М О Т И В И
към присъда по НОХД N 106 по описа за 2015 год. на Провадийски районен съд.
На 19.12.2012 год. ПРП е внесла обвинителен акт по вх. Пр. №392/2012 г. по
описа на РП-Провадия, ведно с материалите по ДП № 1070/2012г. по описа на
РУ-Провадия, по което е образувано производство пред първа инстанция срещу
подсъдимият А.Д.К. за извършено от него престъпление от общ характер по чл.129,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание представител на ПРП поддържа обвинението изцяло.Същият
пледира за налагане на наказание над определения минимум, а именно една година
лишаване от свобода, което наказание подсъдимия да изтърпи при строг режим,
като наред с това на основание чл.68, ал.1 от НК да бъде приведено в изпълнение
и наказанието по НОХД №395/2017г. по опис на РС-Провадия.
Защитника на подсъдимия пледира за оправдаване на подсъдимия, като счита
обвинението за недоказано по безспорен и категоричен начин.
В хода на делото от страна на пострадалия В.В.С.
е предявен граждански иск срещу подсъдимия за причинените му неимуществени
вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането-14.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата в размер на
10 000,00 лева, до окончателното изплащане на сумата, като същият бе
конституиран, като граждански ищец и частен обвинител.
Подсъдимият не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Счита,
че се е озовал на грешното място.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият А.Д.К. ***.
На 14.04.2012год. надвечер подс.К. се срещнал със свои приятели, като всички се
почерпили с бира на спирката в центъра на с.***. Един от компанията - св.П.И.А.,
бил с личния си автомобил. След като изпили бирата, младежите решили да си
закупят още алкохол от питейно заведение, находящо се
също в центъра на селото, стопанисвано от лице, известно като „***”. За целта с
автомобилът на св.А. четири лица, между които подс.К.
и св.А., отишли до въпросното питейно заведение.
По същото време - на 14.04.2012год.
вечерта в посоченото заведение св.И.А.К. организирал семейно тържество, във
връзка с което обстоятелство заведението не работело с клиенти. Гости на
тържеството били и пострадалият В.В.С. и съпругата му
- св.К.Р.С., които пристигнали около 20.00часа. Около 21.30часа, св.С. излязъл
от заведението, за да посети тоалетната, която се намирала извън сградата на
заведението. Именно в този момент, докато св.С. бил в тоалетната, до
заведението пристигнали горепосочените младежи. От автомобила слезли само подс.К. и св.А. и влезли в заведението. Когато разбрали, че
няма да бъдат обслужени, същите се насочили към изхода на заведението, като по
гримасите им личало, че са раздразнени. В момента, в който подс.К.
и св.А. излезли навън, св.С. стоял малко встрани от входа и пушел цигара.
Излизайки, К. и А. изразявали гласно недоволството си, като псували непрестанно
и едновременно вървели към автомобила на А.. Св.С.,
който бил по-възрастен от младежките им направил забележка. Едва тогава подс.К. го забелязал, обърнал се, отправил персонално към
него псувня и в следващия момент му нанесъл силен удар с юмрук в областта на
лявото око. Вследствие на удара св.С. се олюлял, но не паднал. Осъзнавайки, че
агресията на подс.К. няма да спре, св.С., който
държал в ръката си мобилния си телефон, натиснал бутона „последен проведен
разговор”, знаейки, че ще бъде набран телефонния номер на съпругата му - св. С..
Междувременно подс.К. започнал да дърпа и блъска С.,
при което в един момент мобилният телефон бил избит от ръката му и изхвърчал
настрани. Тогава подс.К. нанесъл нов силен удар, този
път с крак, на св.С. - в областта на задната част на десния долен крайник,
малко под коляното. Вследствие на удара св.С. изпитал силна болка и паднал на
земята. Тъй като К. продължавал да го рита,
св.С. се свил на кълбо с ръце, сключени над главата, опитвайки се да се
предпази.
Междувременно св.К.С. чула позвъняване
на мобилния си телефон и видяла, че е от съпруга й. Тъй като отсреща никой не
отговарял, тя веднага се досетила, че става нещо лошо със съпруга й и незабавно
излязла навън. Видяла лежащия на земята св.С. и нападателите му, които го
удряли. С. застанала до съпруга си и се опитала да попречи на нападателите му,
като едновременно започнала да вика за помощ. Тъй като музиката в заведението
била включена на висок тон, никой не чул виковете й. Тогава св.С. побягнала към
заведението, където повикала на помощ св.И.К. и останалите празнуващи. Всички
незабавно се насочили към изхода на заведението, а подс.К.
и св.А. се отдалечили бързо към автомобила, след което потеглили в неизвестна
посока.
Непосредствено след описания инцидент
било установено, че вследствие на удара с крак на подс.К.,
св.С. не може да стъпва с десния си долен крайник, а по лицето му се стичала
кръв и лявото око било почти затворено. На следващия ден на С. била оказана
медицинска помощ.
Видно от заключението на вещото лице по
назначената по делото СМЕ, в резултат на действията на подс.А.Д.К.
пострадалият В.В.С. е получил счупване на дясна фибула /малък пищял/ на дясна подбедрица;
счупване на носни кости; кръвонасядане и оток по
лявата половина на челото; кръвонасядане и оток по
клепачите на лявото око, кръвонасядане по гърба на
носа. Описаните травматични увреждания са получени по общия механизъм на удари
с или върху твърди тъпи предмети, отговарят да бъдат получени от удари с
юмруци, ритници, реализирани в описаните области, падане и удар в подлежаща
повърхност. Счупването на малкия пищял на дясна подбедрица
е определило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период
от около 3-3,5 месеца, съставляващо средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.1 от НК.
В своята съвкупност останалите
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът приема горната
фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства – обяснения на подсъдимия А.Д.К., показанията на свидетелите В.В.С., И.А.К., К.Р.С., Д.Д.Д., Я.Р.Д., К.Х.К., П.И.А., Д.Д.Д.,
П.Г.Д., заключението на изготвената и приета по делото съдебно-медицинска
експертизи и становището на вещото лице д-р С.М., както и свидетелството за
съдимост на подсъдимия.
В хода на съдебното производство подсъдимият К. не се признава за виновен,
като описва фактическа обстановка според която надвечер на въпросната дата се
събрали в центъра на с. ***, като били той, св.К.К.,
Д. Д. и П.А.. Изпили около две бутилки бира, четиримата. Видели, че барчето
работи и решили да си закупят от там бира, защото магазина бил вече затворен.
Качили се в колата на св.А., „Опел Астра“, синя, кабрио и тръгнали към заведението, което се намирало на 200
м. от центъра. Завивайки към барчето на дясно от лявата страна имало един
човек, който говорел по телефона. Имало една кола зад барчето и те спряели на десетина метра от входната врата на заведението.
Слезли той и св.А., влезли в заведението, отишли при собственика и се оказало,
че не може да ги обслужи, защото алкохола можело да не му стигне. Те излезли и
тръгнали да се качват в колата и в този момент някой извикал: „Ей С., ела тука,
ела тук“. Подс.К. се обърнал и тръгнал към господина
(пострадалия). Той казал: „Ей сега ще видиш какво ще стане“ и започнал да звъни
по телефона и викал“ Жена извикай И.“. В този момент чул някакъв глас и при
обръщането си получил удар по брадичката. Подс.К.
паднал назад и се опрял на ръката си. Докато се изправял вече била дошла жената
на С., която застанала до него и се карала нещо. Посегнал К. първия път да
удари С., но не можал. Дошли св.А. и К. и тогава посегнал втори път, ударил го
по брадичката и той падна по очи. Тръгнал да пълзи към барчето, близо 4 – 5
метра, кучешката. Тримата се качили в колата и отишли пак на центъра и видели
как племенника ги натоварил в колата и тръгнали да ги гонят, да ги бият, но те
оставили К. и Д. и К. и А. избягали.
Според подс.К., нея вечер те се обадили на
полицаите да хванат св.А. с алкохол.
Счита, че настоящия инцидент е възникнал поради спречкване между неговия
брат и св.С. няколко седмици преди това в центъра на с.***, където се появил и
той.
В съдебно заседание заявява, че не си е извадил медицинско за нанесения му
удар. Твърди, че е нанесъл само един удар в областта на лицето, но не бил удрял
пострадалия. Отрича да го е ритал с крак. Удара който нанесъл бил в отговор на
нанесения му такъв от гражданския ищец С..
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия К., тъй като същите по никакъв
начин не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и
събраните в хода на съдебното следствие и досъдебното производство
доказателства.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. В.С., който подробно разказва за
начина на причиняване на телесното му увреждане.
Според него, на въпросната дата се е намирал на празник с близки в селското
барче в с.***, когато вечерта около 21,00 часа излязъл до тоалетната, която се
намирала извън заведението. При връщането си в заведението чул псувни, които
били насочени към неговите близки в заведението, тъй като собственика на същото
им отказал да посетят барчето, понеже имало тържество. Той само им направил
забележка от която групата се раздразнила. В този момент подс.К.
го ударил с юмрук в лицето в областта на носа и в следващия момент последвал
втори удар в десния крак. От този удар С. паднал на земята и веднага се свързал
по телефона със съпругата си, която била по това време вътре в заведението.
Веднага след това тя излязла и заварила съпруга си на земята, а подс.К. и св.А. се намирали върху него, като А. викал на К.
да остави С. на мира. Категоричен , че К. му е нанесъл един удар в лицето и
удар в крака, след което изпитал силна болка. Имало е и много други удари по
тялото, но не може да каже със сигурност дали освен К. и друг го е удрял или
ритал.
С. счита, че случилото се е вследствие на инцидент преди време в същото
село, когато той бил паркирал автомобила си, а брата на подсъдимия с бясна
скорост обикалял из селото и в един момент
спрял автомобила си на един метър от този на частния тъжител. С. му
направил забележка за това бясно каране, като тогава от някъде се появил подс.К. и ударил няколко пъти по главата св.К.С., която
била също на това място. Именно тогава К. се зарекъл, като казал:“Няма да
оставя така нещата.“
Показанията на св.С. се подкрепят изцяло от показанията на св.К.С.-негова
съпруга, която е видяла как подс.К. нанася удари на
съпруга й. До него се намирал свидетеля А., който викал на К. да го остави на
мира, но К. не преставал. Това я принудило да се върне и да извика близките им
от заведението, и когато те излезли, подсъдимия с приятелите си избягали.
Същата заявява, че е видяла ясно, как подс.К.
рита съпруга и, докато е бил на земята. Същата застанала между него и съпруга
си с цел да го предпази. Заявява, че не е видяла св.А. да удря или рита съпруга
й.
В хода на делото бе разпитана и св.Д.Д.Д., която
не е станала свидетел на инцидента, но е била във въпросната вечер на въпросното
тържество в с.***. Същата свидетелства единствено относно състоянието на С.
след инцидента и най-вече, че е изпитвал силни болки в крака си.
В същия дух са и показанията на св.Я.Р.Д..
В хода на делото бе разпита и св.К.Х.К., който в показанията си заявява, че
във въпросната вечер е бил заедно с подс.К. *** и
свидетелите А. и Д., като отишли в барчето на центъра на селото, където имало
банкет. В барчето влязъл само подс.К., като след
много кратко време излязъл и след него излязъл и С.. Разменили си някакви думи
и тогава С. ударил подс.К. в брадата. Последният
паднал на земята, след което станал и тогава ударил няколко пъти С.. Веднага
след това пострадалия влязъл в заведението и извикал роднините си, които
излезли и подгонили компанията на подс.К., но той
вече бил избягал. Твърди, че не е виждал подс.К. да
рита С..
Съдът не кредитира показанията на см.К., тъй като същите напълно противоречат
с показанията на останалите свидетели по отношение на състоянието на С. след
инцидента. Видно от показанията на всички останали свидетели, след размяната на
удари между С. и К., В. е останал да лежи на земята поради силни болки в крака.
Това му състояние не му е позволявало да се движи, още повече да влезе в
заведението и да извика роднините си. Това е сторил, като е позвънил по
телефона на съпругата си. Поради наличието на тези разминавания в показанията
на св.К. и останалите свидетели, съдът счита, че не следва да кредитира
неговите показания.
В същия дух са и показанията на св.П.А.,
който заявява, че в момента на инцидента е бил на известно разстояние от
двамата и се е доближил малко по късно за да изтегли подс.К.
от мястото.
В същия дух са и показанията на св.Д.Д..
Съдът не кредитира показанията на последните трима свидетели тъй като
същите напълно противоречат на установената по делото фактическа обстановка и
съдът счита, че същите са дадени с цел подс.К. да
бъде оневинен или неговите действия да бъдат омаловажени. Безспорно установено
по делото е, че и тримата са близки на подс.К. и във
въпросната вечер са били с него. Установено също по делото е, че всички те са
били употребили алкохол, което дава основание на съда да счита, че техните
показания не са достатъчно достоверни.
В хода на делото бе разпитан и св.П.Г.Д., относно това, дали знае С. да е
имал някакви травми вследствие на някакъв инцидент. Същият свидетелства, че
познава и подсъдимия и пострадалия, но не му било известно С. да е получавал
някакви травми. Същият заявява, че му е известно, че между двамата има някакви дразги.
Съдът приема заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза от която е видно, че вследствие на инцидента пострадалия В.В.С. е получил
счупване на дясна фибула /малък пищял/ на дясна подбедрица; счупване на носни кости; кръвонасядане
и оток по лявата половина на челото; кръвонасядане и
оток по клепачите на лявото око, кръвонасядане по
гърба на носа, като описаните травматични увреждания са били получени по общия
механизъм на удари с или върху твърди тъпи предмети, отговарят да бъдат
получени от удари с юмруци, ритници, реализирани в описаните области, падане и
удар в подлежаща повърхност. Счупването на малкия пищял на дясна подбедрица е определило трайно затруднение в движението на
десния долен крайник за период от около 3-3,5 месеца, съставляващо средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК.
В своята съвкупност останалите
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
За изготвяне на експертизата, вещото лице е извършило личен преглед на
лицето. Вещото лице се е запознало с три
снимки в хронология, като първата била от 17.04.2012 г., а следващите през
няколко месеца. Установено било счупване в горна трета на дясна фибула с приблизително кос ход на фрактурната
ивица с известно разместване на фрагменти. Без усложнения, с калциране, като
функцията е била възстановена напълно и възстановителния процес е протекъл без
усложнения. В съдебно заседание сочи, че обикновено счупванията
в областта на тялото на фибулата се получавали по два
механизма: директен и индиректен, като директният е бил с разместване на
фрагменти, а индиректният е бил така
наречен, защото се получавал при фиксирано стъпало и усукване на подбедрицата в резултата на удар. Тогава се получавал този
вид счупване с косо направление на фрактурната ивица.
В конкретният случай е било налице второто счупване.
В хода на делото безспорно е установено, че телесните увреждания причинени
на пострадалия са вследствие на престъпното деяние на подсъдимия А.Д.К..
Горепосоченото се доказва от заключението по изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза и показанията на свидетелите и обясненията на
самия подсъдим. Не се доказа твърдението на подс.К.,
че същият С. го е провокирал, като го е ударил първи.
След преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът прие, че от
обективна и субективна страна са налице елементите на престъпния състав на чл.
129 ал.1 от НК, поради което подс. А.Д.К. бе признат
за виновен в извършването на именно това престъпление.
Изложените фактически положения съдът приема за установени въз основа на
събраните по делото доказателства – показания на свидетели, заключението по
изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, както и неговото свидетелство
за съдимост.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената безспорна фактическа обстановка съдът приема, че с
деянието си подсъдимият А.Д.К. е реализирал обективните и субективни признаци
на състава по чл. 129 ал.1 от НК
От обективна страна подс. К. вследствие
нанесените удари е причинил на св. С. наранявания, квалифицирани като средна
телесна повреда, с което е настъпил и визираният от закона обществено опасен
резултат.
От субективна страна деянието по чл.129, ал.1 от НК е извършено при пряк
умисъл по отношение на подсъдимият. Той е съзнавал обществено опасния характер
на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е
целял те да настъпят.
Съдът намира, че по отношение на подсъдимият е било налице специфичното за
този вид престъпление намерение – нанасяне на телесни увреждания.
Причина за извършване на престъплението от страна на подсъдимият е ниското
му правосъзнание, абсолютно пренебрежение към
съществуващия обществен ред и незачитането на установения в страната правов
ред.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А.Д.К. съдът прецени,
че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива определи,
доброто му процесуално поведение, като се има предвид, че същият нито един път
не е ставал причина за неоснователно отлагане на делото, както и дългия период
от извършване на деянието, като в този период К. не е извършвал други
престъпления.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прие обстоятелството, че с
деянието си подс.К. е нанесъл няколко телесни
увреждания, като едната е средна по смисъла на чл.129, ал.1 от НК. наред с това
съдът отчита и обстоятелството, че подс.К. е осъждан
Съдът следва да отчете и поведението му преди нанасяне на телесната повреда
на С., като видно от показанията на свидетелите по делото, подс.С.
е проявил неоправдана агресия, без да е предизвикан с нищо от пострадалия.
Същият е нанесъл телесното увреждане на пострадалия в положение в което не е
бил застрашен неговия живот или здраве, като тази негова реакция по никакъв
начин не го оправдава. Съдът счита, че следва да отчете и състоянието на
пострадалия С. след инцидент, който по данни от свидетелските показания е бил в
такова състояние, че не е могъл да се защити. Следва да бъде отчетена и
сравнително младата възраст на пострадалия, както и обстоятелството, че при
неадекватна намеса на неговите спътници и близките на пострадалия, би могло да
се стигне и до по-тежки последици за него. Не на последно място следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че след инцидента подсъдимия К. е напуснал
местопроизшествието.
Съдът взе предвид и проявената агресия от подсъдимия, което се доказа от
свидетелските показания по делото.
Предвид гореизложеното съдът намери, че на К. следва да бъде наложено
наказание с приложението на чл.54 от НК, като не са налице основания за
приложение на разпоредбата на чл.55 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.1 от НК, наказанието което се предвижда
за това престъпление е „Лишаване от свобода“ до шест години, като в конкретния
случай не е предвиден минимум.
С оглед съотношението на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства със
минимален превес на смекчаващите такива, съдът определи наказанието, като
наложи на подс.К. наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца.
С оглед обществената опасност на
дееца, която съдът определя, като сравнително висока предвид факта, че е налице
предишно осъждане с голяма давност от изтърпяване на наказанието и липса на
други осъждания след това, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът
определи първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, който следва да
бъде „Общ“.
Предвид обстоятелството, че настоящото деяние е извършено в изпитателния
срок на наложеното наказание с присъда по НОХД №395/201г. по описа на
РС-Провадия, в сила от 27.10.2011г. съдът на основание чл.68, ал.1 от НК
приведе в изпълнение наказанието от седем месеца „Лишаване от свобода“, което
подсъдимият К. следва да изтърпи отделно при първоначален общ режим на
основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
С оглед постановяване на осъдителна присъда съдът на основание чл. 189, ал.
3 от НПК осъди подсъдимия А.Д.К. да заплати направените по делото разноски на
фаза досъдебно производство в размер на 50.00 лева (петдесет лева) в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР Варна, както и направените по делото разноски
на фаза съдебно производство в размер на 162.72 лева (сто шестдесет и два лева
и седемдесет и две стотинки) в полза на Държавата, по сметка на ВСС.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК :
Предвид изложеното съдът намира, че приетия за съвместно разглеждане
граждански иск се явява основателен и следва да бъде уважен, но частично. При
преценка на претърпените вреди по реда на чл. 52 ЗЗД съдът отчете характера и
вида на получените в резултат на инкриминираното деяние увреждания, като
прецени, че е налице сериозна последица за състоянието на пострадалия от
деянието.
В резултат на деянието С. е преживял болки и страдания и се е стабилизирала
сравнително бързо, за което свидетелства вещото лице.
Следва да бъде отбелязан и факта, че причинената травма и към настоящия
момент има леки последици и това негово състояние му предоставя чувство на дискомфорт и болка при физически усилия. Следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че пострадалия е в трудоспособна възраст и това му
предизвикано състояние му е пречело за определен период да изпълнява
професионалните си задължения.
Отделно от това съдът отчете и доброто му здравословно състояние към
настоящия момент и факта, че лечението му е протекло с пълно възстановяване.
Съдът отчете и обстоятелството, че не са представени доказателства за
направени разходи за лечението на пострадалия, поради което счете, че
предявения граждански иск следва да бъде уважен частично за сумата от 3000,00
лева, като бъде отхвърлен за разликата до 10000,00 лева като неоснователен и
недоказан.
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия да
заплати по сметка на ПРС сумата от 120,00 лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, съгласно т.10 от Тарифа №1 от ЗДТ.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :