Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград,
29.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар
Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 228 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
(НП) № 3006/2019 от 29.04.2020 година на И.Д.
Заместник-Директор
на Териториална
дирекция Южна морска, с което на Г.А.Р. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, чрез адвокат П.К., за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1
от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1
и ал. 5 от ЗМ
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2
000
лв. и
на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата
цигари „Карелия блу 100S” – 12 кутии,
цигари „Асос слимс” – 10 кутии и цигари „Карелия слимс” – 10 кутии.
Жалбоподателят
Г.А.Р. моли
за отмяна на обжалвания акт, тъй като намира същия за
незаконосъобразен, неправилен и издаден при съществени процесуални нарушения и
в нарушение на закона – в НП липсвали задължителните реквизити, посочени в
ЗАНН, описанието на обстоятелствата, при които били извършено нарушението било
неясно и неточно, била отразена невярна фактическа обстановка и в Акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и
в НП било различно описанието на нарушението. Сочи, че не била извършила
инкриминираното нарушение.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Г.А.Р. не се
явява. За нея се явява адвокат П.К., която пледира пред настоящия Съдебен
състав за отмяна на обжалвания акт, тъй като АУАН и НП се различавали по
съдържание доколкото НП било издадено за повторно нарушение, което нарушение не
фигурирало в АУАН и тъй като налице бил маловажен случай доколкото цигарите
били малко и били за лична употреба.
В
съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият
орган АНО
(въззиваемата страна) – И.Д. Заместник-Директор
на Териториална
дирекция Южна морска, редовно призовани на посочения съдебен адрес:***, изпращат представител – Главен
юрисконсулт Велина Стамова, която сочи че НП е издадено
законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли
същото да бъде потвърдено изцяло.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 22.11.2019 година, около 19.30 часа на
Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на
линията за митническа проверка на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси”,
на път от Република Турция за Република България, пристига пеша българския гражданин Г.Р.. Преди
започване на митническата проверка жалбоподателят Р. е поканена
устно от
митническия служител – свидетелят П.И.Б. да декларира
носените от нея стоки, валутни ценности и лични вещи. Р. не
декларира
нищо.
На
основание чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗМ е извършен личен преглед на жалбоподателя Г.Р. от
свидетеля П.И.Б. в присъствието на свидетеля И.А.П., при който на
различни место в
дамската чанта
на Р. и по тялото й, са открити недекларирани
цигари
„Карелия блу 100S” – 12 кутии,
цигари „Асос слимс” – 10 кутии и цигари „Карелия слимс” – 10 кутии, всички без
български акцизен бандерол. Указаното действие
(личен преглед), което е в рамките на правомощията на митническите органи, е
материализирано в съставения Протокол за извършен личен преглед. Документът изготвя свидетелят Б. и в него е
отразен резултатът от проверката, с вписан установеният факт за откриването на процесните
цигари,
както и точните места на намирането им.
На основание чл. 16, ал. 1,
т. 5 от ЗМ от жалбоподателя Р. е
поискано Писмено обяснение, което същата отказва да представи.
На основание чл. 230 от ЗМ в
присъствието на свидетеля И.П. и на жалбоподателя Р. е съставен от митническия
служител П.И.Б. и връчен лично АУАН №
2991/22.11.2019 година, в който жалбоподателят не сочи възражения против
констатациите в него.
Описаните
по–горе цигари са иззети с Разписка № 0170800
от
дата 22.11.2019 година.
С
Приемателно–предавателен протокол от дата 22.11.2019 година,
цигарите са предадени на отговорно пазене в склад на Териториална
дирекция Южна морска.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Определена
е митническата стойност на стоките – предмет на нарушението в общ размер на 156 лв.
съгласно чл. 29, ал. 4, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след
получаване на образуваната с него преписка, И.Д. Заместник-Директор на
Териториална дирекция Южна морска издава процесното
НП № 3006/2019 на 29.04.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ.
АНО е констатирал, че нарушението е извършено при условията на повторност по
смисъла на чл. 233, ал. 5 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на
жалбоподателя на 05.05.2020 година по пощата с Обратна разписка (в този смисъл
е и изявлението на жалбоподателя, направено в Жалбата). Известието за
доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна
преписка (АНП), с отбелязване и на качеството на получателя й, а именно че е
получено от съпруга на адресата. Възражения относно начина и формата на
връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Видно от приетото като доказателство по делото НП № 2058/2018 от 29.01.2019
година на С.Д. Заместник-Директора на Териториална дирекция Южна морска, влязло
в сила на 08.02.2019 година, става ясно, че на Р. за нарушение по чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ, извършено на 11.09.2018 година е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 400 лв. (наложен е минималният размер на
наказанието) и са отнети в полза на Държавата цигари на стойност 200 лв.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят
Р. е
извършила нарушение по чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ, тъй като е пренесла стоки, за които
се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на
митническите органи. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това
нарушение на основание чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 и ал. 5 от ЗМ на нарушителя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
(минималният размер) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети
в полза на Държавата недекларираните стоки.
Приетата
– приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на
Директора на Агенция „Митници” доказва материалната компетентност на АНО по
отношение на И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска. С
цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира
правомощията да издават НП за нарушения по ЗМ на Заместник-Директорите на
териториалните Дирекции. Персоналното заемане на тази длъжност от
издателя на процесното НП е видна от Заповед № 3243 от 30.03.2020 година. Т.е.
И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска се
явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директорът на Агенция
„Митници” по надлежния
ред с индивидуален административен акт - Заповед.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО
в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 22.06.2020 година свидетели
П.И.Б. и И.А.П.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не
се оспориха от страните (изключая датата на влизане в сила на НП № 2058/2018) и
Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни
се възприеха и свидетелските показания на П.Б. и И.П., които са последователни,
без вътрешни противоречия, взаимно допълващи се и логични, правдиво звучащи и
при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели
да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира превратно или недостоверно да пресъздават
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия –
вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани
от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от
доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – П., е и свидетел,
присъствал при установяването на нарушението,
а относно факта, че това лице, както и актосъставителят
са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е
предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при
съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД
№ 1241/2018 година, докладчик Съдията П. Костова. Ето защо, според Съда
показанията на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че
жалбоподателят Р. е пренесла стоки, за които се дължи акциз през държавната
граница без знанието и разрешението на митническите органи, като деянието е
извършено повторно. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и
писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса (с изключение на датата на влизане в сила на
НП № 2058/2018 от 29.01.2019 година, чиято доказателствена сила не се опроверга от
събраните по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на
жалбоподателя не бе проведено успешно). Същите
се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство.
По дефиниция производството по ЗАНН е по-опростено,
макар и състезателно, като типични за него са и процесуалната бързина и
експедитивност за реализиране на административнонаказателната отговорност
(аргумент от установените процесуални срокове), поради което несъвместимо с
този основен негов принцип, в частност, би било директното обвързване и
стриктно формално следване, с изпълнение всички процесуални изисквания, установени
в нормите на НПК. Изложеното относно субсидиарното приложение на НПК в административнонаказателното
производство се отнася и до доказателствения способ – обиск, уреден в раздел V,
чл. 164 от НПК. Достатъчно е реално фактически да е извършен обиска, необходим за
изясняване на фактите и обстоятелствата, установяването на които да се изисква
във връзка с реализиране на административнонаказателна отговорност на
нарушителя, относима към извършването на съставомерно деяние, преценката на
неговата обществена опасност и/или наказването – определяне размера на Глобата
или нейната индивидуализация - изобщо в установените параметри от закона. В
случая, всички тези минимум изисквания досежно обиска са спазени според Съда в
контекста на изложеното. Обискът е извършен от лице от същия пол – свидетеля П.Б..
Казано по друг начин - разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т.
10 от ЗМ дава право на митническите служители да извършват личен
преглед и изземвания на стоки, които са били или е трябвало да бъдат обект на
митнически надзор и контрол, при спазване разпоредбите на НПК. В случая обаче е
приложен специалният ред за личен преглед и задържане на стоките - предмет на
митническо нарушение, предвиден в чл. 266, ал. 3 от ЗМ, който не изисква
предварително разрешение на Съд за извършване на тези действия, нито последващо
одобрение по отношение на съставения Протокол, нито присъствие на поемни лица
при извършването на такива действия и който специален ред дерогира общият такъв,
предвиден в НПК. Предаването на вещите от санкционираното лице с Разписка и
издаденият във връзка с нея Приемателно-предавателен протокол са годни и
допустими процесуални способи за приобщаване към доказателствения материал на
вещите - предмет на нарушението.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст (видно от датата на депозиране на
Жалбата в Регистратурата на АНО), от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред местно
(по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ
ЗАКОН
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Спазена
е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването
на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и
ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното
деяние е идентично, като изрично е посочено че на визираните в
тези два акта дата и място, жалбоподателят Р. е пренесла стоки, за които
се дължи акциз, през държавната граница без знанието и разрешението на
митническите органи, като АНО е констатирал, че нарушението е повторно. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да
организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на
нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза
на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП
се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви
обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно
квалифицирани като нарушение по чл. 233,
ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата
разпоредба, която е нарушена.
За пълнота следва да се посочи, че не е налице
процесуално нарушение, свързано с обстоятелството, че номерът на НП съдържа
годината 2019, а НП е издадено през 2020 година. В този ред на мисли Съдът
намира, че номерът на НП не създава никакви впечатления, че то е издадено през
2019 година, тъй като в него изрично е посочена датата му на издаване, а
именно: 29.04.2020 година.
Актът и НП са
издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230
от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Актовете, с
които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
митническите органи. В процесния казус е установено, а
и не е спорно между страните, че към 22.11.2019
година актосъставителят П.И.Б. е заемала длъжността „Старши инспектор” в
Териториална дирекция Южна морска при Агенция „Митници”, т.е. била е митнически орган. В
тази насока е и изявлението на свидетеля Б., направено в открито съдебно
заседание, проведено на 22.06.2020 година. Лицето, подписало НП – Георги
Йотов Димитров, заема към момента на издаването му длъжността „И.Д. Заместник-Директор
на Териториална дирекция Южна морска” и деянието е извършено в зоната на отговорност
на Териториална дирекция Южна морска”.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1,
изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН
срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Стойността на стоката, предмет на процесното
митническо нарушение, тъй като представлява тютюнево изделие - цигари, по
правилото на чл. 233, ал. 3 от ЗМ се формира и е равна на тяхната продажна
цена. Същата е определена от митническите органи в размер на сумата 156 лв. -
общо за цялото количество от 32 кутии, според представеното Становище, в което
е материализирано това заключение, ведно с Искане. Оценяването на предмета на
нарушението е извършено от комисия от митнически служители, в състав трима членове,
специално назначена със Заповед № ЗТД-1000-257/18.04.2019 година на С.Д.
Директора на Териториална дирекция Южна морска, издадена във връзка със Заповед
№ ЗАМ - 632/11.04.2019 година на Директора на Агенция „Митници” и изменена и
допълнена със Заповед № ЗТД-1000-329 от 30.05.2019 година на С.Д. Директора на
Териториална дирекция Южна морска. От съдържанието на цитираното Становище, се
установява, че продажната цена е определена от АНО, на основание чл. 29, ал. 4,
т. 1 от ЗАДС, тъй като за процесните тютюневи изделия има регистрирани продажни
цени. Съдът констатира, че посочените официални цени за конкретните процесни търговски
марки цигари, регистрирани в Публичния регистър на цените на тютюневите
изделия, воден в Агенция „Митници”, съгласно чл.
6 от Наредба за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите
изделия, са налични и установени - цигари „Карелия блу 100S” – 5 лв./кутия от 20 къса, цигари „Асос слимс” – 4.40 лв./кутия от 20 къса и цигари „Карелия слимс”
– 5.20 лв./кутия от 20 къса. Съобразно така посочените единични продажни цени
за всяка от процесните марки и съобразно количеството кутии в резултат на
математическо пресмятане митническите органи са получили и определили сборно
сумата в размер на 156 лв., формираща общата продажна цена на същите. В този
смисъл, цената твърдяна от органа е определена въз основа на официални
документи и данни, ноторно известни и публично достъпни. Последната не се
оспорва от жалбоподателя и при липса на обратни или други доказателства,
събрани в хода на настоящото производство, установяващи други различни продажни
цени на всяка от процесните марки цигари в т.ч. и доказване на такива на
придобиване (покупно-продажна цена), Съдът извърши единствено служебно справка
в Публичния регистър относно цените на процесните тютюневи изделия, достъпен на
интернет-страницата на Агенция „Митници”. Поради това, не се намериха основания
да не бъде приета така посочената от АНО, за правилно и законосъобразно
определена, съгласно § 1, т. 34 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ,
както и на правните норми от приложимия специален нормативен акт - ЗАДС - чл. 29, ал.
4, т. 1, с оглед вида на стоките - акцизни, при обявени, т.е.
официално регистрирани продажни цени в Публичния регистър на Агенция „Митници”
за цените на тютюневите изделия.
Съгласно
чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1
от ЗМ, който пренесе през държавната
граница стоки, за които се дължи акциз без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за
митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България
съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение
на службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на
самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в
територията на Република България.
От показания на свидетелите П.И.Б. и И.А.П.
(митническите служители, осъществили митническия контрол и последвалата митническа проверка), по несъмнен начин
се доказва, от обективна страна, че на 22.11.2019 година при влизането си в Република
България, през ГКПП „Капитан Андреево”, идвайки от Република Турция
жалбоподателят Р. е носела, т.е. фактически е пренесла през държавната граница
стоки с търговски характер, за които се дължи акциз, а именно процесните цигари.
Същите, установи се, тя не е обявила и декларирала в момента на преминаване
през линията на митнически контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното,
цигарите са били скрити на различни места в дамската й чанта и по тялото й -
места, изяснени конкретно в свидетелските показания, като реалното им наличие
там и разкриването им е последващо, в резултат на действията на контролните
органи и извършената от тях митническа - физическа проверка. А последното
фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото знание
от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата
територия на страната. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от нейна
страна на носените тютюневи изделия когато е преминала линията на митническа
проверка, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства (показанията
на свидетелите П.И.Б. и И.А.П.), субсумира и
липсата на дадено надлежно разрешение от компетентните органи, последица именно
поради отсъствието на знание у тези органи за процесните стоки, въвеждани на
митническата територия на Република България. Разпитаните по делото свидетели П.И.Б.
и И.А.П. са формирали непосредствени възприятия относно разкриването на
цигарите и намирането им укрити, по начин - гореуказан, тяхното количество, уточняват
точното им местоположение и начина на укриването им. Иначе казано, въз основа
на тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници,
пряко доказан е фактът на реалното наличие на процесните тютюневи изделия в
държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната
граница (идентична с линията на митническа проверка), с което е реализирано и
тяхното пренасяне през нея, но без знанието и разрешението на митническите
органи. Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в
кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от състава
митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ
- основен състав, за което релевантен е фактът на укриването или непредставянето
на вярна информация на Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос,
респ. излизащи/износ от митническата територия на Република България. Поради
това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя,
по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по
чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ
(т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от
фактическа страна изразило се в пренасяне през държавната граница, при влизане
в страната, на стоки, за които се дължи акциз, по вид конкретно - цигари, без
знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността на
последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на
митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на
страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана,
като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен
контрол. А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на
внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото
пресичане на държавната граница и на митническата територия, с навлизането на
която и наличието на стоките там/на нея, деянието се счита за довършено.
Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във
връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е задължението за
деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ,
произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ,
както и от множество Регламенти, които са с директно действие след
присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на
цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под
митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими
при определени условия писмено или устно деклариране. Субект на това
задължение, несъмнено и няма спор, е била и жалбоподателят Р., възникнало за нея
още в момента на влизането й в страната, но същото тя не е изпълнила, както
безспорно се установи от свидетелските показания. От друга страна и самият факт
на укриването на стоките в дамската й чанта и по тялото й е категорична индиция
за незнанието от страна митническите органи, тъй ката тази информация е била
укрита от тях. Ето защо, след като жалбоподателят Г.Р., влизайки в страна не е
изпълнила задължението си, във връзка с преминаването през митнически контрол и
не е декларирала носените от нея акцизни стоки - тютюневи изделия, безспорно с
това си бездействие тя е консумирала от обективна страна квалифицирания състав
на административно нарушение по чл. 233, ал. 3 от
ЗМ, с изпълнително деяние – „пренася”, дефинирано в основната
хипотеза на ал. 1 на същата норма, чийто предмет са стоки, за които се дължи
акциз - цигари. Следва да се отбележи, с оглед конкретното количество тютюневи
изделия - общо 32 броя кутии цигари, внасяни
в страната от трета Държава (извън ЕС) надлежното за тях деклариране е
писменото, по аргумент за обратното от чл. 225 от Регламент
(ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби
за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Общността, с директно действие за вътрешното ни
законодателство, след присъединяването на Република България към ЕС, вр.чл. 66,
ал. 1 от ЗМ. Но такова, не се доказа да е направено от жалбоподателя Р., нещо
повече, тя дори не е обявява устно тези факти - за носени стоки, още по-малко
от конкретния вид. Задължението за обявяване е възложено на лицето, което пресича
държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите, подлежащи на
деклариране. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да
понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите
органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било
значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е
било приканено от митническите служители да декларира намиращите се във
фактическата му власт и пренасяни стоки. В
случая доказан е и квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и
естеството на пренесените стоки - цигари, които по родов признак, имат
особеното качество на тютюнево изделие по смисъла на легалната дефиниция на Закона
за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия - § 1, т. 4а от ДР, а като
такива представляват и акцизна стока, т.е. за която се дължи акциз, на
основание чл. 4, т. 1,
вр.чл. 2, т. 2
и чл. 11, ал. 1, т. 1
от ЗАДС. Съобразно видът им и тяхното бройно количество - 32 броя кутии цигари, установено по делото като
предмет на процесното нарушение, същите надвишават многократно допустимите
нормативно установените прагове за безмитен внос, предвидени в чл. 51а, ал. 4, т. 1,
предложение второ от Правилника за прилагане на данък върху добавената стойност
(ППЗДДС), вр.чл. 58, ал. 7 от ЗДДС (40 броя цигари), като едно от
възможните условия за освобождаване от плащане на акциз, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4
от ЗАДС. След като е така, извършеното от жалбоподателя деяние,
изразяващо се в пренасяне на цигари, покрива по обективните си признаци – изцяло,
квалифицираният фактически състав на митническо нарушение по ал. 3 на чл. 233 от
ЗМ. Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства
е и правният извод за неговото авторство - в лицето на жалбоподателя Г.Р.. Последната
е лицето, подписало Разписката за задържането на същите и предвид факта, че
цигарите са открити в дамската й чанта и по тялото й, липсва каквото и да е основание
да се изключи държането им от нейна страна към момента на пресичането на
границата и влизането й в Република България. Изпълнителното деяние на пренасянето,
като една от съставомерните форми на нарушението митническа контрабанда, се
свърза с фактическото въвеждане на стоките - в случая цигари, на митническата
територия на страната от влизащото в нея лице, което ги държи, а по този начин
и ги пренася, като последното не изисква непременно непрекъснато чисто
физическо притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е установено
по делото, наред и с другия изискуем признак - укриването на информация за тези
стоки от митническите органи, субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение
от последните за тяхното внасяне - въвеждане в страната, както вече се посочи.
Предвид изложеното жалбоподателят Г.Р. следва да понесе предвидената в закона
административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Правилна е дадената правна квалификация
на нарушението в АУАН и в НП, а именно: чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ, както
е и правилно основанието, на което жалбоподателят Р. е санкционирана – за
повторно извършено нарушение на основание ал. 5 на чл. 233 от ЗМ. Т.е. правилна и законосъобразна е преценката на АНО, че
нарушението е извършено от жалбоподателят „повторно” по смисъла на § 1, т. 35
от ДР на ЗМ, съдържащ легално определение на понятието „повторност”
по смисъла на този закон, и съгласно която разпоредба, „повторно” е нарушението, извършено в
срок от една година от влизането в
сила на НП, с което лицето е било наказано за същото по
вид нарушение. Безспорно
установено е по делото, че с влязло в законна сила на 08.02.2019 година НП № 2058/2018 от 29.01.2019 година
на С.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска, Р. е наказана
за извършено от нея административно нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ
с Глоба в размер на 400 лв. Деянието, за което е наказана с НП, предмет на
проверка в настоящото производство, е извършено от лицето на 22.11.2019 година,
т.е. преди изтичане на едногодишния срок от наказването й по административен
ред за същото нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че не е
нарушено правото й на защита, тъй като не е допуснато процесуално нарушение,
свързано с правната квалификация на деянието, т.е. наведеното от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя в открито съдебно заседание, проведено
на 22.06.2020 година, възражение е неоснователно.
Иначе казано настоящият Съдебен състав намира за неоснователен довода на жалбоподателя Р., че в АУАН и в
издаденото НП било налице противоречие относно описанието на вменяваното й
нарушение, тъй като АУАН бил съставен за
нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, а наложената с НП Глоба била за
допуснато нарушение вече на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1, вр.ал. 5 от ЗМ. Не следва
да се разглежда като съществено процесуално нарушение, че НП № 2058/2018 от 29.01.2019
година не е описано в процесния АУАН, доколкото при
съставянето на АУАН актосъставителят не е длъжен да знае, че констатираното
нарушение е повторно. Това се сочи едва в НП и подлежи на доказване от страна
на АНО - нещо, което се установява чрез доказателствата по делото. Освен това,
наличието на това обстоятелство е от значение за размера на предвидената
санкция, но не и за съставомерността на санкционираното в случая деяние. Както
вече бе посочено, видно от АУАН и НП, в
същите се съдържа ясно и точно описание на нарушението, поради което
няма съмнение, че е налице в достатъчна степен възможност за лицето от даденото
описание и посочената като нарушена норма да разбере какво противоправно
поведение му се вменява и да организира адекватно защитата си. В изложение
смисъл е и Решение № 16 от 26.01.2018 година, постановено по КАНД № 289/2017
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Росица Чиркалева –
Иванова.
Налице е и субективният елемент от състава на
нарушението – извършено е виновно, при
пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на
укриването на тютюневите изделия. Т.е. жалбоподателят
Р. е разбирала свойството и
значението на извършваното и е могла да ръководи постъпките си. От тук
разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните
последици - укриването на информация на митническите органи, при наличие и на
представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, въпреки
това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на
деятелността си, жалбоподателят Р. е бездействала при митническия контрол.
Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от
обективните й действия и поведение в хода митническата проверка. Същата е следвало да знае, както и е знаела действащия
митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране й е
било известно, от една страна с оглед публичното им оповестяване - обявени
публично, на указателни табели и на няколко езика, включително български, с
местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от
преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на ГКПП „Капитан
Андреево” и предвид факта, че вече е била наказвана за същото административно
нарушение (видно от обстоятелствената част на НП № 2058/2018 от 29.01.2019
година), както и предвид обстоятелството, че многократно е пресичала границата.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен
правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Р..
В обобщение на изложеното до тук,
решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по
делото, квалификацията на процесното нарушение,
във формата на изпълнителното деяние - пренася. До същия правен извод е
достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение
към вече изложени съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното
разграничение в изпълнителните форми на контрабанда – превозва и пренася,
въздигнати в самостоятелни фактически състави съгласно
административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 3 от
ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно
превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или
пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари,
респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване
с моторно превозно средство (МПС) и управлението му от нарушителя, респ.
намиране на цигарите в това МПС, не обосновава изпълнително деяние във форма -
превозва, за осъществяване на митническата контрабанда. И това е така, тъй като
формата на изпълнително деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството
на процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя Р. по обективните
си характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние - пренася/пренесла,
следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно
изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ.
Извършеното конкретно деяние, преценено
според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно,
доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно
равностойността на своя предмет – цигари.
Процесното
административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива
характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в
случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, чийто предмет
-цигари, те и акцизна стока, в количеството си - 32 броя кутии
фактически многократно надвишава минималното допустимото за необлагаем внос -
освободен от митни сборове - акциз и ДДС, както начинът на пренасянето им и фактът, че нарушението
е повторно, следва да се отчитат за завишаващи
обществената опасност на конкретното нарушение. В тази насока, като релевантен аргумент отчита
се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед действащият режим на
митническия контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена
защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси
на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка
на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за
правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП
и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи,
че не следва за две кутии цигари да не се съставя НП, тъй като те не са били
обявени по надлежния ред, но дори и тези две кутии цигари да бъдат изключени
като предмет на нарушението не би се променил размер на Глобата, тъй като
минималният такъв е 2 000 лв.
ПО РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
Съгласно
чл. 233, ал. 3 от ЗМ за митническа
контрабанда на тютюневи изделия на виновните лица се налага „Глоба” в
размер от 200 % до 250 % от продажната цена на
недекларираните стоки; а при повторно нарушение по ал. 5 се налага Глоба в максималния
размер, предвиден за съответното нарушение, но не по-малко от 1 000
лв., а когато предмет на нарушението са тютюневи изделия – не по-малко от 2 000
лв.;
а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон
недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на
Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и
законосъобразно определено в минималния размер. Видно от представеното и прието
като доказателство по делото НП № 2058/2018 от 29.01.2019 година, влязло в сила
преди датата на инкриминираното деяние – 22.11.2019 година, става ясно, че това
не е първото административно нарушение на жалбоподателя – налице е изключителна
упоритост от страна на жалбоподателя Р. за извършване именно на този вид
нарушение (митническа контрабанда) - тази упоритост Съдът извежда от посоченото
по–горе НП, видно от което, на същата вече е ангажирана
административнонаказателната отговорност за извършено нарушение на чл. 233, ал.
3, вр.ал. 1 от ЗМ, което се преценява като отегчаващо отговорността
обстоятелство съобразно чл. 27 от ЗАНН и налага извода, че наложената санкция
явно не е изиграла своята административнонаказателна функция. Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства
възрастта на нарушителя (46 години) и обстоятелството, че не е осуетила или правела
опити да възпрепятства митническата проверка. Констатира се, че в случая
степента на обществената опасност на дееца е завишена, тъй като изложеното
отегчаващо вината обстоятелства се отнася тъкмо до нея. Що се отнася до
обществената опасност на деянието - тя не е висока, тъй като случаят не се различава
от други подобни случаи. С оглед на гореизложеното, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, но и при наличие на отегчаващо вината обстоятелство, и при
незавишена обществена опасност на деянието,
настоящата инстанция намира, че размерът на административнонаказателната
отговорност е правилно определен в минималния такъв.
Така
наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед постигане
на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
НП е
законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно разпореждане е напълно
законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл.
233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във
всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и
АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и
предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с
приложението й.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
като законосъобразно и правилно НП № 3006/2019 от 29.04.2020 година на И.Д.
Заместник-Директор
на Териториална
дирекция Южна морска, с което на Г.А.Р. с ЕГН ********** ***, за нарушение на
чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, на основание чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1
и ал. 5 от ЗМ
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2
000
лв. и
на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата
цигари „Карелия блу 100S” – 12 кутии,
цигари „Асос слимс” – 10 кутии и цигари „Карелия слимс” – 10 кутии.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)