РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Горна Оряховица, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120101805 по описа за 2021 година
Предявени обективно съединени искове: -по реда на чл.415 от ГПК относно
установяване на вземане по чл.286 ал.1 от ТЗ ввр. чл.79 от ЗЗД ввр. чл.258 и сл. от ЗЗД; -по
реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по чл.92 от ЗЗД; -по реда на чл.415
от ГПК относно установяване на вземане по чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.286 ал.1 от ТЗ ввр.
чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Теленор България“ЕАД с ЕИК:****(чрез чрез адв.Н.Ш. от САК) твърди в
исковата си молба, че на 16.07.2019г. между Н.К. М.(Н.) и „Теленор България“ЕАД било сключено
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** за срок
от 24 месеца по абонаментен план „ Total + 39.99 promo 35.99“ със стандартен месечен абонамент
в размер на 39.99лв., и промоционален такъв в размер на 35.99лв. Н. не изпълнява задълженията си
по споразумението в общ размер 154.36лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период: 15.07.2019г.-14.09.2019г. Вследствие на неизпълнението и
съгласно Раздел III чл.2 чл. 2, б.“а“ от споразумението, доколкото б.„б“ обхваща хипотеза, в която
е предадено устройство на потребителя, а в настоящия случай ищецът не твърди такова
обстоятелство. мобилният оператор начислил неустойка в размер на 107.94лв., която не надвишава
размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура№**********/15.11.2019г.
Стандартната месечна абонаментната такса е в размер на 39.99лв.(39,99*3-119,97). Задълженията
са индивидуализирани във: фактура№**********/15.08.2019г. за отчетен период: 15.07.2019г.-
14.08.2019г. - срок за плащане - 30.08.2019г.. издадена за сумата 113.32лв., представляваща
неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +****(претендира се
сумата 103.72лв., поради извършено плащане в размер на 9.60лв., което частично погасява
задължението за абонаментна такса и използвани услуги); фактура№**********/15.09.2019г. за
отчетен период: 15.08.2019г.-14.09.2019г.. - срок заплащане - 30.09.2019г., издадена за сумата
50.64лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
+****; фактура№**********/15.11.2019г. за отчетен период: 15.10.2019г.-14.11.2019г. - срок за
плашане - 30.11.2019г.. издадена за сумата 107.94лв.. представляваща неплатена неустойка за
1
предпочетен номер +****. Неустойката се дължи за неизпълнение на договорни задължения, като
неустоечната клауза съдържа както хипотеза на прекратяване по вина или инициатива на
потребителя, така и при нарушение на задълженията му по споразумението. Неплащането в срок
на месечните задължения за абонаментни такси и използвани услуги безспорно се явява
нарушение на договорно задължение. Съгласно т.23 б.„б“ от ОУ на „Теленор България“ЕАД,
които били приети от потребителя, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е
сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен план. По заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било образувано
ч.гр.дело№1448/2021г. на ГОРС и е била издадена Заповед№777/19.07.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК на Н.К. М.(Н.) към „Теленор България“ЕАД, за: суми в общ
размер на 262.30лв., представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
неустойка по Допълнително споразумение от 16.07.2019г. към Договор от 30.01.2019г. за мобилни
услуги с предпочетен номер +****(154.36лв. - представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период: 15.07.2019г.-14.09.2019г., както и 107.94лв. -
представляваща начислена неустойка по издадени фактури, както следва:
фактура№**********/15.08.2019г. за сумата 103.72лв.; фактура№72**********/15.09.2019г. за
сумата 50.64лв.; фактура№**********/15.11.2019г. за сумата 107.94лв.), ведно със законната
лихва, считано датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 19.07.2021г. до окончателно
изплащане на вземането; сумата 385.00лв. – разноски в заповедното производство. Н.К. М.(Н.) е
подала възражение в законоустановения срок. Предвид гореизложеното, на основание чл.415 ал.1
т.1 от ГПК за „Теленор България“ЕАД възниква правен интерес от завеждането на установителен
иск за вземанията на дружеството срещу него. Предявени са обективно съединени искове по реда
на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по Заповед№777/19.07.2021г. за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.дело№1448/2021г. на ГОРС, за суми в общ размер на
262.30лв., представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по
Допълнително споразумение от 16.07.2019г. към Договор от 30.01.2019г. за мобилни услуги с
предпочетен номер +****, ведно със законната лихва, считано датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК - 19.07.2021г. до окончателно изплащане на вземането. Претендират се
направените по делото разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ответницата Н.К. M.(Н.)(чрез служебен адвокат - адв.Ц.Ст.Д.), оспорва предявените
искове. Възразява срещу обстоятелствата, изложени в исковата молба. Ищецът не бил доказал
възникването на валидна облигационна връзка между страните - че по силата на договорите
ответникът е бил потребител на далекосъобщителни услуги, предоставяни от ищеца, както и
останалите твърдени факти, формиращи основанието на заявената претенция, че
далекосъобщителните услуги, за които са издадени процесиите фактури, действително са
доставени на ответника. В приложените по делото фактури - частни свидетелстващи документи,
изходящи от ищеца, не било отразено кое задължение по кой договор е. Фактурите не били
подписани от ответницата, поради което същите сами по себе си, без да са подкрепени с други
доказателства, не били достатъчни да установят по един несъмнен и категоричен начин, че
визираното в тях задължение съществува. Не се доказвало от ищеца, че фактурираните услуги
били доставени и използвани от ответницата през процесния период, индивидуализирани по вид,
количество и стойност. Претенциите за неустойки от страна на ищеца почивали на неравноправни
клаузи и като такива същите са нищожни. Доказателствената стойност на счетоводните книги била
производна, което следвало от изискването, установено в чл.182 от ГПК, те да бъдат редовни, т.е.
всяко вписване в тях да бъде въз основа на документи, които доказват извършеното вписване и се
преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото, тъй като
доказателствената сила на счетоводните книги не била равнозначна на материалната
доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. Във фактурите се включвали друг
вид задължения, представляващи неустойки и напълно неясни остатъчни задължения „от
2
предходен период“, без този период да бил посочен. Прехвърлянето на останалите от предишни
периоди задължения, не кореспондира с принципите на ЗСч. за документална обоснованост на
първичните счетоводни документи, каквито са приложените по делото фактури по смисъла на чл.4
ал.2 от ЗСч. и чл.3 ал.3 от ЗСч. Искът за неустойка се основавал на клауза в индивидуалния
договор и ОУ. При недоказване на извършено плащане в срок, налице било виновно поведение на
ответника, посочено и в ОУ, имащо значение за едностранно прекратяване на договора от ищеца.
Счита, че е налице нарушение на добрите нрави при претенция за заплащане на неустойка
съгласно Тълкувателно решение№1/15.06.2010г. по тълк.дело№1/2009г. - ОСТК на ВКС. Клаузата
за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение е нищожна на основание
чл.26 ал.1 пр.З ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и
нарушава принципа за справедливост. По съществото си клаузата за неустойка замествала
дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да
можел да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора(занапред).
Следователно клаузата за неустойка при прекратяване на договора за периодично
изпълнение(какъвто е процесният) била нищожна на основание чл.26 ал.1 предл.III oт ЗЗД, тъй
като създавала условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор с размера на
договорената неустойка(таксите за оставащия период) и нарушавала принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Тълкувана съгласно чл.20 от ЗЗД, клаузата
регламентирала неустойка, но само при разваляне, като в тази хипотеза надлежното разваляне е
елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като била
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не
било уговорено друго, договорите подлежат на прекратяване с изявление в същата форма - чл.87
ал.2 от ЗЗД. Дори исковата молба да е изявление за разваляне на договора, то било направено след
съставянето на процесните фактури, с които била начислена неустойка, така че към момента на
начисляването не е имало основание за това. Липсвали доказателства, който и да е от договорите
да е бил прекратен по инициатива на ответника с писмено предизвестие до ищеца. Операторът-
ищец се възползвал от правото си едностранно да прекрати договора, като се следвало това да
стане съобразно чл.87 ал.1 от ЗЗД - да е налице писмено предупреждение, с даден в него срок, след
изтичането на който договорът ще се считал развален. Такова писмено предупреждение липсвало.
Не било ясно и какъв е размерът на месечния абонамент, който е база за формиране размера на
неустойката и за какъв период е била начислена неустойката.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
На 16.07.2019г. между Н.К. М.(Н.) и „Теленор България“ЕАД(„Йетел България“ЕАД) било
сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****
за срок от 24 месеца по абонаментен план „Total + 39.99 promo 35.99“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 39.99лв., и промоционален такъв в размер на 35.99лв. Н. не изпълнява
задълженията си по споразумението в общ размер 154.36лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период: 15.07.2019г.-14.09.2019г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно Раздел III чл.2 чл. 2, б.“а“ от споразумението, доколкото б.„б“ обхваща
хипотеза, в която е предадено устройство на потребителя, а в настоящия случай ищецът не твърди
такова обстоятелство. мобилният оператор начислил неустойка в размер на 107.94лв., която не
надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във
фактура№**********/15.11.2019г. Стандартната месечна абонаментната такса е в размер на
3
39.99лв.(39.99*3-119.97). Съгласно т.23 б.„б“ от ОУ на „Теленор България“ЕАД(„Йетел
България“ЕАД), които били приети от потребителя, месечният абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него
абонаментен план. Съгласно чл.26 от ОУ на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор
всеки потребител-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде
издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми.“. Според Раздел III чл.2 б.(а) от Допълнителното споразумение
за мобилни услуги, неустойка се дължи при прекратяването на споразумението за мобилни услуги
по вина на потребителя или при нарушение на задълженията на потребителя по него. Неплащането
в срок на месечните задължения за абонаментни такси и използвани услуги безспорно се явява
нарушение на договорно задължение. Задълженията са индивидуализирани във:
фактура№**********/15.08.2019г. за отчетен период: 15.07.2019г.-14.08.2019г. - срок за плащане -
30.08.2019г.. издадена за сумата 113.32лв., представляваща неплатени абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер +****(претендира се сумата 103.72лв., поради
извършено плащане в размер на 9.60лв., което частично погасява задължението за абонаментна
такса и използвани услуги); фактура№**********/15.09.2019г. за отчетен период: 15.08.2019г.-
14.09.2019г.. - срок заплащане - 30.09.2019г., издадена за сумата 50.64лв.. представляваща
неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +****;
фактура№**********/15.11.2019г. за отчетен период: 15.10.2019г.-14.11.2019г. - срок за плащане -
30.11.2019г., издадена за сумата 107.94лв.. представляваща неплатена неустойка за предпочетен
номер +****.
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било
образувано ч.гр.дело№1448/2021г. на ГОРС и е била издадена Заповед№777/19.07.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на Н.К. М.(Н.) към „Теленор
България“ЕАД(„Йетел България“ЕАД), за: суми в общ размер на 262.30лв., представляващи
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по Допълнително споразумение от
16.07.2019г. към Договор от 30.01.2019г. за мобилни услуги с предпочетен номер +****(154.36лв.
- представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период:
15.07.2019г.-14.09.2019г., както и 107.94лв. - представляваща начислена неустойка по издадени
фактури както следва: фактура№**********/15.08.2019г. за сумата 103.72лв.;
фактура№72**********/15.09.2019г. за сумата 50.64лв.; фактура№**********/15.11.2019г. за
сумата 107.94лв.), ведно със законната лихва, считано датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК - 19.07.2021г. до окончателно изплащане на вземането; сумата 385.00лв. – разноски
в заповедното производство. Н.К. М.(Н.) е подала възражение в законоустановения срок.
По делото е допусната, изслушана съдебно-техническа експертиза и с прието заключение
по същата. Вещото лице, на базата на предоставената му от дружеството-ищец информация,
посочва, че през периода: 15.07.2019г.-14.09.2019г. за предпочетен номер +**** са предоставени
далекосъобщителни услуги чрез клетъчната мрежа от „Теленор България“ЕАД(„Йетел
България“ЕАД), съгласно Допълнително споразумение от 16.07.2019г. към Договор за мобилни
услуги от 30.01.2019г. В Договора и в Допълнителното споразумение подробно били описани вида
на предлаганите мобилни услуги, начина на отчитане, както и цената на всяка услуга (според
4
времетраене, брой или обем). За периода: 15.07.2019г.-14.08.2019г.: -други услуги(номера
0700/0800/00800) - 1мин. общо(0мин. включени в пакета и 1мин. използвани извън пакета); -
кратки текстови съобщения(SMS) - 170бр. общо(0бр. включени в пакета и 170бр. използвани извън
пакета); -мобилен интернет - 7759.15МВ общо(7759.15МВ включени в пакета и 0MB използвани
извън пакета); -разговори към други национални мобилни мрежи - 914мин. общо(0мин. включени
в пакета и 914мин. използвани извън пакета); -разговори с Теленор - 34мин. общо, от които 0мин.
включени в пакета и 34мин. използвани извън пакета; -разговори с фиксирани мрежи - 2мин общо,
от които 0мин. включени в пакета и 2мин. използвани извън пакета. За периода: 15.07.2019г.-
14.08.2019г.: -допълнителни услуги - 2бр. общо, от които 0бр. включени в пакета и 2бр.
използвани извън пакета; -други услуги(номера 0700/0800/00800) - 2мин. общо, от които 0мин.
включени в пакета и 2мин. използвани извън пакета; -кратки текстови съобщения(SMS) - 35бр.
общо, от които 0бр. включени в пакета и 35бр. използвани извън пакета; -мобилен интернет -
1175.51МВ общо, от които 1175.51МВ включени в пакета и 0MB използвани извън пакета; -
разговори към други национални мобилни мрежи - 204мин. общо, от които 0мин. включени в
пакета и 204мин. използвани извън пакета; -разговори с Теленор - 6мин. общо, от които 0мин.
включени в пакета и 6мин. използвани извън пакета; -разговори с фиксирани мрежи - 3мин. общо,
от които 0мин. включени в пакета и 3мин. използвани извън пакета. Стойността на използваните
мобилни услуги в периода от 15.07.2019г. до 14.09.2019г. е 68.64лв без ДДС. За периода:
15.07.2019г.-14.08.2019г. - 56.43лв без ДДС: -други услуги(номера 0700/0800/00800) - 0.33лв; -
кратки текстови съобщения(SMS) - 56.10лв.; За периода: 15.08.2019г.-14.09.2019г. - 12.21лв.: -
други услуги (номера 0700/0800/00800) - 0.66лв; -кратки текстови съобщения(SMS) - 11.55лв. В
приложената Ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата
16.07.2019г. към Допълнително споразумение №********* от 16.07.2019г. към Договор за
мобилни услуги №********* от 30.01.2019г. били описани цените на услугите, които не са
включени в договора и допълнителното споразумение и цените на услугите, които се заплащат
след изчерпване на включените минути/М В/брой в абонаментните планове.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
За да възникне спорното материално право за парично вземане за ищеца по иска с правно
основание чл.415 от ГПК, в негова тежест е да установи наличието на действителен договор за
предоставяне на мобилни услуги, както и че е предоставил твърдените мобилни услуги на
ответника. Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че
договорът е неформален и реален. За прецизност, следва да се уточни, че договорът за услуга
срещу възнаграждение, каквито са договорите за мобилни услуги с мобилните оператори, се
подчиняват на правилата, уредени в чл.258 и сл. от ЗЗД относно договора за изработка. Така, в
тежест на ищеца е да докаже факта на сключването на валиден договор за доставката на мобилни
услуги, съдържанието му, вкл. и уговорките за цена и срок на издължаването и и за неустойка;
приложимостта на представените с исковата молба Общи условия(ОУ); потребените мобилни
услуги и стойността им; основанието(упражненото право за прекратяване на договора, респ.
нарушение на задълженията на потребителя по договора) и размера на неустоечното плащане
упражненото право за прекратяване на договора. В тежест на ответника по делото, от своя страна
е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, да установи
точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане
стойността на претендираните суми или обстоятелства изключващи дължимостта им.
5
Ищецът обосновава исковата си претенция на посочените договори и фактури. Видно от
представените Договор за мобилни услуги и Допълнително споразумение към договора, между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което операторът е
предоставил на абоната съответен мобилен номер, при съответни месечни такси и срок на
действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата –
абонаментни такси. В договорите се съдържат описание на тарифните планове и ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. И двата
договора отговарят откъм съдържание на законовите изисквания за договори, сключени при ОУ,
като включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от ОУ, които са неразделна част от тях. Самите
ОУ са приети с положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато
с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице основанията за съществуване
на предпоставките за нищожност на договорите, поради противоречието им с нормата на чл.228 от
ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните. Тези съображения, обаче не
са достатъчни, за да се приеме, че за процесните периоди от време ответникът е ползвал
далекосъобщителните услуги, предоставяни от ищеца. По делото липсват каквито и да е
доказателства за това дали по силата на сключените договори за мобилни услуги операторът
реално е предоставил на клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от
измервателните средства на доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, а оттук и дали
са коректно фактурирани. Всички тези обстоятелства са оспорени с отговора и така в тежест на
ищеца остава да осъществи пълно и главно доказване на твърдяните от него обстоятелства в
исковата молба.
От приложените фактури и приложенията към същите съдът приема, че са отразени
задължения на абоната за заплащане на предоставени и съобщителни услуги и договорени месечни
такси по правоотношението относно договорите за мобилни услуги. Фактурите и приложенията
към тях изхождат от ищеца и установяват изгодни за него факти/възникване на вземания за
доставени услуги под формата на разговори, съобщения и др. на посочените стойности/, като
същите не са подписани от получателя на доставката. Издаването на една данъчна фактура е
неотменно задължение, предвидено в данъчния закон като последица от факт на възникване на
данъчно събитие/доставка/, явяващо се и източник за определяне на дължимия данък - чл.113 от
ЗДДС. Нелогично би било издаването на фактура, без да е налице реална доставка(освен
хипотезата на изготвянето на документ с невярно съдържание с цел извличане на облага чрез
признаване и реализация на несъществуващо право на приспадане на данъчен кредит, каквито
доводи и не са изложени от ответната страна). В тази връзка следва да се подчертае, че
сключването на договор за мобилни услуги предполага ползването на тези услуги и заплащането
на месечна абонаментна такса за осигурен достъп в мрежата. Фактурата e частен свидетелстващ
документ и в това си качество има формална доказателствена сила, като съгласно чл.180 от ГПК
удостоверяват извършване на изявлението и неговото авторство, без да доказват верността на
вписаните в него други обстоятелства. Изключение от това правило/материална доказателствена
сила на частен свидетелстващ документ/ е хипотезата, при която издателят удостоверява
неизгодни за себе си факти. Конкретният случай обаче не е такъв. Именно поради това, фактурата
не се ползва с доказателствена сила относно доставката на услугите по сключения договор между
страните и стойността и. Във фактурите са отразени от доставчика суми за различни услуги, вкл. и
за лизингови вноски, като от същите документи не става ясно какъв точно е размерът на
6
доставените от ответника през процесния период услуги.
По делото е прието и заключение по допусната съдебно-техническа експертиза.
Заключението се отнася до установяване на реално предоставено потребление за ползваните от
абоната мобилни номера и съответно достъп на абоната до мобилната мрежа на оператора с
възможност да използва предоставените мобилни услуги. Данните, визирани в заключението
очевидно са механично пренесени от съдържанието на приложените по делото фактури и
справките към тях за общото потребление на услуги от съответния мобилен номер. Не става ясно
съобразно заключението на експертизата защо в справките за потребление на услуги по
съответните фактури фигурират такива, които би следвало да са включени в съответния
абонаментен план, като някои от тях са остойностени за отделно плащане извън абонаментната
такса по избрания план, а част от претенциите по фактурите са за доставени услуги, извън
месечния абонамент. От представените към делото документи, съпоставени със заключението по
експертизата, е видно, че на ответника през процесния период са начислявани различни месечни
такси, включени са разговори извън включеното в абонамента, добавени са суми за съобщения и
суми от баланси по предишни фактури. Не се установи, поради каква причина на ответника са
начислявани различни от договорените месечни такси. От документите става ясно, че на
потребителя са фактурирани и стойности за допълнително предоставени услуги от оператора, но
не се установи по безспорен и категоричен начин как са отчетени като използвани, респ. как са
остойностени тези предоставени услуги на потребителя. В случая, изцяло в тежест на ищцовото
дружество, при условията на главно и пълно доказване, бе да установи точно и пълно изпълнение
на договора, като установи, че през твърдения от него период е предоставил услуги, възлизащи на
претендираната стойност, т.е., че е предоставил услуги, в същия период, в повече от тези,
включени в уговорената между страните месечна абонаментна такса, като последната, с оглед
противоречивите изявления на ищеца, също счита за неясна. В разглеждания казус ищецът не
ангажира някакви доказателства, установяващи тези му твърдения, напротив, изложените от него
твърдения в исковата молба, съпоставени с текста на сключените между страните договори и
претендираните стойности, представляващи цена на доставени услуги, са във взаимно
противоречие. Ето защо се поражда съмнение относно обстоятелството предоставени ли са на
ответника твърдените услуги, както и относно стойността на тези услуги. Нещо повече, в случая
неяснота има и относно уговорените между страните месечни абонаменти такси, като не се
установи какви точно месечни такси, въз основа на кой договор претендира ищецът като
незаплатени за процесния период. Или иначе казано, претенцията на ищеца всъщност касае суми,
дължими на друго основание, а това не е обяснено в заповедното производство. По въпроса за
необходимото съдържание на заявлението по чл.410 от ГПК по-горните инстанции, в т.ч. и ВКС са
се произнасяли многократно и то в смисъл, че всяко от вземанията, посочени в заявлението, имат
самостоятелно съществуване, което налага тяхната индивидуализация по размер, период и обект и
отсъствието на което и да е от индивидуализиращите белези на всяко от вземанията е основание да
се откаже издаването на заповед. Индивидуализацията е наложителна и във връзка със защитата на
ответника в заповедното производство, за очертаване предмета на иска по чл.422 от ГПК респ.
чл.415 от ГПК. В случая заявлението е уважено, тъй като в него е посочено заблуждаващо, че
сумата представлява потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по конкретен договор. В
действителност обаче е видно, че се касае за друг вид задължения, представляващи непосочени
допълнително предоставени услуги, напълно неясни задължения „от предходни периоди“. В този
смисъл ответникът е лишен от защита и за него, а и за съда е напълно неясно от какво точно
7
произхождат действителните му задължения, прикрити зад незаплатена далекосъобщителна
услуга. Предявените от него установителни искове за сумата 154.36лв., представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период: 15.07.2019г.-14.09.2019г. по
Допълнително споразумение от 16.07.2019г. към Договор от 30.01.2019г. за мобилни услуги с
предпочетен номер +****, а също и акцесорните искове за законна лихва за забава върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението - 19.07.2021г. до окончателното и изплащане,
поради това, че ищцовото дружество не доказа фактите, от които произтичат вземанията му -
предоставените на ответника услуги, както и цената им, извън наличието на облигационна връзка
между страните, следва да се отхвърлят като неоснователни.
Втората претенция се отнася до начислената неустойка по Допълнително споразумение от
16.07.2019г. към Договор от 30.01.2019г. за мобилни услуги с предпочетен номер +****.
Неустойката, когато е уговорена от страните по договора и според чл.92 ал.1 от ЗЗД обезпечава
изпълнението на договорните задължения и същевременно служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват от кредитора. Правото на вземане за неустойка
има акцесорен характер и възниква само в случай на неизпълнение на основното задължение по
договора, за обезпечаване на чието изпълнение е уговорена неустойката. Задължението за
неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което
е уговорена. Съобразно чл.155 от ГПК(лист 21 от заповедното производство и в сайта
https://www.yettel.bg/bg/general-terms) - т.3а от приложените ОУ на „Теленор
България"ЕАД(„Йетел България“ЕАД) за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги до изтичане на първоначалния срок на действие на индивидуалния договор, в
случай че такъв е изрично предвиден в него, потребителят се задължава: а)да не прекратява
едностранно договора, б)да не подава молба за временно спиране ползването на услугите и в) да не
извършва други действия, изрично забранени с индивидуалния договор. Съгласно т.12 от ОУ до
изтичане на първоначалния срок на действие на индивидуалния договор, в случай, че такъв е
изрично предвиден в договора, потребителят се задължава: а)да не прекратява едностранно
договора; б)да не подава молба за временно спиране на достъпа до Мрежата; в) да не извършва
други действия, изрично забранени с индивидуалния договор; г)да не извършва смяна на
потребител; д)при кражба или загуба на СИМ картата, в седемдневен срок от депозирането на
уведомление за това, да закупи нова СИМ карта в съответствие с действащия ценоразпис за
съответния вид услуга. Тълкувайки волята на страните по реда на чл.20 от ЗЗД, обективирана в
цитираните клаузи от допълнителните споразумения и от общите условия, съдът намира, че
уговорената неустойка не е за неизпълнение на задълженията за заплащане на стойността на
ползваните далекосъобщителни услуги на установените падежи, вкл. месечните абонаменти,
обективирани в процесните фактури, а за нарушение на други задължения на потребителя,
регламентирани в т.3а от ОУ на „Теленор България"ЕАД(„Йетел България“ЕАД) за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и т.12 от ОУ на „Теленор
България"ЕАД(„Йетел България“ЕАД) за взаимоотношения с потребителите на фиксирани
телефонни услуги. По делото не се твърди от страна на ищеца и не са налице данни за наличието
на някоя от изброените по-горе хипотези от ОУ, при което ответницата-потребител не дължи на
ищеца-оператор неустойка, съгласно Раздел III чл.2 изр.I от Допълнителното споразумение от
16.07.2019г.(лист70 от делото).
Отделно от това, неустойката в размер на три месечни абонаментни такси, договаряна от
доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл.68г ал.1 от ЗЗП от КЗП и за
8
нелоялна търговска практика, като на съда му е служебно известно(чл.155 от ГПК) образуваното
по иск на КЗП срещу ищеца в настоящото производство гр.дело№15539/2014г. по описа на СГС за
прогласяване на неравноправността, респ. нищожността на Раздел „11.Условия“ от типов договор
за мобилни услуги(лист12 от делото), гласящ „в случай на прекратяване на настоящия договор
през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или
инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответната програма/пакет месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този
срок“, както и постигната спогодба, че размерът на нестойката не може да надхвърля трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, приложима за заварени и бъдещи договори на
оператора с потребителите. Клауза за заплащане на неустойка в размер на три месечни стандартни
такси няма уговорена между страните по делото. Изложеното обосновава извод на съда за
недоказаност в производството на дължимост на претендираната сума 107.94лв., начислена
неустойка по издадени фактури във връзка с неизпълнение на задълженията по Допълнително
споразумение от 16.07.2019г. към Договор от 30.01.2019г. за мобилни услуги с предпочетен номер
+****, при което предявеният установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Водим от изложеното и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от страна на „Йетел България“ЕАД(„Теленор
България“ЕАД) с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр.София ж.к.„Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Изп.директор Д.К.К. и Изп.директор М.С. –
заедно, против Н.К. M.(Н.) с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.Оряховица
ул.**** ет.VIII, за дължимост по Заповед№777/19.07.2021г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.дело№1448/2021г. на ГОРС, на суми в общ размер на 262.30лв., представляващи
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по Допълнително споразумение от
16.07.2019г. към Договор от 30.01.2019г. за мобилни услуги с предпочетен номер +****(154.36лв.
- представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период:
15.07.2019г.-14.09.2019г., както и 107.94лв. - представляваща начислена неустойка по издадени
фактури както следва: фактура№**********/15.08.2019г. за сумата 103.72лв.;
фактура№72**********/15.09.2019г. за сумата 50.64лв.; фактура№**********/15.11.2019г. за
сумата 107.94лв.), ведно със законната лихва, считано датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК - 19.07.2021г. до окончателно изплащане на вземането.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9