Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 16.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Габриела Лазарова
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№7505
по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение №78582 от 28.03.2019г., постановено по гр.д.№23489/2018год. по описа на
СРС, ГО, 78 с-в, е признато за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК, че
ответникът М.М.Х. с ЕГН********** дължи на ищеца „Т.Б.”ЕАД с ЕИК******** сумата
от 171,58лв.- възнаграждение за
доставени далекосъобщителни услуги по договор от 30.09.2015г., както и сумата
от 634,17лв.- неустойка за
неизпълнение по същия договор, ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до
окончателното изплащане. Със същото решение ответникът М.М.Х. е осъден да
заплати на ищеца „Т.Б.”ЕАД на основание чл.342, ал.1 от ТЗ сумата от 287,82лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба 11.04.2018г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 955,90лв. разноски в
исковото производство и 215,09лв. разноски по заповедното производство.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от особения
представител на ответника. Жалбоподателят поддържа, че ответникът не е бил в
договорни правоотношения с ищеца, няма задължения към него поради погасяване чрез
плащане, не е доказано изобщо да е ползвал услуги, както и за разваляне на
договора от страна на ищеца. Твърди също така нищожност на клаузата относно
неустойката поради противоречие с добрите нрави. Моли решението на СРС да бъде
отменено, а предявените от ищеца искове- отхвърлени изцяло.
Ответникът в подадения в срок отговор
на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Моли обжалваното решение
да бъде потвърдено изцяло като правилно. Претендира разноски.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
От представените по делото писмени
доказателства безспорно се установява наличието на облигационни правоотношения
между страните по договор за мобилни услуги от 30.09.2015г. (л.10) и договор за
лизинг от 18.12.2015г. (л.20)
Видно
от неоспореното от страните заключение на вещото лице по ССЕ, незаплатените от
ответника суми за предоставени от ищеца услуги по процесните договори са в общ
размер 171,58лв. Дължимата неустойка
е в размер на 634,17 лева, а незаплатените лизингови вноски възлизат на
287,82лв.
Сроковете
и начинът на плащане са уговорени изрично в процесните договори и
претендираните вземания са ликвидни и изискуеми. Уговорената между страните
неустойка не излиза извън рамките на обезпечителната и санкционната си функции,
поради което и не противоречи на добрите нрави и не е нищожна на това основание,
както твърди жалбоподателят.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено изцяло като
правилно.
При този изход на спора ответникът по
жалбата има право на разноски, но липсват доказателства за сторени такива,
включително не е внесен определеният от съда депозит за възнаграждение на
особения представител. Поради това на ответника по жалбата разноски не следва
да се присъждат, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС 50 лева държавна такса и 300 лева за възнаграждение на особен представител.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №78582 от 28.03.2019г.,
постановено по гр.д.№23489/2018год. по описа на СРС, ГО, 78 с-в.
ОСЪЖДА М.М.Х. с ЕГН********** да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева) за
държавна такса и възнаграждение на особен представител във въззивното
производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/