустойка на осн.чл.7, ал.3 от договор за заем от
03,05,2010год., ведно със законната лихва от датата на ИМ до изплащане на вземането като погасени по давност.
ОСЪЖДА И. И.Я., с ЕГН **********, с адрес *** и С. И. Я., с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на М.Р. Н., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 1440,00лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА И. И.Я., с ЕГН **********, с адрес *** и С. И. Я.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на М.Р. Н., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК,
вр.т.12 от ТР
№4/2014 на ОСГТК на ВКС сума в
размер на 1152,00лв. –разноски по
гр.д.№12604/2014год. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА М.Р. Н., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на И. И.Я., с ЕГН **********, с адрес *** и С. И. Я., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 12,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: