РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Пазарджик, 11.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двадесет и девети март през
две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ П.
секретар Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 84/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по подадена искова молба вх. №
1653/20.02.2018 г. на „ЕМ ДЖИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, кв. Бояна, ул. „Акация“ № 1, и конституираното като
съищец по реда на чл. 26, ал. 4 от ГПК „ФИДА“ АД (в хода на процеса в
производство по несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на
уравление: гр. Брацигово, ул. „Трети март“ № 77, срещу Н.Г.П., ЕГН **********,***, за осъждане на ответника да
заплати в полза на „ФИДА“ АД сумата от 35 681
лева, представляваща част от имуществена вреда – претърпяна загуба в общ размер
от 69 963 лева, изразяваща се в изплатени от „ФИДА“ АД суми за периода
01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. за заплати и осигуровки на две от работничките на
дружеството – Ж.И.И. и Д.В.Е. за извършената от тях работа за друго
дружество, по нареждане на ответника, за разход
за отопление на помещението в което са работили, за поддържане на чистотата в
него, за използваните материали за изработените дрехи – платове и конци
собственост на „ФИДА“ АД, както и за багренето на ушитите дрехи, на основание
чл. 240а от ТЗ. Претендират се разноски
от „ЕМ ДЖИ“ АД.
Ищецът „ЕМ ДЖИ“ АД основава предявения иск на следните фактически твърдения, релевирани в
исковата и уточнителна молба от 18.05.2018 г.:
Излага се, че „ЕМ
ДЖИ“ АД е акционер с 51 % дялово участие в капитала на „ФИДА“ АД, чийто
изпълнителен директор ответникът Н.Г.П. се разпоредил две от работничките в
шивашкия цех на „ФИДА“ АД – Ж.И.И. и Д.В.Е. да работят отделно от останалите,
на третия етаж от производствената сграда на дружеството, като изработват
облекла за друго дружество, но с материали на „ФИДА“ АД. Това продължило през
2014 г. – 2015 г. На ден били изработвани между 6-8 бр.
готова продукция – дрехи или общо за процесния период от 2 години – 1 800
бр. Били използвани модели на „ФИДА“ АД, с малки корекции. След като тези
обстоятелства били узнати през 2017 г., двете работнички били изненадващо
уволнени. Неизползваните платове и конци били преместени в сгради на ответника
в гр. Пещера. Изготвените от двете работнички дрехи били предоставени на „Оптимум“
– гр. Пловдив за багрене, като за услугата „ФИДА“ АД е заплатило 1 763
лева, видно от стокова разписка № 14726/29.01.2015 г. Твърди се, че тези
нареждания на ответника, извършени в качеството му на изпълнителен директор на
„ФИДА“ АД, са извън неговите правомощия като отговарящ за оперативното
ръководство на дружеството, с което той причинил имуществени вреди на
дружеството, изразяващи се в изплатените суми за 2-годишния период (2014 – 2015
г.) за заплати и осигуровки на двете работнички, за отопление на помещението на
третия етаж където работили, за поддържане на чистотата в него, за използваните
материали - платове и конци, както и за багренето на ушитите дрехи, или общо в размер
на 69 963 лева. В първото открито съдебно заседание от 18.01.2019 г. е
уточнено, че искът е предявен като частичен за сума в размер на 35 681
лева. С уточнителна молба вх. № 4594/18.05.2018 г. ищецът „ЕМ ДЖИ“ АД поддържа,
че вредите са нанесени на „ФИДА“ АД, а ищецът е процесуален субституент на
дружеството, т. е. установява се, че сумата от 35 681 лева се претендира
на основание чл. 240а от ТЗ от акционер, притежаващ повече от 10 % дялово
участие от капитала за вреди, причинени на дружеството. Моли се за уважаване на иска с присъждане на разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК е подаден отговор на исковата молба
от Н.П., чрез адв. С., с който се
оспорва иска. Излага се, че през процесния период 2014 – 2015 г. било създадено
звено от двама служители на постоянен трудов договор за изпълнение на нови
модели дрехи. Работниците в това звено са се упражнявали (обучавали) при
създаването на новите модели (доколкото изработването им създавало много
проблеми в процеса на масово производство - персоналът не е знаел как да ги
изработва). Използваните материали подлежали на бракуване – това били дефектни
панталони, дефектни парчета плат и т. н. Това звено е било част от
производствения процес на предприятието и е спомагало за развитието му като по
никакъв начин не са накърнени интересите на „ФИДА“ АД и неговите акционери.
Тези прототипи не са били продавани в търговската мрежа. Оспорва се
твърдението, че този тип дрехи са багрени в „Оптимум“ – гр. Пловдив.
В
срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се
отговаря на възраженията на ответника.
В
срока по чл. 372 ГПК е постъпило становище от особения представител на „ФИДА“
АД – адв. К.А., чиито действия са потвърдени от синдика на дружеството към него
момент Б.Л.Б..
В срока по чл. 373 от ГПК не е постъпил допълнителен
отговор на ДИМ, въпреки редовното връчване на препис от допълнителна искова
молба и становище от ищците – така изрично разпореждане на съда №
1043/23.10.2018 г.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца „ЕМ ДЖИ“ АД. С Определение № 597/23.07.2012 г. по т. д. №
1050/2011 г., I т. о. състав на ВКС е приел, че т. нар. малцинствени права на
акционерите са предмет на изчерпателна законова регламентация: чл. 223, ал. 1
от ТЗ, чл. 223а, чл. 240а и чл. 251а ТЗ, от които разпоредби е видно, че
носителите им са само акционери, притежаващи поне 5 % и съответно – поне 10 %
от капитала на съответното АД, а редакцията на чл. 240а in fine от ТЗ не оставя
съмнение, че притежаващите най-малко 10 % от капитала на дружеството акционери
могат да ангажират по исков ред отговорността на членове от управителните му
органи, но само "за вреди, причинени на дружеството".
От
друга страна, овластяването да се води процес относно чуждото право включва
като своя последица важимост спрямо носителя на спорното материално право на
последиците от водения процес. Силата на пресъдено нещо се разпростира, както
спрямо субституента, така и спрямо носителя на материалното право, затова,
наред със субституента, по служебен почин на съда се конституира като страна и
носителят на материалното право (така Решение
№ 360 от 4.07.2006 г. на ВКС по гр. д. № 197/2005 г., ТК, I о.).
С оглед гореизложеното, съдът с изрично Определение №
397 от 22.05.2018 г. е конституирал като съищец и лицето, чието право е
предявено от ищеца, а именно „ФИДА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
уравление: гр. Брацигово, ул. „Трети март“ № 77, на основание чл. 26, ал. 4 от ГПК вр. чл. 240а от ТЗ.
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел, че са налице безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, а именно, че „ЕМ ДЖИ“ АД е акционер
с 51 % дялово участие от капитала на „ФИДА“ АД (обстоятелство, което се
подкрепя и от представените писмени доказателства - констативен протокол и
удостоверение, издадени от нотариус рег. № 036 от НК).
Всичко
изложено обосновава извод за допустим иск.
От фактическа страна
съдът приема следното:
Не е спорно, че изпълнителен директор на „ФИДА“ АД е
Н.Г.П., че същият е разпоредил две от работничките в шивашкия цех на
„ФИДА“ АД – Ж.И.И. и Д.В.Е. да работят отделно от останалите, на третия етаж от
производствена сграда на дружеството, като изработват облекла. Видно от
публичния търговски регистър към Агенция по вписванията „ФИДА“ АД е с предмет
на дейност производство на мъжка, дамска и детска конфекция, ризи, блузи,
джинси т. н.
По
делото е приета стокова разписка № 14726/29.01.2015 г. за извършени услуги –
багрене за сумата от 1 763 лева от доставчик „Оптимум“ ООД и получател „ФИДА“
АД.
Видно
от Заповед № 17/02.12.2014 г. на изп. директор на „ФИДА“ АД Н.П., предвид
регулярни затруднения в производствения процес при получаване на поръчки,
свързани с точността на кройките, се разпорежда създаване на звено от две
работнички – Д.Е.
и Ж.И., които да проверяват кройките и да ушиват по една предварително, като за
целта се извърши обучителен период от 3 месеца, през който да се запознаят с
конструриане, градиране, кроене и цялостно ушиване на готовото изделие. Указано
е работата в звеното да се прекъсва при нужда от помощ в производството.
Отделянето на машини, инсталирането им и пускането в помещението в експлоатация
се възлага на И. К. –
електротехник и огняр. Посочено е заповедта да се сведе до знанието на
горепосочените (три) лица.
Приетите
по делото заявления до СД на „ФИДА“ АД от Т.Р.И. и А.С.И. не следва да се
обсъждат, предвид това, че представляват свидетелски показания в писмен вид, т.
е. недопустимо доказателство. За сочените от ищеца обстоятелства обаче, заявителите бяха
разпитани като свидетели по делото.
Св. Т.Р.И., работила
във „ФИДА“ АД в периода 1996 г. – март 2017 г., твърди, че е изпълнявала
различни длъжности в предприятието – шивачка, ОТК, бригадир, а през 2014-2015
г. е била на длъжност органзатор производство, като е отговаряла за бригадите,
вкл. и за двете шивачки Е. и И., които са работили самостоятелно на трети етаж
от производствена сграда на дружеството. Сочи, че дружеството е работило за
„Булгарконф“, които са възлагали изработване на дрехи от марката „Мейзън“, като
са изпращали скроени детайли, в които понякога е имало дефекти напр. дупка,
нишка и т. н. На склад са се поддържали платове на възлагащото дружество, които
са използвани за отстраняване на дефектите, като след изпълнение на работата са
оставали определени остатъци от платовете. Двете шивачки Е. и И. са кроили
именно с тези остатъчни платове. Свидетелят изразява мнение, че тези остатъци е
следвало да се връщат на възложителя, а не да се използват от изпълнителя „ФИДА“ АД.
Твърди, че дружеството-възложител „Булгарконф“ никога не е възлагало работа на
двете шивачки. Сочи, че ответникът П. им е нареждал да шият по 20-30 бр.
различна номерация, по 10 бр. от номер. Излага, че сградата където са работили
двете е била заключена, всички работници в дружеството знаели, че там имало две
заключени шивачки, които шият. Почивките им дори били след почивките на
останалите служители, за да не се засичат. Твърди също така, че белите дрехи
били занасяни във фирма за багрене, след което са се връщали във „ФИДА“ АД,
където им слагали копчета и ги гладели. Прави извод, че във връзка с проверки
от възлагащото дружество „Булгарконф“ относно качеството и технологията на
изработването, ответникът П. е наредил да се прекрати дейността в отделения цех
и двете шивачки са се върнали в производствения цех при останалите. Изрично
сочи, че двете жени са работили в това ново звено в периода 2014-2016 г., около
2 години. Разбрала
от съпруга си А.И., че изработените от двете шивачки дрехи са занасяни в гр.
Пещера на склад, при ответника.
Заявява, че „ФИДА“ АД не изработват нови модели. Използвайки готови кройки на
„Булгарконф“ и след незначителни корекции създавали други модели дрехи.
Свидетелят твърди, че не знае да е имало нужда от нови модели.
Свидетелят
А.С.И., работил във „ФИДА“ АД в периода 1998 г. – март, април 2015 г., излага
твърдения, че през 2014-2015 г. е бил шофьор в дружеството, като е извършвал
разнос на дрехи и платове. По нареждане на ответника П. е занасял от платовете
на „Булгарконф“ на двете шивачки Е. и И., работещи на третия етаж от
производствена сграда на дружеството, които шиели панталони, палта и т. н. Те
работели отделно от другите шивачки. Свидетелят твърди, че по нареждане на
ответника е носил дрехи в гр. Пловдив за багрене и в гр. Пещера в кооперацията, където живеел П..
Заявява, че всички платове, конци и акцесоари от този трети етаж, които са били
собственост на „Булгарконф“ е закарал с автомобил в гр. Пещера в една сграда. Счита,
че тези две шивачки са шиели тайно, били заключени в сградата, само той и Т.И.
са имали достъп до мястото, където са работели, останалите работници не са
знаели какво се случва. От Пловдив идвали техонолози, които проверявали как се
шие тяхната продукция и тогава „тайното“ шиене приключило, когато се разчуло за
това. По нареждане на П. шивачките се върнали на работа в основния
производствен цех за около месец и после били съкратени от работа. Твърди, че
макар да е работил до март 2015 г., знае, че двете шивачки са шиели отделно от
другите през 2014 г. и 2015 г. След прекратяване на трудовото му правоотношение
с „ФИДА“ АД започнал работа в „Булгарконф“.
Свидетелят
Д.В.Е., излага, че е работила във „ФИДА“ АД от 1999 г. до май 2015 г. като
шивачка и ОТК. Поддържа, че е работила и в основания цех и в този на третия
етаж от производствена сграда заедно с Ж.И.. В по-малкия цех на третия етаж е
работила около 1 година. В този цех е крояла и шиела по нареждане на ответника П.
и Т.И.. Преди да се качи да работи там ответникът П. й е обяснил, че ще работи
отделно от останалите, за да се научи да крои, да шие панталони, ризи, мъжки и
дамски якета, които свидетелката заявява, че е можела да шие, но не е можела да
крои. Предполага, че са избрали нея, защото може да шие на всякакви машини с
всички операции. Лично ответникът й е показвал как да крои, дотогава не е
знаела как, като я е учел как да намали или увеличи размера на дрехата.
Работели са с парчета плат от отпадъчен материал, който подлежи на изхвърляне,
но те са използвали този материал, за да се учат да кроят и шият. След като
дрехите се ушият, Т.И. идвала и ги вземала. Твърди, че се шият дрехи, различни
от тези, които принципно се шият във „ФИДА“. Относно несъвпадането на техните
почивки с почивките на останалите работнички, заявява, че това е по тяхно
желание, за да може да е по-спокойно. Сочи, че са заключвали сградата, където
работели, тъй като е много голяма и всеки може да влезе – те били на третия
етаж, а долу нямало никой. Не са били заключвани принудително, ключът от
сградата бил у нея. На въпроси на останалите шивачки защо са работели отделно,
отговаряли че си е тяхна работа, не искали да дават обяснения. Въпреки това
заявява, че не са ограничавали някой да ги посещава в цеха – две или три жени
са ходели при тях. Сочи, че никога не са слагали лога на „ФИДА“. Относно
напускането си от работа твърди, че е ползвала 6 месеца болнични, претърпяла
операция, след което се върнала във фирмата, но тъй като заплатата й била
намалена, напуснала. Твърди, че когато се е налагало – например когато някой е
болен или в отпуск, е влизала в основното производство. Случвало се е в месеца
по една седмица да са замествали някой от основния цех.
Свидетелят
Ж.И.И., излага, че е работила във „ФИДА“ АД от 2010 г. до края на 2015 г. като
шивачка и в двата цеха. На процесния трети етаж е работила около 5-7 месеца, в
периода края на 2014 - 2015 г. Поддържа, че в този отделен цех по нареждане на
ответника П. са се учили как да шият дрехи, до него момент е можела да шие само
определени операции. Д.Е. й е показвала как да крои. Изработвали са панталони,
поли, ризи, якета. Подробно обяснява процеса на работа – взема се готова ушита
дреха, напр. панталон, и се разпаря, прави се кройка и след това се ушива нова
дреха от други парчета плат. Сочи, че са шиели дрехи от остатъчен материал.
Ушитите дрехи не знае къде са били занасяни, те били вземани от Т.И.. Те
заключвали вратата на сградата, където работели. Твърди, че дрехите които са им
давали, били като учебен материал; били стари дрехи, използвани. Прави извод,
че са се учили да бъдат моделиери, тъй като й Д.Е. й е заявила, че трябва да се
обучи да шие една дрехо от – до, за да може като дойде нова поръчка, да може да
я изпълни цялата. Напуснала е работа по лични причини. Също твърди, че при
нужда двете с Д.Е. са слизали в основния цех да помагат с работата.
Свидетелят
И. А. К.., дава
показания, че е работил във „ФИДА“ АД от 1997 г. до август 2018 г. като
електротехник и огняр-параджия. Твърди, че преди 31.12.2014 г. се създало ново
звено, което е работело различно от основния производствен цех. Работата
продължила около половин година, до около юли 2015 г. За отопление са
използвали остатъци от платовете - парцали, които са предоставени за
отстраняване на дефекти по дрехите. Твърди, че понеже никога фирмата не е имала
дипломирани шивачки, се създал този малък цех, за да се учат да шият. От тази
учебна дейност, бракът който е оставал, се горял за отопление на сградата, а
добре ушитите дрехи не знае къде са занасяни.
Показанията
на св. Т.И. Пейчева не следва да се обсъждат, доколкото показанията й не са във
връзка с конкретното дело, а по-скоро предвид професионалния й опит като
моделиер конструктор и технолог на облекла, изземва функцията на вещо лице,
като каквото обаче не е била назначавана от съда.
От
изслушаното по делото заключение по съдебносчетоводната експертиза, прието от
съда за компетентно изготвено, неоспорено от страните, се установява, че общо
изплатените трудови възнаграждения на Д.Е. и Ж.И. за процесния период
01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. и внесените осигуровки за същото време са в
размер на 26 028.83 лева. Няма данни в счетоводството на „ФИДА“ АД да е
осчетоводявана фактура № 14726 от 29.01.2015 г., издадена от „Оптимум“ – гр.
Пловдив, нито да е включвана в дневниците за покупки по ЗДДС за релевантния
период януари 2015 г. – декември 2015 г., когато изтича 12-месечният период за
ползване на данъчен кредит, като изобщо в счетоводството на дружеството липсва
контрагент с име „Оптимум“.
Правни
изводи:
Предявен е иск по чл.
240а от ТЗ.
Повдигнатият
правен спор възлага в тежест на ищеца да докаже: деяние, което е противоправно
като извършено в нарушение на законовото задължение на ответника, визирано в
нормата на чл. 237, ал. 2 от ТЗ (задължението да изпълнява функциите си с
грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери), вина
(без значение формата умисъл или небрежност), която се предполага, настъпила
вреда и причинно-следствена връзка между деяние и вреда. Отговорността по чл.
237, ал. 2 от ТЗ е вид деликтна отговорност (така и Решение № 360 от 4.07.2006 г. на ВКС по гр. д. № 197/2005 г., ТК).
Членовете на съветите са длъжни
да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството
и на всички акционери – чл. 237, ал. 2 от ТЗ. Те са професионалисти и от тях се
очаква възможно най-добрите управленски резултати с оглед конкретните
обстоятелства. Обща рамка за изпълнение на това задължение представлява
определената от решенията на Общото събрание стопанска политика. Интересите на
дружеството като самостоятелен субект обикновено се формулират от Общото
събрание, т. е. от мнозинството, макар че не винаги е налице съвпадение между
тези интереси. Органите на акционерното дружество са средството, чрез което
волята му се формира и изразява по отношение на трети лица, а способността на
всеки орган да формира волята на дружеството по определен кръг въпроси от
дейността, представлява неговата компетентност. При акционерните дружества с
едностепенна система на управление, компетентността на Съвета на директорите е
признатата му от закона способност, като постоянно действащ изпълнителен орган
на АД, да взема решения по всички въпроси свързани както с управлението, така и
с представителството на дружеството, освен по тези, които с оглед закона и
устава, са в правомощията на общото събрание.
Ищецът „ЕМ
ДЖИ“ АД основава претенцията си на настъпила имуществена вреда в патримониума
на „ФИДА“ АД, изразяваща се в изплатени за 2-годишен период (01.01.2014 г. –
31.12.2015 г.) суми за трудови възнаграждения и осигуровки на две от
работничките на дружеството – Д.Е. и Ж.И., доколкото същите са предоставяли
работната си сила не в полза на „ФИДА“ АД, а в полза на друго неизвестно
дружество по нареждане на ответника, както и за разхода за
отопление на помещението на третия етаж където те са работили, за поддържане на
чистотата в същото, за стойността на използваните материали, собственост на
„ФИДА“ АД – платове и конци, както и разходът за багренето на ушитите дрехи.
По делото
безспорно се установи, че две от шивачките на дружеството – Е. и И.
действително са работили в самостоятелно звено, отделно от останалите работници
в основния производствен цех, като същите са разпаряли готови дрехи, снемали са кройки, скроявали са
модели и после са ги ушивали, като всичко това е извършвано с платове на
дружеството „Булгарконф“, което е възлагало на ишлеме изработване на дрехи на
„ФИДА“ АД. Изработеното от двете шивачки, което не отговаря на необходимото
качество е било бракувано (използвано за отопление), а качествената продукция е
доставяна на неустановено място. Единствено св. А.И. сочи място за доставяне
кооперацията, където живее ответникът П. ***, останалите свидетели не знаят
мястото на доставяне на изработената готова продукция. Св. И. е чувала
от съпруга си (св. И.), че дрехите са отнасяни в склад на ответника – тези
показания не се основават на непосредствени впечатления.
С оглед
приетата по делото и неоспорена от ищците относно нейната истинност или
достоверност на датата Заповед № 17/02.12.2014 г. на ответника П., в качеството
му на изпълнителен директор на „ФИДА“ АД, отделянето на двете работнички за
работа в сформираното ново звено, не може да се приеме за противоправно, доколкото
е част от правомощията на изпълнителния директор да взема оперативни решения по
всички въпроси свързани с управлението на предприятието.
Нещо повече. Видно
от чл. 25 от публикувания по партидата на „ФИДА“ АД устав, изпълнителният
директор изпълнява търговската политика на дружеството и решенията на Общото
събрание и Съвета на директорите, и ръководи
оперативно дружеството. Тоест, дори и да нямаше издадена изрична заповед за
създаване на това звено за извършване на проверка на предоставени на
дружеството кройки, видно от събраните по делото доказателства (свидетелските
показания на двете шивачки Е. и И., както и тези на огняра И.К.в)
мотивите за вземане на това управленско решение е продиктувано в интерес на
дружеството – да се преустановят затрудненията в производствения процес и да се
оптимизира производствения цикъл. От друга страна, предвид липсата
на изрични решения на ОС и на СД, на които разпореденото
от ответника да противоречи, реализирането на звеното не излиза извън правомощията
на изпълнителния директор да ръководи оперативно предприятието. Най-малкото,
няма основание да се приеме, че взетото решение е против интересите на
дружеството и на всички акционери.
По делото безпротиворечиво се
установи, че използваните от двете шивачки платове са платове на възлагащото дружество
(„Булгарконф“), а не на „ФИДА“ АД. В този смисъл, дори да е права в преценката
си свидетелката Т.И., че ползваните остатъци е следвало да се
връщат на възложителя, а не да се използват от „ФИДА“ АД, то евентуално
настъпили вреди би могъл да претендира възложителят „Булгарконф“, а не изпълнителят
„ФИДА“ АД.
Наред с това,
по делото ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване, съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест, че двете шивачки Е. и И. са
работили в полза на друго дружество по нареждане на ответника. Напротив
– установи се, че освен работата в новосъздаденото звено (което, както се
посочи, не е противоправно), те са помагали и в основното
производство – при необходимост, когато е имало работник в отпуск или в
болнични. Следователно получаваните от тях трудови възнаграждения са и
за престираната работна сила в полза на предприятието на „ФИДА“ АД. Показанията
на св. А.И., че е носил (неясно какъв вид и количество) готова продукция в
кооперацията на ответника в гр. Пещера не доказват злоупотреба от страна на
изпълнителния директор, доколкото не се установи каква е съдбата на така
доставената стока – обстоятелство, което не отнема тежестта на ищеца да докаже
противоправно деяние. Направеното от ищеца „ЕМ ДЖИ“ АД предположение (внушение),
че ответникът се е възползвал от доставената продукция, респ. че същата
се произвежда за друго дружество, не може да се приеме за
доказана чрез показанията на свидетеля. Не на
последно място, тези показания не се подкрепиха от нито едно друго доказателство
в процеса и освен че са неконкретни, могат да се приемат и за изолирани (дори недостоверни,
с оглед на изложеното от съпругата на свидетеля – св. Т. И., която била разбрала,
че продукцията се доставя в склад на ответника в гр. Пещера, а не в кооперацията
където живее). В подобен аспект са и внушенията за осъщественото от
ответника уволнение на двете шивачки (както се установи двете шивачка са
напуснали по свое желание). Като обобщение, липсват каквито и да
е доказателства в подкрепа на извода, че са изработвани дрехи за друго
дружество по нареждане на ответника или
че
същият се е разпореждал с тях при
лична изгода (още повече исковата молба не се основава на претенция за възстановяване
на продажната цена от евентуално продаденото).
Това не се установава и от представената
по делото стокова разписка, която по естеството си е формален документ, служещ най-често за
изписване или приемане на стока от склад или друг вид търговски обект.
Стоковите разписки могат да бъдат издавани в комбинация с фактура. В случая
няма издадена фактура от доставчика „Оптимум“ – гр. Пловдив,
нито такъв контрагент на получателя „ФИДА“ АД се установи да съществува (видно
от ССчЕ). При приемо-предаване на стоки, доставчика издава стокова разписка, а
купувача - складова. Процесната стокова разписка сочи само на получени дрехи,
като обстоятелството, че същата може да бъде и основание за доставчика да
издаде фактура, не обосновава извод и за реализиран разход (в ущърб) на „ФИДА“
АД за твърдяната сума от 1 763 лева. Още повече сам процесуалният
представител на ищеца „ЕМ ДЖИ“ АД потвърди в последното открито съдебно заседание,
че този разход не е направен, следователно няма и настъпила вреда.
Не се доказа и твърдяната с
исковата молба продължителност на работата в новосъздаденото
звено от две години, конкретно 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г.
Свидетелските
показания са противоречиви.
Свидетелят Т.И.
твърди 2 години, като сочи период 2014-2016 г. Свидетелят А.И. (съпруг на Т.)
също твърди 2 години, като сочи 2014-2015 г., но неговите впечатления не са
непосредствени, тъй като той е работил във „ФИДА“ АД до март 2015 г., което
обективно означава, че за да се приеме твърдението му за 2-годишна
продължителност, звеното следва да е съществувало от март 2013 до март 2015 г.,
каквито данни по делото няма.
Съдът
кредитира показанията на двете работнички Димитрия Е. и Ж.И., доколкото същите
най-точно биха могли да посочат продължителността на времето, през което лично
те са работили в процесното звено, а и показанията им не си противоречат. Е.
сочи около 1 година продължителност, а И. около 5-7 месеца. В тази насока са и
показанията на огняра И. А. К.,
който сочи около половин година.
С оглед
изложеното, предвид недоказването на първата от кумулативно изискуемите
предпоставки от фактическия състав на чл. 240а от ТЗ, искът се явява неоснователен.
По
разноските:
Ищците следва да бъдат осъдени
разделно да заплатят направените от ответника разходи в размер на 1 600
лева – заплатено в брой адв. възнагражедние.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЕМ ДЖИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Бояна, ул.
„Акация“ № 1, и „ФИДА“ АД
(н), ЕИК *********, със седалище и адрес на уравление: гр.
Брацигово, ул. „Трети март“ № 77, срещу
Н.Г.П., ЕГН **********,***, за осъждането му да заплати в полза на „ФИДА“ АД (н) сумата от 35 681 лева (тридесет
и пет хиляди шестстотин осемдесет и един),
представляваща част от имуществена вреда – претърпяна загуба в общ размер от
69 963 лева, изразяваща се в изплатени от „ФИДА“ АД суми за периода
01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. за заплати и осигуровки на две от работничките на
дружеството – Ж.И.И. и Д.В.Е. за извършената от тях работа за друго дружество по нареждане на ответника, за
разход за отопление на помещението в което са работили, за поддържане на
чистотата в него, за използваните материали за изработените дрехи – платове и
конци собственост на „ФИДА“ АД, както и за багренето на ушитите дрехи, на
основание чл. 240а от ТЗ,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕМ
ДЖИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.
Бояна, ул. „Акация“ № 1, и „ФИДА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на уравление: гр.
Брацигово, ул. „Трети март“ № 77, да заплатят разделно на Н.Г.П., ЕГН **********,***,
общо сумата от
1 600 (хиляда и шестстотин) лева или по 800 лева всеки, разноски за
производството – адв. възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: