Решение по дело №333/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 345
Дата: 30 септември 2021 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20217240700333
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  345                                  30.09.2021 год.                    гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на  девети септември две хиляди двадесет и първа год., в състав         

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                          Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Зорница Делчева и в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №333  по описа  за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Кубин БГ“ООД – гр. Стара Загора, представлявано от управителя Х.К., чрез пълномощника си по делото адв. П.Д. против Решение №38 от 30.05.2021 год., постановено по АНД №1020/2021 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора за нарушение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.  Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е прието от съда, че е безспорно доказано извършването на нарушението. Изложени са съображения, че не става ясно как точно е било установено нарушението, както и как е установен извършителя на това нарушение. Твърди се, че не са събрани достатъчно доказателства за извършване на описаното в наказателното постановление административно нарушение. Не е съгласен с извода на съда и за редовно съставяне на акта за установяване на административното нарушение, като се твърди, че са нарушение императивните разпоредби на чл.40, ал.42, т.3, 4 и 7 и чл.43 от ЗАНН. Съдът не е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като не е изложил доводи защо кредитира част от тях, а други не. Намира, че мотивите са лаконични и повтарящи до голяма степен  изложеното в АУАН и НП и са противоречиви. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с което обжалваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В представените по делото допълнително писмени бележки, излага допълнително доводи, че не се установява по безспорен начин, че е налице извършено административно нарушение от страна на доверителя му. Не е установено осъществяването на трудова дейност от посочено лице в предприятието на наказаното лице. Представените доказателства като трудовия договор, допълнително споразумение, длъжностна характеристика, служебна бележка за проведен инструктаж        , заповед за командировка не съдържат подпис на работника. Не е извършена проверка и в съответните държавни институции за статута на лицето – наличие или липса на разрешение за пребиваване и т.н. Посочената като нарушена разпоредба на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ не предвижда работодател да носи отговорност по допустителство. Тези случаи се наказват само ако е изрично предвидено в закона, както повелява разпоредбата на чл.10 от ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда две форми на изпълнително деяние – приемане на чужденец и предоставяне на работна сила от чужденец. Не е посочен също така дали посоченото в наказателното постановление лице е законно пребиваващо на територията на страната, тъй като закона предвижда санкция само за законно пребиваващи. Не са събрани данни и дали това лице е гражданин на Република Турция, както се твърди в наказателното постановление. В тази връзка са изложени подробни доводи и съображения и е направено искане за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление, като претендира и направените разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора, чрез процесуалния си представител -  юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено и   претендира  разноски пред касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора  счита, че жалбата е неоснователна  и предлага съдебното решение на Районен съд  - Стара Загора  да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалбата на „Кубин БГ“ООД гр. Стара Загора против Наказателно   постановление №24-002910/22.03.2021 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора,  с което  на  „Кубин БГ“ООД гр. Стара Загора, на основание чл.75а, ал.2,, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност,  е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лв. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с се установи, че „Кубин БГ“ООД, ЕИК в качеството си на работодател – юридическо лице, е приел чужденеца – гражданин на трета държава /Република Турция/ Х.Й., служебен номер от регистъра на НАП **********, дата на раждане *** год., да предоставя за него работна сила в град Стара Загора на 17.08.2020 год. /датата на постъпване на работа/ без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.

Старозагорският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на вмененото на „Кубин БГ“ООД Стара Загора нарушение, което правилно е квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.75а, ал.2, от ЗТМТМ. По съображения за липса на основание да се приложи чл.28 от ЗАНН, приел е че размера на санкцията е определена в размер съгласно изискванията на чл.27 от ЗАНН и е потвърдил наказателното постановление. 

Решението е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения. Напротив – в развилото се производство са спазени всички законови изисквания на ЗАНН и е гарантирано в пълна степен  правото на защита на наказаното лице. Осигурено е надлежното му участие, като акта за установяване на административно нарушение е съставен в негово присъствие /надлежно упълномощено лице, което да представлява дружеството/, екземпляр от него му е връчен, като не са вписани възражения, нито са представени писмени такива в предвиденият от закона тридневен срок. При извършената служебна проверка, съдът установи, че са спазени и сроковете за реализирането на административнонаказателната отговорност.

Недоказани са и оплакванията за допуснати процесуални нарушения от страна на районният съд. Същият е обсъдил събраните в хода на съдебното производство доказателства, въз основа на които е изяснил в пълна степен фактическата обстановка по делото и е извел законосъобразни изводи за безспорна установеност на административното нарушение. Изложени оплаквания за допуснати процесуални нарушения в жалбата са твърде неясни и голословни. Не се установи да не е обсъдено някое от доказателствата, всичките които са представени от наказващият орган. Не на последно място не следва да се обсъждат оплакванията, че представените доказателства /трудов договор, заповед за прекратяване на трудовия договор, протокол за проведен инструктаж и т.н./ са без подпис на работника, тъй като същите са представени в този вид от самият касатор /заверени са от него/. В този смисъл нелогично е да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Доколко тези документи са послужили и като основание за регистрирането на този договор в НАП, респективно неговото прекратяване, ако същите са неистински или неподписани от работниците, то излиза, че са били ползвани неправомерно от самото дружество. Всъщност ирелевантно е дали екземплярите на тези договори, останали за съхранение при работодателят са с или без подписи, доколкото въз основа на тях е заявено сключването им и същите са регистрирани по надлежният ред. Ирелевантно е дали реално е осъществявана дейност по този договор или не. Законът предвижда като изпълнително деяние приемането на работа, а не реалното изпълнение на трудовия договор.

Гражданството на лицето, посочено в наказателното постановление /Х.Й./ е изведено от постъпилите официални документи в НАП, които са изготвени въз основа на декларираното от касатора. Посоченият служебен номер /генериран от НАП/ не означава, че лицето е български гражданин. Така посоченият номер служи на данъчната администрация за регистрирането на подадените в заявлението договори и посочените в тях лица, които не са български граждани и на които не е издаден ЛНЧ от компетентните органи. Към писмо изх.№21002758/20.01.2021 год. на Директора на Дирекция „Международна трудова миграция“  е приложено приложение №2, представляващо списък на чуждестранните лица с действащи към настоящия момент трудови договори с „Кубин БГ“ООД, в който списък част от лицата са посочени със съответните ЛНЧ, а останалите със служебните номера, генерирани при подаването на заявленията за регистриране на трудовите договори. Касае се за информация извлечена от официалните масиви на НАП, което не поставя съмнение в тяхната достоверност и истинност. Приложено е и удостоверение за регистрация изх.№240772002579433/14.08.2020 год. от ТД на НАП Пловдив, в което е отразено, че Х.Й. е гражданин на Турция. В този ход на мисли, безспорно е че посоченото лице е чужденец - гражданин на трета държава, съгласно дадената легална дефиниция на това понятие за целите на закона в §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ.

Неоснователни са оплакванията, че за да се наложи наказанието по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е необходимо работника да е законно пребиваващ чужденец. Наказанието е предвидено за юридическо лице – работодател, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Настоящият съдебен състав намира, че фактическото описание на административното нарушение съдържа всички елементи от фактическият му състав и не поставя съмнение в отправеното обвинение.

Легалната дефиниция на понятието незаконно наемане на работа на гражданин на трета държава е дадено в §1, т.13 от ДР на ЗТМТМ. Съгласно нея, незаконно наемане на работа на гражданин на трета държава е наемането на работа на незаконно пребиваващ на територията на Република България, както и наемането или приемането на гражданин на трета държава без съответното разрешение или регистрация от Агенцията по заетостта. От приложените по делото доказателства се установява наличието на това, поради което е санкционирано и търговското дружество – работодател.

Неоснователно е и касационното оплакване, че е налице допустителство в конкретния случай, което се наказва в изрично предвидените случаи. В представеното наказателно постановление не е налице фактическо обвинение за допустителство от страна на наказаното лице. Нито в акта за установяване на административното нарушение, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление е налице отправено обвинение за допустителство. Такова не е предвидено и във фактическия състав на административното нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Не е ясно въз основа на коя част от обжалваното решение и наказателно постановление е отправено това обвинение.

Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на обжалваното наказателното постановление, като въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства е направил обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като недоказани и неоснователни са всички възражения на санкционираното лице, като в изпълнение на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, съдебното решение съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. Напълно се споделя становището на съда, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от този вид доколкото от санкционираното лице, чиято е доказателствената тежест, не се сочат никакви доказателства за обратното.

При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съответно не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019 год./ следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора сумата от 80.00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.38 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е      Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №38 от 30.05.2021 год., постановено по АНД №1020/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

  ОСЪЖДА „Кубин БГ“ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Х.К. и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“№157, офис 11 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, представлявана от Директора Камен Маринов сумата от 80.00 /осемдесет/ лв., представляваща направените пред касационната инстанция разходи за юрисконсултско възнаграждение.

           Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

         

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.