О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IІ- 300 16.02.2018 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение,
IІ въззивен състав
На шестнадесети февруари две
хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ-РУСЕВА МАРКОВА
2.ГАЛЯ БЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно
гражданско дело № 89 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение №1878 от 20.11.2017г.
по гр.д.№225/2016г. по описа на БРС Военно формирование 32890- гр.Бургас,
м.“Атия“- в структурата на Министерство на отбраната на Република България е
осъдено да заплати на ищеца А.П. ***, следните суми: 1/ главница от 47,41 лв.- представляваща
стойността на неплатено възнаграждение за положен извънреден труд, формирано от
фактически отработено служебно време над месечната продължителност на служебното
време съгласно чл.194, ал.1 ЗОВСРБ, вследствие на полагащи се и неизползвани
почивки след изпълнявано дежурство по график, за 8 часа през м.юли 2014г.,
ведно с мораторната лихва върху главницата- 6,66 лв., дължима за периода от 1.09.2014г.
до 17.01.2016г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаването на исковата молба- 18.01.2016г. до окончателното изплащане
на дълга, ведно с направените по делото разноски съобразно уважения размер на
иска, а именно- 2,33 лв.
Отхвърлени са следните искове на П.
против Военно формирование 32890- гр.Бургас: 1/ за главницата- за разликата над
уважения размер от 47,41 лв. до претендирания от 15351,91 лв. за периода от
1.04.2004г. до 20.11.2015г.; 2/ иска за мораторна лихва- за разликата над
уважения размер от 6,66 лв. до предявения размер от 12416,31 лв., 3/ евентуалните
искове за заплащане на сумата от 27889,84 лв.- представляваща стойността на
неизплатеното обезщетение, дължимо поради прекратяването на правоотношението за
отработеното и некомпенсирано с почивки удължено работно време над нормативно
определеното в периода от 1.04.2004г. до 20.11.2015г., ведно с мораторната
лихва в размер на 449,54 лв. за периода от 21.11.2015г. до 17.01.2016г.,
включително, както и съответната законна
лихва върху отхвърлените главници.
П. е осъден да заплати на Военно
формирование 32890- гр.Бургас разноски в размер на 1062,92 лв.
Военно формирование 32890-
гр.Бургас е осъдено да заплати на Бургаския районен съд сумата от 101,25 лв.,
от която 100 лв.- държавна такса и 1,25 лв.- за разноски.
Решението е съобщено на страните
както следва: на ищеца- чрез адв.П. на 24.11.2017г., а на ответника- на 1.12.2017г.
чрез пълномощник Здр.Райков.
Против решението е постъпила
въззивна жалба от адв.П. като пълномощник на ищеца П. срещу тази част от
решението на БРС, с която са отхвърлени изцяло или частично исковете му против
Военно формирование 32890- гр.Бургас. Въззивникът счита, че в обжалваната от
него част решението на БРС е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Намира, че районният съд неправилно е
тълкувал фактите и доказателствата по делото, при което е достигнал до
неправилни, противоречащи на материалния закон изводи. Същевременно се сочи, че
мотивите на съда са формални и не почиват на доказателствата, събрани в хода на
производството. Изложени са и оплаквания за липса на мотиви. На първо място
намира за правилен и законосъобразен извода на съда, че ищецът е установил
твърденията си, че през целия процесен период е работил в условията на удължено
служебно време, което не му било компенсирано напълно с почивки по време на
военната му служба, нито му било заплатено обезщетение при прекратяване на
служебното правоотношение. Той обаче противоречал на определената от съда
правна квалификация на исковете, което според въззивника е обусловило и
постановяването на неправилно и незаконосъобразно решение. Сочи, че удълженото
служебно време при 24 часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл.203,
ал.3 ЗОВС (отм.), но се заплаща като извънреден труд. Неправилно и
незаконосъобразно районният съд е уважил възражението за изтекла кратка
погасителна давност, като се е позовал на разпоредбата на чл.136а, ал.4 от КТ,
което абсолютно погрешно приел, че намира приложение в случая. Цитирана е
приложимата според въззивника задължителна съдебна практика на ВКС, формирана
по реда на чл.290 ГПК. Изтъква се, че изводите на районния съд почиват на
споделянето на мотивите на невлязло в сила въззивно решение на БОС по друг
спор, във връзка с който е образувано тълкувателно дело по спорните въпроси.
Акцентира, че правото на компенсация с почивка, възникнало на основание
чл.136а, ал.4 КТ в месеца, следващ месеца, за който е положено удълженото
работно време, се трансформира във вземане като за извънреден труд, което
възниква и става изискуемо от момента на прекратяване на служебното
правоотношение. То се погасява с тригодишна давност, която започва да тече от
датата на прекратяване на служебното правоотношение. Развити са подробни
съображения, като е обсъдена и съдебната практика на БОС, ВКС и СЕС.
Моли решението на БРС да бъде
отменено в обжалваните от него части, като вместо него се постанови ново, с
което исковете му бъдат уважени така, както са предявени. Претендира разноски
за двете инстанции. Приложени са копия от съдебната практика, цитирана в
жалбата.
Срещу тази жалба е постъпил
отговор от Военно формирование 32890- гр.Бургас, представлявано от юрисконсулт Безергянова-
Николова, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска да бъде
отхвърлена, като се твърди, че аргументите, твърденията и исканията в нея са
бланкетни, тенденциозно некоректни, недоказани по размер и неоснователни поради
настъпила преклузивна давност, погрешни и хаотични. Според въззиваемата страна
жалбата е изпълнена с цитати от решения на ВКС, които са извадени от същността
на правните изводи, до които са достигнали съдилищата и умело са „сглобени“ с
цел доказване исковите претенции на ищеца. Изтъква се, че главният иск е за заплащане
на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд, районният
съд е квалифицирал иска като такъв, а страните не са възразили в
първоинстанционното производство против тази квалификация. Споделя като
правилен и кореспондиращ с материалния закон и единната практика на ВКС по
идентични дела, както и правилен по отношение на същността на отношенията между
страните извода на БРС, че потестативното право на работника да извърши сам
компенсацията възниква с изтичането на крайния срок, в който работодателят е
длъжен да я извърши- до края на месеца, през който е положено дежурството. Това
право се погасява по давност ако работникът не го упражни в продължение на 3
години, като при прекратяване на ТПО непогасеното по давност потестативно право
се трансформира в парично вземане. Т.е. крайния падеж на паричното вземане за
възнаграждение за извънреден труд по чл.203, а.3 ЗОВС (отм.) и чл.194, ал.3 от
ЗОВСРБ настъпва на последното число на месеца, следващ месеца на полагането на
този извънреден труд. Така за възникналото на негово място парично вземане
„като за извънреден труд“ от датата на прекратяване на договора ще започне да
тече нов давностен срок, който следва да бъде преценен с оглед датата на
подаване на исковата молба, съгласно чл.116 ЗЗД- в случая 18.01.2016г. Изтъква
се, че по делото не са били представени доказателства за искане за ползване на
почивка от ищеца, докато е бил на служба, но в първоинстанционното производство
дори не били въведени твърдения, че е искал почивка и е получил отказ. Сочи, че
възражение за довност може да се направи само когато титулярът на правото иска
изпълнение, но в случая ищецът като титуляр на вземането за почивка не бил
упражнил правото си да направи искане пред работодателя си за осигуряване
ползването на дължащата му се почивка. Посочен е и редът, по който би могъл да
стори това военнослужещия. Изтъква се също, че правото да се изиска полагащата
се почивка е срочно право и се погасява с тригодишна давност. На следващо място
се сочи, че правото на обезщетение за неползвана почивка, представлява
притезание за плащане, което било в корелация с правото да се изиска
компенсация/ почивка. Това обезщетение е парично и съгласно трайната практика
възниквало с прекратяване на договора на военнослужещия. Доколкото същото имало
субсидиарен характер по отношение на правото да поиска да му бъде осигурена
компенсация, то това обезщетение възниква и съществува доколкото и когато
военнослужещият има право да изиска осигуряване на компенсация и съответно- ще
се погаси с погасяване на срочното право на военнослужещия да поиска да му бъде
осигурена компенсация. При прекратяване на договора, преобразуващото право да
се извърши компенсация се трансформира във вземане, което възниква от
прекратяване на договора. С изтичането на срока да се изиска/ определи времето
за компенсация, това право се погасява по давност. Цитирана е съдебна практика
в подкрепа на становището на въззиваемия. Аналогични според него са
съображенията за изтеклата погасителна давност по отношение акцесорното вземане
за мораторна лихва, в която хипотеза също намирала приложение кратката
тригодишна давност. Развити са подробни доводи. Направено е искане за
отхвърляне на жалбата , а решението на БРС да бъде оставено в сила като
дшопустимо, правилно, законосъобразно и мотивирано. Моли се за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Приложени са копия от
съдебната практика, на която се позовава въззиваемия.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва в
атакуваната част. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима.
Страните нямат доказателствени искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА
НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТО-ДОКЛАДА на въззивната
жалба, отговора и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената
част на настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.