РЕШЕНИЕ
№ 1929
гр. Пловдив, 30.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330109129 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК ********* против А. А. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98 а от
Закона за енергетиката, продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни
общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане.
Потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа, следвало да
заплащат на крайния снабдител и мрежови услуги, каквато била цената за достъп,
съгласно чл. 28 от Правилата за търговия с ел.енергия, одобрени от ДКЕВР на
23.07.2013 г. В този смисъл била и разпоредбата на чл. 42 от ОУ на ищеца. Съгласно
чл. 29 от посочените правила, мрежовите услуги се заплащали върху използваната ел.
енергия и/или предоставена мощност. Обектът на ответника, находящ се в ...., бил
снабдяван с ел. енергия, като същият се индивидуализирал с измервателна точка № ...,
а за ответника бил открит клиентски номер.
Потребителят имал задължението да плаща консумираната такава в сроковете
по общите условия, като в изпълнение на задълженията си като краен снабдител,
ищецът доставил за периода 09.01.2020 г. – 08.02.2020 г. ел. енергия на стойност
111,86 лева. При забава в плащането, на основание чл. 27, ал.1 ОУ, клиентът дължал и
лихва от деня на забавата, която в конкретния случая възлизала на сумата от общо
1
10,05 лева за периода 28.02.2020 г. – 11.02.2021 г. За неплатените задължения били
издадени фактури, в които били посочени падеж за плащане, период, размер на
дължимата сума, както и размер и период на обезщетението за забава. Предвид
неизпълнение на задълженията на ответника да плати начислените суми, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното частно гр. дело №
2652/21г. на ПРС, X гр.с., била издадена заповед по чл. 410 ГПК № 1660/17.02.2021 г.
за горните вземания и разноски от 75 лева, връчена редовно по чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите
установителни претенции в срока по чл. 415, ал.1 ГПК. Моли за уважаването им, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
12.02.2021 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските за заповедното
и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба, макар
същата, ведно с приложенията, да са редовно връчени лично.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Връчена е редовно по реда на чл. 47,
ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По същество:
Ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия № Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено и в Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД-чл.2 ал.1,чл.3 и следващите, които са одобрени с решение на
ДКЕВР №ОУ-13 от 10.05.2008г. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на
електрическа енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява при
публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че
тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко- продажба на ел. енергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между с доставчика на
услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради
което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между
тях.
От представените по делото - нотариален акт за придобиване на процесния
недвижим имот, заявление до ищеца за започване продажбата на ел. енергия за същия
2
и декларация за достъп до мрежата, всички подписани за ответника, се установява
качеството му на клиент на ищцовото дружество.
Според чл. 7, т. 1 ОУ, ищецът има задължението да снабдява с ел. енергия
клиентите си. Ответникът като потребител има насрещното задължение по чл. 11, т. 1
ОУ - да заплаща стойността й, като при неизпълнение, дължи и обезщетение за забава
в размер на законната лихва за всеки просрочен ден - чл. 27, ал. 1 ОУ.
С изрична молба за първото по делото о.с.з., ищецът заявява, че след подаване на
исковата молба, отв. е платил доброволно всички претендирани суми за главни и
акцесорни вземания, в т.ч. разноските в двете производства.
Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал.3 ГПК, след като съобрази
изявленията на ищеца за настъпване на факти, след предявяване на исковете, които са
от значение за спорното право, изразяващи се в погасяване на вземанията, съдът
намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, доколкото кредиторът се
счита за удовлетворен.
По отговорността за разноски:
Признава се плащането на сторените такива в заповедното и настоящото
производство, поради което разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
********* против А. А. А., ЕГН ********* обективно съединени искове за признаване
за установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 111,86
лева - главница, представляваща стойност на доставена електрическа енергия за
периода 09.01.2020 г. – 08.02.2020 г. за имот, находящ се в ....; 10,05 лева - обезщетение
за забава за периода 28.02.2020 г. – 11.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на заявлението в съда – 12.02.2021 г. до погасяването, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 1660/17.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2652/21г. на ПРС, X гр.с., като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3