Решение по дело №3987/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1466
Дата: 29 ноември 2019 г. (в сила от 31 декември 2019 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20192120203987
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                                               Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 1466                                   29.11.2019г.                                    град Бургас

 

 В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,        наказателно отделение,        XII-ти състав

На тридесети октомври                                                                година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                                    Съдебни заседатели:

 

Секретар: Камелия Славейкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 3987 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на И.А.С., ЕГН **********, с адрес: *** против наказателно постановление № 6280/07.08.2019 г. на началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, оправомощен със Заповед № РД-11-860/15.07.2019 г. на Председателя на УС на АПИ, с което, на основание чл. 53, ал. 1 Закона за пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 2500 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.”а” от Закона за пътищата /ЗП/.

Жалбоподателят моли настоящата съдебна инстанция да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. В писмено становище, изпратено до БРС заявява, че поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено, а като алтернатива – изменено до предвидения в закона минимален размер на санкцията. Не ангажира доказателства.

Ответната страна по жалбата, Агенция „Пътна инфраструктура”-София, не изпращат представител и не изразяват становище.

Жалбата, депозирана пред настоящата съдебна инстанция, е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Районен съд – гр. Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 15.07.2019 г., в 15.00 ч. на път П-79, на 50м., преди разклон Върли Бряг, посока Средец-Бургас, проверяващите – служители на АПИ установили, че жалбоподателят И.А.С. е управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси с две управляеми оси марка „Рено“, модел „Керакс“, с per. № ***.

В процеса на проверката било направено измерване, при което било констатирано, че са надвишени нормите, съгласно изискванията по Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: При измерено разстояние между осите 1.40 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 26.900 т., при максимално допустимо натоварване 19 т., съгласно чл. 7, ал.1, т. 5, буква „В“ на Наредбата. Проверяващите преценили, съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 на Наредбата, че надвишаването на нормите е тежко. Измерването било извършено с техническо средство ел. везна PW-10 № К0200007 и ролетка 1306/18 (5м.). Проверяваното ППС превозвало асфалт.

Проверяващите съставили акт за установяване на административно нарушение № 7113 от 15.07.2019г. срещу жалбоподателя, за нарушение разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП. При връчване на АУАН на жалбоподателя, същият го подписал, без да посочи възражения.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитания по делото актосъставител и от писмените доказателства по делото. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за неправилно установена фактическа обстановка, базираща се на използване на негодни или некалибрирани средства за измерване. От приложените по делото доказателства се установява, че използваната мобилна везна е от одобрен тип и е преминала последваща проверка. Към датата на проверката, средството за измерване е било технически изправно и е отговаряло на метрологичните изисквания за употребата му на територията на Р България. В случая везната е използвана точно както предписва разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - везните с неавтоматично действие, предназначени за измерване на натоварването на ос/колело на превозни средства при извършване на контрол на движението по пътищата и/или на митнически контрол, могат да бъдат използвани за определяне на общата маса на превозните средства само когато при измерването всички оси/колела са разположени едновременно върху съответните части на устройствата за приемане на товара. В конкретния случай, видно от показанията на актосъставителя, измерването е било осъществено точно по този начин, като по време на същото всички оси на ППС са се намирали върху съответните части от везната, което гарантира достоверността и правилността на резултата.

По отношение на използваната рулетка - същата е одобрен тип и може да се използва на територията на Общността за извършване на съответните измервания. Рулетката е произведена през 2018 г. и подлежи на периодична проверка на всеки пет години, т. е. към датата на извършване на проверката, използваните везна и рулетка са били годни и калибрирани, като са използвани по предписания за това начин, което от своя страна е гаранция, че получените резултати съответстват на действителното положение. Следва да се има предвид и че срещу констатациите за съответните размери/маси, жалбоподателят принципно не е направил възражения по време на извършването им, което е допълнителна гаранция, че същите са извършени правилно.

По същество, настоящият състав приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Наредбата - тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „В“, сумата от нaтовaрвaнията на ос на една двойна ос на МПС, когато разстоянието между осите е от 1, 3м. включително до 1, 8м. не трябва да е повече от 18 тона, а съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2, буква „В“, сумата от нaтовaрвaнията на ос на една двойна ос на ремаркето когато разстоянието между осите е от 1, 3м. включително до 1, 8 м. не трябва да е повече от 18 тона. В случая, след измерване с ролетка № 1306/18 се е установило, че разстоянието между осите е 1, 40 метра, а след измерване с мобилна електронна везна се е установило, че сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 26.900т, при максимално допустима маса в случая от 19 тона.

При това положение, правилно актосъставителят и АНО са приели, че е налице превишаване на максимално разрешените стойности по чл. 7 от Наредбата, респективно, че ППС е „тежко“, по смисъла на закона.

От своя страна, разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата предвижда, че тежките ППС могат да се движат по пътищата само след заплащане дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II (т. нар, „специално ползване на пътищата“ по смисъла на чл. 18 и сл. от Наредбата). Няма спор, че в конкретния случай за въпросното ППС, не е била платена такава такса, респективно не е било издавано разрешително.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „А“ от ЗП – в обхвата на пътя се забранява движение на тежки ППС без разрешение за специалното ползване на пътищата. Доколкото безспорно се установява, че в конкретния случай ППС е било „тежко“, по смисъла на закона, движело се е по републиканската пътна мрежа и за него не е било издадено разрешително за специално ползване на пътищата – то правилно АНО е преценил, че се касае за извършено административно нарушение, като правилно е квалифицирал същото като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „А“ ЗП, връзка с чл. 37, ал. 3 от Наредбата.

Правилно към това нарушение е приложена и санкционната норма на чл. 53, ал. 1, която предвижда, че се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви „в“ и „г“, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

Съдът не споделя доводите за неправилно определен субект на административнонаказателната отговорност. В конкретния случай на установено движение на тежко ППС без разрешение на администрацията, управляваща пътя, отговорността за нарушаване на забраната по чл. 26 ЗП, следва да бъде понесена от физическото лице - негов водач, предвид изричната норма на ал. 1 на чл. 53 от Закона за пътищата. Действително разпоредбите на чл. 11 и чл. 15 от Наредбата възлагат задълженията за организиране и обезпечаване на превозите с необходимите документи и изпълнение на други специфични изисквания на лицата, които ги извършват, като ги разграничава от водачите на превозните средства. За „лицата, които извършват превозите“, по смисъла на Наредбата е и задължението за снабдяване с разрешителното по чл. 14, ал. 1 от Наредбата. Санкцията, предвидена с нормата на чл. 53, ал. 1 ЗП, цели да обезпечи спазването на забраната, постановена от чл. 26 ЗП, като се ангажира отговорността на всяко физическо лице, което извърши движение на превозно средство, без да са изпълнени изискванията на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/2001 година за превозвача е задължението да осигури разрешителното по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2001 година, но за водача тежи задължението да осъществи превоза при спазване на изискванията на закона, включително, да разполага с издадено разрешително. Неизпълнението на това задължение от страна на водача, обуславя отговорността му по чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата, поради което и дадената от административния орган квалификация е законосъобразна.

Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на наказанието, което следва да се наложи на жалбоподателя.

Нормата на чл. 53, ал. 1 ЗП предвижда за конкретното нарушение „Глоба“, в размер от 1000 до 5000 лв. Нарушението е безспорно установено, но по делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на водача, което безспорно следва да се отчете в негова полза. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на водача следва да бъде определен размер на наложената санкция в минималния, предвиден от законодателя размер, а именно 1000 лева, който е подходящ да осъществи функциите, свързани със специалната и генерална превенция. Така определеното наказание би било справедливо и би оказало както възпитателно - възпиращо, така и коригиращо въздействие. 

В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. В тази връзка съдът споделя доводите на АНО изложени в НП, в тази насока.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският Районен съд

 

                                            Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 6280/07.08.2019 г. на началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, оправомощен със Заповед № РД-11-860/15.07.2019 г. на Председателя на УС на АПИ против И.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с което, на основания чл. 53, ал. 1 Закона за пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 2500 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.”а” от Закона за пътищата /ЗП/, като НАМАЛЯВА наложеното наказание „глоба” от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на 1000 /хиляда/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 6280/07.08.2019 г. в останалата му част.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                              

 

                                                                   СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.