Присъда по дело №1166/2009 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 442
Дата: 16 декември 2009 г. (в сила от 25 март 2010 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20095220201166
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 12 юни 2009 г.

Съдържание на акта

                                     П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

          шестнадесети декември   година 2009    град Пазарджик            

 

                                    

 

                             В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД    НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ на            шестнадесети декември                                                 година  2009

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1.        

                                                                   2.    

Секретар:Р.К.

Прокурор:    

Като разгледа докладваното от   съдия  МИХАЙЛОВА    

Наказателно дело   ЧХ №  1166     по описа за 2009  год.

 

 

                                      П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.И.И. роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ, ЕГН – **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 29.05.2009 г. около 7:30 часа в гр. Пазарджик е нанесъл лека телесна повреда на В.Г.С. *** изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на осн. чл. 301 ал. 1 т. 4 от НПК, във връзка с чл. 78А, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева, платими в полза на държавата по сметка ***.

ОСЪЖДА Д.И.И. да заплати на В.Г.С. сумата в размер на 700 /седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху нея считано от 29.05.2009 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 441,00 лева, като отхвърля гражданския иск за разликата от 700 до 5000 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от 29.05.2009 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Д.И.И. да заплати направените по делото разноски в размер на 145,00 лева, както и ДТ върху уважената част от гражданския иск в размер на 50,00 лева, платими в полза на държавата по сметка ***.

Присъдата може да се обжалва в 15 дневен срок от днес пред Пазарджишкия окръжен съд.

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към НОХД №1166/2009 г.:

Обвинението е от частен характер. Делото е образувано по тъжба от В.Г.С. срещу подсъдимия Д.И. *** с обвинение в престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Подсъдимият се обвиняват в това, че на 29.05.2009 г. в гр.Пазарджик е причинил лека телесна повреда на В.Г.С. ***, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

От частната тъжителка В.Г.С. срещу подсъдимия Д.И.И. е предявен граждански иск за неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането – 29.05.2009 г. до окончателното й изплащане.

Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане и пострадалата В.Г.С. е конституирана в качеството на граждански ищец.

Подсъдимият Д.И. не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Дава обяснения.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Тъжителката В.С. живеела сама на втори етаж в жилищна кооперация, находяща се в гр.П., ул.”С. З.” №.. На третия жилищен етаж на същата кооперация живеел подсъдимият Д.И., заедно със семейството си и семейството на неговите родители. От години отношенията между тъжителката и семейството на подсъдимия И. били изключително лоши и напрегнати.

На 29.05.2009 г. сутринта около 07.00 часа тъжителката С. почиствала площадката пред входната врата на апартамента си. В това време подсъдимият И., тръгвайки за работа, слизал от третия етаж, където живеел. Когато видяла подсъдимия, тъжителката му направила забележка да не хвърлят боклуци по стълбището. Подсъдимият И. се ядосал и обиждайки я с думи се нахвърлил върху тъжителката. Хванал я за двете ръце и я притиснал силно върху рамката на вратата на жилището й. Тъжителката започнала да плаче и да вика за помощ. На виковете се отзовали свидетелите Й.Н. и М.Н., съответно брат и снаха на тъжителката С., които живеели на първия етаж на същата кооперация. Възмутен от видяното свидетелят Н. направил забележка на подсъдимия, при което същият пуснал тъжителката и излязъл от кооперацията.

В последствие по сигнал за скандал на място пристигнали полицейските служители – свидетелите И.Т. и Г. Ангелов. Пред тях разказвайки за скандала тъжителката С. припаднала и се наложило свидетелят Т. да помогне, слагайки я да легне на дивана в дома й.

След няколко дни тъжителката отишла на преглед в МБАЛ АД гр.Пазарджик, където била освидетелствана. След като била прегледана на 03.06.2009 г. й било издадено медицинско удостоверение, представено по делото. Видно от същото на тъжителката са били причинени: кръвонасядания по лявата ръка – мишница, предмишница и длан и кръвонасядания по дясната днан, представляващи причиняване на болка и страдание за около 2-3 от датата на травмата.  

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите М.Н., Й.Н., Д.И., Е.И., Г.Н., И.Т., И.К., проведената очна ставка между свидетелите Й.Н. и Д.И., заключението на медицинската експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

Относно главния факт начина и обстоятелството, че травматичните увреждания описани в медицинското удостоверение са причинени на тъжителката С. от подсъдимия И., съдът кредитира показанията на свидетелите Й.Н. и М.Н..

Съдът дава вяра на показанията на свидетелките тъй като същите са ясни, категорични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи по между си. Показанията им съвпадат и съдържат сведения и относно основни факти от предмета на доказване и отговарят на фактическите обстоятелства описани в тъжбата.

Свидетелят Н., очевидец на инцидента, обяснява последователността на протичане на събитията от чуването на виковете за помощ от страна на тъжителката и качването му по стълбите към втория  етаж на къщата, заедно със съпругата му – свидетелката Н., където заварил подсъдимия И. да притиска с ръце тъжителката към дървената каса на вратата на апартамента на същата, в която тя се била опряла. В този момент се обърнал към подсъдимия с думите: „Как не те е срам да се занимаваш с възрастни хора?”. В резултат на това подсъдимият пуснал тъжителката и избягал надолу по стълбите.  Свидетелят сочи, че видял синини по лявата ръка – китката и предмишницата на тъжителката.

С оглед собствените си възприятия свидетелката Н. дава показания, в които важни детайли съвпадат с показанията на свидетеля Н.. Свидетелката сочи, както и свидетелят Н., че чули викове „Помощ, помощ!”, при което Н. разпознал гласа на сестра си. За де видят какво се случва, заедно със съпруга си – Н. изтичали нагоре по стълбите, където заварили тъжителката С. и подсъдимия И.. В показанията си свидетелката точно възпроизвежда думите на съпруга си, насочени към подсъдимия, в момента, когато го видели на мястото, а именно: „Не те ли е срам, с възрастни хора да се разправяш?”, при което подсъдимият минал покрай тях по стълбите и излязъл от къщата.

Убедително и достоверно звучат показанията на свидетелката, че не е видяла точно действията на подсъдимия, тъй като стояла зад съпруга си на стълбите.

При преценката за достоверността на показанията на тези свидетели, съдът прецени тяхната убедителност, последователност, непротиворечивост и обективност относно обстоятелствата по протичане на инцидента и възприетото в последствие от разказа на тъжителката, а именно, че подсъдимият е блъснал в касата на входната врата на апартамента й. Както и обстоятелството, което и двамата свидетели нескриват, че те самите имат изключително влошени отношения с подсъдимия и неговото семейство.

Освен това двамата свидетели, независимо едни от друг, отбелязват факт незначителен за предмета на обвинението, но допринасящ за убедителността на техните показания. Същите дават показания, че при излизането си от техния апартамент и  качването по стълбите към втория етаж, видели на улицата възрастен мъж, който се бил спрял пред кооперацията.

Тези показания се потвърждават от показанията на свидетеля И.К., който заяви, че често минавал покрай жилищната кооперация на тъжителката, която познавал, като съученичка на неговата съпруга. В края на м.май 2009 г. отново минавал от там и чул викове откъм къщата. Това се било случило само този път от множеството минавания от там.

Показанията на свидетеля Н. относно мястото и начина на нанасяне на уврежданията на тъжителката от страна на подсъдимия се потвърждават и от представеното медицинско удостоверение, от което е видно, че на С. са били причинени кръвонасядания по лявата ръка – мишница, предмишница и длан и кръвонасядания по дясната днан, представляващи причиняване на болка и страдание за около 2-3 от датата на травмата.  

Относно начина и давността на причинените на тъжителката телесни увреждания е назначена в хода на съдебното следствие и приета по делото медицинска експертиза. Видно от заключението травматичните увреждания посочени в медицинското удостоверение са причинени чрез удар или притискане към твърд тъп предмет и добре отговарят да са получени по време и по начин, както съобщава пострадалата, а именно при стискане с ръце и блъскане.  Вещото лице дава заключение, което поддържа и разяснява в съдебно заседание, че с оглед възрастта на пострадалата, сроковете за промяна на цветовата гама на кръвонасяданията са по-дълги. На това се дължи посочения при прегледа на 03.06.2009 г. син цвят на констатираните кръвонасядания получени на 29.05.2009 г. Установи се от заключението на експертизата, че мястото на получените кръвонасядания са в области - горната повърхност на лявата предмишница в областта към китката 2х2 см, гръбната повърхност на двете длани, където не биха могли да се получат от падане върху терена. Локализацията на нараняванията и техните размери отговарят на приблизителен отпечатък от пръсти на ръка.

След запознаване с медицинската документация на тъжителката за наличие на сърдечно заболяване и приемани лекарства във връзка с това, вещото лице потвърждава заключението си, че поради забавена резорбция с оглед възрастта и заболяването на тъжителката цветовата гама на кръвонасяданията в момента на прегледа отговаря травматичните увреждания да са получени на инкриминираната дата.

Обясненията на подсъдимия, в които отрича да е блъскал или притискал тъжителката, съдът не кредитира. Същите са израз на неговата защитна позиция, а като източник на доказателства се опровергават от показанията на свидетелите Николови и медицинската експертиза, както и отчасти от показанията на свидетеля  Н..

Обясненията за това, че той е извикал и изчакал пристигането на полицейските служители противоречат на показанията на свидетеля Н.. Последният дава показания, че при пристигането им на мястото някой се обадил на подсъдимия И., който в това време бил на работа. Свидетелят изчакал пристигането на подсъдимия пред жилищната кооперация и едва тогава двамата заедно се качили към апартамента на тъжителката.

Освен това не се установи регистрирано обаждане до полицията от страна на подсъдимия в посочения от него час, видно от представеното извлечение от нарядите за дежурство за 28 и 29.05.2009 г.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката Д.И., че е присъствала на мястото по време на инцидента между тъжителката и подсъдимия – неин син, който според нея се състоял единствено в хвърляне на боклук от страна на тъжителката върху подсъдимия.

Нейните показания противоречат на показанията на свидетелите М. и Й. Николови и на обясненията на подсъдимия.

Свидетелите Николови са категорични, което Й.Н. поддържа при проведената със свидетелката И. очна ставка, че по време на инцидента между подсъдимия и тъжителката, при който последната получила травматичните увреждания, свидетелката Д.И. не е била на стълбите на жилищната кооперация, а е била в дома си.

Самият подсъдим дава обяснения,че заварил майка си заедно със тъжителката С. едва при пристигането на полицейските служители.

Съдът не обсъжда показанията на свидетелката Е.И., тъй като същата не е била очевидец на инцидента, а предава единствено чутото от подсъдимия – неин съпруг, на чиито обяснения съдът не дава вяра. Освен това същата е заинтересована от изхода на делото за оневиняване на своя съпруг, освен поради съпружеската връзка с него, но и поради постановената и влязла в сила присъда по НЧХД №2458/2005 г. по описа на ПРС, с която на същата е наложено административна наказание по реда на чл.78а от НК за нанесена лека телесна повреда на настоящата тъжителка В.С..

При анализа на събраните доказателства и съпоставката им, съдът стигна до категоричния и несъмнен извод, че подсъдимият Д.И.И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.130, ал.2 от НК, като на 29.05.2009 г. в гр.Пазарджик е причинил лека телесна повреда на В.Г.С. ***, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.

Съдът не е обвързан с посочената от тъжителката правна квалификация на деянието. Съдът се ръководи от обстоятелствата изложени в тъжбата. 

Нанесеното на тъжителката телесно увреждане е повърхностно. Не представлява увреждане на  анатомичната цялост на организма или тъканите и води до изменения на физиологичните функции макар и леки, извън болката и страданието.

Поради това съдът приема, че се касае до причиняване на болка и страдание в резултат на упражненото от подсъдимата физическо въздействие по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, без разстройство на здравето.

По този начин уврежданията се формулирани, като болка и страдание и според медицинската експертиза и удостоверение приети по делото.

При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Д.И. за извършеното деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано в Глава втора на НК “Престъпления против личността”, раздел ІІ “Телесни повреди” и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на индивида – телесната неприкосновеност  на личността.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е сравнително невисока, като се има предвид мотива и начина на причиняване.

Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия и ниската степен на причиненото телесно увреждане, а като отегчаващи вината обстоятелства - отрицателно въздействие, както върху физическото, така и върху психическото състояние, което е оказало извършеното върху пострадалата.

 Разпоредбата на чл.130, ал.2 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или с пробация, или глоба.

Видно от събраните по делото доказателства подсъдимият И. е неосъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.

При тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на Д.И. от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание глоба.

Във връзка с  изложеното съдът на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи Д.И.И. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 650 лева, платима в полза на Държавата.

При определяне размера на глобата съдът взе предвид и семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия И. и определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Предявеният граждански иск против подсъдимия, съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите са причинени на гражданския ищец от престъплението на подсъдимия и представляват негово парично задължение към пострадалата.

За вида и продължителността на причинените вреди, изразяващи претърпени физически и психически страдания на тъжителката С., съд взе предвид показанията на свидетелките Н. и Илчев.  

Свидетелките дават показания, че при пристигането им на място тъжителката била силно емоционално разстроена, поради което дори припаднала.

Въз основа на тези доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че гражданският иск следва да бъде уважен до размер на 700  лева, като до предявения размер от 5 000 лева, следва да се отхвърли.

            Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определи по справедливост към момента на постановяване на съдебния акт, като съдът взе предвид всички обстоятелства и доказателства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалата, като се има предвид и нейната възраст и сърдечно заболяване.

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимият дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.  И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва се дължи от деня на причиняване на увреждането, откогато длъжникът изпада в забава, без да е необходима покана за плащането.

Съдът прие, че сумата от 700 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2009 г. до окончателното изплащане на сумата,  ще възмезди пострадалата за нанесените му неимуществени вреди в резултат на претърпени болки и страдания.

Затова съдът осъди подсъдимия Д.И.И. да заплати на В.Г.С. сумата от 700 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 29.05.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли гражданския иск за разликата от 700 лева до 5000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 20.03.2009 г. до окончателното изплащане.

Във връзка направеното и с оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Д.И. бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 441 лева, както и Държавна такса върху уважената част от гражданския иск размер на 50 лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

                                                                                

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: