Решение по дело №5663/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              29.10.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

при секретар И.Апостолова  

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5663 по описа на 2020 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №5663/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Д.А.А. ЕГН ********** *** срещу решение №39082 от 12.02.2020 г по гр.дело №30168/2018 г на СРС, 179 състав , поправено с решение №87544 от 14.05.2020 г по същото дело , в частта ,  с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.31 ал.2 ЗС на В.И.С. *** сумата от 3343 лева - обезщетение за ползване на съсобствен ап.№* в гр.София ул.*********за периода 12.09.2017 г – 14.05.2018 г , ведно със законната лихва от 14.05.2018 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излагат доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като никога не ползвала имота , а синът й е ползвал част от апартамента до смъртта на баба си . Според сина й /свидетелят А./ ищцата имала ключ от жилището и не е имала пречки да го ползва . Ответницата предложила на ищцата ключ от имота . Показанията на св.В. са противоречиви и недостоверни и той бърка месеца на смъртта на С.П.и на предаване на ключ от имота през септември .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Доказани са всички предпоставки за обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС . Въпреки недостоверните му показания св.А. призна , че е имало среща между ищцата и ответницата за достъпа до апартамента . Не е доказано ищцата да е имала ключ от апартамента .Трябва да се кредитират показанията на св.В. , че достъп е осигурен м.ноември 2018 г .

 

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 21.02.2020 г и е обжалвано в срок на 05.03.2020 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

 

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи частично иска СРС е приел следното . По делото не се спори , че страните по делото притежават по ½ идеална част от процесния имот . С нотариална покана връчена на ответницата на 12.09.2017 г ищцата претендирала ползване на имота или заплащане на обезщетение . За исковия период никой от съсобствениците не си е служил лично с имота и той е бил необитаем . Ищцата обаче не е била допусната до имота от ответницата .Не следва да се кредитират показанията на св.А. , че ищцата е имала ключ от имота .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част , при следните уточнения и изрични мотиви до доводите във въззивната жалба . Законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на св.В. и не е кредитирал показанията на св.А. . От данните по делото , вкл.СТЕ е видно , че в имота е живяла ползвателката С.П., която е била в близки отношения с ответницата и със сина й св.А.А. , но не и с ищцата . Много вероятно е именно А. е ремонтирал част от жилището , което е обитавал и е държал в него свои вещи чак до есента на 2018 г. От друга страна , както е посочил и СРС , достатъчно за фактическия състав на чл.31 ал.2 ЗС е да има пречене от страна на ответницата . С оглед действията на сина на ответницата трябва да се приеме , че ответницата е допуснала същия в имота , както и че на ищцата не е осигурен достъп до него .

С Тълкувателно решение №7/2012 г от 02.11.2012 г по тълк.дело №7/2012 г на ОСГК на ВКС се изясни , че лично ползване по чл.31 ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственика , което възпрепятства или ограничава ползването на другия съсобственик съобразно правата им. “Преченето” може да се извършва както лично , или както в случая - чрез трети лица – членове на домакинството. Ответницата дължи обезщетение за лишаване от ползване на ищцата , като по размера на същото законосъобразно е кредитирана СТЕ .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна пред СГС – 720 лева адвокатско възнаграждение .

 

Водим от горното  , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №39082 от 12.02.2020 г по гр.дело №30168/2018 г на СРС, 179 състав , поправено с решение №87544 от 14.05.2020 г по същото дело , в частта ,  с която Д.А.А. ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на основание чл.31 ал.2 ЗС на В.И.С. *** сумата от 3343 лева - обезщетение за ползване на съсобствен ап.№5 в гр.София ул.*********за периода 12.09.2017 г – 14.05.2018 г , ведно със законната лихва от 14.05.2018 г до окончателното заплащане на сумата .

 

ОСЪЖДА Д.А.А. ЕГН ********** *** да заплати на В.И.С. *** сумата от 720 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                      

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                            2.