№ 498
гр. Варна , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20213110202261 по описа за 2021 година
МОТИВИ:Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на представляващ санкционираното дружество против
Наказателно постановление № 03-013405/02.12.2020г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" - Варна, с което е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 3000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 413
ал.2 от КТ.
С жалбата се навеждат твърдения, че лицето Р.А. не е изпълнявал трудова функция и не е
имал трудови правоотношения с „Л. А.“ ЕООД. Счита се, че са нарушени чл.42 т.4 и чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН. От обстоятелствената част на НП не става ясно кое действие е възприето
като трудова функция , кое виновно действие или бездействие нарушава установения ред на
държавно управление и коя точно правна норма го обявява за наказуемо с административно
наказание. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
По същество се сочи, че няма нито едно доказателство, установяващо , че «Л. А.»
ЕООД в този ден е изпълнявал работа в обекта. Не е установено, че дружеството е
работодател и е допуснал лицето да извършва товаро- разтоварни дейности. Има само
предположения. Претендира разноски.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, установи от фактическа страна
следното:
През месец октомври 2020г. служители на Дирекция “Инспекция по труда”-Варна - св. Б.
1
и св. Б., извършили проверка на строителен обект – жилищна сграда, находящ се в гр.
Варна, ***.
На място св. Б. и св. Б. установили група работници, които извършвали разтоварване
на строителни материали от камион и ги товарели на палети на входа на подходите към
гаражите на жилищната сграда.
Св. Б. и св. Б. установили, че лицата полагат труд за „Л. А.“ ЕООД. Въз основа на
данни от лицата, едно от които Р. М. Ап., св. Б. съставила протокол, в съдържанието на
който вписала параметрите на трудовото правоотношение за всяко лице. Лицето Р.А.
декларирал, че работи за „Л. А.“ ЕООД като общ работник с дата на наемане 29.10.2020г. ,
при установено работно време от 08,00 до 17,00 часа , с договорено трудово
възнаграждение, при липсата на сключен трудов договор.
След като установили кой се явява работодател в обекта, била предоставена
възможност да бъде представена за проверка книгата за инструктаж.
При това било установено, че липсва вписване на начален инструктаж на Р. М. Ап. в
книгата за начален инструктаж.
На 20.11.2020г. срещу „Л. А.“ ЕООД бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, в който било посочено, че дружеството, в качеството си на
работодател не е документирал начален инструктаж в книгата за начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа на Р. М. Ап.. За дата на извършване на нарушението била
посочена датата на която лицето било установено на обекта - 29.10.2020г. и то било
квалифицирано като такова по чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009
г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. Актът бил предявен на представляващ дружеството, като в съдържанието
му били вписани възражения, че не е извършено нарушение. Други възражения не
постъпили по АНП впоследствие.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, административно –
наказващият орган издал наказателно постановление № 03 – 013405/02.12.2020г. , с което
изцяло възприел фактическите констатации, изложени в акта за установяване на
административно нарушение и при правна квалификация на нарушението по чл.11 ал.5 вр.
чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., наложил административно наказание
“имуществена санкция“ на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413 ал.2 от КТ.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства –
показанията на св. Б. и св. Б., както и писмените такива, приобщени към доказателствения
материал по делото в хода на съдебното следствие: копие от книга за инструктаж;
декларация от заети лица; протокол за извършена проверка и др.
За да приеме изложеното по- горе, съдът подложи на анализ събраните по делото
доказателства и констатира, че същите установяват с категоричност твърдяната от
наказващия орган фактология. Показанията на св. Б. и св. Б. са показания на свидетели,
пряко възприели полагането на труд в обекта и лицето - работодател.
Показанията на свидетелите кореспондират с отразеното в декларациите на заетите
лица, както и с приложеното копие от книга за инструктаж.
2
Пред съда депозира показания св. Т..
Свидетелят сочи, че му се обадили някакви работници, които искали да работят за „Л.
А.“ ЕООД. Те знаели за обекта. Св. Т. не се е договарял с тях да работят, само им казал
евентуално да пратят данни, за евентуално назначаване в обекта. Той не е възлагал работа на
лицата и не е изпълнявал СМР. „Л. А.“ е само подизпълнител , а не възложител на обекта.
Съдът намери, че не следва да кретидира показанията на св. Т..
На първо място следва да се отбележи, че този свидетел е в трудовоправни
отношения с „Л. А.“ ЕООД и в този смисъл материалната му обвързаност с дружеството
извежда неговата заинтересованост от изхода на делото.
На следващо място липсва каквато и да било логика работниците да изпълняват
трудови функции за дружеството, без да са били наети на работа.
Съдът намира, че по безспорен начин е установено дружеството – работодател „Л.
А.“ ЕООД, тъй като показанията на св. Б. и св. Б. са категорични в насока , че именно
работниците , установени на място са посочили това дружество за свой работодател.
Отделно от горното, именно „Л. А.“ ЕООД е посочен като работодател в писмен
документ – констативен протокол, като всяко от лицата, включително и Р.А. е положило
своя подпис, декларирайки това.
Дружеството „Л. А.“ ЕООД, има активно поведение в хода на проведеното
административнонаказателно производство, като едва в хода на въззивното производство по
обжалване на наказателното постановление са наведени доводи за липса на трудово
правоотношение.Така, въз основа на горното, съдът намери, че показанията на св. Т. имат за
цел да скрепят изградена впоследствие защитна теза и не следва да бъдат кредитирани като
заинтересовани от изхода на делото и противоречащи на останалия доказателствен
материал.
При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са
издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за
установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване
на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за
възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в рамките на
предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42
и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали
безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки конкретно положило
труд лице, характеристиките и времетраенето на трудовото правоотношение, както и
липсата на вписване на проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в
книгата за начален инструктаж. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното
за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за
установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото
нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната
правна квалификация по Наредбата и КТ, както и правилно е определено
административнонаказателно отговорното лице.
3
Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи
административно наказващия орган неправилно не е съобразил факта на извършване на
нарушението за първи път, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и е
наложил наказанието над минималния , предвиден в закона размер. Адекватно на тежестта
на нарушението се явява административно наказание в минимален размер и в този смисъл
наказателното постановление следва да бъде изменено.
Що се отнася до наведените с жалбата и поддържани в съдебно заседание твърдения за
отмяна на наказателното постановление, съдът намери същите за неоснователни предвид на
следното :
На първо място с жалбата се навеждат твърдения, че лицето Р.А. не е изпълнявал
трудова функция и не е имал трудови правоотношения с „Л. А.“ ЕООД. Няма нито едно
доказателство, установяващо , че «Л. А.» ЕООД в този ден е изпълнявал работа в обекта. Не
е установено, че дружеството е работодател и е допуснал лицето да извършва товаро-
разтоварни дейности. Има само предположения.
Съдът, противно на изразената позиция намери, че в настоящия казус се установяват
именно фактите, изложени в АУАН и НП, един от които е качеството на работодател на
санкционираното дружество. Предвид на факта, че анализа на доказателствата бе извършен
по- горе, то същия не следва да бъде преповтарян.
Счита се, че са нарушени чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. От обстоятелствената
част на НП не става ясно кое действие е възприето като трудова функция, кое виновно
действие или бездействие нарушава установения ред на държавно управление и коя точно
правна норма го обявява за наказуемо с административно наказание.
Съдът не констатира да са допуснати такива нарушения.
В обстоятелствената част на АУАН и НП се съдържат достатъчно данни, от които са
изводими признаците на състава на нарушението – посочено е задълженото лице,
конкретното задължение и неговото неизпълнение. Съобразно изложеното в
обстоятелствените части на АУАН и НП е изведена правилна правна квалификация на
нарушението. С НП правилно е прието въз основа на коя санкционна норма на КТ
дружеството следва да бъде имуществено санкционирано.
Изложеното по- горе мотивира съда да измени наказателното постановление като намали
размера на наложеното административно наказание .
4
Изменяйки НП, съдът не възложи разноски.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП№ 03-013405/02.12.2020г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" -
Варна, с което на „Л. А.“ ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 3000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 413 ал.2 от КТ като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ от 3000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5