Р Е Ш Е Н И
Е №53
гр.Силистра, 24.09.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова и с участието на Окръжния
прокурор при ОП гр.Силистра Т.Ж., като разгледа докладваното от съдия М.Славова
КАНД №55 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
Решение №73/16.04.2021г., постановено по АНД №136/21г.,Силистренският районен
съд е потвърдил Наказателно постановление №556556-F583952/20.01.2021г. на Заместник директора на ТД НАП
гр.Варна, с което на Е.В.В. ***, на основание чл.104
ал.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), е наложено административно
наказание по вид “глоба” в размер на 2000 лева, за извършено нарушение на чл.40
ал.1 т.1 от ЗЗО.
Настоящото производството е образувано
по касационна жалба на Е. В. В. ***, подадена чрез
представител по пълномощие адв.В. В. ***, с искане да бъде отменено обжалваното
решение на СРС и постановено ново, отменящо НП на органа по приходите. С
жалбата се твърди,че неправилно бил приложен материалният закон. Изложени са и
аргументи за допуснати съществени нарушения на административнонаказателните
производствени правила в досъдебната фаза, които не били отстранени от
въззивната инстанция, а напротив, били задълбочени с оспорения акт. Процесуалните
нарушения са възведени с касационната жалба в по-ограничен обем от твърдените
пред СРС, като е акцентирано върху това, че в никой от актовете в административнонаказателната преписка не било посочено
качеството,в което е санкциониран касационният жалбоподател - като работодател
или като самоосигуряващо се лице - земеделски производител.Това се твърди,че е
накърнило правото му на защита.Освен това се поддържа оплакване,че една голяма
част от правнозначимите факти са били установявани за
първи път пред районния съд.Не били отразени нито в акта за установяване на
административно нарушение,нито в наказателното постановление, фактически
обстоятелства,свързани с това, чии осигуровки не е внесъл в срок земеделският
производител; на какво основание е бил длъжен да ги внесе в посочения от АНО
срок и други, които се считат за съставомерни,структуроопределящи
за възведеното административно обвинение. Акцентът е поставен върху довод за неправилно
приложение на закона.Касаторът счита,че разпореденото му от Инспекцията по труда
оформяне на трудово правоотношение със задна дата и неговото регистриране пред
органите на НАП, също със задна дата, само по себе си като фактология,
влече изкуствена наказателна дейност и на други публични органи за това,защото
няма как със задна дата да са изпълнени в срок задължения за внасяне на
осигуровки, подаване на уведомления, на декларации и други, свързани с
осигурителното право за лицето, с което е бил задължен да сключи трудовия
договор за минало време. Ето защо поддържа, че няма извършено нарушение от вида
на процесното по делото.С оглед на двете главни оплаквания, че пред въззивната
инстанция за първи път са привнесени нови факти,извън посочените в НП и
най-вече затова, защото няма как да е извършено или неизвършено нарушение със
задна дата, за което земеделският производител нито е могъл да има съзнание, нито
воля, нито намерение да извърши месеци преди разпореждането на ДИТ-Силистра,
настоява за отмяна на оспорения акт. Последното било грубо нарушение на
материалния закон,защото при пълна липса на състав на административно нарушение
е недопустимо да се прилага санкционна разпоредба,какъвто бил настоящият
случай.Поради всички тези оплаквания моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и
съответно на наказателното постановление.
Ответникът по касация-Териториална дирекция на Националната агенция за приходите гр.Варна,не
се представлява в съдебното заседание, но депозира писмено становище
(л.20-л.21), чрез упълномощен представител ст.юрисконсулт Н.Огнев,
с което настоява да бъде потвърдено атакуваното решение на СРС. Развива
аргументи в подкрепа на решаващите му изводи и моли касационната жалба да бъде
оставена без последици.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжният прокурор при ОП гр.Силистра счита,
че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като съответно
на закона. Дава заключение за отхвърляне на касационното оспорване.
Производството е по реда на Глава ХІІ
/чл.208 и сл./ АПК,вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН Силистренският административен съд, след обсъждане на
жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,прие следното: Касационните основания, които са заявени
пред настоящата инстанция, са за неправилно
приложение на закона и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл.63 ал.1 ЗАНН,вр.с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК).В контекста на последното
се поддържа довод, че в НП не било посоченото качеството на дееца, в което бил
извършил процесното нарушение (невнесени в срок здравни осигуровки за
м.09.2020г.,квалифицирано по чл.40 ал.1 т.1 ЗЗО) - като самоосигуряващо се лице
или като осигурител/работодател на наето от него лице в дейността му като ЗП.
Поддържа се и оплакване, че били нарушени разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5,както
и на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН, защото не само в хода на административнонаказателното
производство,но и в завършващия го юрисдикционен акт
-процесното пред СРС наказателно постановление,не били описани пълно и вярно фактите
и обстоятелствата,при които било извършено нарушението,нито му е била дадена
правилна юридическа квалификация,което в съвкупност представлявало съществено
нарушение на процесуалните правила, неизбежно накърнило правото на защита на касатора. Доминират обаче,възраженията за неправилно
приложение на материалния закон,тъй като не се установявали,вкл. посредством
привнесените в съдебната фаза нови факти - непосочени в АУАН и НП, нито
обективните елементи на релевираното административно нарушение,нито субективните
такива,при безспорната установеност,че същото се отнася за срочно (ежемесечно)
задължение, за първи път възникнало за касатора с
предписание на Дирекция „Инспекция по труда“ към м.12.2020г.,разпореждащо му да
декларира съществувало трудово правоотношение между него и баща му, със задна
дата, т.е. за подаване на уведомленията по чл.62 ал.5 КТ (подадени според АНО
на 16.12.2020г.) относно съществувало ТПО от 01.08.2020г. до 01.10.2020г.При
така релевираните касационни основания, проверката на обжалвания съдебен акт
следва да се извърши на техния терен и в параметрите на служебния контрол за
законосъобразност, при условията на чл.218 ал.2 АПК.
Административно-наказателният спор пред първата съдебна инстанция е бил
съсредоточен върху въпроса за вината на физическото лице, регистрирано като Земеделски
производител (ЗП) на 18.05.2012г.,с ежегодно подновявана регистрация
(л.24),т.е. за наличието изобщо на елементите от фактическия състав на
релевираното административно нарушение.Съдът приел,че при проверка на
21.12.2020г.в Офис Силистра на ТД НАП гр.Варна, било установено, че касаторът,
като осигурител,не е внесъл по сметка на компетентната ТД НАП,която да него е
ответната по касация, дължимите вноски за здравно осигуряване на наето от него
лице,които е бил длъжен да плати за м.септември.2020г. до 25-то число на
месеца, следващ месеца,за който се отнасят,съгласно чл.40 ал.1 т.1 ЗЗО.Отклонявайки
възраженията на жалбоподателя,районният съд е извел изводи,че е налице неизпълнение
на задължение на осигурителя за внасяне на суми, дължими и декларирани от самия
него в Декларация обр.6 и Декларация обр.1, за осигурителни вноски за ЗО в определени размери.
Не е установил обаче, кои от тях и кога са подадени, което не се разбира и от
Справката за общите задължения (л.12) към 24.02.2021г. на касатора.В
приложената на л.11 Покана до Е.В.В. от орган по приходите,
е посочено негово Заявление с вх.№13253/15.12.2020г. за подаване на процесните
Декларации за м.август и за м.септември на 2020г.,което е единствената индиция за времето,респ. сроковете (като основен обективен
елемент на възведеното административно обвинение) за изпълнение на публичните
задължения по чл.4 т.1 и т.2 от Наредба
№Н-13/17.12.19г. за съдържанието, сроковете,начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите,осигурителите за осигурените при тях
лица, както и за самоосигуряващите се лица (Обн.ДВ,бр.1/2020г.,посл.
изм.ДВ,бр.10/21г.) Съдът е приел,че вярно са квалифицирани фактите от
обстоятелствената част на НП, поради което го потвърдил. Решението е неправилно
поради липса/неустановеност на елементите на състава на административното
нарушение на чл.40 ал.1 т.1 ЗЗО (която разпоредба има три подточки без
посочване на релевантната от тях по делото), което е отменително
основание в контекста и на служебния контрол по чл.218 ал.2 АПК.
Това е така, защото видно от НП №556556-F583952/20.02.2021г. на Заместник директора на ТД НАП
гр.Варна е, че в изпълнение на нормативното изискване от чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН,
същият е посочил:„[…] нарушение се
потвърждава от приложените доказателства: 1. Покана №13253#1/16.12.20г. и удостоверение за връчване по ел.път;
2.Справка за общите задължения /е-услуга/[…]“Така визираните
документи не са годни да установят главните съставомерни
факти по делото,а съдът не е изпълнил задълженията си от чл.107 ал.2 и 3 НПК,във връзка с базовите принципи от чл.13 и чл.14 НПК и с чл.84 ЗАНН, за
разкриване на обективната истина,вкл. посредством служебно събиране на
доказателства.Доколкото обаче,твърдените от жалбоподателя факти са потвърдени
от актосъставителя св. С.С.и св. Б.Г., районният съд
е следвало да установи тяхната несъставомерност и да
постанови друг по съдържание краен акт по делото.
Касаторът, видно от Регистрационна карта
на л.24 от АНД на СРС, е упражнявал дейност като земеделски производител непрекъснато
от първоначалната му регистрация през 2012г. до процесните
периоди:01.08.2020г.-21.12.2020г. Релевираното
нарушение се отнася до наето лице - баща на ЗП, съгласно подробните показания
на св.С., в какъвто смисъл са и описаните факти в НП:“[…] в качеството си на осигурител не е внесъл […] вноски за
здравно осигуряване на наетото лице […]“ В този
контекст като неоснователно следва да бъде отклонено оплакването в жалбата, че
не било посочено в какво качество е извършено възведеното нарушение, тъй като
същото несъмнено е посочено и, както правилно е приел районният съд, няма нормативно
изискване за посочване в диспозитива на фактическото административно обвинение
за кои конкретно наети лица се отнася деянието.
Основателни са обаче другите доводи от касатора,защото не е било спорно, че при проверка от
Дирекция „Фискален контрол“ на НАП на границата с Румъния, в началото на
м.септември.2020г., е било установено, че с товарен автомобил, управляван от
бащата на жалбоподателя, е била превозвана продукция, произведена от същия,а
водачът е нямал сключен трудов договор. За констатацията е била уведомена
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра, а на 26.11.2020г. ксаторът е бил поканен от св.С. да подаде Уведомление по
чл.62 ал.5 КТ,след издадено разрешение от ДИТ-Силистра, за сключен трудов
договор с баща му Виктор Костадинов В..С жалбата се твърди,че на 14.12.2020г.
ДИТ-Силистра е издала предписание за регистриране на ТД с дата от 01.08.2020г.,
едновременно с което да бъде регистрирано и прекратяването му на
01.10.2020г.Установявайки нарушение на трудовото законодателство същата
администрация е издала и наказателно постановление по чл.414 ал.1 КТ,санкционирайки касатора с глоба от 1500
лв.Актовете на контролните органи по спазване на трудовото законодателство не
били оспорени и като влез ли в сила, са подлежали на безусловно
изпълнение.Предписанието по чл.404 ал.1 т.1 КТ или Постановлението по чл.405а ал.1 КТ, с което
се определя началната дата на възникване на ТПО,замества евентуално несключения
впоследствие трудов договор между страните, което сочи, че правното основание
за възникване изобщо на задължения за касатора по
чл.62 ал.5 КТ във връзка с чл.4 ал.1 б.“а“ от Наредба №Н-13/ 17.12.19г., респ.
по чл.40 ал.1 ЗЗО във връзка с чл.7 ал.1 КСО, е проявено в правния мир на
14.12.2020г. В три дневен срок след това, по аргумент от чл.62 ал.3 КТ, касаторът
е подал въпросните уведомления, ведно с Декларациите обр.1
и обр.6,по който факт не се спори, видно и от
Поканата на л.11 от АНД на СРС.
От
показанията на актосъставителката св.С. се установява
несъмнено (заявила е пред съда, че е направила нарочна справка) плащане на
процесната по делото здравна осигуровка за м.09.2020г. на 23.12.2020г.,което е
„[…] до 25-то число
на месеца,следващ месеца, през който […]“, в случая - е възникнало основанието, представляващо
задължителното за изпълнение предписание на ДИТ от 14.12.2020г.Това е
нормалната правна логика за уреждане на процесните правоотношения между касатора и нетото от него лице (без значение е
обстоятелството, че е негов баща и от чисто морални/родителски съображения,
евентуално му е помагал в деловата дейност, щом актовете на ДИТ не са били
обжалвани). Нормативно разрешение за сроковете и най-вече за тяхното начало, в
които осигурителят следва да изпълни задълженията си по трудовото и
осигурително законодателство, когато му е разпоредено със задна дата да
регистрира трудов договор и произтичащите от него уведомления и декларации,вкл.
да внесе дължимите осигурителни вноски, няма в действащото ни право.Последното
налага горното тълкуване чрез заместване на израза „през който е положен
трудът“ с „през който е възникнало основанието“.В контекста на чл.46 ал.2 от
Закона за нормативните актове,така изложеното разбиране съвпада със
законодателно разрешената сходна хипотеза за уреждане на отношенията между
работодател/орган по назначаването и нает работник/служител, който е бил
уволнен незаконно, за периода от уволнението да неговата отмяна от съда,която
винаги е с ретроактивно действие (арг.чл.54е
ал.2 и изричното предписание на чл.9 ал.3 КСО). Несъмнена е законотворческата
воля да нормира полагането на труд
като главно, обуславящо осигуряването основание (чл.10 КСО), но с чл.9 ал.3 КСО
е допуснал и други,в който регистър попада и процесното по делото- задължително
предписание на ДИТ за регистриране на ТПО със задна дата.В този ракурс следва
да бъде поставен и разрешен настоящият казус,защото е недопустимо публични
органи да вменяват неизпълними срочни задължения за минал период,за които е
изначално ясно, че не могат да бъдат изпълнени,след което обективно невъзможното
изпълнение да бъде санкционирано. В този контекст разгледано, главното
възражение на касатора за липса изобщо на състав на
административно нарушение, е основателно.Настоящият състав приема, че изцяло
липсва субективна страна на деянието,тъй като към сочената дата на нарушението
26.09.2020г.,жалбоподателят е бил със съзнанието,че неговият баща му помага и
няма как да е формирал противоправни представи за
тази традиционна за българската народопсихология ситуация. Ето защо основателно
се твърди, че към процесната дата, ЗП нито е имал воля, нито съзнание, нито
намерение да уврежда фискални интереси, а още по-малко такива на помагащия му
баща.Поради липса на състав на административно нарушение процесното пред СРС наказателно
постановление е подлежало на отмяна, обратно на постановения резултат по
делото.
Освен гореизложеното настоящият състав намира
за основателни и оплакванията за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразили се в неправилно посочване както в АУАН, така и
в НП на юридическата квалификация на приетите от ответния орган факти.
Законосъобразно съставеният АУАН има
три функции:констатираща, сезираща и обвинителна, като при допуснато нарушение
на чл.42 т.5 ЗАНН, водещо до неяснота по кой закон е съставомерна
констатацията на лицето по чл.37 ЗАНН, не може да бъде реализирана
обвинителната функция.Със съставянето на акта,констатираните факти и
обстоятелства се вменяват във фактическа вина на лицето,посочено за „нарушител”
и изразяват волята на администрацията да поддържа срещу това лице обвинение,
приписвайки му извършването на установеното в акта деяние.В чл.2 ал.1 ЗАНН е
прогласен принципът за законоустановеност на
административното нарушение, а дефинитивната норма на чл.6 ЗАНН го
определя,като„…деяние /действие или бездействие/,което нарушава установения ред
на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание,налагано по административен ред”.Следователно,колкото
и да са укорими констатираните факти с АУАН, ако не
са субсумирани под норма от действащото право,
обявяваща ги за нарушение,за което е предвидено административно наказание, те
не могат да изпълнят обвинителната функция на АУАН,защото няма да е налице
административно нарушение, като единство от съставомерни
факти и правна квалификация.Че законът,с разпоредбата на чл.42 т.5 ЗАНН,изисква
в акта да се посочват законните разпоредби, които са нарушени,е безспорно,а
целта на това нормативно изискване, се свежда до отговор на базовия въпрос- има
ли изобщо осъществено административно нарушение.Актът трябва да отговаря на
всички изисквания по чл.42 т.1-т.6 ЗАНН, защото те осигуряват конституционното
право на защита.Нещо повече,ако посочената за нарушена правна норма (в
хипотезата на непълно,неточно,неясно квалифициране на фактите в АУАН) е бланкетна, както е в случая, задължително се налага да
бъдат посочени допълнително и нарушените други правни разпоредби
/Вж.т.4.1-Тълкувателно решение №2/07.10.2002г. на ОСНК, ВКС/.
Неизпълнението на изискването по чл.42 т.5 ЗАНН,
неточното му изпълнение или липсата на единство между текстовото и цифровото
формулиране на „административното обвинение”, би могло да бъде преодоляно в
известен смисъл по пътя на чл. 53 ал.2 ЗАНН, но само ако това няма да накърни
правото на защита на „нарушителя”, т.е. при хипотезата, когато той е могъл да
разбере фактическите и правни рамки на обвинението, но се налага прецизиране на
юридическата квалификация чрез прилагане на закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение.За първи път обаче, по реда на чл.53 ал.2 ЗАНН, АНО
не може да повдига юридическо обвинение (когато в АУАН изобщо не е посочен
нарушения закон), или да го допълва, като въвежда допълнително нарушените
разпоредби, попълващи посочена в акта бланкетна
норма. В настоящия случай, дори с Наказателното постановление не е отстранена
непълната правна квалификация(възпроизведена е буквално от АУАН препращащата
към чл.7 КСО разпоредба от ЗЗО, без дори да е споменат КСО).
Процесният казус е за невнесени в срок задължителни
здравноосигурителни вноски от касатора, като в АУАН е
описана подробно релевантната фактология по
приложения ЗЗО, във връзка с чл.7 КСО, непосочен изобщо. Или, органът дори не е
допълнил/уточнил непълно посочената за нарушена правна норма от актосъставителя,
което е следвало да направи чрез попълване на бланкетната
разпоредба на чл.40 ал.1 т.1 ЗЗО,която гласи:„Здравноосигурителната вноска на осигуреното лице,опре-делена по реда на
чл.29 ал.3, се определя върху доход и се внася, както следва: 1.за лицата по
чл.4 ал.1 и 10 КСО - доходът, върху който се дължат вноски за ДОО,определен
съгласно КСО; вноската се внася от работодателя или ведомството и се разпределя
между работодателя или ведомството и осигурения в съотношение: 2000-2001г. -
80:20;[…] -……….;
-2010г. и следващите години - 60:40;
а) осигурителните вноски са изцяло за
сметка […]
б) за лицата в неплатен отпуск […]
в) осигурителните вноски за ЗО се внасят
в сроковете по чл.7 КСО”
Или, непълно
установените и описани факти сочат на нарушение относно времето (срока) за
внасяне на ЗЗО, а посочения за нарушен закон, съгласно разума на чл.42 т.5 ЗАНН, е чл.40 ал.1 т.1 ЗЗО - относим към размера на здравните осигуровки и
частите от тях, нормативно възложени в тежест на страните в осигурителното правоотношение.Изписаната
в НП правна квалификация, стигаща до т.1,без визиране на съответната буква (в
случая относима е б.”в” на чл.40 ал.1 т.1 ЗЗО), сочи на допуснато нарушение на
правото на защита, изразило се в несъответствие между фактическото описание на
деянието и неговата правна квалификация.И след като осигурителят е спазил
всички правила относно размера на ЗОВ,вкл. и нормираното съотношение в тежестта
между него и осигуреното лице,той е приел да се защитава по повдигнатото му
юридическо обвинение по чл.40 ал.1 т.1 ЗЗО с АУАН, възпроизведено и в НП.
Изписването на правните норми, по аргумент от чл.26 ал.1 и ал.2 УПЗНА
№883/74г.,към който препраща чл.9 ал.2 ЗНА,следва да става чрез индивидуализиране
на правната квалификация до буквата на съответния законов текст, което в случая
не е сторено. Но дори да бъде игнориран този пропуск, приложимата буква „в” от
нормативния текст съдържа препращане към КСО, а актосъставителят
изобщо не е посочил релевантната разпоредба от него.Същата не е допълнена и от административнонаказващия орган в НП,с посочване на чл.7
ал.1 КСО (в приложимата редакция към ДВ,бр.107/2014г.)
Фактическите и правни рамки на административното
обвинение се формират от актосъставителя и те определят предмета на
доказване,като в процесния случай, касаторът е бил изправен пред неяснотата -
за двата релевирани осигурителни периода той не е начислил в необходимия размер
и съотношение ЗОВ (каквото е юридическото обвинение) или вярно ги е изчислил,
но не ги е внесъл в сроковете, посочени от актосъставителя във фактическото
обвинение.
Горните съображения идват само да
допълнят главния отменителен извод на настоящия състав за липса на
административно нарушение,поради неустановеност в НП на виновно поведение от
страна на касатора, наказан като физическо лице (с
глоба), за което е приложима изцяло дефиницията от чл.6 ЗАНН.Последното не влиза
в противоречие и с легалното определение на „осигурител“ от чл.5 ал.1 КСО, в
каквото качество е санкциониран. Разноски своевременно са поискани от ответния
орган, но с оглед изхода на процеса, такива не му се следват.
Предвид
гореизложеното касационният състав приема, че оспореното съдебно решение е
постановено при наличие на касационни основания за неговата отмяна по смисъла
на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН. При служебната
проверка (чл.218 ал.2 АПК) за допустимостта,валидността и съответствието му с
материалния закон се установява, че районният съд е действал в надлежен състав,
със съответната юрисдикционна власт, като атакуваният
съдебен акт е постановен в допустим процес, но в противоречие с материалния
закон. Доколкото главните факти по делото са изяснени,при условията на чл.222
ал.1 АПК,настоящата инстанция дължи произнасяне по същество, с отмяна на процесното
пред СРС наказателно постановление.В обобщение се налага извод,че оспореното
съдебно решение е несъответно на установените по делото факти и закона, воден
от което и на основание чл.221 ал.2 пр.2 и чл.222 ал.1 АПК,вр.
с чл.63 ал. ЗАНН, Административният съд Силистра
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№73/16.04.2021г.,постановено по АНД
№136/2021г. по описа на Силистренския районен съд, като вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №556556-F583952/20.01.2021г., издадено от Заместник директор на Териториална дирекция на НАП
гр.Варна, с което на Е.В.В. ***, е наложена глоба в
размер на 2000 (Две хиляди) лева на основание чл.104 ал.1 от Закона за
здравното осигуряване за нарушение на чл.40 ал.1 т.1 от същия закон.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.