Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
гр. Велико Търново,25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи
касационен състав, в публично заседание на шести юли две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при
секретаря М.Н.и участието на прокурора Весела Кърчева, разгледа докладваното от
съдия Данаилова касационно НАХД № 10178/2023 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 214 от 26.04.2023г. по НАХД № 1271/2022г. по описа на Районен
съд Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление № НП № 35-0000697
от 26.07.2022 г. на директора на РД „АА“ гр. Плевен, с което на И.К.Т. ***, на основание
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 2000лв.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от И.К.Т. ***,
чрез ***К.М. от ВТАК, с което въззивното решение се обжалва по касационен
ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. По същество касаторът излага доводи, че РС прилага
нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ, без да
съобразява, че текстовата част на НП говори за превоз за собствена сметка, при
който случай нормата предвижда редица изключения – чл. 5, ал. 1, т. 6 и т. 7,
ал. 2 и ал. 3 от същата Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ. Т. бил собственик и
управител на дружеството „Гартон“ ООД. Извършваният от Т. превоз на зърно е от
собствен добив, от стопанисвана от дружеството земя до базата на земеделския
производител, т.е. на Т. не му е необходима карта за квалификация на водач, тъй
като извършва не обществен превоз, а собствен за нуждите на представляваното от
него дружество и попада в изключенията на чл. 5 от Наредбата. За тези обстоятелства били събрани обилни
гласни и писмени доказателства пред ВТРС. Счита, че формално не е изпълнен
състава на твърдяното в НП нарушение, при което РС е следвало да го отмени. Този
порок на НП не е коментиран от ВТРС в мотивите на решението. На следващо място,
допуснато било нарушение на процесуалните правила, което е съществено, тъй като
ограничавало правото на защита на Т. и съдът е следвало служебно да следи за
това. По тези съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови
друго, с което НП да се отмени. В открито съдебно заседание, чрез ***М., с писмено
становище поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът
по касация, „директор на РД „АА“
гр. Плевен не заема становище по жалбата.
Представителят
на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. ВТРС правилно е изяснил фактическата
обстановка, след като е направил задълбочен анализ на доказателствата, и
правилно е приложил материалния закон. Обсъдил е направените възражения за
несъставомерност на деянието. Споделя доводите на съда, че няма допуснати
нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП, че правилно е
приложен материалният закон и че не е налице основание за приложението на чл.
28 от ЗАНН. Ето защо предлага да се остави решението в сила.
Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново,
като взе предвид събраните по делото доказателства от РС Велико Търново и
наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна
следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210,
ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс,
приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт. Същото обаче и постановено при неправилно приложение на
материалния закон.
Настоящата
инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка: На
02.07.2022 г., на път III-504, км. 17+120, в с. Стефан Стамболово, общ. Полски
Тръмбеш, след подаден сигнал от координационен център 112 за възникнало ПТП с
участник товарен автомобил модел "Ман М07", с рег. № ***, кат. N2,
управляван от жалбоподателя за оказване на съдействие на органите на ОД МВР
Велико Търново и извършена проверка се установило, че същият извършвал превоз
за собствена сметка на товар /пшеница/ за сметка на ЗП "Гартон“ ООД, с
маршрут на движение от собствен поземлен имот нива "Средни връх" до
Полски Сеновец, като водача на товарния автомобил модел "Ман М07" с
peг. № ***, кат. N2, собственост на "Гартон" ООД с максимална
допустима маса 11 800 кг., видно от СРМПС, за управлението на който се
изисквало СУМПС от кат. С, каквато той притежавал, но не притежавал валидна
карта за квалификация на водач, което се потвърждавало и от направена справка в
информационната система на ИА "АА" гр. София. Контролният орган е
приел, че по този начин жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал. 1
от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията
и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация. От
показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените писмени
доказателства се установява, жалбоподателят е съсобственик и управител на
дружеството "Гартон" ООД, като превозът на зърно е бил от собствен
добив, от стопанисвана от дружеството земя до базата на дружеството, която се
намирала на около 2 км.
При така приетото
за установено от фактическа страна Районният съд е приел, че АУАН и НП са
съставени от компетентни органи при липса на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Безспорно от доказателствата по делото се установявало,
че към момента на проверката – 02.07.2022 г., т. е. към момента на установяване
на нарушението със съставения АУАН, жалбоподателят не е притежавал валидна
карта за квалификация на водача, както и че е извършвал превоз на товари за
собствена сметка. Картата за квалификация на водача е изискуем документ при
извършване превоз за собствената сметка и констатираната в случая нейна липса
при извършване на процесния превоз правилно е квалифицирана като елемент от
състава на административното нарушение по чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗАвП. Извършваният от жалбоподателя превоз бил такъв на
товари за собствена сметка, съгласно дефиницията по чл. 9 от
Наредба № Н-8/08 г. и § 1, т. 4, б.
"а" от ДР на ЗАвП, поради което са неприложими и
неотносими изключенията предвидено в чл. 5 от
Наредба № 41/4.08.2008 г., според които не се изисква карта за
квалификация на водача, но доколкото не става въпрос за превоз за собствена
сметка. Нормативните изисквания по отношение на изключенията не следвало да се
тълкуват разширително, с които мотиви са отхвърлени доводите на жалбоподателя. От
субективна страна деянието било извършено непредпазливо. Не са налице основания
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. На основание така направените фактически
констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалваното НП като
законосъобразно.
Настоящият съд, в
рамките на касационната проверка, съгласно чл. 218 от АПК намира следното:
Направените от районния съд изводи
за осъществен състав на чл. 2, ал. 1
от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ са неправилни, поради
следното: Посочената като нарушена норма в НП е тази на чл. 2, ал.1
от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ (Наредба № 41 от 04.08.2008
г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация). Според приложената правна норма, водачите
на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство
за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1,
C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват
обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта
за квалификация на водача.
Според §4 от ПЗР на наредбата,
същата е издадена на основание чл. 7б, ал.5
и чл. 7г, ал.4
от Закона за автомобилните превози и въвежда изискванията на Директива
2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г.
относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни
превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент
(ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива
91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива
76/914/ЕИО на Съвета. Разпоредбата на чл. 5, §.1,
2
и 4 на
Регламент (ЕИО) № 3820/85 предвижда, че водачи на превозни средства,
ангажирани в автомобилен превоз на товари и пътници, трябва, в зависимост от
тяхната възраст, от категорията на използваното превозно средство и от
разстоянието, което трябва да се пропътува, да притежават удостоверение за
професионална компетентност в съответствие с правилата на Общността относно
минималното равнище на обучение за някои водачи на превозни средства в
автомобилния транспорт. Това минимално равнище се определя с Директива
76/914/ЕИО.
Съгласно приложената с НП санкционна
разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му се наказва с глоба от 2000 лв. при първо нарушение. Първостепенният съд е
приел за установено, че към момента на проверката, жалбоподателят е извършвал
превоз за собствена сметка (ЗП Гартон ООД) на товар (пшеница) като е управлявал
товарния автомобил без карта за квалификация. Този извод не се подкрепя от
събраните доказателства. Разпоредбата на чл. 5 от Наредба
№ 41/04.08.2008г. на МТ регламентира изчерпателно случаи, при които такава
карта за квалификация не е необходима. В своята ал. 3 (Нова – ДВ, бр. 57 от 2021
г., в сила от 9.07.2021 г.) разпорежда, че карта за квалификация на водача не
се изисква за водачите на превозни средства, използвани или наети без водач от
селскостопански, градинарски, горскостопански, земеделски или рибарски
предприятия за превоз на товари в рамките на тяхната собствена дейност, освен
когато управлението е част от основната дейност на водача на превозното
средство или когато управлението на превозното средство надвишава разстоянието
50 km от мястото на установяване на предприятието, което притежава или е наело
превозното средство. Установява се от данните по делото и разпита на
свидетелите, че камионът е бил натоварен с ожънато зърно, което е транспортирано
от нивата до базата в с. Полски Сеновец на ЗП отстояща на 2 км.
Предвид изложените мотиви
касационната инстанция приема, че НП е издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила и при недоказаност на всички елементи от състава на описаното
в НП административно нарушение и въззивният съд, като не е съобразил това е
постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон.
Последното е касационно основание за отмяна по чл. 348, ал.
1, т. 1, във връзка с ал. 2 от НПК.
На основание всичко гореизложено, следва оспореното решение да се отмени като
незаконосъобразно и да се постанови ново, с което НП да се отмени.
При този изход на
делото на основание чл. 63д от ЗАНН в полза на касатора следва да се присъдят
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 370лв.,
определени по чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за въззивната инстанция и
доказателства за заплащането им в брой (л. 45 от делото пред ВТРС). Няма данни
и доказателства за направени разходи пред касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 214 от 26.04.2023г. по НАХД №
1271/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № НП № 35-0000697 от 26.07.2022 г. на директора на РД „АА“ гр.
Плевен, с което на И.К.Т. ***, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв.
ОСЪЖДА
РД „АА“ гр. Плевен да заплати
на И.К.Т., ЕГН: ********** *** направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 370 (триста и седемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.