Определение по дело №181/2018 на Окръжен съд - Бургас

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                       

Номер 1203                                 Година, 2018                                    Град  Бургас

Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............

На двадесети юни ….…..………………..........…..… Година две хиляди и осемнадесета

в закрито заседание в следния състав:

                                                                      

                                                            Председател: Радостина Калиманова

              Членове: …………………………………..

                                                               Съдебни заседатели: ………………………..………..

 

Секретар ……………………………………………………………………………..………...........

Прокурор ……………………………………………………………………….……………............

като разгледа докладваното от ……...……Р. Калиманова ……………………………. .......

гражданско дело № ….… 181....…. по описа за ………. 2018…………. година.

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на О.Х.С. *** чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес *** против Т.С.Ц. *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1088.91 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, както и сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на причинени му на 07.12.2016 година от последния телесни увреждания, ведно със законната лихва върху претендираните размери главница, начиная от датата на деликата - 07.12.2012 година до окончателното им изплащане, а също и направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Твърди се от ищеца в исковата молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че на 07.12.2016 година на път за работа изненадващо бил нападнат от ответника. Последният го повали на земята и започнал да му нанася удари с метална тръба по цялото тяло, с особена сила. Ищецът опитал да го спре с викове, но не успял. Никой не се отзовал и на виковете му за помощ, тъй като било рано сутринта, в зимния период и наоколо било безлюдно. Той изпитал силни болки по време на ударите, по цялото тяло, но най-вече по главата, крайниците и ръцете. Ответникът не реагирал на молбата му да преустанови ударите. По мнение на ищеца същият прекратил тези свои действия единствено поради появилите се у него опасения за преминаващи хора, които биха видели всичко. Преди да побегне той извадил и пистолет, насочил го срещу него и го заплашил, че ще го убие. При условия по-различни от конкретните в момента ответникът можело и да осъществи това свое намерение, поради което именно ищецът смята, че е оцелял по случайност. След инцидента се почувствал много зле, много трудно станал от земята, след което пристигнала полиция и органите на МВР.

С влязло в сила споразумение по нохд № 110/2018 година по описа на Бургаския районен съд ответникът се признал за виновен в нанасянето на средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на лява лакътна кост, довела до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от 2.5 - 3 месеца - престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, като деянието е извършено виновно, под форма на вината „пряк умисъл“, по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл.1-во НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години.

В резултат на посоченото деяние на ищеца били нанесени рана на главата, кръвонасядания, мозъчно сътресение и счупване на лява лакътна кост. Особено тежко за него се явявало счупването на костта, тъй като все още не можел да възстанови изцяло функцията на ръката си. Наложила се и хирургическа намеса, при която му бил поставен метален имплант в ръката; във времето предстояла и втора хирургична намеса, след възстановяването на костта, за премахването на поставеният имплант в ръката му. Освен това, не се чувствал в добро общо здравословно състояние; след случилото се бил лабилен психически. Продължавал да има страхове, страдал от безсъние, нямал желание да се храни редовно, избягвал комуникациите с хората, имал страхове от тъмнината и друго.

Поставеният при операцията имплант, както и всички разходи по лечението и възстановяването му били заплатени от него. От датата на инцидента и досега ищецът поддържал високо артериално налягане вследствие преживения стрес. От тогава избягвал да управлява автомобила си, тъй като не се чувствал достатъчно годен в управлението поради непълното възстановяване на ръката. Веднага след излизането му от болница и там проведеното болнично лечение съзнателно се установил в град Варна при родителите си до 31.12.2016 година, тъй като горната част на главата му била бинтована. Оперираната му ръка била 4 месеца със шина и 1 месец с гипс, като това било съпроводено със силни болки до зарастването. Това негово състояние и видът му причинили стрес и страдание и на малолетното му дете, което той не могъл да изолира напълно от станалото - 3 - 4 дни след инцидента, в детската градина, която посещавало детето, бил организиран празник „за татковците“, на който той не успял да присъства. С това той причинил душевни терзания и на него самото - и до днес то се сещало за този факт, натъжавало се и плачело затова, че баща й не бил до нея в този момент. Отделно от това, игрите с детето му вече се променили, тъй като той и досега не можел да го вдига и да го прегръща заради травмите и усложненията по ръката. След инцидента не обичал да излизам сам навън, винаги някой от близките му го придружавал.

До момента, в рамките на малко повече от година, му били направени 9 рентгенови снимки, което било доста рисково и неблагоприятно за всеки организъм и можело да доведе до множество усложнения в здравословното му състояние. Всичко това му нанесло голям душевен дискомфорт и страдания. Освен всичко друго,  наложило се да заплати и немалка сума за лечението си, което и към момента не било приключило. Предстоящата му втора хирургическа операция отново щяла да бъде обвързана с парични разходи.

Вследствие на претърпяното, дълго време отсъствал от работа, което притеснило ръководителите му, довело до реорганизация на професионалния им график и усложнило работния процес. Всичко това обуславяло и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите осъдителни искови претенции.

Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл.131 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил становище по така предявените против него искови претенции. Сочи се в него на първо място, че същите са допустими, но частично неоснователни; част от тях са оспорени и по основание, и по размер.

Изтъква се, че той действително е бил привлечен като обвиняем за същото това престъпление, което ищецът е описал в исковата си молба, като в тази връзка е било образувано е нохд №110/2018 година по описа на Районен съд-Бургас. Последното е приключило с одобрено от съда споразумение, което имало задължителната сила на присъда за наказателния съд за настоящия граждански, разглеждащ гражданските последици от деянието.

С отговора на исковата молба претенцията за неимуществени вреди е оспорена по размер с твърдения за това, че същата е крайно завишена. Твърди се, че от страна на ищеца не било съобразено в необходимата степен съпричиняването на вредоносния резултат от самия него. Освен това, на обезвреда подлежали само онези неимуществени вреди, които са в пряка причинно следствена връзка с деянието, за което ответникът е бил осъден. Размерът на обезщетението трябвало да се съобрази и със стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането.

Оспорено е причиняването на други увреждания, освен посочената във влязлото в сила споразумение по наказателното дело средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лакътна кост, довела до трайно затруднение на движението на лява ръка за срок от 2,5 - 3 месеца.

Във връзка с твърденията за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат са изложени от ответника следните фактически твърдения, сочени като предпоставка за случилото се и настъпване на вредоносния резултат, а именно:

На 29.11.2016 година благодарение на случайността и неволна грешка на неговата съпруга, Ц. разбрал, че тя му изневерявала. Същия ден, около 06:26 сутринта телефонът му звъннал. Сънен видял, че го търси жена му Марина Царева, която около 05:00 часа отишла, по нейни думи, да кара колело в Морската градина. Вдигайки телефона, Ц. чул как жена му разговаря с някого, какво се било случило между тях предната вечер и по-точно за спречкването им относно дейността на фирмата му. Ц. чул как смеейки се, съпругата му заявила, че щяла да се разведе с него най-накрая. Били използвани и пренебрежителни епитети. Дочул тогава и мъжки глас, който разпознал като гласа на ищеца - съсед от отсрещния апартамент. Той насърчавал и подкрепял Царева в нейните закани към него. Диалогът между двамата продължил с реплики, свързани с размяна на ласки, каквито впоследствие били и реално предприети. Имало и уговорка за разменяне на съобщения по вайбър /Viber/, но съобщенията да се триели впоследствие.

Този разговор тотално преобърнал живота на Ц.. Първата му реакция била да отиде отсреща при съседите /сем. Стоеви/, но докато съседката отворила вратата, връзката прекъснала. Ц. я попитал къде е съпругът й, като тя му отговорила, че бил излязъл да кара колело около 05:00 часа. Двамата споделили един на друг за проблемите с брачните си партньори, като констатирали сходства в поведението на техните съпрузи и прозрели, че О.С. и Марина Царева имали интимна връзка. Докато Ц. споделял със съседката, жена му се прибрала пеша. След като се прибрали, разговаряли за случилото се. Царева отричала и Ц. подал молба за развод. Същият дори се изнесъл при родителите си. През това време бил умоляван многократно от Царева да се върне. Убеждавала го, че между нея и С. нямало връзка. В името на децата им, той се върнал, но продължавал да задава въпроси, тъй като съмнението у него останало. В крайна сметка съпругата му си признала за изневярата. Признала, че в продължение на седем месеца имала интимни отношения с О.С., както и че той идвал в дома им и докато най-малкото им дете спяло в спалнята, а те се целували на масата в кухнята.

С действията си ищецът не само провокирал ответна реакция на Ц., но и поставил същия в невъзможност да контролира случилото се на 07.12.2016 година. Унижението, психическото страдание от разбиването на семейството му, предизвикателното и ехидно поведение на С. предизвикали емоционален взрив в ответника и невъзможност да ръководи в необходимата степен поведението си.

Оспорени са твърденията по искова молба, че ответникът имал намерение да убива ищеца, както и че последният бил заплашван с думи за убийство и от това преживял стрес, вследствие на който поддържал високо артериално налягане. Пребиваването на ищеца при родителите му, изтъкнато като предприето с цел да скрие следите от гипсираната ръка от очите на детето си, също били недоказани. Житейската практика показвала по-скоро, че същите са вследствие на влошените семейни отношения на С. с жена му, след като тя разбрала за извънбрачната му връзка със съпругата на Ц..

Претенцията за имуществените вреди е счетена частично основателна, като в тази връзка се изтъква, че доказани се явяват единствено плащанията за СМУ №314/2016 година и СМУ №252/2017 година. Останалите представени фактури са оспорени като установяващи разходи, които нямат връзка с лечението на телесното увреждане, за което той бил осъден.

При съобразяване на така изложеното, съдът намира, че предявените искови претенции са допустими и не съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Спорът, по който е образувано настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия съд. Правното основание на предявените и поддържани искови претенции е чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Съдът намира, че следва да приеме представените с исковата молба от ищцовата страна писмени доказателства, които са допустими и относими към правния спор. Основателно съдът намира и искането на ищеца да бъде изискано и приложено нохд №110/2018 година по описа на Бургаския районен съд, поради което и като такова същото следва да бъде уважено. Също основателно е и другото направено с исковата молба искане да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за установяване посочените от ищеца фактически обстоятелства. По представеното от ответната страна с отговора и на исковата молба писмено доказателство съдът ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание след даване възможност на ищеца да изрази становище по него. По искането на ищеца да бъде допусната съдебно-медицинска експертиза съдът ще се произнесе след постъпване в писмен вид на въпросите към вещото лице. В тази връзка на ищцовата страна следва да се укаже да формулира конкретни задачи в писмен вид с препис за другата страна, което да стори най-късно да датата на съдебното заседание. Също основателно съдът счита и искането да бъде допусната съдебно-психологична експертиза, вещото лице по която да даде отговор на въпросите, формулирани от ищеца в исковата му молба. Съдът намира, че същата следва да допусната именно като такава и по нея назначено вещо лице - психолог, тъй като счита, че поставените въпроси са именно от компетентността на такъв специалист. С отговора на исковата молба е отправено от ответника искане за допускане  до разпит на двама свидетели, по което съдът ще се произнесе също в рамките на откритото съдебно заседание след изслушване на ищеца, на когото в тази насока следва да бъде предоставена възможност за това.

С настоящото си определение, освен това, съдът следва на основание чл.154 от ГПК да укаже на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. С оглед заявените в процеса от страните по него становища и в съответствие с чл.146 ал.1 т.4 от ГПК на същите следва да бъде посочено, че факта на проведено спрямо ответника наказателно производство, приключило със споразумение, с което същият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от НК и за което му е било наложено и съответно наказание е безспорен и не се нуждае от доказване.  При така дадената от съда правна квалификация, ищцовата страна е длъжна да установи настъпилите за нея от извършеното от ответника деяние, съставляващо престъпление вреди и причинна връзка между същото и вредата, както и размера им. Ищецът следва да установи и настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, като всички изложени по-горе от съда и подлежащи на доказване факти следва да бъдат установени от него при условията на пълно и главно доказване от негова страна.

Ответникът по делото следва да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата молба, включително соченото съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на ищеца, както и всички останали възражения, свързани с оспорения размер на предявените и поддържани против него претенции за заплащане на имуществени и неимуществени вреди.

Ето защо и по горните съображения и на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд

                                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРИЕМА за разглеждане предявените от О.Х.С. *** чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес *** против Т.С.Ц. *** искови претенции за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1088.91 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, както и сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на причинени му на 07.12.2016 година от последния телесни увреждания, ведно със законната лихва върху претендираните размери главница, начиная от датата на деликата - 07.12.2012 година до окончателното им изплащане, а също и направените съдебно-деловодни разноски.

ПРИЕМА приложените към исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА и приложи нохд №110/2018 година по описа на Бургаския районен съд.

ДОПУСКА извършването на съдебно-психологична експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените от ищеца с исковата му молба въпроси след внасяне на предварителен депозит от 150 лева по сметка на Бургаския окръжен съд от ищцовата страна в двуседмичен срок от получаване на съобщението за това.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-психологична експертиза Н.Д.П.-Д., която да бъде уведомена за възложената и задача, както и за датата и часа на съдебното заседание.

ДОПУСКА до разпит при режим двама свидетели на ищцовата страна за установяване на посочените от нея в исковата и молба фактически обстоятелства.

ОБЯВЯВА, че по направеното от ищеца с исковата молба искане да бъде допусната съдебно-медицинска експертиза ще се произнесе след постъпване по делото в писмен вид на въпросите към вещото лице.

УКАЗВА на ищцовата страна да формулира конкретни задачи към вещото лице по поисканата съдебно-медицинска експертиза в писмен вид с препис за другата страна най-късно да датата на съдебното заседание.

ОБЯВЯВА, че по искането на ответника, направено с отговора на исковата молба за допускане до разпит на двама свидетели и по приемане на представеното със същия писмено доказателство ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.07.2018 година - 14.15 часа, за която дата и час да се призоват страните в настоящото производство.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото, а препис от постъпилия от ответника по делото писмен отговор и приложението към него да се изпрати на ищеца на посочения от него съдебен адрес.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                

 

                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: