РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. гр. Хасково, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640201177 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от М. Ш. М. от град Хасково срещу Наказателно
постановление № 20-1253-001939 от 09.02.2021 г. на Началник – група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл.
53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 3, предл. 2 - ро от Закона за движението по
пътищата, на жалбоподателя са наложени административни наказания
„глоба” в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В
подадената жалба се релевират оплаквания за назаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването му, свързано със санкциониране на
водача за същото нарушение, на същата дата при същите обстоятелства,
довели до ограничаване правото му на защита с нарушаване основания
принцип да не се налага повторно наказание за едно и също нарушение. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
1
постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, но се представлява от упълномощения по
делото процесуален представител чрез адв. М. Р. от АК-Хасково, която
поддържа подадената жалба и в хода по същество развива конкретни
съображения за нейната основателност. Прави се искане за присъждане на
разноски.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор
„ПП“ при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по
жалбата и моли изложените в нея оплаквания да не бъдат взети предвид и да
бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, възразява за
прекомерност на разноските, в случай че такива се претендират в размер на
установения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 23.11.2020 г., свидетелите С. Т. Т. – младши инспектор в РУ на МВР-
Хасково и А. Г. А. – ст. полицай в ОД на МВР-Хасково били на работа и
правели обход в района на зеленчуковия пазар в гр.Хасково. Около 23:10
часа, забелязали, движещ се в кръстовището на бул. „****“ и бул. „***, който
поел по бул. „****“ в посока Бизнесцентър в град Хасково, лек автомобил
марка „****“, модел „**“, с рег. № *****, държава България, който бил
управляван от лице от мъжки пол. След подаване на звуков и светлинен
сигнал автомобилът бил спрян за проверка на обособен паркинг вляво по
посока на движението на бул. „*****“ до сладкарница „****“, като водачът
отбил и спрял напречно, спрямо коритото на реката, а зад него служителите
на РУ на МВР-Хасково спрели със служебния автомобил, за да препречат
пътя назад. Преди да пристъпят към проверката, лицето заемащото
2
шофьорското място в автомобила се опитало да се премести на седалката на
пасажера, но му било разпоредено да излезе и да представи документи за
проверката, при което жалбоподателят побягнал и се наложило да бъде
последван, а след като го застигнали, полицейските служители си послужили
с помощни средства - белезници. В хода на проверката органите на РУ на
МВР - Хасково установили самоличността на лицето, при което
констатирали, че водач на автомобила бил жалбоподателят М. Ш. М., както и
че същият е без необходимата правоспособност и управлявал моторното
превозно средство в едногодишен срок, след като бил наказан за същото
нарушение.
След като преценили наличието на основание за това, свидетелите С. Т.
Т. и А. Г. А. потърсили съдействие от органите на Сектор „ПП“ при ОД на
МВР – Хасково и за оказване на такова, на място пристигнали свидетелите Ж.
К. И. и Т. И. П., двамата на длъжност „*****“ в Сектор „ППЮ при ОД на
МВР – Хасково, които поканили жалбоподателя, да бъде тестван с техническо
средство Дрегер Дръг тест 5000 ARJM-0048 за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, но М. Ш. М., отказал да даде проба с техническо
средство. С оглед констатациите в хода на проверката, на същата дата, срещу
жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен от свид. Ж. К. И., Акт за
установяване на административно нарушение, серия GA, № 1321910 за
нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал
съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение,
като не се възползвал от правото си да впише възражения в него, а на същата
дата получил екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка.
В хода на проверката междувременно, бил издаден талон за изследване №
0051160 жалбоподателят да се яви в Спешно отделение при МБАЛ – Хасково,
който бил връчен в 23:20 часа, при отказ на адресата да го получи, като в
предоставеното време от 30 мин липсват доказателства жалбоподателят да се
в явил за даване на кръвна проба.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в
рамките на законоустановения срок от съставянето му и връчване на
екземпляр.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
3
фактическа обстановка и на основание цитираната разпоредба наложил
процесните административни наказания съответно „глоба” в размер на 2000
лева за нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, като конкретизирал,
че не била взета кръвна проба от водача и санкцията се налага за отказа на
водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство, описано в съставения АУАН.
Срещу жалбоподателя, в рамките на същата проверка, бил съставен и
Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 1321909 за
нарушение по чл. 150 от ЗдвП и за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от
ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите С. Т. Т. и А. Г. А.
относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на
процесната проверка и с поведението на жалбоподателя М. Ш. М. след
спирането на моторното превозно средство, както и относно действията на
последния при иницииране на проверката и опита да се отклони от нея като
избяга, както и относно фактите, че това му поведение е наложило употреба
на помощни средства спрямо него. Показанията на изброените свидетели,
както и на свидетелите С. Т. Т. и А. Г. А. се кредитират с доверие и по
отношение на действията на контролните органи по приканване на посочения
като водач на спряното МПС жалбоподател да бъде тестван с техническо
средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози и отказа за
това. Всъщност, макар донякъде спорен момент да е този, свързан с акта на
управление от него на процесната дата на спряното за проверка моторно
превозно средство, същият е недвусмислено установено от гласните
доказателства, изцяло възприети с доверие от съда и чиято достоверност
всъщност не се оспорва, за да бъде подлагана на по – задълбочен коментар, а
извода на съда за достоверност на гласните доказателствени източници се
консолидира относно акта на управление на МПС и от постановената от
състав на РС – Хасково присъда по НОХД № 565 по описа за 2021 г. за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс.
При така установените факти съдът намира от правна страна
4
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Следователно, деянието, за
което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от
закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение, макар и в
съдържанието си да не е съвсем прецизно изготвен, може да се приеме, че
формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати
нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването и
връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да
се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него,
от която не се е възползвал.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и
редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.
57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като ясно е дефинирано и
за коя от проявните форми на съставомерна деятелност по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП е наложено административното наказание, а именно за описаната в
съставения акт за установяване на административно нарушение, с който
жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност.
Тук именно следва да намери коментар, макар и да не е релевирано с
5
жалбата като възражение, въпросът относно наличие на разминаване в
описанието на нарушението в АУАН и НП, както и в отразената в тях правна
квалификация на същото, съставляващо според жалбоподателя съществено
процесуално нарушение, накърнило правото му на защита. Не е спорно по
делото, че в случая в приложения по преписката и приет като писмено
доказателство талон за изследване липсва отразяване, жалбоподателят, в
крайна сметка да се е явил да даде биологична проба за химико-токсилогично
лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества
или техни аналози в уреченото време в съответния медицински център, а е
налице отбелязване на отказ същият да го получи. Описанието на
нарушението обаче следва да е пълно, точно и ясно от друга страна. Нещо,
което в случая изглежда на пръв поглед, че не е изпълнено, тъй като е налице
разминаване при описание на изпълнителното деяние в АУАН и това в НП,
което разминаване по отношение на задължителен реквизит е недопустимо. В
процесния акт за установяване на административно нарушение е посочено, че
водачът „отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и
техните аналози с техническо средство Дерегер Дръг Тест 5000 с номер
ARJM-0048. Издаден талон за изследване с номер 0051160“ - изпълнително
деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, а в НП като извършено е посочено „Отказва
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотич. в-ва или техни аналози и не изпълни предписание за химико-
токсилогично лаб. изследване за установяване на употребата на наркотич. в-
ва или техни аналози“, като макар и да е останало в рамките на същата правна
квалификация, изглежда, че изпълнителното деяние в наказателното
постановление е разширено с въвеждане на нови признаци от състава на
нарушение, за които липсва повдигнато надлежно
административнонаказателно обвинение. Формалността на
административнонаказателното производство действително предпоставя
максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на
конкретното нарушение, което изискване е продиктувано от необходимостта
за обезпечаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице в
пълен предоставен от закона обем – в това число и да научи за какво деяние
се цели ангажирането й, както и за да се обезпечи възможността за съдебен
контрол при ясни рамки на фактическото обвинение за преценка на
релативността му с приложената санкционна разпоредба. Изложеното дотук
6
обаче, не налага извод за наличие на допуснато от наказващия орган
нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното
постановление. Характерът на процесното нарушение не сочи на
ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице,
което да го определя като особено съществено и неотстранимо в съдебното
производство и не съставлява основание за отмяна на санкционния акт,
поради конкретизацията на правното основание за налагане на
административните наказания с позоваване на конкретната алтернатива на чл.
174, ал. 3 ЗДвП с посочване на предложение 2 от нея. Логически на това
място следва да бъде изтъкнато, че обикновеният прочит на санкционната
разпоредба чл. 174, ал. 3 ЗДвП, сочи към възможен извод, че подлежи на
административно наказание онзи водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Т.е.
създава се впечатление, че водачът подлежи на санкциониране при отказ от
негова страна за изпълнение на само едно и което и да е от визираните
задължения: да му бъде извършена проверка с тест за употребата на
наркотични вещества, респ. да не изпълни предписание за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, с оглед употребата на съюза „или” в
цитираната разпоредба. Подобно тълкуване обаче, настоящият съдебен състав
е приел, че противоречи на смисъла на закона, чиято цел действително е да се
създадат гаранции за възможността лицата, управляващи моторни превозно
средства да бъдат контролирани за спазване на забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП под страх от административнонаказателна отговорност и отчитайки,
че и двата способа, визирани в текста на чл. 174, ал. 3 ЗДвП са насочени
именно към проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В потвърждение е и принципното и законово положение, че даването на
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози е
обусловено от несъгласието на жалбоподателя да бъде тестван за тяхната
употреба. Т.е. акцентът е върху субсидиарния характер на този подход за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози по
7
арг. анализа на разпоредбите Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на
здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на
правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и
доп., бр. 81 от 2.10.2018 г. и от анализа на редакцията на чл. 174, ал. 1 ЗДвП.
Всъщност самата редакция на разпоредбата на чл. 3а, т. 1 от цитираната
наредба сочи на извода, че следва да се приеме така предложеното тълкуване
на санкционната разпоредба, приложена в случая, след като изрично е
предвидено, че отказът на водача за проверка с тест за употребата на
наркотични вещества или техни аналози е основание употребата им да се
установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.
Такова изследване по делото обаче, поради неявяване на жалбоподателя в
съответния медицински център и в указания период от време, също не е
изпълнено, като последваща проверка на АНО е установил това.
Следователно, налице е противоправно поведение на жалбоподателя,
изразяващо се в осъществяване на състава на нарушение по чл. 174, ал. 3
ЗДвП, но при липса на твърдения за такова в съставения АУАН и повдигнато
съответно административнонаказателно обвинение. В случая този пропуск е
съобразен от наказващия орган, който с оглед цялостната картина, очертана в
случая от събраните доказателства правилно е преценил, че е налице деяние
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а бездействието на жалбоподателя по повод
предписанието за медицинско изследване е факт, взет предвид от наказващия
орган при цялостната оценка на съставомерността на поведението му за пръв
път едва със санкционния акт, но санкцията е наложена на основание чл. 174,
ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, тоест - именно за деянието описано в съставения
АУАН, за което е налице съответно обвинение, поради което допълване
съдържанието на НП в този конкретен случай не следва да се интерпретира в
светлината на допуснато процесуално нарушение от категорията на
съществените, след като ясно е конкретизирано, че санкцията се налага
именно за описаната в акта съставомерна деятелност. Тези разсъждения на
плоскостта относно „вида“ отказ по чл. 174, ал. 3 ЗДвП следва да бъде
пренесен и по отношение на това дали става въпрос за отказ да бъде тестван
за употреба на наркотични вещества и техни аналози или отказът се отнася за
установяване с техническо средство на концентрацията на алкохол в кръвта,
8
което е отделно и самостоятелно деяние и със санкционирането му с друго
наказателно постановление не е нарушен по никакъв начин принципът non bis
in idem, a възраженията в обратна насока, изложени в жалбата следва да се
приемат за неоснователни.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин, не само относно факта на движение на процесното моторно превозно
средство, при спирането му за проверка от органите на МВР, но и най – вече
за това, че водач на същото в този момент е бил жалбоподателят М. Ш. М.,
като изводите на контролните органи от състава на РУ на МВР - Хасково
намират необходимата опора в приобщените доказателствени източници,
подложени на съответния анализ за достоверност по – горе, който не е
необходимо да бъде повтарян и на това място.
След като, въз основа на анализа на доказателствените източници, бе
потвърдено качеството на жалбоподателя водач на моторно превозно
средство, се решава основният въпрос за авторството на нарушението,
описано в АУАН и в наказателното постановление, предмет на обжалване, за
което спори самият жалбоподтаел. Така също, че той се явява годен субект на
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка,
установено е по отношение на жалбоподателя, а и това не се оспорва в самата
жалба, съответното фактическо качество на водач, съобразно дадената
легална дефиниция на това понятие по т. 25 на Пар. 6 от ДР на ЗДвП, а в това
качество именно е било необходимо, след като е надлежно поканен да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози от
оправомощен орган, той да изпълни това си задължение, чийто адресат се
явява. Отказът му се явява съставомерен именно по предложения текст от
закона, по който е квалифицирано и реализирана отговорността за деянието,
описано в НП. Оттам се потвърждава и изводът на съда за съответствието на
дейността по реализиране на административнонказателна отговорност по чл.
174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движенето по пътищата с доказателствата по
делото и материалния закон. Установените по делото факти, въз основа на
годни доказателства и техният детайлен анализ не оставят съмнение, че
всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение са
безпротиворечиво и категорично установени.
9
От субективна страна, нарушителят е действал виновно, като липсват
твърдения за наличие на обстоятелства, които да водят до извод, различен от
възприетия по изложените съображения, опирайки се на всички относими
доказателства, давайки преди това отговор на кои от тях и по какви
съображения дава вяра и кои не кредитира с доверие.
На следващо място, по отношение вида и размера на наложеното
наказание, по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, законодателят не е предвидил
възможност за преценка у наказващия орган, с оглед начина на формулиране
на санкцията в цитираната норма, като същата в случая е правилно
приложена в рамките на установените факти, след като е съобразено, че
жалбоподателят не е правоспособен водач на моторно превозно средство и
поради това не следва да бъде лишен от право да управлява МПС.
Следователно, обосновано не е наложено кумулативно предвиденото, наред с
глобата, административно наказание лишаване от право да управлява МПС в
предвидения от закона размер, доколкото деецът не може да бъде лишен от
права, с каквито не разполага, като материалният закон е спазен изцяло и в
този аспект от дейността на наказващия орган.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба
се явява неоснователна, поради което атакуваното с нея наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно е необходимо да бъде
потвърдено от съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1253-001939 от
09.02.2021 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
- Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Съдия при Районен съд – Хасково:
10
Секретар: Г.С.
11