Решение по КНАХД №1715/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д. Х. А. от [населено място], чрез пълномощник адв.А.А. - АК Бургас, против Решение № 620/11.08.2025г., постановено по НАХД № 379/2025г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-4058-001098/09.01.2025г. издадено от началник сектор в ОД на МВР Бургас, сектор Специализирани полицейски сили Бургас, с което, на касатора, за нарушение на чл.104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, предл. 3 от с.з., му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца“.

Съдебното решение се обжалва като неправилно. Касаторът възразява, че е било нарушено правото му на защита, тъй като съдът е игнорирал възражението му относно мястото на извършване на нарушението, както и относно причината за извършеното форсиране на двигателя на автомобила. Оспорва съставомерността на деянието, като счита, че е останало недоказано.. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Неговият пълномощник е изпратил становище в подкрепа на касационните доводи.

Ответникът по касация също не се явява и не изпраща представител.

Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав счете за неоснователна.

Касаторът А. е санкциониран за това, че на 26.11.2024г., около 16,05ч., в [населено място], на [улица], в локална отсечка до завод „Трансвагон“, в посока [улица], управлявал лек автомобил „Додж Челенджер“ с рег. № 665М631, като форсирал мотора на автомобила, а от въртенето на задните гуми се образувал гъст дим, който се разпространил на пътното платно, с което създал пречка и опасност за останалите участници в движението. Извършеното е било възприето от контролни длъжностни лица на ОД на МВР Бургас, сектор „СПС“, движещи се в този момент също по [улица], които пуснали звуков и светлинен сигнал и веднага извършили проверка на водача. Касаторът обяснил, че тествал системите на автомобила. Съставен е АУАН за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, а в последствие е издадено и процесното НП, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН е съставен, а НП издадено в съответствие с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и в сроковете по чл.34 от с.з. По същество съдът е обосновал извод за съставомерност на деянието и правомерно ангажиране отговорността на водача на соченото основание.

Решението е правилно и за него не се констатират отменителни основания.

Първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. Фактите по делото съдът е установил посредством депозираните показания от актосъставителя П.П. и св.Н.П., които споделят лични и непосредствени възприятия относно релевантните за съставомерността на установеното нарушение факти, като изнасят данни за позиционирането на автомобила на пътното платно в средата на двете ленти, форсиране на мотора, въртене на задни гуми, вдигане на гъст дим и изнасяне на задната част на автомобила вляво и вдясно при движение, което правилно е преценено като поведение, създаващо опасност за другите участници в движението. Деянието е съставомерно, като касаторът не ангажира никакви доказателства, които да опровергаят фактически констатации на контролните длъжностни лица за управление на МПС, използвайки път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Мястото на нарушението е безспорно установено, поради което не се констатира твърдяното нарушение на правото на защита на това основание. Неоснователно е възражението на касатора, че тъй като в ЗДвП липсва легална дефиниция на понятието "дрифт", това прави недопустимо налагането на санкции за нарушение, което законодателят не е описал и въздигнал в санкционен състав. Следва да се отбележи, че нито в АУАН, нито в НП е използвана думата "дрифт", а е посочен начина на движение на процесния автомобил, като е описана техниката на неговото шофиране – форсира мотора и плъзга гумите по пътната настилка, от което се вдига гъст дим, разпростиращ се по пътното платно и създава пречка за останалите участници в движението, което поведение правилно е дефинирано като опасно шофиране чрез ненужно и демонстративно поднасяне на автомобила, за което свидетелстват и оставените по пътното платно следи. Неоснователно е също и възражението относно липса на материална компетентност на контролните органи, за които по делото е представена заповед за техните правомощия. Съдебният акт е обоснован и мотивите са изградени въз основа на събраните по делото доказателства, поради което възражението за необоснованост на съдебния акт е също неоснователно.

На основание изложените мотиви и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Бургаският административен съд, ХІII състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 620/11.08.2025г., постановено по НАХД № 379/2025г. на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.