№ 11097
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110109590 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
10.06.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 9590/2023 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „..............................“ ЕАД срещу И. В. Р. и М. Д. Р., в
която се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот,
находящ се в гр. ................................, аб. № 114358, като била доставена топлинна енергия,
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е
доставил топлинна енергия на стойност 1724,19 лева за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., но ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и
обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 241,21 лева за
периода от 16.10.2020 г. до 10.06.2022 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата
дялово разпределение, поради което ответникът му дължал сумата от 52,49 лева,
представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода
1
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 10,79 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до 10.06.2022 г. Навежда довод,
че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като заповедта за изпълнение
била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване
на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответниците
му дължат разделно по равно претендираните суми, както и присъждането на деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците,
като е направен отвод за недопустимост на предявените искове, тъй като нямало представен
писмен договор за присъединяване към топлоснабдителната мрежа, което предоставяло
възможност да се доставя и разпределя произволно топлинна енергия. Твърдят, че не са
потребители на топлинна енергия, тъй като не били собственици или вещни ползватели на
имота, поради което нямало и доказаност, че е налице облигационна връзка между страните.
Навежда доводи, че удостоверенията за наследници не установявали, че ответниците са
собственици на имота, като от тях можело да се направи извод единствено досеждно това
кое или кои лица са призовани към наследяване. Правят възражение за давност по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. Излагат се съображения, че не е налице забава, поради неравноправност на общите
условия, което касаело императивни правила на закона, за което съдът следял служебно.
Твърди, че от доказателствата по делото не можело да се направи извод, че сметките били
правилно изчислени, съответно, че надлежно е доставяна топлинна енергия. Иска
отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като не е изразило становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно,
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
2
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е Нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху
държавна земя по стопански начин от ЖСК № 2, том XVII, нот. дело № 2880/1968 г., като се
установява, че И. В. Р. е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр.
.................................
От удостоверение на ГИС-София изх. № 68-00-704/22.05.2023 г., се установява, че
настоящият административен адрес на имота и този по нотариалният акт са идентични.
Приложено е Удостоверение за наследници на И. В. Р., като се установява, че
последният е починал на 04.08.1985 г., като е оставил за наследник по закон В И.ов Р. (син –
арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
Представено е Удостоверение за наследници на В И.ов Р., като се изяснява, че
последният е починал на 30.06.2012 г., като е оставил за наследници по закон И. В. Р. (син –
арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и М. Д. Р. (преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН).
Настоящият съдебен състав при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства намира, че по отношение на ответниците не са ангажирани никакви
доказателства за наличието на облигационно правоотношение по индивидуален договор за
покупко-продажба на топлинна енергия или такъв сключен по реда на чл. 153 ЗЕ, като не са
представени никакви доказателства ответниците да са собственици или вещни ползватели на
3
имота.
С открИ.е на наследството наследниците придобиват правото да получат
наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При открИ.е на наследството
за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го придобиват. Тоест,
наследствената сезина не преминава по право върху наследниците, с факта на открИ.е на
наследството, а единствено открива правната възможност на последните да заявят дали
приемат наследството или се отказват от същото. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН
наследството се придобива с приемането му. Приемането на наследството е едностранен
акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С него се определят
отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите лица, които са били в
имуществени отношения с наследодателя. Приемането на наследството е изрично или
мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено изявление до районния съдия по
местооткрИ.е на наследството. То се вписва в особена за това книга – арг. чл. 49, ал. 1 ЗН.
Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши, освен в качеството си на наследник – арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.
В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да
се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл. 51, ал. 1,
изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на
наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да
определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса.
Според нормата на чл. 51, ал. 1, изр.2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника, което
не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството срокът
за приемане се определя от съда, който разглежда делото. При граматическото,
систематично и телеологически тълкуване на разпоредбатана чл. 51, ал. 1,изр. 2 налага
извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починало лице, респ. починал в хода
на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема
наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от
него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е
ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството
наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи
правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да
приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок,
който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото
субективно материално право на наследника – така Решение № 101.08.2019 г. по гр. д. №
2260/2018 г. на ВКС, IV Г. О.
В случая нито са сочени, нито са представени доказателства за извършена креция (т.е.
приемане на наследството), нито ищецът е поискал определянето на срок по реда на чл. 51
ЗН. Следователно, с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът
намира, че трябва да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Нещо повече, трябва да се отбележи изрично, че
още с отговора на исковата молба ответниците са оспорили наличието на вещни права върху
имота, респ. облигационната връзка между тях, като единият от доводите касае именно
наследяването, доколкото изрично е посочено, че самото представяне на удостоверението за
наследници не доказва само по себе си наследствената сукцесия, респ. кое или кои лица са
призовани към наследяване или са приели наследството. Тоест, при наличието на подобно
оспорване именно с оглед разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало да
установи наличието на облигационната връзка, като направи доказателствени искания
свързани с установяването на мълчаливо приемане на наследството или да поиска открИ.е
на производство по реда на чл. 51 ЗН.
4
За пълнота следва да се изясни, че по делото не са ангажирани и никакви
доказателства, че ответниците са приели наследството на техният наследодател.
Понастоящем българското наследствено право е възприело системата на приемане на
наследството – изрично или с конклудентни действия – арг. чл. 48 ЗН и чл. 49 ЗН. Тоест, в
случая наследствената сезина не ангажира директно патримониумите на наследните. Тоест,
не е налице изрично преминаване на наследството към патримониумите на наследниците.
Наличието на облигационно правоотношение, както твърди ищеца по силата на
наследствената сукцесия предполага доказването и на самата транслативна сукцесия. Когато
не са ангажирани доказателства в тази насока, а наличието на облигационно
правоотношение е изрично оспорено, съдът не може да приеме, че такова е налице.
С оглед изложеното, тъй като не е налице първата материална предпоставка за
уважаване на предявения иск е безпредметно обсъждането на останалите материални
предпоставки на главният иск, който е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В тази
насока – след като е неоснователен главния иск, то такива са явяват и обусловените и
акцесорни искове, който също следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат само ответниците. Последните не са поискали присъждането на
деловодни разноски и не са доказали, че действително са сторили такива, поради което не
следва да им се присъждат деловодни разноски с оглед правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „..............................“ ЕАД, ЕИК: ........................,
със седалище и адрес на управление: гр. ......................... срещу И. В. Р., ЕГН: ********** и
М. Д. Р., ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. ................................, за признаване за
установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2
ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. В. Р., ЕГН: ********** и М. Д.
Р., ЕГН: ********** дължат разделно по равно на „..............................“ ЕАД, ЕИК:
........................, сумата от 1724,19 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от
м,05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. ................................, аб. № 114358, както
и сумата от 241,21 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинната
енергия за периода от 16.10.2020 г. до 10.06.2022 г., както и сумата от 52,49 лева,
представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г., както и сумата от 10,79 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 10.06.2019 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.06.2022 г. по ч. гр. д. №
34007/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на трето лице-помагач „.....................“ ООД
на страната на ищеца „..............................“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6