О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер
1203 Година, 2018
Град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............
На
двадесети юни ….…..………………..........…..… Година две хиляди и осемнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове:
…………………………………..
Съдебни
заседатели: ………………………..………..
Секретар
……………………………………………………………………………..………...........
Прокурор
……………………………………………………………………….……………............
като
разгледа докладваното от ……...……Р. Калиманова ……………………………. .......
гражданско
дело № ….… 181....…. по описа за ………. 2018…………. година.
Производството по
настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на О.Х.С. *** чрез
процесуалния му пълномощник със съдебен адрес *** против Т.С.Ц. *** за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 1088.91 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, както и сумата от 30000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на причинени му на 07.12.2016 година от последния телесни увреждания, ведно
със законната лихва върху претендираните размери главница, начиная от датата на
деликата - 07.12.2012 година до окончателното им изплащане, а също и
направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания
представя и ангажира доказателства.
Твърди се от ищеца в
исковата молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че на
07.12.2016 година на път за работа изненадващо бил нападнат от ответника.
Последният го повали на земята и започнал да му нанася удари с метална тръба по
цялото тяло, с особена сила. Ищецът опитал да го спре с викове, но не успял.
Никой не се отзовал и на виковете му за помощ, тъй като било рано сутринта, в
зимния период и наоколо било безлюдно. Той изпитал силни болки по време на
ударите, по цялото тяло, но най-вече по главата, крайниците и ръцете. Ответникът
не реагирал на молбата му да преустанови ударите. По мнение на ищеца същият прекратил
тези свои действия единствено поради появилите се у него опасения за
преминаващи хора, които биха видели всичко. Преди да побегне той извадил и
пистолет, насочил го срещу него и го заплашил, че ще го убие. При условия
по-различни от конкретните в момента ответникът можело и да осъществи това свое
намерение, поради което именно ищецът смята, че е оцелял по случайност. След
инцидента се почувствал много зле, много трудно станал от земята, след което
пристигнала полиция и органите на МВР.
С влязло в сила
споразумение по нохд № 110/2018 година по описа на Бургаския районен съд
ответникът се признал за виновен в нанасянето на средна телесна повреда на ищеца,
изразяваща се в счупване на лява лакътна кост, довела до трайно затруднение
движението на лявата ръка за срок от 2.5 - 3 месеца - престъпление по чл. 129,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, като деянието е извършено виновно, под форма на
вината „пряк умисъл“, по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл.1-во НК, за което му
било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години,
изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от
четири години.
В резултат на посоченото
деяние на ищеца били нанесени рана на главата, кръвонасядания, мозъчно сътресение
и счупване на лява лакътна кост. Особено тежко за него се явявало счупването на
костта, тъй като все още не можел да възстанови изцяло функцията на ръката си.
Наложила се и хирургическа намеса, при която му бил поставен метален имплант в
ръката; във времето предстояла и втора хирургична намеса, след възстановяването
на костта, за премахването на поставеният имплант в ръката му. Освен това, не
се чувствал в добро общо здравословно състояние; след случилото се бил лабилен
психически. Продължавал да има страхове, страдал от безсъние, нямал желание да
се храни редовно, избягвал комуникациите с хората, имал страхове от тъмнината и
друго.
Поставеният при
операцията имплант, както и всички разходи по лечението и възстановяването му
били заплатени от него. От датата на инцидента и досега ищецът поддържал високо
артериално налягане вследствие преживения стрес. От тогава избягвал да
управлява автомобила си, тъй като не се чувствал достатъчно годен в
управлението поради непълното възстановяване на ръката. Веднага след излизането
му от болница и там проведеното болнично лечение съзнателно се установил в град
Варна при родителите си до 31.12.2016 година, тъй като горната част на главата
му била бинтована. Оперираната му ръка била 4 месеца със шина и 1 месец с гипс,
като това било съпроводено със силни болки до зарастването. Това негово
състояние и видът му причинили стрес и страдание и на малолетното му дете,
което той не могъл да изолира напълно от станалото - 3 - 4 дни след инцидента,
в детската градина, която посещавало детето, бил организиран празник „за
татковците“, на който той не успял да присъства. С това той причинил душевни
терзания и на него самото - и до днес то се сещало за този факт, натъжавало се
и плачело затова, че баща й не бил до нея в този момент. Отделно от това,
игрите с детето му вече се променили, тъй като той и досега не можел да го
вдига и да го прегръща заради травмите и усложненията по ръката. След инцидента
не обичал да излизам сам навън, винаги някой от близките му го придружавал.
До момента, в рамките на
малко повече от година, му били направени 9 рентгенови снимки, което било доста
рисково и неблагоприятно за всеки организъм и можело да доведе до множество
усложнения в здравословното му състояние. Всичко това му нанесло голям душевен дискомфорт
и страдания. Освен всичко друго, наложило
се да заплати и немалка сума за лечението си, което и към момента не било
приключило. Предстоящата му втора хирургическа операция отново щяла да бъде
обвързана с парични разходи.
Вследствие на претърпяното,
дълго време отсъствал от работа, което притеснило ръководителите му, довело до
реорганизация на професионалния им график и усложнило работния процес. Всичко
това обуславяло и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите
осъдителни искови претенции.
Ответникът по делото, на
когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока
по чл.131 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил
становище по така предявените против него искови претенции. Сочи се в него на
първо място, че същите са допустими, но частично неоснователни; част от тях са
оспорени и по основание, и по размер.
Изтъква се, че той действително
е бил привлечен като обвиняем за същото това престъпление, което ищецът е описал
в исковата си молба, като в тази връзка е било образувано е нохд №110/2018 година
по описа на Районен съд-Бургас. Последното е приключило с одобрено от съда
споразумение, което имало задължителната сила на присъда за наказателния съд за
настоящия граждански, разглеждащ гражданските последици от деянието.
С отговора на исковата молба
претенцията за неимуществени вреди е оспорена по размер с
твърдения за това, че същата е крайно завишена. Твърди се, че от страна на ищеца не било съобразено
в необходимата степен съпричиняването на вредоносния резултат от самия него. Освен
това, на обезвреда подлежали само онези неимуществени вреди, които са в пряка
причинно следствена връзка с деянието, за което ответникът е бил осъден. Размерът
на обезщетението трябвало да се съобрази и със стандарта на живот,
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането.
Оспорено е причиняването
на други увреждания, освен посочената във влязлото в сила споразумение по наказателното
дело средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лакътна кост,
довела до трайно затруднение на движението на лява ръка за срок от 2,5 - 3
месеца.
Във връзка с твърденията
за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат са изложени от ответника
следните фактически твърдения, сочени като предпоставка за случилото се и
настъпване на вредоносния резултат, а именно:
На 29.11.2016 година
благодарение на случайността и неволна грешка на неговата съпруга, Ц. разбрал,
че тя му изневерявала. Същия ден, около 06:26 сутринта телефонът му звъннал.
Сънен видял, че го търси жена му Марина Царева, която около 05:00 часа отишла,
по нейни думи, да кара колело в Морската градина. Вдигайки телефона, Ц. чул как
жена му разговаря с някого, какво се било случило между тях предната вечер и
по-точно за спречкването им относно дейността на фирмата му. Ц. чул как смеейки
се, съпругата му заявила, че щяла да се разведе с него най-накрая. Били
използвани и пренебрежителни епитети. Дочул тогава и мъжки глас, който разпознал
като гласа на ищеца - съсед от отсрещния апартамент. Той насърчавал и подкрепял
Царева в нейните закани към него. Диалогът между двамата продължил с реплики,
свързани с размяна на ласки, каквито впоследствие били и реално предприети.
Имало и уговорка за разменяне на съобщения по вайбър /Viber/, но съобщенията да се триели
впоследствие.
Този разговор тотално
преобърнал живота на Ц.. Първата му реакция била да отиде отсреща при съседите
/сем. Стоеви/, но докато съседката отворила вратата, връзката прекъснала. Ц. я
попитал къде е съпругът й, като тя му отговорила, че бил излязъл да кара колело
около 05:00 часа. Двамата споделили един на друг за проблемите с брачните си
партньори, като констатирали сходства в поведението на техните съпрузи и
прозрели, че О.С. и Марина Царева имали интимна връзка. Докато Ц. споделял със
съседката, жена му се прибрала пеша. След като се прибрали, разговаряли за
случилото се. Царева отричала и Ц. подал молба за развод. Същият дори се
изнесъл при родителите си. През това време бил умоляван многократно от Царева
да се върне. Убеждавала го, че между нея и С. нямало връзка. В името на децата
им, той се върнал, но продължавал да задава въпроси, тъй като съмнението у него
останало. В крайна сметка съпругата му си признала за изневярата. Признала, че
в продължение на седем месеца имала интимни отношения с О.С., както и че той идвал
в дома им и докато най-малкото им дете спяло в спалнята, а те се целували на
масата в кухнята.
С действията си ищецът не
само провокирал ответна реакция на Ц., но и поставил същия в невъзможност да
контролира случилото се на 07.12.2016 година. Унижението, психическото
страдание от разбиването на семейството му, предизвикателното и ехидно
поведение на С. предизвикали емоционален взрив в ответника и невъзможност да
ръководи в необходимата степен поведението си.
Оспорени са твърденията
по искова молба, че ответникът имал намерение да убива ищеца, както и че последният
бил заплашван с думи за убийство и от това преживял стрес, вследствие на който
поддържал високо артериално налягане. Пребиваването на ищеца при родителите му,
изтъкнато като предприето с цел да скрие следите от гипсираната ръка от очите
на детето си, също били недоказани. Житейската практика показвала по-скоро, че
същите са вследствие на влошените семейни отношения на С. с жена му, след като тя
разбрала за извънбрачната му връзка със съпругата на Ц..
Претенцията за
имуществените вреди е счетена частично основателна, като в тази връзка се
изтъква, че доказани се явяват единствено плащанията за СМУ №314/2016 година и
СМУ №252/2017 година. Останалите представени фактури са оспорени като
установяващи разходи, които нямат връзка с лечението на телесното увреждане, за
което той бил осъден.
При съобразяване на така
изложеното, съдът намира, че предявените искови претенции са допустими и не
съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Спорът, по който е
образувано настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия съд.
Правното основание на предявените и поддържани искови претенции е чл.45 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира, че следва
да приеме представените с исковата молба от ищцовата страна писмени
доказателства, които са допустими и относими към правния спор. Основателно
съдът намира и искането на ищеца да бъде изискано и приложено нохд №110/2018
година по описа на Бургаския районен съд, поради което и като такова същото
следва да бъде уважено. Също основателно е и другото направено с исковата молба
искане да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за
установяване посочените от ищеца фактически обстоятелства. По представеното от
ответната страна с отговора и на исковата молба писмено доказателство съдът ще
се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание след даване възможност на
ищеца да изрази становище по него. По искането на ищеца да бъде допусната
съдебно-медицинска експертиза съдът ще се произнесе след постъпване в писмен
вид на въпросите към вещото лице. В тази връзка на ищцовата страна следва да се
укаже да формулира конкретни задачи в писмен вид с препис за другата страна,
което да стори най-късно да датата на съдебното заседание. Също основателно
съдът счита и искането да бъде допусната съдебно-психологична експертиза,
вещото лице по която да даде отговор на въпросите, формулирани от ищеца в
исковата му молба. Съдът намира, че същата следва да допусната именно като
такава и по нея назначено вещо лице - психолог, тъй като счита, че поставените
въпроси са именно от компетентността на такъв специалист. С отговора на
исковата молба е отправено от ответника искане за допускане до разпит на двама свидетели, по което съдът
ще се произнесе също в рамките на откритото съдебно заседание след изслушване
на ищеца, на когото в тази насока следва да бъде предоставена възможност за
това.
С настоящото си
определение, освен това, съдът следва на основание чл.154 от ГПК да укаже на
страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. С оглед заявените в процеса от страните по него
становища и в съответствие с чл.146 ал.1 т.4 от ГПК на същите следва да бъде
посочено, че факта на проведено спрямо ответника наказателно производство,
приключило със споразумение, с което същият е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от НК и за което му
е било наложено и съответно наказание е безспорен и не се нуждае от
доказване. При така дадената от съда
правна квалификация, ищцовата страна е длъжна да установи настъпилите за нея от
извършеното от ответника деяние, съставляващо престъпление вреди и причинна
връзка между същото и вредата, както и размера им. Ищецът следва да установи и настъпването
на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, като всички изложени
по-горе от съда и подлежащи на доказване факти следва да бъдат установени от него
при условията на пълно и главно доказване от негова страна.
Ответникът по делото
следва да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата
молба, включително соченото съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от
страна на ищеца, както и всички останали възражения, свързани с оспорения
размер на предявените и поддържани против него претенции за заплащане на имуществени
и неимуществени вреди.
Ето защо и по горните
съображения и на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените
от О.Х.С. *** чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес *** против Т.С.Ц.
*** искови претенции за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1088.91 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди,
както и сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на причинени му на 07.12.2016 година
от последния телесни увреждания, ведно със законната лихва върху претендираните
размери главница, начиная от датата на деликата - 07.12.2012 година до
окончателното им изплащане, а също и направените съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА приложените към
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи нохд
№110/2018 година по описа на Бургаския районен съд.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-психологична експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
поставените от ищеца с исковата му молба въпроси след внасяне на предварителен
депозит от 150 лева по сметка на Бургаския окръжен съд от ищцовата страна в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за това.
НАЗНАЧАВА за вещо лице
по допуснатата съдебно-психологична експертиза Н.Д.П.-Д., която
да бъде уведомена за възложената и задача, както и за датата и часа на
съдебното заседание.
ДОПУСКА до разпит при
режим двама свидетели на ищцовата страна за установяване на посочените от нея в
исковата и молба фактически обстоятелства.
ОБЯВЯВА, че по
направеното от ищеца с исковата молба искане да бъде допусната
съдебно-медицинска експертиза ще се произнесе след постъпване по делото в
писмен вид на въпросите към вещото лице.
УКАЗВА на ищцовата
страна да формулира конкретни задачи към вещото лице по поисканата съдебно-медицинска
експертиза в писмен вид с препис за другата страна най-късно да датата на
съдебното заседание.
ОБЯВЯВА, че по искането
на ответника, направено с отговора на исковата молба за допускане до разпит на
двама свидетели и по приемане на представеното със същия писмено доказателство
ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 04.07.2018 година - 14.15 часа, за
която дата и час да се призоват страните в настоящото производство.
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните по делото, а препис от постъпилия от
ответника по делото писмен отговор и приложението към него да се изпрати на ищеца
на посочения от него съдебен адрес.
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: