Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
гр. Пловдив 30.01.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в публично заседание на пети
декември две хиляди и осемнадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на
секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 1648/2018
г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 16-1030-001988/23.06.2016 г. на *** Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на В.К.К. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл.23
ал.1 от ЗДВП /Закон за движение по пътищата/ на основание чл.179 ал.2 пр.2 от
ЗДВП.
Жалбоподателят В.К.К. се явява лично в
съдебно заседание и с упълномощен процесуален представител. Прави се искане до
Съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се доводи за недоказаност извършването на
административното нарушение и вината на санкционирания, твърдят се допуснати в
хода на административното производство съществени процесуални нарушения.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив не
изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било
санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят В.К.К. *** е правоспособен водач на моторни превозни
средства от 1996 г. с придобити категории „С”, „В”, „М”, „АМ” и „ТКТ”.
На 03.06.2016 г. около 8.55 ч. жалбоподателят К. управлявал лек
автомобил „Опел” с рег. № ***, собственост на Застрахователна компания „Лев
Инс” АД гр. София, като се движел по бул. „България” в гр. Пловдив в посока
изток – запад. Пред № 190 на булеварда движещ се пред него лек автомобил „Рено”
с рег. № ***, собственост на Р. Н. И. от гр. Пловдив и управляван от
собственика, спрял внезапно. Дистанцията между двата автомобила не била
достатъчна за движещия се отзад лек автомобил „Опел” с рег. № ***, управляван
от К., да избегне удряне в предния внезапно спрял автомобил „Рено” с рег. № ***
и между двата автомобила настъпил удар. От удара настъпили повреди по
превозните средства – по предна част, десен фар, броня и други за автомобила
„Опел” с рег. № ***, и по задна лява част, задна броня – цяла за лекия
автомобил „Рено” с рег. № ***. От силата пък на удара спрелия преди това
внезапно автомобил „Рено” с рег. № *** бил изместен напред като с предната си
дясна част ударил паркиран преди това встрани на булеварда лек автомобил „Форд”
с рег. № ***, собственост на К. Г. Б. от гр. Пловдив. От този пък последващ
удар настъпили щети по предни десен калник и дясна врата на автомобила „Рено” и
по задната броня в лявата й част за автомобила „Форд”.
След така предизвиканото от жалбоподателя К., заради неспазване на
дистанция – на достатъчно разстояние, от преднодвижещ се автомобил, че да може
да избегне удряне в него при внезапното му спиране, пътнотранспортно
произшествие били уведомени службите за контрол, като на място бил изпратен
автопатрул от служители на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, сред
които свидетелите *** Т.С.Б. и Р.В.Ж.. След разговор с водачите и оглед на
мястото и автомобилите били съставени от св. Б. два протокола за ПТП – под №
1589226 и № 1589227 – и двата от 03.06.2016 г., подписани от участниците в ПТП.
Изяснявайки се случилото се, св. Б. счел, че В.К. е извършил нарушение на
правило за движение по пътищата – на чл.23 ал.1 от ЗДВП – неспазване на
дистанция – движение на такова разстояние от преднодвижещо се превозно
средство, което разстояние да позволява избягване на удряне в него, когато то
намали скоростта или внезапно спре, поради което и му съставил акт – АУАН №
319295/03.06.2016 г. При предявяване на акта на нарушителя К. последният не
направил възражения против констатациите му. Възражения не били направени и в
срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка
било издадено атакуваното наказателно постановление, в описателната част на
което били изложени същите обстоятелства на административните нарушения, така
както били изложени и в обстоятелствената част на акта, като административно –
наказващият орган не изложил обстоятелства относно това дали са настъпили
повреди по блъснатите пътни превозни средства, или по път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети, дали е било предизвикано нараняване или смърт
на хора.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на: показанията на свидетелите Б. и Ж., АУАН, протоколи
за ПТП, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед, известие за
доставяне.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Б. и Ж. като
логични, последователни, допълващи се и непротиворечащи си и с писмените
доказателства по делото, макар и същите да са ограничени откъм възпроизведени
релевантни с оглед на предмета на делото обстоятелства – относно месторабота,
длъжност, относно съставянето на АУАН от св. Б. и подписването на акта от Ж.
като свидетел по него.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка Съдът прие, че
жалбоподателят В.К.К. *** с поведението си на 03.06.2016 г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДВП, тъй като като водач на моторно
превозно средство – на лек автомобил „Опел” с рег. № ***, в гр. Пловдив по бул.
„България” при движение в посока изток – запад не е изпълнил задължението си да
се движи на такова разстояние от движещо се пред него друго превозно средство,
че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко,
като поради неспазване на дистанцията е причинил пътнотранспортно произшествие
с предно движещ се пред него и впоследствие спрял лек автомобил „Рено” с рег. №
*** – с материални щети по двата автомобила – по предна част, десен фар, броня
и други за автомобила „Опел” с рег. № ***, и по задна лява част, задна броня –
цяла за лекия автомобил „Рено” с рег. № ***, а и с материални щети по трети
автомобил, намиращ се паркиран до мястото на ПТП – по задната броня в лявата й
част за автомобил „Форд” с рег. № ***. Извършването на нарушението по чл.23
ал.1 от ЗДВП от страна на наказаното лице В.К. според Съда е безспорно доказано
откъм обективната и субективната му страна – въз основа на съвкупността от
гласните /показанията на свидетелите Б. и Ж./ и писмените /АУАН, чиито
констатации не са били оспорени от нарушителя, от протоколите за ПТП с изложени
в тях обстоятелства относно механизма на причиняване на ПТП – подписани и от К.
без възражения/, като от страна на наказаното лице не се и ангажираха никакви
доказателства в насока опровергаване или поне внасяне съмнение относно
авторството на нарушението от страна на жалбоподателя и вината на дееца.
Правилно според Съда е подведено нарушението и от административно – наказващият
орган към уреждащата състава му правна норма – по чл.23 ал.1 от ЗДВП.
Въпреки безспорността на извършването на административното нарушение от
страна на наказаното лице В.К.К., настоящият съдебен състав прие, че в хода на
административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение,
засягащо и ограничаващо правото на защита на лицето субект на административната
отговорност, а по този начин и опорочаващо атакуваното наказателно
постановление и налагаща отмяната му изцяло като незаконосъобразно. Това
съществено процесуално нарушение се състои в неизпълнение в пълен обем на
задълженията на административно – наказващият орган по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН –
да изложи в наказателното постановление всички обстоятелства, които са от
значение за съставомерността на деянието като административно нарушение – в
случая като нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДВП, обуславящо приложение на санкционната
разпоредба на чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДВП. Съгласно чл.179 ал.2 от ЗДВП /в
редакцията й, действаща към момента на извършване на процесното нарушение като
по – благоприятен за дееца закон по см. на чл.3 от ЗАНН/ „Който поради движение
с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.”. Видно от текста на чл.179 ал.2 от ЗДВП,
която норма е приложена и от административно – наказващият орган в обжалваното
НП като основание за налагането на административното наказание глоба от 100
лв., част от обективната страна на състава на административното нарушение в
случая е да е причинил дееца, поради неспазване на дистанцията, пътнотранспортно
произшествие. Законодателят в т.30 на §.6 от ДР на ЗДВП е уредил какво означава
пътнотранспортно произшествие – „Пътнотранспортно произшествие”
е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.”. Както се посочи и по
– горе в процесното НП – Наказателно постановление № 16-1030-001988/23.06.2016
г., административно – наказващият орган не е изложил никакви обстоятелства
относно това дали са настъпили повреди по блъснатите пътни превозни средства,
или по път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, дали е било
предизвикано нараняване или смърт на хора, т. е. няма обстоятелства за това, че
блъскането на автомобил от неспазената дистанция, заради движение на
разстояние, избягващо удряне в преднодвижещото се ППС при намаляване рязко на
скоростта или внезапно спиране, е довело до ПТП, така както го урежда
законодателя в т.30 на §.6 от ДР на ЗДВП. Тази липса на необходими за правната
преценка за съставомерността на административното нарушение обстоятелства,
които са елементи от неговата обективна страна, е винаги процесуално нарушение
и то от категорията на съществените, тъй като засяга и ограничаващо правото на
защита на наказаното лице. Наличието на допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на административното производство, неотстранимо от Съда,
налага и отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н.
с.
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-1030-001988/23.06.2016
г. на *** Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на В.К.К. с
ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100
/сто/ лв. за нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДВП /Закон за движение по пътищата/ на
основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДВП.
Решението подлежи на обжалване в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд гр. Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.