Р E Ш Е Н И Е
№ 409
гр.Плевен, 27.09.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, пети състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и трети септември, две хиляди двадесет и
втора година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело №755 по описа на Административен съд - Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 46, ал.5 във вр. чл.46,
ал.1, т.3 от Закона за общинската
собственост във вр. с чл.15 от Наредба №18 на Общински съвет – Плевен.
Делото е образувано по жалба от В.К.Н. ***, чрез адв.М.-В. ***, оф.32, против
Заповед №РД-11-130/22.08.2022 год. на кмета на община Плевен, с която е прекратено наемното правоотношение между ОП
„Жилфонд“ Плевен и В.К.Н. за ползваното от нея общинско жилище, находящо се в
гр.Плевен, ул ***, представляващо две стаи и сервизни помещения. Разпоредено е
със заповедта в срок до 2.09.2022 год. Н. да освободи доброволно описания
жилищен имот, а в случай на неизпълнение на разпореждането за освобождаване в
посочения срок, е разпоредено да се започне процедура по принудително изземване
на имота по чл.65 от ЗОС.
С жалбата се
оспорват констатациите, отразени в докладна записка рег.№339100 5885,
екз.1/26.07.2022 год. на Второ РУ-Плевен, по повод сигнал за грабеж на имуществото
на ЦДГ „Кокиче“. Жалбоподателката сочи, че е многодетна майка и всичките й деца
живеят заедно с нея в едно домакинство. Има общо седем деца, като пет от тях са
малолетни и непълнолетни. Най-големият й син, роден през 2001 год., също живее
с жена си в общинското жилище и има две
малки деца, едното от които е на няколко седмици. Твърди, че семейството й е
крайно притеснено, тъй като, ако бъдат изселени, няма къде да отидат, ще
останат на улицата. Предстои есен и зима, и те ще бъдат лишени от подслон. Жалбоподателката
твърди, че работи като метачка 14 дни в месеца, за да може да получава социални
помощи, а доходът й е около 500 лева. Децата са малки и трябва да бъдат
подготвени за училище през предстоящата учебна година. Материално са
затруднени, но се старае да полага необходимите грижи за възпитанието и отглеждането
на децата и внуците си. Счита, че не е безспорно доказано, че синът й Д.Н. е
извършител на грабежа на имуществото на ДГ“Кокиче“. Моли съда да отмени
заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и
се представлява от адв.М. с пълномощно на л.15 от делото, която поддържа
жалбата на заявените в нея основания. Моли за отмяна на заповедта, с която се прекратява едностранно
настаняването на жалбоподателката В.Н.
от процесния имот, находящ се в гр. Плевен, ул. ***. Счита оспореният
административен акт за незаконосъобразен,
тъй като противоречи на целта на закона. Сочи, че Н. е многодетна майка.
В домакинството й живеят общо 10 човека. Жалбоподателката и съжителстващите с
нея лица са от т.н. „уязвима група“, малолетни и непълнолетни с нисък доход и
без собствено жилище. Семейството на жалбоподателката обитава процесното жилище
по силата на настанителна заповед, като крайно нуждаеща се от подслон. В оспорената заповед са изложени
обстоятелства относно противообществени прояви от страна на живущите в имота, и
сигнал за извършени кражби от страна на едно от непълнолетните деца на
жалбоподателката. Сочи, че по делото не са представени доказателства относно предявено обвинение или
доказателства относно това, че непълнолетният Д. е осъждан. Моли съда при
произнасянето си да вземе предвид затрудненото положение на жалбоподателката,
неблагоприятните атмосферни условия, които предстоят, настъпващите студени
месеци, липсата на собствено жилище, както и че повечето от децата са непълнолетни и
малолетни. Изгонването им от процесния имот би ги поставило в риск и би създало изключителни
затруднения за отглеждащата ги като самотен родител. В риск ще бъде поставено и
семейството на пълнолетния син на жалбоподателката, което семейство е с две
бебета и също обитава имота. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът-кметът на община Плевен в съдебно заседание
се представлява от юрисконсулт Б. с пълномощно на л.16 от делото, който сочи, че В.Н. по реда на Наредба № 18 е сключила
договор да бъде настанена заедно с 8-членното си семейство в общински имот,
който е на социално ниски цени. Със сключването на този договор Н. освен права
да ползва въпросното жилище има и задължения. Тези задължения са – на първо
място да спазва обществения ред и добрите междусъседски отношения с оглед
многочисленото семейство. Сочи, че е приложена докладна от полицията, от която се установява многократно нарушаване
на тишината и спокойствие в квартала- скандали, саморазправа и гонене от имота,
злоупотреба с алкохол, многократни устни сигнали от полицията, многократно
предупреждаване на Н. от органите на
реда. Налице са и данни за извършени престъпления в близост до детска градина
на едно от децата, както и данни за
други кражби от същото дете; редовно се
допускат лица извън настанителната заповед, които са били лишавани от свобода и
това е предпоставка за извършване на престъпления в квартала. Сочи, че се
установява от материалите по делото, че се създават сериозни предпоставки и
проблеми за конфликти в целия квартал. Приложена е докладна записка от детска градина „Кокиче“ - 111 лица,
които са притеснени от поведението на Н.,
от нейните деца и те не желаят това семейство да продължава да бъде в квартала.
Твърди, че единствената правна възможност за общинска администрация е да
започне процедура по прекратяване на договорните отношения. Като фактът, че едно семейство е многочленно с
ниски доходи, не означа автоматично, че
то може да продължи да живее в общинско жилище в разрез с общинската наредба и
със Закона за общинската собственост.
Единствената правна възможност на кмета на Община – Плевен е да започне
процедура по прекратяването, съответно издаване на оспорения административен
акт. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, спазена е процедурата
за предварителното уведомяване, заповедта е мотивирана правно и фактически. Моли
съда да отхвърли жалбата.
Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази
следното:
Със Заповед №РД-11-07/6.02.2018 г. на кмета на община
Плевен на л.31, жалбоподателката В.К.Н.
и осемчленното й семейство-Т.В.Н., В.В.Н., Д.В.Н., Л.В.Н., К.В.Н., Ю.В.Н. и С.В.Н.,
са настанени под наем в общинско жилище,
находящо се в гр.Плевен, ул ***, представляващо две стаи и сервизни помещения
със застроена площ 65 кв.м.. Въз основа на същата заповед е сключен приложеният
на л.27-29 от делото договор за наем с ОП ”Жилфонд”.
Кметът на община Плевен е изпратил до Началник Второ
РУ-Плевен писмо с изх.№504/18.07.2022 год., приложено на л.26 от делото, в
което, във връзка с постъпила докладна записка вх.№ОБР-29-38-11/14.07.2022 год.
от Директора на ДГ“Кокиче“ гр.Плевен е
изискана информация за данните, изнесени в докладната, както и информация за други констатирани нарушения от живеещите
в общинското жилище лица.
Изготвена е приложената на л.24-25 от делото Докладна
записка рег.№339100-5885/26.07.2022 год.от младши ПИ във Второ РУ-Плевен, в
която се сочи следното: При извършена проверка по преписка №339100-5806/22г. по
описа на Второ РУ гр.Плевен е установено, че на адреса в гр.Плевен, ул ***-
къща, собственост на ОП"Жилфонд“-Плевен, живеят лица от *** произход, като
титуляр е В.К.Н.. Същата има осем деца, като част от тях са малолетни и непълнолетни. Н.
живее на семейни начела с лицето Е.В.А., ЕГН:**********. който не е припознал
посочените деца и не е вписан в Заповедта за живеене в общинско жилище,
издадена от Община-Плевен. Към настоящият момент, Е.А. живее в чужбина, но като
се върне на горепосоченият адрес, започват да се карат с В.Н., по различни
поводи, звънят на полицията, като и нарушават тишината в района със скандали.
По данни на децата й, Н. започнала да злоупотребява с алкохол, денонощно,
предизвиквала скандали, като се стигало до саморазправа и гонене от имота, при
което същите са подавали в полицията устни сигнали, за което Н. е
предупреждавана многократно. Относно соченият инцидент в ДГ „Кокиче“, гр.Плевен-
кражба на портмоне от дамска чанта на служител, през работно време, има
заведена преписка във Второ РУ-Плевен, под №33913М-315/22г., като по същата е
извършена проверка и докладвана в РП-Плевен с данни, за непълнолетният
извършител Д.В.Н. ЕГН:**********.***, син на В.Н.. Също преди около два месеца Д.Н.
е установяван като извършител на още две кражби на вещи от имоти в гр.Плевен.
Изготвилият докладната записка младши ПИ като обслужващ района е посочил още,
че през годините е получавал устни сигнали, че Н. подслонява в къщата, където
живее, лица от други населени места, които са изтърпели наказания в Затвора.
При проведена беседа Н. заявява, че
подслонените лица са били за малко на гости. При текучество на подобни лица, не
регистриране на адреса, се създават предпоставки за извършване на
противообществени прояви в района. По този повод, Н. била предупредена, да не
подслонява лица, не регистрирани на адреса. Като цяло, Н. не осъществява
родителски контрол над децата си, като това води до извършване на нарушения на
общ. ред и евентуални престъпления. Не се ползват с добро име, където живеят.
Съседите се страхуват да подава сигнали, тъй като децата и, и цялото семейство
имали агресивно поведение.
По делото на л.17-21 е приложена докладна записка и от
Директора на ДГ „Кокиче“, гр.Плевен, относно грабеж на имущество от детската
градина на 11.07.2022 год., по повод на който, след сигнал е установено от органите на полицията , че
извършителят живее в общинско жилище на ул.***. След преглед на охранителните
камери е установено още, че същото лице е нанесло и материални щети на
оборудването в двора на ДГ. Докладната
записка е подписана от общо 111 лица, работещи в ДГ, родители.
Н. е уведомена,
че на основание чл.26, ал.1 във вр. чл.24, ал.1 АПК се открива производство по
издаване на заповед по реда на чл.46, ал.2 от ЗОС – за прекратяване на наемното
правоотношение по отношение на процесния имот. Дадена е възможност на Н. в тридневен
срок на основание чл.34, ал.3 във вр. чл.35 АПК, да представи писмени обяснения
или възражения по отношение на изложеното в уведомлението. Уведомлението е
получено лично от Н. на 9.08.2022 год., видно от отбелязването върху гърба на
същото, като последната е депозирала възражение с вх.№1067/12.08.2022 год., в
което е поискала от кмета на община Плевен по същество да не й се прекратява
наемното правоотношение за ползвания от нея общински имот.
Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед
№РД-11-130/22.08.2022 год. на кмета на община Плевен, с която е прекратено наемното правоотношение между ОП
„Жилфонд“ Плевен и В.К.Н. за ползваното от нея общинско жилище, находящо се в
гр.Плевен, ул ***, представляващо две стаи и сервизни помещения. Разпоредено е
със заповедта в срок до 2.09.2022 год. Н. да освободи доброволно описания
жилищен имот, а в случай на неизпълнение на разпореждането за освобождаване в
посочения срок, е разпоредено да се започне процедура по принудително изземване
на имота по чл.65 от ЗОС.
Така установеното от фактическа страна води съда до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно
чл.46, ал.2 от ЗОС наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа,
издал настанителната заповед. Видно от приложената на л.31 настанителна заповед
и по аргумент от разпоредбата на чл.15, ал.2 от Наредба №18 , това е кметът на
общината, който е издал процесната заповед.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 46, ал. 2 от ЗОС, а именно- основания за прекратяване на
наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не е по-дълъг
от един месец.
Съдът намира обаче, че заповедта е лишена от конкретни
мотиви, фактически основания за нейното издаване. За да направи този извод,
съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.
1, т. 3 от ЗОС, посочена изрично като правно основание, наемните правоотношения се прекратяват поради
нарушаване на добрите нрави. Според възприетото в съдебната практика, под
"нарушаване на добрите нрави" следва да се има предвид такова поведение
на наемателя, което е свързано с противообществени прояви, противоречащи на
морала и битността на българина. Моралът може да бъде разглеждан най - общо
като система от принципи, неписани норми и правила, които са формирани като
общопризнати изисквания за нравствено поведение на членовете на дадено общество.
В този смисъл нарушаване на добрите нрави ще представлява всяко действие или
бездействие, което отрицателно въздейства върху установените и наложени в
обществото морални и/или етични норми и принципи или е в противоречие и е
несъвместимо с тях.
Описано е в част от мотивите на заповедта, че В.Н.
системно нарушава обществения ред и добрите междусъседски отношения, не
упражнява контрол над непълнолетните си деца, които с действията си притесняват
съседите, допуска в общинското жилище да пребиват лишавани от свобода лица от
други населени места, които създават предпоставки за извършване на
противообществени прояви и престъпления и други подобни действия. Видно е от
тези описани в оспорената заповед мотиви, че в случая административният орган
не е изложил мотиви кое конкретно поведение на жалбоподателката, респективно на
някое друго от настанените в общинския имот лица, счита за укоримо от морална
гледна точка и/или представляващо системно нарушение на обществения ред. Използвани
са общи фрази- „системно нарушава обществения ред“, без да са посочени поне три
прояви на нарушаване на обществения ред, нито като брой, нито като конкретни
прояви, нито като време/период или място, обстоятелства на извършване, за да
може да се прецени обективно дали описаните прояви изпълват хипотезата на
чл.46, ал.1, т.3 от ЗОС и дали е налице системност по смисъла на закона;
„системно нарушава… добрите междусъседски отношения“-отново не е посочено в
какво се изразява това нарушение, с какви конкретни действия или бездействия е
осъществено това; „не упражнява контрол над непълнолетните си деца“-не е
посочено контрол по отношение на какви действия/бездействия на децата не се
осъществява и как този неупражнен контрол нарушава добрите нрави по начин, щото
това да изпълни хипотезата на ЗОС, а не например да е свързана с възпитанието
или отглеждането на децата, и дали неупражняването на контрол оказва някакво
влияние върху обществото, съседите или друг социален /обществен кръг по начин,
отразяващ се на моралните ценности на тази група; не е посочено с кои действия
и поне в кои периоди децата или част от тях на жалбоподателката са притеснявали
съседите и кои , не са посочени конкретни прояви или преписки по сигнали,
предупредителни протоколи и т.н.; не е ясно, защото не е посочено защо органът
счита, че самият факт на пребиваване на лишени от свобода лица нарушава добрите
нрави. Не е достатъчно само пребиваване на адреса на общинското жилище на
такива лица, необходимо е да е установено конкретно, че лишени от свобода лица,
пребиваващи на адреса, имат прояви,
които накърняват добрите нрави.
Във връзка с горното, съдът намира, от една страна, че
горните обстоятелства не са посочени конкретно с дати, периоди, лица, напр. не
е посочено изрично, че добрите нрави или обществения ред е нарушаван от
жалбоподателката или някое друго измежду настанените в общинското жилище лица,
кога и в какво са се изразявали действията й/им при това. Предвид това и както
вече беше посочено в настоящото изложение, напр. не може да се направи извода
дали нарушенията са били системни.
В останалата част от описаните в заповедта мотиви е
посочено, че от Докладна записка
рer.№339100 5885, екз.№1/26.07.2022г. от Второ РУ-Плевен, съставена по повод
сигнал за грабеж на имущество от ДГ“Кокиче“ и приложена към него подписка с
искане за изселване от 111 лица, е установено, че непълнолетният син на
наемателката Д.В.Н. - едно от седемте деца, с които е настанена в общинския
имот, освен горното посегателство е
установяван още два пъти за последните няколко месеца като извършител на кражби
на вещи от имоти в град Плевен. Успоредно с горното, от постъпилата преписка е
установено, че наемателите продължават да извършват противообществени прояви, с
които притесняват и тормозят живущите в съседство лица. Докладна записка рeг.№339100
5885, екз.№1/26.07.2022г. от Второ РУ-Плевен е приложена като доказателство по
делото и разбира се , няма пречка според правилата на ТР №16/1975 год. на ОСГК
на ВС, мотивите към заповедта да се съдържат в тази докладна записка, към която
се препраща в оспорената заповед, но изложените в тази докладна записка
нарушения на обществения ред също следва да са достатъчно ясни,
индивидуализирани като извършители, време, място, конкретни прояви, за да може
да се преценят тези прояви съставляват ли нарушения на обществения ред и
накърняват ли добрите нрави в смисъла, вложен от закона в това понятие като
основание за прекратяване на наемното правоотношение В докладната записка на
Второ РУ действително е посочен т.нар. „инцидент“ в ДГ „Кокиче“,
гр.Плевен-кражба на портмоне от дамска чанта на служител през работно време,
както и че има образувана преписка в полицията с данни за непълнолетния
извършител Д.Н.-син на жалбоподателката, който е и едно от настанените в
общинското жилище деца на Н.. Следва да се има предвид обаче, че докато
преписката по повод кражбата не е приключила с влязла в сила осъдителна
присъда, респективно споразумение, за съпричастността на това лице към деянието
може само да се предполага, не може да се счете , че това лице е извършител на
деянието предвид презумпцията в наказателното производство за невиновност до
доказване на съпричастността , виновността на това лице към деянието. Поради
което и предположението, макар и обосновано, че именно Д.Н. е извършител на
посоченото в докладната записка деяние в ДГ „Кокиче“, не може на този етап на
производството пред компетентните органи да се счете като проява на това лице,
нарушаваща обществения ред или накърняваща добрите нрави. Останалите описани в докладната
записка прояви на настанените лица също не са конкретни нито като простъпки,
нито като време и място. Посочено е общо и абстрактно, че Н. живее на семейни
начала с лице, което живее в чужбина и като се върне на адреса, „започват да се
карат“ с Н., звънят на полицията и нарушават тишината в района със скандали;
данни за злоупотреба с алкохол от страна на Н., саморазправа с децата и гонене
от имота. Не е посочена нито една конкретна нейна проява –в какво се изразява,
кога е извършена, по отношение на кого, не е цитиран или приложен протокол за
предупреждение, констативен протокол , приет сигнал, жалба и данни дали е установено какво е действителното
положение и то съставлява ли поведение или действие на жалбоподателката или на
член на нейното семейство, нарушаващо обществения ред или накърняващо добрите
нрави. Всичките описани в докладната записка действия или поведение са общи,
неконкретни и не дават възможност на съда да установи обективно съставляват
ли основание за прекратяване на наемното
правоотношение по смисъла на чл.46, ал.1, т.3 от ЗОС.
Предвид горното, съдът намира, че не е мотивирано
конкретно наличието на основанието по чл. 46, ал.
1, т. 3 от ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение, което от
една страна представлява съществено
процесуално нарушение и от друга страна препятства съдът да извърши контрол
върху законосъобразността на основанието за прекратяване на наемното
правоотношение. В обобщение на изложеното съдът намира, че административният
орган е обосновал извода си за нарушаване на добрите нрави от жалбоподателката
на негодни да установят този факт доказателства-неконкретни, непълни,
неиндивидуализирани, неподкрепени с конкретни доказателства, несъдържащи
недвусмислени и релевантни за посоченото правно основание фактически данни,
почиващи и установени с конкретни доказателства. Следователно кметът на
общината е издал оспорения административен акт при липса на установеност на
посоченото правно основание по смисъла на чл. 46, ал.
1, т. 3 от ЗОбС. Административният орган е този, който е задължен да
установи наличието на този факт както при издаване на административния акт,
така и при съдебното му оспорване, което не е направено, въпреки дадените
указания от съда. Съгласно чл. 170, ал.
1 от АПК доказателствената тежест е върху административния орган,
който трябва да установи съществуването на фактическите основания в
административния акт.
Не на последно място съдът намира, че оспорената
заповед е издадена и в нарушение на разпоредбата на чл. 8 от ЕКПЧОС, съгласно
който всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот. Личният
живот на едно лице е съвкупност от множество фактори и отношения. Един от тези
фактори е домът на лицето, който му осигурява подслон и възможност за
задоволяване на ежедневните човешки потребности и общуване между членовете на
семейството. Отнемането на дома на едно лице неизбежно засяга сериозно личния
му живот, а също така рефлектира и на семейния му живот в случаите, когато
лицето има семейство, още повече в настоящия случай - когато между настанените
лица има малолетни и непълнолетни лица, за които единствено
жалбоподателката се грижи, като не без
значение е и фактът , че се касае за настанено многодетно семейство. Правото на зачитане на личния и семейния
живот на лицата не е абсолютно и може да бъде ограничавано от държавните
власти, но само при наличието на предпоставките, посочени в ал. 2 на чл. 8 от
Конвенцията. За да е законосъобразна, намесата трябва да е предвидена в закона,
да е обусловена от някоя от целите, посочени в ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията и
да е пропорционална. Безспорно обжалваната заповед засяга неблагоприятно
правната сфера на жалбоподателката, а в конкретния случай намесата в личния й
живот е предвидена в закона и преследва легитимна цел, но съдът приема тази цел
за немотивирана и недоказана от
приобщените доказателства, поради което и е непропорционална.
С оглед гореизложеното съдът приема, че оспорваната
заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.
При този изход на делото основателна се явява
претенцията на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски
общо в размер на 410 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
По тези съображения и на основание 172 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалбата
на В.К.Н. ***, чрез адв.М.-В. ***, оф.32, Заповед
№РД-11-130/22.08.2022 год. на кмета на община Плевен, с която е прекратено наемното правоотношение между ОП
„Жилфонд“ Плевен и В.К.Н. за ползваното от нея общинско жилище, находящо се в
гр.Плевен, ул ***.
ОСЪЖДА Община Плевен да заплати в полза на В.К.Н. ***,
направените по делото разноски общо в размер на 410 /четиристотин и десет/
лева.
Решението не подлежи на оспорване , по аргумент от
чл.46, ал.5, изреч.последно.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: