РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Ямбол, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20212300500349 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на И.И.Я., чрез пълномощник адв. Б.Ч. от
АК - Ямбол, против Решение №310/21.10.2021 г., постановено по гр.дело №752/2021 г. по
описа на ЯРС, в частта му с която съдът е постановил, че дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е настъпило по вина на И.И.Я., както и в частта, в която е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата И. И. Я., род.
на *г. и С. И. Я., род. на *г. на майката М. С. Я., и е определено местоживеене на децата на
адреса на майката - гр.*, а на бащата е определен режим на лични отношения с децата и
същия е оъден да заплаща им заплаща месечна издръжка. В жалбата се сочи, че решението в
атакуваната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли, същото да бъде
отменено, като вместо това да бъде постановено решение, с което да приеме, че дълбокото и
непоправимо разстройство на сключения брак е настъпило по вина на двамата съпрузи, със
съответните законни последици; да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на децата И. и С. на бащата И.И.Я., като бъде определено
местоживеенето на децата на адрес на бащата в гр.*и бъде определен режим на лични
отношения на майката М. С. Я. с децата. Претендира се също да бъде осъдена М. С. Я., да
заплаща в полза на децата си И. и С., чрез техния баща и законен представител И.И.Я.,
месечна издръжка в размер на от по 165 лв., за всяко дете, считано от влизане на решението
в сила, в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
Въззивникът сочи, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат
и двамата съпрузи. Сочи също, че по делото липсват каквито и да било доказателства за
постоянен тормоз, още повече в присъствието на децата. По делото имало единствено
твърдения за един инцидентен случай, за който било образувано и цитираното производство
по ЗЗДН, по което като доказателство била ангажирана единствено депозираната
Декларация по чл.8 от ЗЗДН, т.е. дори не било установено по безспорен начин, че
1
твърдяното насилие се е осъществило. Голословни били и твърденията относно употребата
на алкохол и наркотични вещества от страна на въззивника.
По въпроса относно родителските права, се сочи че съдът е предоставил
упражняването на същите на майката без да е изслушал двамата родители, без да е
изследвал в цялост родителския капацитет на двамата родители и без да бъде изслушано
детето И.И.Я., род. на *г., което имало навършени 10 години към датата на съдебното
заседание и съгласно чл.15 от ЗЗДет., неговото изслушване било задължително, освен ако
това би навредило на неговите интереси, за което нямало данни по делото.
Твърди се, че по делото нямало събрани никакви доказателства относно
родителските качества на двамата родители, морален лик на родителите, грижите и
отношението на родителите към децата, не било изследвано и желанието на двамата
родители да отглеждат децата. Ползваният по делото социален доклад бил абсолютно
непълен и така и не ставало ясно защо и по какви причини социалният работник не е
осъществил контакт с бащата. Това, че ответникът не бил депозирал отговор и не се явил по
делото не означавало, че съдът следва да постанови решение по толкова съществени
въпроси и най-вече по отношение защита интересите на децата, без каквито и да било
доказателства. Сочи се, че бащата полагал преки грижи по отглеждането и възпитанието на
децата, като разполагал с необходимия родителски капацитет, както и условия за
отглеждането им, същият работел редовно, реализирал добри доходи и имал необходимите
битови условия.
В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че
атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Сочи, че вината за
разстройството на брака е само на съпругът. Твърди, че е положила огромни усилия за да
запази брачната връзка най - вече в интерес на децата си, търпяла доста дълго време
нанасяния й от съпруга й психически и доста често прерастващ и във физически тормоз, а не
както се твърдяло в жалбата „еднократен инцидентен случай", но за съжаление
поведението на ответника не се променило в положителна насока. Счита, че при
преценката на кого от двамата родители да бъдат предоставени родителските права, съдът
изходил единствено с оглед интересите на децата, като след съвкупната преценка на
достатъчно събрани по делото доказателства правилно приел, че майката М.Я. разполага с
необходимия родителски капацитет, жилищни и финансови възможности за отглеждане и
възпитаване на децата, както и определил подходящ и справедлив режим на лични контакти
за бащата Я.. Твърди се, че майката не е имала за цел да прекъсва връзката между децата и
техния баща и не му е налагала никакви ограничения в тази връзка, като дори с депозирана
искова молба на основание чл. 50 от СК, образувана в гражданско дело №441/2021 г. по
описа на ЯРС и доброволно постигнато и подписано между страните споразумение на
основание чл. 51 от СК на Я. бил определен доста разширен режим на лични контакти с
децата именно с цел да поддържа максимално често връзка с децата, но в съдебно заседание
последния отказал да потвърди постигнатото споразумение, поради което делото било
прекратено. Счита, и че издръжката е правилно определена.
В с.з. въззивникът лично, и чрез своя пълномощник поддържа жалбата.
Въззиваемата в с.з. лично, и чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира
нейното отхвърляне.
В о.с.з. пред въззивната инстанция, страните по делото, в качеството им на
родители на децата И.и С. са били изслушани по реда на чл.59 ал.6 СК, като и двамата са
заявили, че желаят да им бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата, като са изложили своите съображения за това.
В о.с.з. пред въззивната инстанция детето И.И.Я. е било изслушано по реда на чл.15
ЗЗДет., в присъствието на социалния работник З.Д., при Отдел „Закрила на детето" при
Д"СП" Ямбол. Същото е заявило, че живее при майка си и иска да живее при нея. Сестра й
С., която била на 4 г. също живеела с тях.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна
и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид доводите на страните и приема следното:
При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
2
Решението на ЯРС е правилно, в частта на постановеното относно вината за
брачното разстройство.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същия
не бъде прекратен, те не могат да се считат освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи
усилия, като зачитат и достойнството на партньора си. В Глава трета, Лични отношения
между съпрузите – чл. 13 – чл. 17 от Семейния кодекс са подчертани няколко важни страни
на дължимото поведение в брака, необходимо за добрата атмосфера в него: отношенията
между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за
семейството и разбирателство. Уважението е отношение на всестранно внимание и
зачитане; разбирателството е съгласуваност, постигане на единство в мнения и поведение,
на хармония и безконфликтност в брака и семейството. За брачни провинения могат да
бъдат посочени предизвикване на скандали, довели до напускане на съпруга от семейното
жилище, както и грубо и конфликтно отношение на единия съпруг към другия, и т.н.
Установено е по делото, че на 18.12.2020 г. въззивникът е извършил акт на
домашно насилие по отношение на съпругата си, за което с влязло в сила съдебно решение
по гр. д. №3413/2020 г. на ЯРС, по отношение на същия са били наложени мерки по ЗЗДН.
Видно от социалните доклади на Отдел „Закрила на детето" при Д"СП" Ямбол, представени
пред ЯРС и ЯОС, в случая не се касае за еднократен инцидент, а съпругата М. С. Я., е била
подлагана на периодичен психически и физически тормоз. Налице са и данни за отправяни
на 09.06.2021 г. закани за насилие по отношение на съпругата. ЯОС приема, че вина за
дълбоко е непоправимо разстройство на брачната връзка е на съпругът. Брачната му вина се
установява безспорно от ангажираните по делото доказателства. Доказателства за вина на
съпругата, не са ангажирани включително и пред въззивната инстанция. Никой от
изслушаните свидетели / св. Ц., св.Я. и св. М./ не заяви укоримо поведение от страна на
съпругата предшествало раздялата между двамата. Обстоятелството, че след акта на
домашно насилие, същата е напуснала семейното жилище, заедно с децата и е отказала да се
върне в по-късен момент при съпруга си, не може да се квалифицира като брачна вина, тъй
като представлява реакцията на един от съпрузите срещу нарушенията на брачните
задължения на другия, която не надхвърля границата на житейски допустимото реагиране, и
е оправдана. Ето защо решението на ЯРС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено в тази му част.
По въпроса за упражняване на родителските права по отношение на родените от
брака деца И.на 10 г. и С. на 4 г.:
От представения пред ЯОС Социален доклад се установява, че и двамата родители
са в състояние да осигурят сигурна и безопасна среда за нормалното развитие и израстване
на децата си, както и да ги възпитават добре. Те притежават необходимите умения и
родителски капацитет за осигуряване на нормална атмосфера за развитие и израстване на
децата. От извършеното социално проучване е установено, сестрите И. и С., след раздялата
между страните, живеят при своята майка, като се грижи за тях. В о.с.з. пред въззивната
инстанция, детето И.И.Я. е заявило, че живее при майка си и иска да живее при нея. Сестра
й С., която била на 4 г. също живеела с тях. С оглед събраните по делото доказателства /в
т.ч. и гласни - показанията на св. Ц., св.Я. и св. М./, следва извод, че и двамата родители са
полагали грижи за всяко от децата през периода, в които са били заедно, като след радялата,
майката е полагала преките грижи по отглеждането на децата. Установява се, че и двамата
родители имат необходимия родителски капацитет, желания и възможности, а също и
разполагат с нужните материално- битови условия и финансови средства за отглеждането
на двете деца. Не са събрани доказателства, че някой от двамата родители представлява риск
за малолетните деца или има укоримо по отношение на децата поведение, и че не притежава
родителски и възпитателни качества, които са нужни при отглеждане на децата. Приемайки,
че родителския капацитет и на двамата родители е еднакъв, настоящата съдебна инстанция
намира, че упражняването на родителските права следва да се предостави на майката, тъй
като се касае за деца от женски пол, в ранна възраст –детето И. на 10 г., а детето С. на 4 г.,
за развитието на които безспорно от съществено значение са майчините грижи и внимание.
Следва да се посочи, че след радялата децата са живели заедно с майка си, поради което
следва да се приеме, че между тях и майката има изградена по-силна емоционална връзка.
Децата са и емоционално привързани едно към друго, поради което същите не следва да
бъдат разделяни. Вземайки предвид по-силната емоционална привързаност на детето И.към
майката и изявлението му, че желае да живее с нея, и нуждата на малкото дете С., чиято все
още ниска възраст изисква по-задълбочените ежедневни грижи на майката относно хранене,
обличане, хигиена, грижа за здравето и пр., съдът намира, че следва да предостави
3
упражняването на родителските права спрямо двете деца на майката. Поради което и
първоинстанционното решение в тази му част, следва да бъде потвърдено.
Тъй като упражняването на родителските права е предоставено на майката, то и
местоживеенето на децата, правилно е било определено от първоинстанционният съд на
адреса на същата. На бащата е бил определен и режим на лични контакти с децата,
съобразен с възрастта на последните, като съдът се е произнесъл и за размера на издръжката
дължима от бащата, като е съобразил същата както с възрастта и нуждите на децата, така и с
възможностите на дължащия издръжката баща. Въззивната жалба не съдържа конкретни
оплаквания относно определените мерки и време на лични контакти между бащата и децата,
нито оплаквания касаещи размера на определената издръжка. Ето защо
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в тези му части.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №310/21.10.2021 г., постановено по гр.дело №752/2021
г. по описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е постановил, че дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е настъпило по вина на И.И.Я.; в частта му, с която е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата И.И.Я., род. на * г. и С. И.
Я., род. на * г. на майката М. С. Я. и е определено местоживеене на децата на адреса на
майката; в частта му, с която е определен режим на лични отношения на бащата И.И.Я. с
децата И.И.Я., род. на * г. и С. И. Я., род. на * г. , както следва : всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 09,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, с приспиване, както и двадесет
дни непрекъснато през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; както и в
частта му, с която е осъден И.И.Я., ЕГН ********** да заплаща в полза на децата си И.И.Я.,
род. на * г. и С. И. Я., род. на * г. , чрез тяхната майка и законен представител М. С. Я.,
месечна издръжка в размер на от по 200 лв., за всяко дете, считано от 05.03.2021 год., в едно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства водещи
до изменение или прекратяване на издръжката.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок
от връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4