Р Е Ш Е Н И Е
№ 345 30.09.2021
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на девети септември две хиляди двадесет
и първа год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева и в присъствието на прокурора Петя Драганова,
като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №333 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, съобрази следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на „Кубин БГ“ООД – гр. Стара Загора, представлявано от
управителя Х.К., чрез пълномощника си по делото адв. П.Д. против Решение №38 от
30.05.2021 год., постановено по АНД №1020/2021 год. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Стара Загора за нарушение на Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност. В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона, при
допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ
от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че
съдът неправилно е прието от съда, че е безспорно доказано извършването на
нарушението. Изложени са съображения, че не става ясно как точно е било
установено нарушението, както и как е установен извършителя на това нарушение.
Твърди се, че не са събрани достатъчно доказателства за извършване на описаното
в наказателното постановление административно нарушение. Не е съгласен с извода
на съда и за редовно съставяне на акта за установяване на административното
нарушение, като се твърди, че са нарушение императивните разпоредби на чл.40,
ал.42, т.3, 4 и 7 и чл.43 от ЗАНН. Съдът не е обсъдил всички доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, като не е изложил доводи защо кредитира част
от тях, а други не. Намира, че мотивите са лаконични и повтарящи до голяма
степен изложеното в АУАН и НП и са
противоречиви. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено
и вместо него да са постанови друго, с което обжалваното НП да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
В
представените по делото допълнително писмени бележки, излага допълнително
доводи, че не се установява по безспорен начин, че е налице извършено
административно нарушение от страна на доверителя му. Не е установено
осъществяването на трудова дейност от посочено лице в предприятието на
наказаното лице. Представените доказателства като трудовия договор,
допълнително споразумение, длъжностна характеристика, служебна бележка за
проведен инструктаж , заповед за
командировка не съдържат подпис на работника. Не е извършена проверка и в
съответните държавни институции за статута на лицето – наличие или липса на
разрешение за пребиваване и т.н. Посочената като нарушена разпоредба на чл.75а,
ал.2 от ЗТМТМ не предвижда работодател да носи отговорност по допустителство.
Тези случаи се наказват само ако е изрично предвидено в закона, както повелява
разпоредбата на чл.10 от ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда две форми на
изпълнително деяние – приемане на чужденец и предоставяне на работна сила от
чужденец. Не е посочен също така дали посоченото в наказателното постановление
лице е законно пребиваващо на територията на страната, тъй като закона
предвижда санкция само за законно пребиваващи. Не са събрани данни и дали това
лице е гражданин на Република Турция, както се твърди в наказателното
постановление. В тази връзка са изложени подробни доводи и съображения и е
направено искане за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно
постановление, като претендира и направените разноски по делото.
Ответникът
по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора, чрез
процесуалния си представител -
юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна. Моли
първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено и претендира
разноски пред касационната инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора
счита, че жалбата е неоснователна
и предлага съдебното решение на Районен съд - Стара Загора да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалбата на „Кубин БГ“ООД гр. Стара
Загора против Наказателно постановление
№24-002910/22.03.2021 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Стара Загора, с което на „Кубин
БГ“ООД гр. Стара Загора, на основание чл.75а, ал.2,, ал.1 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност,
е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лв.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с се установи, че
„Кубин БГ“ООД, ЕИК в качеството си на работодател – юридическо лице, е приел
чужденеца – гражданин на трета държава /Република Турция/ Х.Й., служебен номер
от регистъра на НАП **********, дата на раждане *** год., да предоставя за него
работна сила в град Стара Загора на 17.08.2020 год. /датата на постъпване на
работа/ без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.
Старозагорският
районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН
формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление
съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо
в необходимата степен от фактическа и правна страна
административнонаказателното обвинение. По съществото на спора въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни
доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е
установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка и извършването на вмененото на „Кубин БГ“ООД Стара Загора нарушение,
което правилно е квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.75а,
ал.2, от ЗТМТМ. По съображения за липса на основание да се приложи чл.28 от ЗАНН, приел е че размера на санкцията е определена в размер съгласно
изискванията на чл.27 от ЗАНН и е потвърдил наказателното постановление.
Решението е
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения. Напротив – в
развилото се производство са спазени всички законови изисквания на ЗАНН и е
гарантирано в пълна степен правото на
защита на наказаното лице. Осигурено е надлежното му участие, като акта за
установяване на административно нарушение е съставен в негово присъствие
/надлежно упълномощено лице, което да представлява дружеството/, екземпляр от
него му е връчен, като не са вписани възражения, нито са представени писмени
такива в предвиденият от закона тридневен срок. При извършената служебна
проверка, съдът установи, че са спазени и сроковете за реализирането на
административнонаказателната отговорност.
Недоказани
са и оплакванията за допуснати процесуални нарушения от страна на районният
съд. Същият е обсъдил събраните в хода на съдебното производство доказателства,
въз основа на които е изяснил в пълна степен фактическата обстановка по делото
и е извел законосъобразни изводи за безспорна установеност на административното
нарушение. Изложени оплаквания за допуснати процесуални нарушения в жалбата са
твърде неясни и голословни. Не се установи да не е обсъдено някое от доказателствата,
всичките които са представени от наказващият орган. Не на последно място не
следва да се обсъждат оплакванията, че представените доказателства /трудов
договор, заповед за прекратяване на трудовия договор, протокол за проведен
инструктаж и т.н./ са без подпис на работника, тъй като същите са представени в
този вид от самият касатор /заверени са от него/. В този смисъл нелогично е да
черпи права от собственото си неправомерно поведение. Доколко тези документи са
послужили и като основание за регистрирането на този договор в НАП, респективно
неговото прекратяване, ако същите са неистински или неподписани от работниците,
то излиза, че са били ползвани неправомерно от самото дружество. Всъщност
ирелевантно е дали екземплярите на тези договори, останали за съхранение при
работодателят са с или без подписи, доколкото въз основа на тях е заявено
сключването им и същите са регистрирани по надлежният ред. Ирелевантно е дали
реално е осъществявана дейност по този договор или не. Законът предвижда като
изпълнително деяние приемането на работа, а не реалното изпълнение на трудовия
договор.
Гражданството
на лицето, посочено в наказателното постановление /Х.Й./ е изведено от
постъпилите официални документи в НАП, които са изготвени въз основа на
декларираното от касатора. Посоченият служебен номер /генериран от НАП/ не
означава, че лицето е български гражданин. Така посоченият номер служи на
данъчната администрация за регистрирането на подадените в заявлението договори
и посочените в тях лица, които не са български граждани и на които не е издаден
ЛНЧ от компетентните органи. Към писмо изх.№21002758/20.01.2021 год. на
Директора на Дирекция „Международна трудова миграция“ е приложено приложение №2, представляващо
списък на чуждестранните лица с действащи към настоящия момент трудови договори
с „Кубин БГ“ООД, в който списък част от лицата са посочени със съответните ЛНЧ,
а останалите със служебните номера, генерирани при подаването на заявленията за
регистриране на трудовите договори. Касае се за информация извлечена от
официалните масиви на НАП, което не поставя съмнение в тяхната достоверност и
истинност. Приложено е и удостоверение за регистрация
изх.№240772002579433/14.08.2020 год. от ТД на НАП Пловдив, в което е отразено,
че Х.Й. е гражданин на Турция. В този ход на мисли, безспорно е че посоченото
лице е чужденец - гражданин на трета държава, съгласно дадената легална
дефиниция на това понятие за целите на закона в §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ.
Неоснователни
са оплакванията, че за да се наложи наказанието по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е
необходимо работника да е законно пребиваващ чужденец. Наказанието е предвидено
за юридическо лице – работодател, за което чужденец предоставя работна сила или
е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Настоящият
съдебен състав намира, че фактическото описание на административното нарушение
съдържа всички елементи от фактическият му състав и не поставя съмнение в
отправеното обвинение.
Легалната
дефиниция на понятието незаконно наемане на работа на гражданин на трета
държава е дадено в §1, т.13 от ДР на ЗТМТМ. Съгласно нея, незаконно наемане на
работа на гражданин на трета държава е наемането на работа на незаконно
пребиваващ на територията на Република България, както и наемането или
приемането на гражданин на трета държава без съответното разрешение или
регистрация от Агенцията по заетостта. От приложените по делото доказателства
се установява наличието на това, поради което е санкционирано и търговското
дружество – работодател.
Неоснователно
е и касационното оплакване, че е налице допустителство в конкретния случай,
което се наказва в изрично предвидените случаи. В представеното наказателно
постановление не е налице фактическо обвинение за допустителство от страна на
наказаното лице. Нито в акта за установяване на административното нарушение,
нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление е налице
отправено обвинение за допустителство. Такова не е предвидено и във фактическия
състав на административното нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Не е ясно въз
основа на коя част от обжалваното решение и наказателно постановление е
отправено това обвинение.
Съдът е
извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателното постановление, като въз основа на съвкупна преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства е направил обоснован извод, че
наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и
при правилно приложение на материалния закон. Разгледани, подложени на преценка
и отхвърлени като недоказани и неоснователни са всички възражения на
санкционираното лице, като в изпълнение на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК
във вр. с чл.84 от ЗАНН, съдебното решение съдържа мотиви защо не се приемат
доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. Напълно се споделя
становището на съда, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с другите нарушения от този вид доколкото от
санкционираното лице, чиято е доказателствената тежест, не се сочат никакви
доказателства за обратното.
При
формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени
порочни действия на въззивния съд, съответно не са констатирани порочни
съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на
съдебното решение.
С оглед на
изложените съображения съдът намира че не са налице твърдяните касационни основания,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в
сила.
При този
изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ
бр.94/29.11.2019 год./ следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“ Стара Загора сумата от 80.00 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство,
определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.38 от Закона за правната помощ.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №38 от 30.05.2021 год.,
постановено по АНД №1020/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА
„Кубин БГ“ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Х.К. и със седалище
и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“№157, офис 11 да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, представлявана от
Директора Камен Маринов сумата от 80.00 /осемдесет/ лв., представляваща
направените пред касационната инстанция разходи за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.