№ 46668
гр. София, 11.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско
дело № 20231110100671 по описа за 2023 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 11.04.2023 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На единадесети април две хиляди двадесет и трета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 671 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „......” АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение против Б. Г. М., с ЕГН **********, от гр. ... за сумата от
893,89 лв. - главница по договор за паричен заем № .... от 04.09.2020 г., сключен между „Изи
1
Асет Мениджмънт“ АД и Б. Г. М., договор за поръчителство № .... от 04.09.2020 г., сключен
между „Файненшъл България“ ЕООД и Б. Г. М., и приложение № 1 от 02.08.2021 г. към
рамков договор за цесия от 02.03.2020 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и
„......“ ООД, сумата от 89,39 лв. - договорна лихва за периода от 18.09.2020 г. до 19.03.2021
г., сумата от 183,53 лв. – лихва от 20.03.2021 г. до 16.12.2022 г., със законната лихва върху
главницата от 06.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
по делото разноски,
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 11.04.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 893,89 лв. - главница по договор за паричен заем № ....
от 04.09.2020 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Б. Г. М., договор за
поръчителство № .... от 04.09.2020 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и Б. Г.
М., и приложение № 1 от 02.08.2021 г. към рамков договор за цесия от 02.03.2020 г.,
сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и „......“ ООД, сумата от 89,39 лв. - договорна
лихва за периода от 18.09.2020 г. до 19.03.2021 г., със законната лихва върху главницата от
06.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за направените по делото
разноски в размер на 63,20 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
сумата от 183,53 лв. – лихва от 20.03.2021 г. до 16.12.2022 г., съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за паричен заем от 04.09.2020 г., който намира правното си основание в чл. 9 от
ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенцията за присъждане на законна лихва след прехвърляне на вземането по договора за
цесия, обосновава вероятна основателност на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на
гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и
искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде
отхвърлено.
2
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „......” ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., против Б.
Г. М., с ЕГН **********, от гр. ... за сумата от 183,53 лв. /сто осемдесет и три лева и
петдесет и три стотинки/ – лихва от 20.03.2021 г. до 16.12.2022 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3