Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 25.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 15793 по описа за 2019 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 191263 от 13.08.2019
г. по гр.д. № 85640 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 36-ти състав
на основание чл. 422 във вр. чл. 79, ал.1, предл. 1 вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че А.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес ***
дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
следните суми 3786, 19 лв. /от които 52, 33 лв. – цена за дялово
разпределение/ – стойност на доставена топлинна енергия през периода от 08.09.2013
г. до 30.04.2015 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. “******, абонатен
№ 081079, ведно със законната лихва от 08.09.2017 г. до окончателно
изплащане, за което сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62691/2017 г. по описа на СРС, 36 с-в и е отхвърлен
предявеният иск за главница за разликата от 116, 37 лв. за периода от 01.05.2013
г. до 07.09.2013 г. до пълния предявен размер от 3902, 55 лв. /от които 52, 33
лв. – цена за дялово разпределение/ и иска за лихва за пълния размер от 974, 74
лв. /от които 13, 92 лв. върху цената за дялово разпределение/ за периода от
15.09.2014 г. до 30.08.2017 г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.Г.Т.
е осъден да заплати на „Толпофикация София“ ЕАД сумата от 572, 87 лв. –
разноски в заповедното и исковото производство; на основание чл. 38 ал. 2 ЗАдв „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на
адв. Д.Ч. сумата от 127, 83 лв. – адвокатско възнаграждение. Решението е постановено
с участието на трето лице - помагач на страната на ищеца “П.и.” ООД.
Срещу постановеното Решение в
частите, с които е отхвърлен предявеният иск за главница над сумата от 3786, 19
лв. до пълния предявен размер от 3902,55 лв. и за периода от 01.05.2013 г. до 07.09.2013
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането , както и за сумата от 974, 74 лв. –
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2014 г. до 30.08.2017
г. е постъпила въззивна жалба с вх. № 5137789/21.08.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД,
подадена чрез юрисконсулт Т.Ж.. В жалбата се съдържат оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение в атакуваните части. Изложени са
съображения, че задълженията за заплащане на дължимите суми по обща фактура от
м.07.2014 г. стават изискуеми едва през м. 08.2014 г. и от този момент започва
да тече погасителната давност. По отношение на иска за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата сочи, че СРС е постановил неправилно решение в
частта за неговото отхвърляне, доколкото съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите
условия от 2008 г. потребителите са длъжни да заплащат месечните си задължения
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че
общата фактура за отоплителен сезон 2013-2014 г. е публикувана на 15.09.2014
г., за което е издаден констативен протокол, а първоинстанционният съд е
допуснал процесуални нарушения, като не е указал на ищеца да го приложи по
делото. Поддържа и че искът за заплащане на мораторна лихва върху
претендираното вземане за дялово разпределение е основателен. Иска се отмяна на
решението в атакуваната част и уважаване на предявените искове. Претендират се
разноски.
Постъпил е отговор на
въззивната жалба с вх. № 5170258/18.10.2019 г., подаден от въззиваемата
страна А.Г.Т. чрез адв. Д.Ч., след изтичането на срока по чл. 263 ГПК, в който
жалбата се оспорва като неоснователна.
Срещу така постановено Решение в
частта, с която е уважени предявения установителен иск за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 3786, 19 лв. /от
които 52, 33 лв. – цена за дялово разпределение/ – стойност на доставена топлинна
енергия през периода от 08.09.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната
лихва от 08.09.2017 г. е депозирана въззивна жалба вх. № 5153408/24.09.2019
г. по регистъра на СРС от А.Г.Т., подадена чрез адв. Д.Ч.. Съдържат
се оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната
част. Според жалбоподателя съдът е допуснал множество процесуални нарушения при
събирането на доказателствата и установяването на спорните обстоятелства. Сочи,
че данъчната декларация не е доказателство годно да установи правото на
собственост на собственост на ответника върху процесния имот, отделно самият
документ бил оспорен от страната, а освен това в приложения списък на етажните
собственици като име на титуляра на партидата на процесния имот било посочено
друго лице, поради което и не се установявало качеството потребител на
ответника. Въз основа на изложението се иска решението в атакуваната част да
бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД.
Трето лице-помагач на ищеца
“П.и.” ООД не е изразило становище по делото.
В
откритото съдебно заседание на 08.02.2021 г. въззивникът „Т.С.“ ЕАД не изпраща представител. По делото е постъпила
подадена от юрисконсулт А.К.молба, с която се оспорва въззивната жалба. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Въззивникът А.Г.Т. не се явява и
не се представлява. Постъпило е писмено становище, в което се поддържа подадената
въззивната жалба и се оспорва жалбата на „Т.С.“ ЕАД. Претендират се разноски.
Третото лице – помагач “П.и.” ООД не изпраща представител и не изразява
становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2030701/06.12.2017 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******
срещу А.Г. Т., ЕГН ********** с която дружеството е поискало от съда да признае
за установено на основание чл. 415 ГПК съществуване на вземанията му спрямо
ответника за заплащане на сумата от 4877, 29 лв., от които 3902, 55 лв.
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот за периода от м. 05.2013 г. до м.04.2015 г., както и дължима
сума за реално потребена топлинна енергия, отразена в общи фактури с № **********/31.07.2014
г. и № **********/31.07.2015 г., 974, 74 лв. – законна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2014 г. до 30.08.2017 г., ведно
със законната лихва върху главниците от 08.09.2017 г. до окончателно изплащане
на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
заповедно дело № 62691/17 по описа на СРС, 36 с-в.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника А.Г. Т., подаден чрез адв. Р.Н.в
който исковете са оспорени по основание и по размер. Ответникът оспорва да е
налице валидно облигационно отношение между него и топлопреносното дружество, оспорено
е и количеството и качеството на претендираната за доставена топлинна енергия. Направено
е възражения за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните
вземания. Оспорени са представените доказателства. Иска се отхвърляне на
предявените искове и присъждане на разноски.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК “П.и.”
ООД е конституирано като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Към делото е приложено заповедно
дело № 62691/2017 г. на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3070507/08.09.2017
г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 15.09.2017 г., с която е разпоредено А.Г.Т. да заплати на „Т.С.“ ЕАД
следните суми: 3850, 22 лв. - главница за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м. 05. 2013 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната
лихва за периода от 08.09.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, 960,
82 лв. – мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2014 г. до 30.08.2017 г.; 52, 33 лв. – главница, 13, 92 лв.
- мораторна лихва за периода от 15.09.2014 г. до 30.08.2017 г. и 147, 55
лв. – разноски по делото. В заповедта е посочено, че вземането произтича от
обстоятелствата, че длъжникът е ползвал доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г.за топлоснабдения имот,
находящ се в гр. София, ж.к. “******, аб. № 081079 и не е погасил задълженията
си. За заповедта длъжникът е уведомен на 19.10.2017 г. и двуседмичния срок е
предявил възражение по чл. 414 ГПК. На основание чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК на 06.11.2017
г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне в едномесечен срок от
съобщението на доказателства, че е предявил иск за установяване съществуване на
вземанията по заповедта, като такива са представени на 06.12.2017 г.
Прието като доказателство е данъчна
декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Република
България по чл. 14 ЗМДТ, подадена с входящ номер от 06.03.1998 г., с която
деклараторът А.Г.Т. декларира, че е собственик на недвижим имот, находящ се в
гр. София, ж.к.“*******.
По делото е приет като
доказателство договор № 272/07.06.2011 г. при Общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона
за енергетиката, сключен между „Т.С. ЕАД- *** ООД – изпълнител, по силата на който
възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител, като възложителят заплаща
извършваната услуга съгласно ценоразпис, както и договор от 18.09.2015 г. между
„Т.С.“ ЕАД и „Нелбо“ ЕАД със същия предмет. Прието като доказателство е и удостоверение
с изх. № 151/26.09.2002 г., издадено от „ПМУ София“ ООД, в уверение на това, че
към 25.09.2002 г. дружеството е сключило индивидуални договори с етажните
собственици от сградата находящ се на адрес в гр. София, ж.к. „*******– потребители
на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД за извършване на услугата топлинно
счетоводство чрез индивидуално отчитане и разпределяне на топлинна енергия.
Като доказателство е приет
протокол от 10.09.2002 г. на Общото събрание на етажните собственици от блок 46
в ж.к. “*******, в който е обективирано взетото решение за сключване на договор
с фирма „ПМУ София **“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“,
която включва доставка и монтаж на
индивидуални разпределители на енергия, отчитане на уредите, разпределяне на
изразходваната енергия за отопление и топла вода, изготвяне на общи и
индивидуални сметки. В приложения списък за абонатен № 81079 протоколът съдържа
подпис, по отношение на който е придадено значение да е на А.Г.Т.. Приет е и
договор от 17.12.2002 г., сключен между „ПМУ София 98“ ООД – изпълнител и без
посочен възложител, за доставка и монтаж на индивидуални уреди за разпределение
на разходи за топлинна енергия и термостатни вентили и извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода /дялово разпределение/ и
издаване на обща и индивидуални сметки. Прието като доказателство е и
удостоверение с изх. № 151/26.09.2002 г., издадено от „ПМУ София“ ООД, в
уверение на това, че към 25.09.2002 г. дружеството е сключило индивидуални
договори с етажните собственици от сградата, находяща се на адрес в гр. София,
ж.к. „*******– за извършване на услугата топлинно счетоводство чрез
индивидуално отчитане и разпределяне на топлинна енергия. Приет и е и Протокол
съгласно който на 26.09.2002 г. в ТР „София Изток“ са приети 55 броя
споразумителни протоколи, сключени между „Т.С.“ ЕАД *** за дялово разпределение
на топлинната енергия, извършвано от „ПМУ София 98“ ООД. Прието като
доказателство е и заявление, получено в „Т.С.“ ЕАД на 26.03.2012 г., с което е
представен Протокол от проведено общо събрание на етажната собственост в гр.
София, ж.к. „*******, в което е взето решение дяловото разпределение на
топлинна енергия от месец декември 2011 г, да бъде изготвяно от фирма „П.И.“
ООД, като е посочено, че до ноември 2011 г. дяловото разпределение е било извършвано
от фирма „ПМУ София“ ООД. В приложения протокол от 25.03.2012 г. на етажните
собственици в сграда-етажна собственост на адрес в ж.к. „******* е взето
решение, с което е избрана фирма „ПМУ Инженеринг“ за извършване на услугата
дялово разпределение. В протокола по отношение на апартамент № 70 е посочен
титуляр на партидата А.Д.М..
Приета като доказателство е
справка, издадена от „Т.С.“ ЕАД за абонатен № 081079, от която е видно, че в
счетоводството на топлинното дружество към 30.08.2017 г. по отношение на този
абонатен номер е отразено задължение за главница в размер на 3902, 55 лв.,
мораторна лихва в размер на 974, 74 лв., общо – 4877, 29 лв. Вземанията за
главница представляват сбор от дължими суми за дялово разпределение за м.
06.2014 г. и м.05.2015 и суми по издадени общи фактури от м. 07.2014 г. и м.07.2015
г. Приети като доказателства са съобщение към Фактура № ********** от
31.07.2014 г. за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. за задължение в
размер на 1978,16 лв. и съобщение към Фактура № ********** от 31.07.2015 г. за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. за задължение в размер на 1936,10 лв.
По делото като доказателства
са приети представените от третото лице помагач документи: индивидуална справка
за използвана топлинна енергия за аб. № 81079 за периода 01.05.2013 г. -
30.04.2014 г., в която е посочено, че начисленото задължение по фактури на
„Топлофикция София“ ЕАД е 1558, 61 лв., а задължението за потребление възлиза
на 1914, 15 лв., поради което следва да бъде доплатена сумата от 355, 54 и
индивидуална справка за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г., в която е
посочено, че начисленото задължение по фактури на „Топлофикция София“ ЕАД е
2291,03 лв., а задължението за потребление възлиза на 1936,14 лв., поради което
на връщане подлежи сумата от 354,89 лв. Приложени са протоколи за отчет на
уредите на имот, находящ се в ж.к. „******, с абонате номер 81079 и титуляр на
партидата А.Г.Т. от 11.05.2014 г. и 15.05.2015 г., които съдържат подписи на
абоната. Приложени са и протоколи от 30.06.2014 г. и 30.06.2015 г., с които е
удостоверено получаването на изравнителните сметки от представител на етажната
собственост на посочения адрес ж.к. „Младост-1, бл. 46, вх. 3, 4, 5. Приет и сертификат относно
качеството на топлоразпределителните уреди.
Като доказателства по
делото са приети заключенията по изслушаните съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза. В заключението по първата е посочено, че
сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена, общият топломер в
абонатната станция на сградата се отчита по електронен път. За процесния период
фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите, по време на отчета са
попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител и са
коректно отразени в изравнителните сметки. Сумата дължима за сградна инсталация
е изчислена съгласно отопляемия обем на имота. Всяка изравнителна сметка
изготвена от фирмата за дялово разпределение съдържа топлинна енергия за
отопление и включва топлинна енергия за сградна инсталация, за отопление на
имота и за загряване на топла вида, като топлинна енергия за общите части не се
начислява. За процесния период изразходваната сума за топлинна енергия,
изчислена по изравнителни сметки е сума за топлинна енергия за отопление 2924,
91 лв. и сума за топлинна енергия за топла вида 925, 35 лв., обща сума за
процесния период за доставена топлинна енергия е 3850, 26 лв. От заключението
по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството
на ищеца е начислена като дължима сума в размер на 3902, 55 лв. за процесния
абонатен № 081079, а от датите на изпадане в забава до 30.08.2017 г. размерът
на законната лихва върху главницата от 3902, 55 лв., е на стойност 973,31
лв. и в счетоводството на ищцовото дружество няма данни за извършени
плащания на суми по партидата на процесния абонатен номер.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предмет на въззивно обжалване е
първоинстанционното решение в часта, с която е уважен искът за установяване
съществуването на вземане за заплащане на стойността на доставена топлоенергия.
В останалата част, с която исковете са отхвърлени решението е влязло в сила.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно, а в обжалваната част -
допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част, която съдът прие за допустима:
Предявеният иск, който е предмет
на обжалване, е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр.
с чл. 124 ГПК вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79
ЗЗД – за установяване съществуване на вземане за заплащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за възнаграждение за дялово разпределение и
лихва за забава, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК.
За да се уважи искът за
установяване съществуването на вземания за заплащане на стойността на доставена
топлинна енергия по делото следва да се установи, че за процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответникът топлинна енергия срещу задължение на ответникът
да заплаща стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр.
с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007
г./, поради което и за ответникът да е възникнало задължение за заплащане на
стойността на същото. освен горните предпоставки по вземането за мораторна
лихва следва да се докаже, че потребителят ответник е изпаднал в забава, а по
отношение на вземането за дяловор разпределение ищецът следва да докаже, че е
легитимиран да го получи, респективно, че той е извършвал дяловото
разпределение в топлоснабдената сграда или въз основа на договорно основание е
легитимиран да получи възнаграждението на третото лице.
По делото се установи, че по
заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство, по
което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя
„Топлофикация-София“ ЕАД като А.Г.Т. е осъден да му заплати стойност на
потребена топлинна енергия. Възражение срещу заповедта е депозирано в срок, а
заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата към периода на
облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се
съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия /аналогична дефиницията за
потребител по см. на § 1, т. 42 от ЗДР на ЗЕ/ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Съдът приема, че по делото е
установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“
ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет
на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
Настоящият състав намира за
основателни оплакванията на жалбоподателя по отношение на правилността на
изводите на първоинстанционния съд, че А.Г.Т. притежава качеството
„потребител на топлинна енергия“ за процесния имот. От събраните по делото
доказателства не може да се установи, че ответникът е титуляр на правото на
собственост върху топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. “******,
абонатен № 081079, каквото е твърдението на ищцовото дружество. С отговора на исковата
молба ответникът изрично е оспорил това си качество, като е посочил, че за
периода не е носител на вещното право върху имота. При така предявения
иск и направените възражения в тежест на ищеца е било при условията
на пълно и главно доказване да установи, че ответникът през процесния период е
бил носител на правото на собственост върху имота. Това качество се установява
по несъмнен начин само с документи, удостоверяващи притежанието на вещното
право. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ не установява принадлежност на вещно право
върху имота, тъй като декларацията не е предвиден в закона способ за
придобиване и за доказване на право на собственост върху недвижим имот /в този
смисъл Решение № 972/06.01.10 г. по гр.д. № 4/2008 г. по описа на ВКС, IV г.о./.
Въпреки изрично дадените от
първоинстанционния съд указания за липса на доказателства, установяващи, че
именно ответникът е собственик на имота, такива не са представени от ищцовото
дружество и този факт е останал недоказан. На „Т.С.“ ЕАД е била дадена
процесуалната възможност да докаже твърденията си, а дружеството не я е
реализирало. Липсата на активност от страна на ищеца да установи собствените си
твърдения не може да предпоставя постановяването на вероятни изводи от страна
на съда или прилагане на презумпции, които не са предвидени в закона.
Гражданският процес е състезателен и всяка страна следва да докаже своите
твърдения, а съдът не може служебно да събира доказателства. Макар да не се
касае за спор за собственост, ищецът не е освободен от задължението да докаже
твърденията си.
Само в допълнение към изложеното
следва да се посочи, че процената данъчна декларация е подадена пред 1998 г.,
т.е. години преди процесния период, а впоследствие видно от протокола от общото
събрание на етажните собственици от 2012
г. като титуляр на конкретния абонатен номер се е подписало трето за спора
лице, които обстоятелства категорично разколебават извода, че ответникът А.Г.Т.
е бил собственик на имота към исковия период.
Въз основа на събраните
доказателства не може да се направи извод, че е налице първият елемент от
фактическия състав, обуславящ основателността на иска, а именно – наличие на
валидно облигационно отношение между ищцовото дружество и ответника за доставка
на топлинна енергия в процесния имот - апартамент № 70, находящ се в гр. София,
ж.к. “******, абонатен № 081079, доколкото не установи твърдението на ищеца, че
ответникът е собственик на имота, респективно е притежава качеството
„потребител на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153 ЗЕ. Поради което и не е
необходимо да се изследва налице ли са останалите предпоставки.
По изложените съображения
настоящата инстанция намира първоинстанционното решение в обжалваната допустима
част, в която исковете са уважени, за неправилно, поради което същото следва да
бъде отменено, а предявеният иск за установяване съществуването на вземания за
заплащане на стойността на доставена топлинна енергия и да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Решението в отхвърлителната част по други мотиви е
правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът А.Г.Т. има право на разноски.
Пред първоинстанционният съд
същият е бил защитаван от адв. Ч. при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Дължимото адвокатско възнаграждение с оглед цената на предявените искове и
разпоредбите на Наредба № 1 от09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 571, 39 лв. и доколкото първоинстанционният съд е
присъдил в полза на адвоката, осъществил безплатната правна помощ сумата от
127, 83 лв. следва да бъде присъдена допълнително сумата от 443, 56 лв.
Пред въззивния съд
въззивникът-ответник е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 580 лв. и за държавна такса в размер на 25 лв., които следва да му бъдат
присъдени. Настоящият състав намира направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за неоснователно.
Действително делото не се отличава с фактическа и правна и сложност, но
уговореният и заплатен адвокатски хонорар е за изготвяне на въззивна жалба,
както и за отговор на въззивната жалба на насрещната страна и отговаря на
предвидения в чл. 9 на Наредбата
минимум.
С определение от 24.10.2019 г.
по гр.д. № 85640/2017 г. по описа на СРС ответникът по делото А.Г.Т. е частично
освободен от внасянето на държавна такса по делото, поради което и с оглед
изхода на производството „Т.С.“ ЕАД следва да бъде осъдена да заплати по сметка
на СГС сумата от 50,72 лв. държавна такса за въззивно обжалване.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 191263 от 13.08.2019 г. по гр.д. № 85640
по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 36-ти в частта, с която е
признато за установено по предявения от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** срещу
А.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 3786, 19 лв. /от които 52, 33 лв. – цена за дялово
разпределение/– стойност на потребена топлинна енергия през периода от 08.09.2013
г. до 30.04.2015 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. “******, абонатен
№ 081079, ведно със законната лихва от 08.09.2017 г. до окончателно изплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 62691/2017
г. по описа на СРС, 36 с-в, както и в частта, с която А.Г.Т. е осъден да
заплати на „Толпофикация София“ ЕАД сторените по делото разноски в размер
на 572, 87 лв. за заповедното и исковото производство И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска на „Т.С.“
ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** срещу А.Г.Т.
с ЕГН **********, с адрес *** с правно основание на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 149 и сл., чл. 154-155 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за признаване на
установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата
от 3786, 19 лв. – стойност на потребена топлинна енергия и цена за дяловото
ѝ разпределение през периода от 08.09.2013 г. до 30.04.2015 г. в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. “******, абонатен № 081079, ведно със
законната лихва от 08.09.2017 г. до окончателно изплащане; за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 62691/2017 г. по
описа на СРС, 36 с-в
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 191263 от 13.08.2019 г. по гр.д. № 85640
по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 36-ти в частта, с която са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** срещу А.Г.Т. с ЕГН **********,
с адрес *** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 149 и сл., чл. 154-155
ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество стойност на потребена топлинна енергия за сумата от 116, 37 лв. и за периода от
01.05.2013 г. до 07.09.2013 г. и за признаване на установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество мораторна лихва за забава върху главницата за
стойност на потребена топлинна в размер на 974, 74 лв. /от които 13, 92
лв. върху цената за дялово разпределение/ за периода от 15.09.2014 г. до
30.08.2017 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. Д.Й.Ч. с ЕГН ********** сумата от още 443, 56 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за производството пред СРС на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв във
вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.Г.Т. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 605 лв. представляваща съдебни разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса
за въззивно обжалване в размер на 50, 72 лв. на основание чл. 78, ал. 3 във вр.
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца “П.и.” ООД.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.