№ 7
гр. Пловдив, 14.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария П. Петрова
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева
Въззивно гражданско дело № 20245000500540 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Жалбоподателят „С.“ ЕООД – гр. К., редовно призован, се представлява
от адв. Д. Б. и адв. А А, с пълномощни от първата инстанция.
Въззиваемото дружество „М. **“ ООД, редовно призовано, се
представлява от адв. Й. Т. и адв. С. Г., упълномощени от по-рано.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Също.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г: Също нямам възражения по хода.
Съдът счита, че няма пречка да бъде даден ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 2227/22.05.2024
г. от „С.“ ЕООД – гр. К. против решение № 49/21.04.2024 г., постановено по
гр.д. № 267/2022 г. по описа на Окръжен съд К., с което е уважен предявеният
от „М. **“ ООД – гр. К. за признаване за установено по отношение на
1
жалбоподателя, че е собственик на описан в решението недвижим имот и
осъждане на жалбоподателя да предаде владението на същия. Развиват се
съображения за неправилност и се завява искане същото да бъде отменено и
да бъде постановено друго, с което искът на „М. **“ ООД бъде отхвърлен, а в
случай, че съдът приеме, че позоваването на жалбоподателя на изтекла в
негова полза придобивна давност е неоснователно, в полза на жалбоподателя
да бъде признато право на задържане до заплащане от страна на ищеца на
извършените подобрения, предмет на гр.д. № 44/2023 г. по описа на Окръжен
съд - К..
Предмет на въззивно разглеждане е и частна жалба от „С.“ ЕООД
против определение № 336/21.09.2024 г., постановено по същото гражданско
дело, по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за изменение на решението в частта на разноските касателно
присъдените на ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. По
съображенията, изложени в частната жалба, е заявено искане за отмяна на това
определение и постановяване на друго, с което възражението на „С.“ ЕООД за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение бъде уважено и
същото бъде намалено.
От въззиваемата страна „М. **“ ООД е постъпил отговор и по двете
жалби, с който се оспорват същите и се заявява искане същите да бъдат
отхвърлени. Претендира присъждане на разноски.
Адв. А.: Поддържам подадените въззивна и частна жалби.
Нямам искания за доказателства.
Представям списък на разноските, договор за правна защита и
съдействие за тази инстанция и фактура.
Адв. Б.: Становището ми е същото. Нямам искания.
Адв. Т.: Оспорвам жалбите по изложените в отговора им съображения.
Други доказателства по делото няма да сочим.
Представям списък на разноските, договор за процесуално
представителство, две фактури с доказателства за извършено плащане по тях.
Адв. Г: Поддържам становището на колегата.
Съдът
2
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените от пълномощниците на страните договори и
доказателства.
ПРИЛАГА представените от пълномощниците на страните списъци на
разноските.
Приключва съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. А.: Уважаеми апелативни съдии, само ще маркирам 1-2 неща по
жалбата и моля за възможност да представим писмени бележки.
Основното ни възражение е, че правото ни на задържане не е
преклудирано. Както сме посочили, предявили сме насрещен иск в срока за
отговор на исковата молба. Съгласно т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/013 г. на ОСГТК на ВКС, когато възражението за право на задържане се
предявява като акцесорно право към насрещния иск на ответника, за неговото
вземане, същото може да се предяви за пръв път пред въззивната инстанция,
т.е. тази хипотеза няма как да се преклудира с изтичане на срока за отговор на
исковата молба, както е приел първоинстанционният съд, още повече при
завеждането на насрещния иск. Точно в такава насока е и практиката на ВКС
и в други решения, не само по посоченото тълкувателно решение. Според
решение № 201 от 17.10.2013 г. по гр.д. № 2329/2013 г. на II гр.о. на ВКС
възражението за правото на задържане може да бъде направено пред
въззивния съд, когато е за ликвидно вземане /в случая не е ликвидно, за това
ние не спорим/ или е предявен като насрещен иск от ответника по
ревандикационния иск. Тази хипотеза е допустима при предявяването пред
въззивния съд на възражението за право на задържане, но не и на
възражението за подобрения, които са предмет на насрещния иск.
Не е основателно възражението на ищеца, подробно развито в отговора
на въззивната ни жалба, че не е знаел за извършените подобрения. Наред с
това следва да се има предвид, че въпросът за знанието и противопоставянето
има значение само по отношение на искането за плащане на подобренията и
разноските и е въпрос по съществото на спора на другия иск и касае
основателността на насрещния иск. Правото на задържане е самостоятелно
право и различно от правото да се иска заплащане на подобренията. Именно
3
поради това и съобразно по-горе цитираната практика на ВКС съдът прави
разлика до кой момент може да се правят искания и възражения за тези две
самостоятелни права.
Неоснователно е и възражението на ищеца, направено в отговора на
въззивната ни жалба, че ответникът С. не може да се ползва от правото на
владелец, било той добросъвестен или недобросъвестен. От събраните по
делото доказателства е видно, че С. явно е демонстрирал намеренията си, че
владее имота като свой. Дружеството се е снабдило по надлежния ред с
констативен нотариален акт, приложен по делото, заградил е имота с масивна
ограда, видно от приложените скици и СТЕ, не допуска трети лица, заплаща
всички дължими данъци и такси за имота.
Моля за кратък срок за представяне на писмени бележки.
Предвид горното, моля да уважите въззивната ни жалба против
първоинстанционното решение в обжалваната част и да ни присъдите
направените пред настоящата инстанция съдебни разноски съобразно
представения списък.
Адв. Б.: Поддържам изявлението на колегата, като в допълнение ще
кажа, че поддържаме и частната жалба, както и че правим възражение за
прекомерност на разноските и за настоящата инстанция. Смятам, че тези
разноски на практика обезсмислят целия предмет на делото. Реално те се
равняват на 1/3 от това, което претендират, поради което мисля, че е
недопустимо да се присъждат такива разноски. Със същия успех можеха да
сложат и 100 000 лв. разноски. Това е много над минималните размери на
възнагражденията по Наредбата за адвокатските възнаграждения, която не е
задължителна за съда и съгласно цитираното решение на СЕС от 2022 г.
Смятам, че фактическата и правната сложност на настоящето дело не е
такава, че да предполага 48 000 лв. хонорар, какъвто е записан.
Адв. Т.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
въззивната и частната жалби на С. ЕООД против решението на
първоинстанционния съд.
Поддържаме становището ни, че на първо време жалбата е нередовна,
тъй като не съдържа ясно формулирани искания, съответно не отговаря на
изискванията на чл. 240, т. 4 от ГПК.
4
Отделно от това, поддържаме съображенията си във връзка с това, че
възраженията за придобиване на имотите по давностно владение и признаване
правото на задържане са преклудирани. Ние не можем да видим, нито в
отговора на исковата ни молба, нито в предявения насрещен иск, направено
такова възражение. Такова беше направено след срока.
Отделянето на насрещния иск в отделно производство, според нас, не
може да извини бездействието на ответника да направи своите възражения
своевременно. Отделно от преклузията, тези възражения по същество
считаме, че са абсолютно неоснователни. Ние сме изложили вече подробни
съображения в отговора и не считам, че следва да ги повтаряме, а и те
отговарят на казаното от колегата пред вас.
Възражението срещу присъдените ни разноски е неоснователно и
реално бланкетно. В решението си и в определението си съдът си е направил
необходимата преценка на сложността на делото и е изложил подробно
аргументите си за това. Имаме активно оспорване на нашия иск и то
продължава и в момента и според нас то излиза извън обхвата на обичайното
ревандикационно производство. Затова сме изложили подробни аргументи в
отговора на частната жалба.
Моля и на нас да ни дадете срок за представяне на писмена защита.
Адв. Г: Уважаеми госпожи апелативни съдии, присъединявам се към
казаното от колегата и моля да оставите без уважение въззивната жалба на С.
ЕООД против първоинстанционното решение, както и частната жалба по
отношение признатите ни разноски за адвокатско възнаграждение от К.йския
окръжен съд.
Искам отново да обърна внимание, че предметът на ревандикационния
иск беше да се установи дали М. ** ООД е собственик на сградите и
съответно да се възстанови владението от С. ЕООД към М. ** ООД. Отново
вече втора инстанция С. ЕООД не е ясно какво претендира. Очевидно е, че
дори в тази въззивна жалба не се претендира собственост, не се оспорва
собствеността, която е установена от КОС, а отново се набляга на право на
задържане, което касае и което е отделно от ревандикационния иск и е
следвало да бъде предявено съответно. Освен това, ясни са разпоредбите на
ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че възражението за признаване на право на
задържане следва да се предяви най-късно с отговора на исковата молба. Това
5
не беше направено в нашия случай и беше предявено на много по-късен етап,
като, освен това, нито отговаря на изискванията, които са поставени, за да
бъде уважено едно такова право на задържане, нито се доказа собственост
дори на сградите в полза на С. ЕООД и за нас продължава да остава неясно
какво се оспорва по отношение на предмета на това дело. Ние разбираме, че
има отделено дело, че т.нар. насрещен иск беше отделен в отделно
производство. Там също няма никакви доказателства за собственост на тези
сгради, така че защитата ни вече втора инстанция остава затруднена.
Подчертаваме това. Не случайно имаше 8 заседания в първата инстанция,
защото постоянно имаше искания и оспорвания от тяхна страна, но не можем
да разберем какво е основното им искане. Нашето предположение е, че искат
заплащане на подобрения, но това не може да стане в това производство, т.е.
за нас собствеността е установена безспорно с експертизи и допълнения на
експертизите – че М. ** ООД е собственик на имотите. Също така беше
установено безспорно, че срокът, в който С. ЕООД е държал правомерно тези
сгради, се базира съответно на прехвърлено срочно право на строеж, чийто
срок е изтекъл. Това също се установи безспорно по делото и това очевидно,
че не е оспорено във въззивната жалба, т.е. ние сега разбираме, че се оспорва
единствено правото на задържане. Отново повтарям, че за нас то е
преклудирано, а освен това и неоснователно по съображения, изложени
подробно в отговора.
По отношение на частната жалба също подробно сме изложили
съображенията си и ако следваме логиката на колегите, то ние изобщо не
трябва да имаме възнаграждение за услугите, които сме извършили, т.е. съдът
да реши това по свое усмотрение. Ние считаме, че много се усложни делото, и
то благодарение на С. ЕООД и продължаваме и в тази инстанция да не
разбираме точно какви са твърденията и исканията на въззивния
жалбоподател. При 8 съдебни заседания в първата инстанция и с оглед
пазарната стойност на имота, считам, че К.йският окръжен съд правилно е
преценил и присъдил съответните адвокатски възнаграждения.
С оглед на това, че колегите пожелаха да представят писмени бележки,
моля и на нас да ни дадете тази възможност.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
6
Дава възможност на страните в едноседмичен срок от днес да
представят писмени бележки.
Обявява, че ще се произнесе в законния едномесечен срок, считано от
днес, т.е. до 13.02.2025 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:47 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7