РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Бургас, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120200130 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на Т. Д. В., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *************** срещу Наказателно постановление № 22-0769-
000657/17.05.2022г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция
Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.6
ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 1400
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв.Златанов от БАК, който
поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза
на доверителя си.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юк.Желязкова, която моли за потвърждаване на НП и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 16.12.2021г. в 22,14 часа в гр.Бургас, лек автомобил „МЕРЦЕДЕС ГЛА 250“, с
1
peг. № *****, се движел със скорост 143 км/ч. АНО е приел, че движението е осъществено
при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място до 90 км/ч. Като
място на извършване на нарушението са посочени: „път ПЪРВИ КЛАС №Е-87“ и
„гр.Бургас, ПП-Е773, к.м.491 до бензиностанция Ромпетрол в посока кв.Ветрен към КПП-1“.
Нарушението е установено и заснето под клип/снимка № S0000691F004 от
автоматизирано техническо средство ATCC MultaRadar с фабр.№ 00209D32D4F9, с отчетен
толеранс на измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът на
автомобила е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, като посочил именно жалбоподателя
като лице, управлявало автомобила. Последният също е посочил себе си като водач в
нарочно попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП.
АНО приел, че последният като водач на лек „МЕРЦЕДЕС ГЛА 250“, с peг. № *****
е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 53 км/ч., с което виновно
е нарушил чл.21, ал.2 във, във връзка с което на същия било издадено процесното НП, с
което на основание чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.6 ЗДвП са му наложени административни
наказания „Глоба” в размер на 1400 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в писмените доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
16.12.2021г. в 22,14 часа в гр.Бургас, лек автомобил „МЕРЦЕДЕС ГЛА 250“, с peг. № *****,
се движел със скорост 143 км/ч. Настоящият състав на БРС намира обаче, че по делото не се
установява по безспорен начин, къде точно е осъществено от жалбоподателя
управление на МПС с посочената скорост. Изложеното обстоятелство, освен че
съставлява един от задължителните реквизити, които законодателят е предвидил във връзка
със съдържанието на наказателното постановление /в разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН/,
се явява и от съществено значение във връзка с извършването преценка за наличието на
нарушение въобще, доколкото такова се явява осъществено при превишаване скоростта за
2
движение, въведена в конкретния пътен участък.
В случая като място на извършване на нарушението в началото на НП е посочено:
„път ПЪРВИ КЛАС №Е-87“. Малко по – надолу в обстоятелствената част на
постановлението обаче е посочено друго място, а именно: „гр.Бургас, ПП-Е773, к.м.491 до
бензиностанция Ромпетрол в посока кв.Ветрен към КПП-1“. Следва да се отбележи, че
се касае за два съвсем различни пътни участъка, което безспорно създава и съмнение, къде
точно се твърди да е допуснато процесното нарушение. Нещо повече, така очертаното
противоречие по отношение на мястото на извършване на нарушението е налице още от
съставянето на процесния АУАН, имащ функцията на своеобразен обвинителен акт, който
очертава границите на обвинението. Впоследствие то е преповторено и в текста на НП,
което прави абсолютно невъзможно да се направи категоричен извод и касателно това за
какво нарушение е наказан жалбоподателят.
Ето защо, съдът споделя наведените в жалбата доводи за наличието на неяснота
касателно мястото на извършване на нарушението. Датата и мястото на извършване на
нарушението са въздигнати в чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН като задължителен реквизит на НП. Ето
защо и наличието на съмнения респ. неточното посочване на мястото на извършване на
нарушението съставлява съществено нарушение при издаване на НП. Същото води до
невъзможност на съда да извърши преценка, във връзка с наличието на допуснато от
жалбоподателя административно нарушение, тъй като ограничението на скоростта в
различните пътни участъци на града е различно. Невъзможно се явява и упражняването на
съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото не може да се направи
безспорна констатация относно съществуването или несъществуването на описаното в НП
административно нарушение. Невъзможно се явява и извършването на преценка във връзка
с това, дали така приетото за допуснато нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна норма респ. дали е определено правилно по вид и размер наказание. Това е така,
тъй като не може да се установи по категоричен начин, дали действително ограничението в
скоростта в пътния участък е 90км/ч. и съответно дали тази скорост е била превишена от
жалбоподателя с 53км/ч.
От друга страна накърнена се явява и възможността на жалбоподателя да разбере, за
извършването на какво точно нарушение е ангажирана административно – наказателната му
отговорност респ. да организира защитата си съобразно вмененото му във вина нарушение.
Изложеното съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е представил доказателства за сторени такива в размер на 600лв.
/видно от представения договор за правна защита и съдействие – л.38 от ДП/. Така
3
претендираният размер на адвокатския хонорар е малко над минимално предвидения към
датата на договарянето размер в Наредбата от 440лв. Доколкото се прилага чл.205 от АПК,
по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва
да осъди ОД МВР гр.Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски в
цялост по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0769-000657/17.05.2022г., издадено от
началник група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което за нарушение на чл.21,
ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.6 ЗДвП, на жалбоподателя - Т. Д. В., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: *****, са наложени административни наказания „Глоба” в
размер на 1400 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР гр.Бургас да заплати на Т. Д. В., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ******, сумата в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща сторени в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4