Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.04.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, IV-В гражданско
отделение, в публичното заседание на тринадесети февруари през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цв.Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 3735 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
С решение от 18.07.2018 г.
СРС, 46 с-в, по гр.д.№ 51340/16 г. е признал за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че М.В.С. Ю./
не дължи на „БНП П.П.Ф.С.А.“ чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“-клон България сумата от
335,65 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит за покупка на стоки и услуги № CRED-02005383/12.06.2002 г. с
договорната лихва от 48,64 лв. поради погасяване на вземанията по давност.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника- „БНП П.П.Ф.С.А.“ чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“-клон
България.Въззивникът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, респ.
неправилно.Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
искът е допустим с мотиви, че ответникът неправомерно е отказал да заличи в Централния кредитен
регистър /ЦКР/ всички задължения на ищцата по договора.Твърди, че не е
оспорвал, че давностният срок по чл.110 ЗЗД е изтекъл по отношение на
главницата и прилежащите й акцесорни вземания.Поддържа становище, че предмет на
иска е съществуването на вземането, а не правомерността на отказа на „БНП П.П.Ф.С.А.“-клон
България да заличи задълженията на ищцата, тъй като използваният в Наредба №
22/16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър термин „погасяване“ следва да
се тълкува в широк смисъл на гражданското право за погасяване на вземанията.Твърди,
че с погасяване на задължението чрез погасителните способи, уредени в ЗЗД
/извън давността/ не само изпълнението му не може да бъде осъществено по
принудителен ред, но и доброволното му изпълнение след погасяването би било
извършено без основание и би подлежало на връщане на основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД.С изтичането на давностния срок погасяването на неизпълнените
задължения не настъпва по право, тъй като давността не се прилага служебно
съгласно чл.120 ЗЗД, а доброволното изпълнение е с основание и не подлежи на връщане
/чл.118 ЗЗД/.Позоваването на погасителна давност е обусловено и от изтичането
на определен срок на бездействие на кредитора, в който срок същият не е
предприел действия по събирането на вземането.По изложените съображения
въззивникът поддържа, че изтичането на давностния срок за разлика от другите
погасителни способи няма за последица погасяването на материалното право, а
само правото на принудително изпълнение, поради което за въззивника не
съществува задължение да заличи дълга от ЦКР.Моли съда да отмени
решението и да отхвърли иска.Претендира разноски.
Ответникът по
въззивната жалба оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е допустимо, правилно
и законосъобразно.Поддържа становище, че искът е допустим, тъй като ответникът
е отказал да приложи правните последици от изтичането на давностния срок, което
по същество представлява оспорване на погасителната давност.При това положение
единствената възможност за ищцата е била да реализира правата си по исков ред,
което обуславя правен интерес от водене на предявения отрицателен установителен
иск.Изразява становище, че ефектът на погасителната давност настъпва по изрично
позоваване на нея от длъжника, отправено до кредитора, каквото ищцата е заявила
с молба от 24.08.2012 г. и настъпването на погасителната давност покрива
критерия на Наредба № 22/16.07.2009 г., което поражда задължение за въззивника
да заличи дълга в ЦКР.Освен това ответникът продължава да претендира погасеното
по давност вземане, като е отправил покана до ищцата да заплати процесните
суми, което е достатъчно да се приеме наличието на правен интерес да се
установи със сила на пресъдено нещо, че не му дължи вземането.Твърди, че
ответникът не е изложил никакви съображения за неправилност на обжалваното
решение.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.Ищцата- М.В.С. твърди, че
е сключила договор № CRED-02005383/12.06.2002 г. с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, по
силата на който дружеството й е предоставило сумата от 494,10 лв., която е
следвало да се изплаща периодично съгласно погасителен план на 11 равни месечни
вноски.На 16.01.2003 г. и на 07.04.2003 г. е заплатила първите 4 погасителни
вноски в общ размер на 219,60 лв., като незаплатени са останали 7 погасителни
вноски в общ размер на 384,29 лв.Падежът на последната вноска е бил на
30.04.2003 г., като от тази дата кредиторът не е предприемал никакви действия
за събиране на дължимите му се суми.С влязло в сила определение №
2954/07.10.2011 г. по ч.гр.д.№ 1641/11 г. по описа на Горнооряховски РС, 9 с-в
е обезсилена изцяло заповед за изпълнение на парично задължение 2198/15.07.2011 г., с която е било
разпоредено ищцата да заплати на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД
следните суми: 335,65 лв.-главница по договор за кредит за покупка на стоки и
услуги; 48,64 лв.-надбавка, представляваща печалба на кредитора; 367,82 лв.-мораторна
лихва за времето от датата на подаване на заявлението-13.07.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането; 125 лв.-разноски по делото.Съгласно
чл.111, б. „в“ ЗД вземанията за периодични плащания, включително и за лихви се
погасяват с изтичането на 3-годишна давност.Ищцата твърди, че с оглед на
обстоятелството, че падежът на последната погасителна вноска е бил на
30.04.2003 г. всички задължения по договора за кредит са погасени по давност
към 30.04.2006 г. и е настъпило изменение на кредита по смисъла на чл.10, ал.1
от Наредба № 22/16.07.2009
г. за Централния кредитен регистър /ЦКР/.С молба вх.№ 02005383/24.08.2012 г. е
информирала ответното дружество за настъпилото погасяване на задълженията по договора
за кредит и е поискала да бъдат предприети необходимите действия по чл.10, ал.2
НЦКР за заличаване на задълженията по договора за кредит, но с писмо изх.№
18888/27.08.2012 г. ответникът е възразил, че изтеклата погасителна давност не
погасява задължението, а само правото на кредитора да иска принудително
изпълнението му и е отказал да промени декларираната информация за задължението
й по кредита и я е поканил да му заплати доброволно сумата от 335,65
лв.-главница по договора и 48,64 лв.-договорна лихва.С оглед на изложеното
ищцата твърди, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск и моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 335,65
лв.-главница и 48,64 лв.-договорна лихва по договор № CRED-02005383/12.06.2002
г. за потребителски кредит.
Първоинстанционният
съд е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е
сключен договор за кредит от 12.06.2002 г. с параметрите и условията на
договора, посочени в исковата молба.
Видно от представеното извлечение за
състояние по кредит изх.№ 02005383/24.08.2012 г. на М.В. Ю. от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД
на 07.04.2003 г. е платена сумата от 109,80 лв.Падежът на последната
погасителна вноска е 30.04.2003 г.Липсват отбелязвания за извършени други
плащания.
С определение № 2954/07.10.2011 г.
Горнооряховският РС, 9 с-в, по ч.гр.д.№ 1641/11 г. на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсилена изцяло заповед за
изпълнение на парично задължение № 2198/15.07.2011 г., издадена по ч.гр.д.№
1641/11 г. по описа на РС-Горна Оряховица против М.В. Ю. в полза на БНП „П.П.Ф.“
ЕАД за сумата от 335,65 лв.-главница по
договор за кредит за покупка на стоки и услуги; 48,64 лв.-надбавка,
представляваща печалба на кредитора; 367,82 лв.-мораторна лихва за времето от 29.11.2002
г. до датата на подаване на заявлението-13.07.2011 г.; законната лихва върху
главницата от 335,65 лв. от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането; 125 лв.-разноски по делото.
С молба вх.№ 02005383/24.08.2012 г. М. Ю. е
поискала от ответника да предприеме действия по реда на чл.10, ал.2 от Наредба
№ 22 за пълното заличаване в ЦКР на всички задължения по посочения кредит.
С писмо изх.№ 18888/27.08.2012 г. ответникът
е признал изтичането на 5-годишния давностен срок, но е уведомил ищцата, че
изтеклата погасителна давност не е погасила задължението, а само правото на
кредитора да иска принудително изпълнение, поради което е отказал да промени
декларираната информация и е поискал от ищцата да заплати доброволно сумата от
335,65 лв.-главница по кредита и 48,64 лв.-договорна лихва.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да
предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или право, когато има интерес от
това.Ищцата мотивира правния си интерес с твърдението, че ответникът не
предприема действия по чл.10, ал.2 НЦКР за заличаване на задълженията по
договора за кредит и претендира заплащане на процесните суми.
Първоинстанционният съд е приел, че отказът
на ответника да поиска заличаване на задълженията й в ЦКР е неправомерен, тъй
като всяко едно погасяване-текущо или окончателно, вкл. и погасяването на
вземанията по давност, представлява изменение по кредита, за което се дължи
подаване на информация до ЦКР, и че към момента на подаване на исковата молба
ищцата не е разполагала със специалния иск по чл.24, ал.4 от Наредба №
22/16.07.2009 г. за Централния кредитер регистър поради отмяна на разпоредбата,
поради което е налице правен интерес от предявяване на иска.Приел е за
установено, че петгодишният давностен срок по чл.110 ЗЗД е изтекъл на
30.04.2008 г., и че на 01.05.2008 г. вземанията на ответника за главница, както
и акцесорните вземания за лихви, такси и др. с оглед разпоредбата на чл.119 ЗЗД
са погасени по давност.
Настоящият съдебен
състав счита, че е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за
недължимост на процесните суми.Съгласно разпоредбата на чл.124,
ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно субективно право, или на едно правно отношение, когато
има интерес от това.Отказът на ответника да предостави информация в ЦКР за
погасяване на кредита, както и отправянето на покана към ищцата за доброволно
заплащане на процесните суми обуславят наличие на правен интерес от предявяване
на иск за признаване недължимост на сумите независимо от основанието за това- изтекла
погасителна давност, плащане и т.н. Действително изтичането на погасителната давност няма за
последица погасяването на самото вземане, а на възможността за принудителното
му събиране.Субективното право продължава да съществува като естествено, но
възможността за реализирането му е ограничена до доброволното му изпълнение
/чл.118 ЗЗД/.С уважаването на такъв отрицателен установителен иск се признава,
че субективното право не се ползва с правна защита, т.е. с възможността за принудителното
му изпълнение.
Други конкретни оплаквания от въззивника не са изложени,
а съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в
нея.Не се констатира при постановяване на решението да са допуснати нарушения
на императивни материалноправни разпоредби.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата от 300 лв.-направени
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 18.07.2018
г. на СРС, 46 с-в, по гр.д.№ 51340/16 г.
ОСЪЖДА „БНП П.П.Ф.С.А.“ чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“-клон
България с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк
София, бл.14 да заплати на М.В.С. с ЕГН ********** сумата 300 лв. /триста лева/
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.