№ 389
гр. Варна, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100502431 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх.№
294436/16.07.2021г от Изпълнителна агенция ,,Военни клубове и военно-почивно дело“
ЕИК ********* със седалище : гр.София бул.„Цар Освободител" № 7, представлявано от
Изп.директор В.К.С., срещу решението на ВРС-18с-в № 261966/15.06.2021г по гр.д.№
143/2021г в частта му, с което е ОСЪДЕНА Изп.агенция да заплати на Ю.Е. Й. ЕГН
********** с адрес гр.Дългопол ул.„Георги Димитров" № 120 вх.А ет.2 ап.2, сумата от
4500лв, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на
настъпила средна телесна повреда-фрактура на метатарзална кост на дясното стъпало
/счупване на базална фаланга на пети пръст/, в резултат на трудова залополука, настъпила на
27.08.2020г при придвижаване по обичайния път от работа към дома след края на работното
си време попада в дупка, ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на
трудовата злополука-27.08.2020г, до окончателното й изплащане, на осн.чл.200 КТ.
Излага следните оплаквания :
ВРС е постановил обжалваното решение, без да съобрази факта за пълното
възстановяване на ищеца след изтичането на периода, през който е бил във временна
нетрудоспособност, както и че с поведението си ищецът е съпричинил трудовата злополука,
тъй като не се е възползвал от осигурения служебен транспорт, тръгващ непосредствено от
хотела, където работел, а решил да ползва градския транспорт.
Не без значение е и посоченото в медицинската експертиза изготвена от д-р Р.Б.М.
1
обстоятелство, че към дата на завеждане на делото и извършване на прегледа от вещото
лице ищецът е бил в добро физическо състояние, както и че е млад човек и организмът се
възстановява по-бързо, като на този етап липсва трайно усещане за болка и страдание.
Фактическите констатации, че оздравителният период е продължил съгласно
обичайния период на възстановяване общо около два-три месеца /гипсова имобилизация за
29 дни, до около 45 дни ходене с помощно средство и след това раздвижване и курс
физиотерапия/, както и че не се установявали някакви сериозни и трайни психически
последици от инцидента, а емоционалните преживявания били нормални и адекватни
спрямо случилото се, не са били съобразени от съда правилно при определянето на размера
на обезщетението, както и не било съобразено обстоятелството, че на ищеца е бил проведен
инструктаж за безопасна работа през 2020г при започване на работа, а също и ежедневен
такъв, предприети били всички превантивни мерки за недопускане на подобни злополуки.
Поради това счита, че определеният размер на обезщетението е завишен и несъобразен
с чл.52 от ЗЗД и ППВС № 4/23.12.1968г.
Освен това, не било без значение поддържаното още с писмения отговор
обстоятелство, потвърдено чрез показанията на свид.Й.Б., че въпреки проведения
инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд, ищецът не бил ползвал
осигурения от работодателя транспорт за придвижване от работа до дома, а тръгнал в
обратна посока към намиращата се наблизо спирка на градския транспорт и така се е
случила трудовата злополука, противно на твърдяното от ищеца, че някой му бил казал, че
този ден не можел да се ползва служебния транспорт до града.
По отношение обезщетението за имуществени вреди във вид на сторени разходи за
лечението на ищеца, съдът не бил коментирал предоставените документи за лечение, а
изградил решението си само на база представени болнични листове и медицинска
експертиза, вкл. и по отношение размера на неимуществените вреди. Като същата била
кумулирала двете обезщетения за имуществени и неимуществени в един общ размер, а
именно 4500лв.
Към настоящия момент ищецът можел да се придвижва самостоятелно и не бил лишен
от възможност за социални контакти, което също следвало да бъде съобразено при
постановяване на съдебния акт, както е посочено в ППВС № 4/23.12.1968г.
Съгласно константната съдебна практика справедливостта не е абстрактна категория
или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки
случай преценката следва да се основава на всички обективно съществуващи обстоятелства,
имащи значение за размера на вредите. Такива изводи не се съдържали в обжалваното
решение. Напротив, съдът е преценил, че полагащото се обезщетение е 4500лв, без да се
позове на документи или постановена практика в това отношение.
Ето защо счита решението за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, като
вместо това бъде постановено друго, с което да бъде определен друг размер на
обезщетението.
2
Претендират се сторените за двете инстанции разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 298984/27.09.2021г. от
ЮЛ. П. Й., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното
решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.
Счита доводите на възивника за това, че РС не бил зачел възражението за
съпричиняване, както и че не се бил съборазил с нормата на чл.52 ЗЗД, за неоснователни.
С отговора на исковата молба ответникът твърдеше съпричиняване на вредите, като
изцяло в негова тежест бе да докаже съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
За да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за
тяхното настъпване. Това предполага виновно допринасяне от пострадалия настъпването на
увреждането. При това, правнорелевантна е не всяка форма на вината, а само грубата
небрежност. Актуалната съдебна практика определя грубата небрежност като неполагане на
дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка.
Съдът не дължи служебно произнасяне при липса на изрично възражение за допусната
груба небрежност от работника или служителя, но при заявено искане за намаляване на
обезщетението на това основание съдът следва да изложи мотиви относно механизма на
увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност.
По делото не бе установена груба небрежност от ищеца. Механизмът на увреждането
по никакъв начин не я предпоставя.
Установи се, че ищецът се е придвижвал в група с други работещи на трудово
правоотношение с ответника, със спокоен ход и без по какъвто и начин с поведението си да
предпоставя настъпването на трудовата злополука. Не се събраха доказателства, че
работникът е предвиждал, че при прибиране от работа ще попадне в дупка от липвсваща
плочка и въпреки това, да се е отнесъл с безразличие към резултата от падането или е
мислил да го предотварати. Случилото се явява случайно събитие, за което пострадалият не
следва да носи отговорност.
Не следва да се счита за съпричиняване неползването на ведомствения транспорт.
Осигуряването на транспорт на работниците, както правилно е приел ВРС, следва да се
счита за услуга, а не задължение за работниците да го ползват към и от работносто си място
към дома.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът правилно е определил размера на
дължимото обезщетение, като е взел предвид, че болките и страданията, причинени от
телесната повреда, продължавали един известен период от време след инцидента.
Неоснователни се явяват и възраженията на ответника, че присъденото обезшетение е
прекомерно завишено и съдът неправилно е приложил въведения с' чл.52 ЗЗД, критерий за
справедливост. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди съдът е приложил правилно въведения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за
справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС №
3
4/23.12.1968г, понятието "справедливост" е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер
на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и общественото възприемане на
критерия за "справедливост“съотнесено към икономическата конюнктура в страната.
Затова счита, че при определяне на размера на дължимото се обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, съдът е отчел всички релевантни за
приложението му обстоятелства - всички претърпени от ищеца вреди в съвкупност (както
непосредствено от травмата, така и тези проявили се на по-късен етап), както и
съществуващата в страната моментна икономическа ситуация. Предвид гореизложеното
моли за потвърждаване решението на ВРС .
Моли за присъждане сторените в производството пред настоящата инстанция съдебно -
деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове намират
правното си основание в разпоредбите на чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД.
В обстоятелствеата част на исковата си молба ЮЛ. П. Й. излага, че по силата на
сключен с ответника трудов договор № ЧР-11-664/29.07.2020г, е заемал длъжността
„изпълнител-барман" в ИА„ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО-ПОЧИВНО ДЕЛО",
Териториален отдел-Варна, в сектор „Почивно дело", в хотел „Фрегата", за определен срок
от време - до 31.08.2020г, на пълен работен ден, със срок на изпитване в полза на
работодателя.
Според длъжностната характеристика работникът подготвя за сервиране поръчаните
от клиенти на заведението алкохолни, безалкохолни и алкалоидни напитки.
На 27.08.2020г бил редовна смяна на работа в х-л„Фрегата" в к.к.„Св.Св.Константин
и Елена", с продължителност от 8.00ч до 20.00ч.
При придвижване по обичайния път към дома, на стълбите под хотел„Маяк", до
Главен път „Варна-Златни Пясъци", на път за автобусната спирка, след края на работното си
време, в 20.51ч на 27.08.2020г, попаднал в дупка, без плочка, в резултат на което паднал и
си счупил метатарзална кост на дясното стъпало.
Вследствие силната болка и шока от счупването, не бил в състояние да се качи на
автобуса, спрял преминаващо такси, което да го откара към Спешния център в
МБАЛ"Св.Анна". Там бил прегледан от д-р Иванов и д-р Георгиев, като му била поставена
диагноза „фрактура на метатарзална кост“ и му била поставена гипсова протеза.
Последвало е издаване на болничен лист за временна нетрудоспособност с причина:
злополука - трудова по чл.55 ал.2 от КСО от д-р В.Д. от дата 28.08.2020г с
продължителност: от 28.08.2020г до 10.09.2020г -14 календарни дни. Като анамнеза било
установено счупване на базална фаланга на пети пръст; направена гипсова имобилизация.
4
На 4.09.2020г с амб.лист № 000479 д-р Р.М. е потвърдил първоначалната диагноза,
като към обективното състояние било допълнено умерени болки и оток, а за терапия:
гипсова имобилизация за 28 дни.
На 14.09.2020г от ортопедична ЛКК с членове: д-р М. и д-р П. бил издаден нов
болничен лист с решение № 11963/14.09.2020г, с който били продължени болничните на
пострадалия за период от 30 календарни дни, считано от 11.09.2020г до 10.10.2020г. Издаден
бил и амб.лист № 011963, в който като основна диагноза било установено: счупване на друг
пръст на стъпалото, а като анамнеза - оплакване от болки и ограничени движения;
продължава лечението при амбулаторни условия.
На 25.09.2020г с амб.лист № 000479 д-р Р.М. е премахнал гипсовата имобилизация,
като към обективното състояние било допълнено умерен оток, отговарящ на състоянието.
На 15.10.2020г от ортопедична ЛКК с членове: д-р М. и д-р П. бил издаден нов
болничен лист с решение № 12273/15.10.2020г, с който бил продължен болничния на
пострадалия за период от нови 30 календарни дни, считано от 11.10.2020г до 9.11.2020г.
На 23.10.2020г с амб.лист № 000565 д-р Р.М. е допълнил към обективното състояние:
умерени болки при натоварване; без ограничение на движението. Като терапия била
изписана лечебна физкултура.
На 26.10.2020г с амб.лист № 001220 д-р П.К.-специалист физикална и
рехабилитационна медицина е снела следната анамнеза: след сваляне на гипса с чувство на
скованост, епизодична болка и нестабилност при ходене, като обективно състояние:
палпаторна болка в зоната на 5 метатарзална кост на дясно стъпало и по предната
повърхност на глезенната става. Леко ограничени по обем и болзенени в крайните фази
движения в дясна глезенна става. Ходи по равен терен без помощни средства; походка,
щадяща за десен крак. ТОД на дясна глезенна става. Като терапия е изписана: физиотерапия
20 процедури.
На 24.11.2020г с амб.лист № 001321 д-р П.К.-специалист физикална и
рехабилитационна медицина е снела следната анамнеза: след сваляне на гипса с чувство на
скованост, епизодична болка и нестабилност при ходене, като обективно състояние: с
частично подобрение на състоянието. Редуцира се болката, подобри се подвижността, но
персистира скованост в областта на дясна глезенна става с епизоди на болка при
натоварване. Да продължи с назначения ЛФК комплекс в домашни условия. При
персистиране на остатъчна симптоматика да проведе курс по ФТР след един месец. Като
терапия са извършени ФТ процедури: аналитична ЛФК-6 бр.; лечение със СЧТ-7 бр.,
лечение с ултразвук-7 бр.
Трудовата злополука е декларирана от работодателя на 14.09.2020r с декларация за
трудова злополука с вх.№ 723/ 14.09.2020г в ТП на НОИ-София Град, а също така е
призната за такава с разпореждане № 29864/15.09.2020г на ТП на НОИ-София Град по чл.55
ал.2 от КСО. Същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Увреждането е довело до продължителна неработоспособност от общо 74 дни.
5
Вследствие на това ищецът преживял дълбоки болки и страдания - физически болки и силен
стрес, страх за начина му на живот и притеснения за бъдещето.
Седмици след инцидента се оплаквал от безсъние и непрестанни болки в стъпалото,
като се налагало да пие силни болкоуспокояващи, за да може да заспи. Налагало се майка
му, с която живеел заедно, да му помага при ежедневните житейски дейности. Походката му
била силно затруднена, дори и към настоящия момент, а седмици наред се е налагало да
ползва такси или да звъни на приятели, разполагащи с автомобили, които да му помагат да
се придвижва. Не можел да посещава фитнес-зала, за да спортува, въпреки че преди
инцидента бил спортувал регулярно. Нямало и перспектива да започне скоро работа. Като
цяло бил нарушен нормалният му начин на живот.
Поради изложеното моли за осъждането на ИА „ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО-
ПОЧИВНО ДЕЛО" да му заплати 10 000лв, представляваща обезщетение за претърпени
болки и страдания в резултат на настъпила средна телесна повреда - фрактура на
метатарзална кост на дясното стъпало /счупване на базална фаланга на пети пръст/ в
резултат на трудова злополука, настъпила на 27.08.2020г при придвижване по обичайния
път от работа към дома след края на работното си време попада в дупка, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука, до окончателното й
изплащане.
Моли за присъждане на разноските по делото.
Ответната страна в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор със
становище за неоснователност на иска.
Не оспорва, че с ищеца са били в трудово правоотношение по срочен договор,
прекратен със заповед, връчена на ищеца на 21.08.2020г, както и че инцидентът бил признат
за трудова злополука.
Оспорва травма да е получена вследствие падане, предизвикано от неравност на
стълбите към спирката /счупена плочка/, тъй като районът бил претърпял основен ремонт на
настилките на тротоарите, стълбищата, както и на пътното платно.
Оспорва травмата да е била с такава тежест, че да е довела до психическа травма,
психически проблеми, емоционален стрес. Няма предоставени доказателства за извършени
прегледи от специалисти - психиатри, психолози и др., респ.назначено съответно лечение.
Оспорва размера на претенцията като завишена.
Твърди, че злополуката била съпричинена от ищеца поради проявена от негова страна
груба небрежност – макар да бил преминал и подписал инструктаж за безопасност и здраве
при работа, както начален, така и периодичен такъв, не бил спазил същия и не се е
възползвал от уредения от работодателя служебен транспорт, а предприел прибиране от
работа с градския транспорт, където бил станал инцидентът / след направено уточнение с
доп.молба/.
При определяне размера на обезщетение същото следвало да бъде намалено до
6
размера на получените суми от ищеца по сключения договор за застраховка „трудова
злополука".
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
с въззивните жалби, възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че към датата на злополуката са били в трудово
правоотношение за определен срок – от 29.07.2020 до 31.08.2020 за длъжността
„изпълнител-барман“. Това се установява и от представения трудов договор № ЧР-11-
664/29.07.2020г. За прекратяването на правоотношението е била издадена и нарочна заповед
№ ЧР-11-715/18.08.2020г от Изп.директор на ИА „ВКСВПД", като заповедта е била връчена
на ищеца на 21.08.2020г. С нея е прогласено прекратяването на ТПО от 01.09.2020г /л.20 и
л.21-I/.
При постъпване на работа ищецът е декларирал, че е запознат с инструктажа за
начина на работата при условията на приети от министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки, както и с Етичния кодекс на служителя в ИА“ВК и ВПД“.
От приложните по делото служ.бележка и Книга за инструктаж /л.66, л.67-I/ става
ясно, че на ищеца е бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа и
противопожарна охрана на 31.07.2020г.
Злополуката е приета за трудова с Разпореждане на ТП на НОИ-София град №
29864/15.09.2020 /л.8-I/.
По делото е приета медицинска документация, от която се установява, че на
27.08.2020г ищецът, попадайки в дупка на тротоара, получил травма на дясното стъпало.
Бил прегледан в Спешно отделение на МБАЛ„Св.Анна"-гр.Варна и поставена диагноза:
счупване на базалната фаланга на пети прът на дясното стъпало; поставена е гипсова
имобилизация, свалена на 25.09.2020г. След свалянето на гипса имал чувство на скованост,
епизодична болка и нестабилност при ходене. Палпаторна болка в зоната на петата
метатарзална кост на дясно стъпала и по предната повърхност на глезенната става. Леко
ограничен по обем и болезнени в крайните фази движения в дясната глезенна става. Ходи по
равен терен без помощно средство, походка щадяща с десния крак. Назначени
физиопроцедури. След тях с частично подобрение в състоянието. Редуцира болката,
подобрил е подвижността, но персистира скованост в глезенната става с епизоди на болка
при натоварване
От изготвената по делото СМЕ. От заключението на в.л. д-р Р.М. се установява, че
при проведения на ищеца преглед на 29.04.2021г установило, че походката му била без
накуцване; движенията в глезенната става са в пълен обем; лека подутина в основата на пета
метатарзална кост на местото на счупването; няма промени по кожата в областта. В
заключението си в.лице сочи, че в резултат на травмата ищеца е получил счупване на базата
на пета метатарзална кост на дясното стъпало, обусловило трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни. Проведено е било консервативно
7
лечение с гипсова имобилизация за 29 дни и след това раздвижване в къщи и курс
физиотерапия общо около три месеца.
След счупването около 45 дни се ходи с помощно средство, като се избягва
стъпването с десния крак. Постепенно се натоварва крайникът и едновременно се провежда
лечебна гимнастика за преодоляване на обездвижването на ставите вследствие на
имобилизацията и тонизиране на мускулатурата. При правилно проведена рехабилитация
ставите се раздвижват и мускулатурата се тонизира за около два месеца.
След такова счупване се препоръчвало най малко 6 месеца да не се натоварват със
спорт долните крайници.
Констатирано е, че ищецът бил в добро здравословно състояние; счупената кост
била зараснала; ставите на стъпалото са раздвижени; мускулатурата - тонизирана. Лечението
е завършило в обичайните срокове.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.Н.Д.Н.-
майка на ищеца и свид.С.Г.К., без родство, сочени от ищцовата страна, и свид.Й.Г. Б.,
сочена от ответната страна.
Относно механизмът на настъпилото травматично уреждане говори свид.Й.Б.,
която, както и ищецът, работи при същия работодател. Била в една смяна с Ю. в деня на
инцидента - на 27.08.2020г. След приключване работния ден, в 20.30ч тръгнали общо
четирима човека да се прибират, но не по посока осигурения от работодателя транспорт, а
към мястото, където спирал автобусът на градския транспорт. Той бил по-удобен понеже
служебният автобус обикалял повече.Освен това, изчаквал ако имало и други работници от
другия хотел, преди да потегли. Свидетелката и ищецът слизали по стълбите; той бил зад
останалите; не бързали и вървели нормално. Стълбите били стръмни. Нямала спомен да са
били ремонтирани скоро.Когато се обърнали, видели, че Ю. бил паднал. Казал, че го боли
кракът; куцал, но се придвижвал сам. Не си спомня как се бил придвижил по-нататък, но не
били ползвали едно и също превозно средство.
Относно преживените болки и страдания свидетелите на ищеца излагат следното :
Свид.Д.Д.Н. /майка на ищеца/ излага, че синът й се обадил една вечер, че вероятно
си е изкълчил или счупил крака. Бил отишъл с такси до „Спешното“ и късно вечерта се
прибрал гипсиран. Бил доста травмиран, много блед и притеснен. Около месец бил с
патерици. След това му свалили гипса и продължил още известно време, около месец, да
ходи с патериците, защото кракът му бил син, подут и травмиран. След това му назначили и
физиотерапия, на която ходил около 20 дена. Работел онлайн, за да не си натоварва крака.
Не ходел пеш. Сега не спортувал, макар че преди това ходел на футбол, спрял да ходи и на
фитнес. Все още, особено когато било студено времето, се оплаквал и понякога мажел
мястото с болкоуспокояващи. След инцидента почти по цял ден стоял в къщи, не искал да се
храни, отслабнал.
Свид.С.К. излага, че след счупването, ищецът бил обездвижен 30 дена; майка му
трябвало да се грижи постоянно за него. Станал сприхав, избухлив, притеснен. Споделил, че
8
се притеснява, че няма да може да си намери работа. След махането на гипса, можел
частично да се придвижва, но излизал доста по-рядко отколкото преди с приятели, защото се
срамувал и защото трябвало някой да го закара с автомобил. Ю. имал приятелка – В., с която
също не можел да излиза както преди. От момента на инцидента досега Ю. не бил спортувал
поради доста сериозни болки в областта на крака.
Горната фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Основателността на иска по чл.200 КТ е обусловена от отговорността на
работодателя за вреди в резултат на трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайна намалена работоспособност под 50 и над
50 на сто или смърт на работника или служителя. Работодателят отговаря имуществено,
независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им, т.е. отговорността е безвиновна. Затова е достатъчно установяването само
наличието на трудовоправни отношения между страните, както и фактът на трудова
злополука. Работодателят носи отговорност, както за имуществените, така и за
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от трудовата
злополука.
Между страните не е спорно, че към датата на злополуката са били в трудово
правоотношение по срочен договор за един месец за времето от 29.07.2020 до 31.08.2020 за
длъжността „изпълнител-барман“ в х-л“Фрегата“. Краткият срок на договора очевидно е бил
обусловен от ноторно известните обстоятелства, свързани с предприетите
противоепидемични мерки в страната през 2020г.
Злополуката е приета за трудова с Разпореждане на ТП на НОИ-София град.
В тази връзка несъстоятелни са доводи, касаещи обсъждането на този факт - дали
същата е имала такъв характер. Разпореждането на ТП на НОИ като индивидуален
административен акт, е подлежал на обжалване и след като това не е било сторено
своевременно, същият се е стабилизирал.
Освобождаването на работодателя изцяло от отговорност за трудова злополука по
чл.201 ал.1 КТ може да настъпи сами в случай, че пострадалият умишлено е причинил
увреждането. Следва да се прави разлика между умисъл и груба небрежност, която се
изразява в различното субективното отношение на работника в двете хипотези. В случаите
по чл.201 ал.1 КТ умисълът е насочен не към нарушението на установените за извършване
на трудовата дейност правила, а към самото увреждане. При това, съгласно решения №
542/07.02.2012 по гр.д.№ 1083/2010 и № 348/11.10.2011 по гр.д.№ 387/2010 на ВКС, ІV ГО,
умисълът по наказателното право и гражданското такова не се различават, като
гражданското не прави разлика между пряк и евентуален умисъл. Затова, за да е
осъществена хипотезата на чл.201 ал.1 КТ, към умисъла за нарушаване на установените за
извършване на трудовата дейност правила, трябва да се прибави и умисълът за реализиране
на самото увреждане.
В хипотезата на умисъл увреждането не съставлява трудова злополука и затова е
9
изключена отговорността на работодателя съгласно чл.55 ал.3 КСО.
В процесния случай липсват твърдения и няма данни за поведението на ищеца да
сочи на умисъл. Това е така и след като е налице влязъл в сила административен акт, с който
е установена трудовата злополука по см. на чл.55 ал.1 КСО досежно полученото увреждане
на здравето му.
При непредпазливостта липсва умисъл за увреждане. При нея работникът може да
нарушава умишлено установените за извършване на трудовата дейност правила, но да не
желае или да не се съгласява с настъпването на увреждането на здравето. Груба небрежност
е налице, когато деецът не е предвиждал настъпването на противоправните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди, а когато ги е предвиждал, но е мислил да ги
предотврати, е налице престъпна самонадеяност. Небрежността /непредпазливостта/ в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел–
поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на
дейността и условията за извършването й. Небрежността не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също
е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Такова поведение
е правно укоримо, защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако бе
положил дължимата грижа. В този см. са решения на ВКС, ГО, под №№ 202/12.12.2014 по
гр.д.№ 1298/2014; № 18/08.02.2012 по гр.д.№434/2011; № 79/27.02.2012 по гр.д.№ 673/2011,
№ 60/05.03.2014 по гр.д.№ 5074/2013; № 218/13.06.2014 по гр.д.№ 845/2014; №
25/16.02.2016г по гр.д. № 3233/2015г; № 194/21.06.2011 по гр.д. № 1248/2010; №
548/24.07.2012. по гр.д.№ 1490/2010/.
При това положение за работодателя възниква задължението да обезщети работника
по реда на чл.200 КТ, което няма санкционен характер поради допуснато виновно и
противоправно неизпълнение на задължения, а се явява законово прехвърляне върху него на
професионалния риск от увреждане здравето на работника или служителя при изпълнение
на трудовите му функции.
Във връзка с горното са събрани гласните доказателства - показанията на свид.Й.Б..
От същите, обаче, не може да се направи нито извод, че ищецът е бил длъжен и е могъл да
предвиди вредоносния резултат/ в хипотезата а грубата небрежност/, нито че е предвиждал,
но е мислел да го предотврати /т.е в хипотезата на престъпна самонадеяност/. Налице е
случайно събитие, за което ищецът не би могъл да носи отговорност.
Установява се причинно-следствената връзка между настъпилото травматично
увреждане и влошеното здравословно състояние на ищеца, изразяващо се в преживени
болки и страдания, както физически, така и емоционални. Ето защо същите следва да бъдат
възмездени. Искът е доказан по основание.
По размера на обезвредата за нематериалните вреди.
Размерът на обезщетението следва да бъде определен от съда по справедливост
10
съгласно чл.212 КТ, препращаща към правилата на деликтната отговорност по чл.52 ЗЗД.
Съобразно задължителните указания, дадени с ППВС № 4/1968г, т.11, това не е абстрактен
критерий, а следва да се преценят конкретните обстоятелства, при които е настъпил
инцидентът, начинът на извършването му, характерът на увреждането, степента на
претърпените болки и страдания и времето, през което същият пострадалият ги е търпял и
те са отшумели или е настъпило допълнително влошаване на здравето и продължава да
търпи болките и страданията. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
За определяне окончателния размер на обезщетенията съдът следва да обсъди и
поддържаното от ответника възражение за намаляване отговорността му поради
допринасянето от страна на работника-ищец за вредоносния резултат, като е допуснал груба
небрежност, т.е. налице ли е съпричиняване.
В процесния случай това е свързано с твърденията на работодателя, че трудовата
злополука била настъпила като резултат и от действията на ищеца, изразяващи се
неспазване на установените от работодателя правила за работа. Затова и доказателствената
тежест за установяването на тези обстоятелства е върху ответната страна.
Проведеният инструктаж касае спазването на безопасните условия за работа и
противопожарна охрана, както и работата при установените за страната противоепидемични
мерки. В тежест на работодателя е да установи твърдението си, че е имало вътрешен
правилник, предвиждащ допълнителни изисквания в тази насока, включително и за
придвижването до и от работа, както и задължително ползване на служебния транспорт.
Такива доказателства не са представени. Ето защо се налага извод за липсата на
съпричиняване.
Съдът съобразява, че настъпилата травма – счупване базалната фаланга на петия
пръст на дясното стъпало, не е изисквала оперативно лечение, а само гипсова имобилизация
за обичайния срок от един месец, след което му е било предписано раздвижване вкъщи и
курс физиотерапия с обща продължителност около три месеца. В този смисъл е било и
заключението на в.лице д-р Р.М. - трайното затруднение движенията на десния долен
крайник е било за повече от 30 дни. След счупването, около 45 дни се ходи с помощно
средство, като се избягва стъпването с десния крак. Постепенно се натоварва крайникът и
едновременно се провежда лечебна гимнастика за преодоляване на обездвижването на
ставите вследствие на имобилизацията и тонизиране на мускулатурата. При правилно
проведена рехабилитация ставите се раздвижват и мускулатурата се тонизира за около два
месеца.
При проведения от в.лице преглед на ищеца през м.април 2021г било констатирано,
че походката му е без накуцване; движенията в глезенната става - в пълен обем; забелязвала
се само лека подутина в основата на пета метатарзална кост на мястото на счупването, без
промени по кожата в областта. Затова е направен изводът за добро здравословно състояние
на ищеца; счупената кост била зараснала; ставите на стъпалото - раздвижени; мускулатурата
– тонизирана, съответно лечението е завършило в обичайните срокове, без данни за ексцеси.
11
Естеството на самото увреждане, колкото и да е неприятно и болезнено като
преживяване, касае счупена фаланга на петия пръст /кутрето/ на десния крак, без
последващи усложнения. Това предполага временно разстройство на организма, без да става
реч за трайно увреждане, нито за множество травматични увреждания на тялото с
дълготрайни последици и усложнения.
Съдът съобразява, че, действително, за времето за възстановяване ищецът е изпитвал
болки и известни неудобства от битово естество поради затруднението в придвижването му
се е нуждаел от чужда помощ в поддържане на домакинството, без това да се отразява на
самостоятелното обслужване и/или поддържането на личната хигиена. Макар
преживяването на една травма физическа или психическа да е индивидуален процес,
данните по делото не налагат извод за изпадането на ищеца в такова тежко психическо
състояние, каквото се твърди. При това се изясни, че не е бил лишен и от подкрепата на
близкия си роднински кръг - неговата майка. В тази връзка намира необективно и изолирано
от останалите доказателства изложеното от свид.К., че след счупването ищецът бил
обездвижен и майка му трябвало да се грижи постоянно за него; че бил станал сприхав и
избухлив; притеснявал се, че нямало да може да си намери работа, а след махането на гипса
излизал доста по-рядко отколкото преди, при положение че дори майката на ищеца като
свидетел не излага такива факти. Ето защо счита за преекспонирани твърденията на ищеца,
че поради продължителния период на възстановяване и болковия синдром, преживявал
тежко социалната изолация, а също и за притесненията му за оставане без работа, при
положение, че по думите на майка му – свид.Неделчева, при престоя си вкъщи синът й
работел он-лайн. Това налага извод, че същият не е бил обездвижен изцяло и от това да се
чувства напълно безпомощен, нито силно травмиран психически от инцидента и подложен
на социална изолация при наличието на множество електронни канали и средства за
комуникация.
Неоснователен е доводът в жалбата, че при определяне размера на обезщетение
същото следвало да бъде намалено до размера на получените суми от ищеца по сключения
договор за застраховка „трудова злополука". По делото не са представени доказателства за
налична такава застраховка, ползваща и настоящия ищец, както и че на същия са били
изплатени суми по нея.
Предвид гореизложеното и съгласно принципа за справедливост, съдът приема, че
присъждане на обезщетение в размер на 2500лв би компенсирало напълно ищеца за
претърпените физически болки и страдания и психически такива. За да формира този извод,
съдът съобразява и стандарта на живот в страната, обусловен от икономическата
обстановка, както и договореното трудово възнаграждение на ищеца за едномесечния срок
на договора в размер на 805,20лв, изчислено като сбор от ОМТВ в размер на 610лв + 32%
върху същото за работа в системата на МВР.
Предвид изразеното от въззивника становище, че справедливият размер на
обезвредата би бил 3000лв затова съдът счита, че редуцирането да бъде до посочената сума.
12
Върху присъдената главница се дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер
на законната лихва с начален момент – датата на увредата, съгласно чл.84 ал.3 и чл.86 ал.1
ЗЗД, в случая – от 27.08.2020г.
Като краен извод следва, че решението на ВРС следва да бъде потвърдено и отменено
отчасти съобразно изложеното по-горе.
По разноските
Предвид, че обжалваемият интерес във въззивното производство е в размер на
4500лв, съобразно който жалбата на ответната страна се явява частично основателна, и с
оглед крайният резултат за частична основателност на претенцията, води до присъждане
разноски в полза на ищцовата страна съразмерно уважената част от иска, а в полза на
ответната страна - съразмерно отхвърлената част, като съобразява, че решението за
отхвърляне на иска за разликата над 4500лв до 15000лв не е обжалвано и е влязло в законна
сила. Последното предпоставя само изменение размера на определените от ВРС такси,
дължими от ответното юридическо лице, както размера на разноските, дължими в полза на
ищеца за първата инстанция, което придобива следното число изражение :
За ищеца
За първата инстанция ищецът е претендирал разноски общо в размер на 1130лв
/830лв-адв.възнагр-е +300лв за СМЕ/, от които съразмерно уважената част от иска от
3000лв, му се полагат 226лв. ето защо присъдените от ВРС разноски в размер на 508,50лв
следва да бъдат намалени до посочената сума от 226лв
За въззивната инстанция са представени доказателства за сторени разноски в размер
на 545лв – заплатено адв.възнаграждение. Съразмерно неоснователната част от жалбата за
сумата от 3000лв, в негова полза следва да бъде присъдена сумата от 363,33лв.
За ответника
За първата инстанция
В негова полза се полага юриск.възнаграждение в размер, определен според
Наредбата № 1/2004г за минималния размер на адв.възнаграждения, а не съгласно
Наредбата към Закона за правната помощ доколкото юрисконсултът не се явява лице, което
предоставя правна помощ по реда на посочения Закон. Затова и неговото възнаграждение,
както и това на ищцовия процесуален представител, следва да бъде определено съгл.чл.7
ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г, от 830лв. При отхвърлена част от иска в размер на 12 000лв,
се полага сумата от 664лв. С решението ВРС е присъдил сумата от 110лв. Предвид липсата
на жалба в тази част от страна на отв.ЮЛ, решението, имащо характера на определение в
тази част, същото е влязло в законна сила и е недопустимо неговото изменение.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответната страна следва да заплати държавна такса върху
уважената част от иска - 3000лв, което е равно на 120лв. Затова определената от ВРС такса
от 180лв следва да бъде намалена до посочения размер от 120лв
За въззивната инстанция в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
13
юриск.възнаграждение, чийто размер се определя съобразно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №
1/2004 от 545лв, реципрочно на заплатения размер за ползваната адв.услуга от ищеца. При
частична основателност на жалбата до размера от 1500лв, то полагащото се възнаграждение
възлиза на 181,66лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-18с-в № 261966/15.06.2021г по гр.д.№
143/2021г в частта му, с което е ОСЪДЕНА ИА„ВКиВПД“ да заплати на Ю.Е. Й. ЕГН
********** с адрес гр.Дългопол ул.„Георги Димитров" № 120 вх.А ет.2 ап.2, сумата от
3000лв /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания в
резултат на настъпила средна телесна повреда-фрактура на метатарзална кост на дясното
стъпало /счупване на базална фаланга на пети пръст/, в резултат на трудова залополука,
настъпила на 27.08.2020г при придвижаване по обичайния път от работа към дома след края
на работното си време попада в дупка, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
настъпване на трудовата злополука-27.08.2020г, до окончателното й изплащане, на
осн.чл.200 КТ, ведно със законната лихва върху посочената главница, считато от
27.08.2020г, на осн.чл.86 вр.чл.84 ал.3 ЗЗД.
ОТМЕНЯ решението на ВРС-18с-в № 261966/15.06.2021г по гр.д.№ 143/2021г в
частта му, с което е ОСЪДЕНА ИА„ВКиВПД“ да заплати на Ю.Е. Й. ЕГН ********** с
адрес гр.Дългопол ул.„Георги Димитров" № 120 вх.А ет.2 ап.2, сумата над 3000лв до
4500лв, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на
настъпила средна телесна повреда-фрактура на метатарзална кост на дясното стъпало
/счупване на базална фаланга на пети пръст/, в резултат на трудова залополука, настъпила на
27.08.2020г при придвижаване по обичайния път от работа към дома след края на работното
си време попада в дупка, на осн.чл.200 КТ, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на настъпване на трудовата злополука - 27.08.2020г, до окончателното й изплащане, на
осн.чл.86 вр.чл.84 ал.3 ЗЗД,
като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска на Ю.Е. Й. ЕГН ********** с адрес гр.Дългопол ул.„Георги Димитров"
№ 120 вх.А ет.2 ап.2, предявен против ИА„ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО-ПОЧИВНО
ДЕЛО" ЕИК ********* гр.София бул.„Цар Освободител" № 7, представлявано от Изп.директор
В.К.С., за заплащане на сумата над 3000лв до 4500лв, т.е. за 1500лв, представляваща обезщетение
за претърпени болки и страдания в резултат на настъпила средна телесна повреда - фрактура на
метатарзална кост на дясното стъпало /счупване на базална фаланга на пети пръст/, в резултат на
трудова залополука, настъпила на 27.08.2020 г. /при придвижаване по обичайния път от работа към
дома след края на работното си време попада в дупка/, на осн.чл.200 КТ, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука - 27.08.2020г, до окончателното й
изплащане, на осн.чл.86 вр.чл.84 ал.3 ЗЗД.
14
ИЗМЕНЯ решението на ВРС в частта за присъдените в полза на ищеца ЮЛ. П. Й.
разноски, дължими от ответната страна ИА“ВКиВПД“, като ги НАМАЛЯВА от 508,50лв на
226лв.
ИЗМЕНЯ решението на ВРС в частта, с която е определен размерът на дължимата
на осн.чл.78 ал.6 ГПК от ИА“ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО-ПОЧИВНО ДЕЛО" в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса, като я НАМАЛЯВА от
180лв на 120лв.
ОСЪЖДА „ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО-ПОЧИВНО ДЕЛО" ЕИК
********* гр.София бул.„Цар Освободител" № 7, представлявано от Изп.директор В.К.С.,
ДА ЗАПЛАТИ на ЮЛ. П. Й. ЕГН ********** с адрес гр.Дългопол ул.„Георги Димитров"
№ 120 вх.А ет.2 ап.2, сумата от 363,33лв /триста шестдесет и три лева и 33ст/ - разноски за
въззивното производство, съразмерно на неоснователната част на въззивната жалба, на
осн.чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЮЛ. П. Й. ЕГН ********** с адрес гр.Дългопол ул.„Георги Димитров" №
120 вх.А ет.2 ап.2, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО-ПОЧИВНО
ДЕЛО" ЕИК ********* гр.София бул.„Цар Освободител" № 7, представлявано от
Изп.директор В.К.С., сумата от 181,66лв /сто осемдесет и един лева и 66ст/ - разноски за
въззивното производство, съразмерно на основателната част на въззивната жалба, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в неговата отхврълителна част за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 4500лв до общо
претендирания размер от 10 000лв, на осн.чл.200 КТ, както и в частта, с която е осъден Ю.Е.
Й. да заплати на ИА„ВКиВПД“ сумата от 110лв - разноски за първоинст.производство,
съразмерно отхвърлената част от иска, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с
касационна жалба в едномесечен срок от уведомяването на страните, на осн.чл.280 ал.3 т.3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15