№ 21396
гр. София, 23.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110127129 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, която да даде заключение след проверка в счетоводството на ответното
дружество.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси при депозит в размер на 300,00 лева, платими от
бюджета на съда
НАЗНАЧАВА за вещо лице ... като й УКАЗВА, че следва да изготви заключението
след проверка в счетоводството на ответното дружество, за което при необходимост да
бъде издадено съдебно удостоверение.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 04.11.2022 от
10.00 часа, за когато да се призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по исковата молба на П.С. Гургутков против „...“ АД, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
осъждане на ответника да заплати сумата 2160,49 лева представляваща нетен размер на
1
трудово възнаграждение за месец март 2022 г., с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за
сумата 2715,72 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 3633,55 лева – дължимо обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. в размер на 37 дни, и иск с
правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за сумата 16294,32 лева, представляваща обезщетение за
срок от 6 месеца за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ведно със
законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба – 19.05.2022 г. до
окончателното им изплащане.
Ищцата излага твърдения, че е заемал длъжността „машинист ПСМ“ при отвтеника за
периода 10.07.2007 г. до 14.04.2022 г. срок на предизвести 30 дни. Посочва, че със Заповед
№2/14.04.2022 г. на работодателя трудовото му правоотношение е прекратено на основание
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ като е останало незаплатено трудовото му възнаграждение за месец
март 2022 г. в брутен размер 2715,72 лева, което претендира. Посочва, че при прекратяване
на трудовия му договор незаплатени са останали и обезщетение за неспазено предизвестие в
размер на брутното трудово възнаграждение, както и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 11 дни за 2020 г., 20 дни за 2021 г. и 6 дни за 2022 г., чиито общ
размер възлизал на 3633,55 лева. Поддържа, че към 14.04.2022 г. е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст , както и че при този работодател е полагал труд над 10
години, поради което му се дължи и обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното
му трудово възнаграждение за 6 месеца съответно на сумата 16294,32 лева. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми ведно със законна лихва от
датата на исковата молба. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор, в който не оспорва,
че се е намирал в трудово правна връзка с ищеца, както и че същата е прекратена на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Признава, че към датата на прекратяване на трудовия
договор на ищеца не е било заплатено трудовото възнаграждение за месец март 2022 г.
Посочва, че същото в нетен размер 2160,49 лева е заплатено с 3 броя преводни нареждания
на 10.06.2022 г. Оспорва размера на претендираните обезщетения, тъй като брутното
трудово възнаграждение, което следва да се съобразява при изчисляването им е това за
месец август 2021 г., чиито размер е 724.10 лева. При това положение обезщетението по чл.
221, ал. 1 КТ възлиза на 724,10 лева, по чл. 224 КТ на 1217,67 и по чл. 222, ал. 3 КТ на
4344,60 лева. Посочва, че след приспадане на дължимия ДОД е останала сума в рамзр на
6240,66 лева, която е заплатена на ищеца на 10.06.2022 г. Счита, че не следва да отговаря и
за лихва, тъй като съгласно чл. 228, ал. 3 КТ същата е преждевременно предявена. Моли
исковете да бъдат отхвърлени, а на ответника да се присъдят разноски.
По иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово
правоотношение с ответника през процесния период, че е полагал труд за периода, за който
претендира да му се заплати трудово възнаграждение, размера на дължимото трудово
възнаграждение за процесния период, падежа на вземанията.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи
основателността на претенцията му и да установи твърдението си, че трудовите
възнаграждения на ищеца са изплатени.
По иска по чл. 221, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи законосъобразно
прекратяване на трудовото правоотношение поради забава в плащането на трудово
възнаграждение или обезщетение по КТ от страна на работодателя, размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец.
В тежест на ответника е докаже, че е заплатил претендираното обезщетение.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи прекратяване на
трудовото правоотношение, без значение на основанието за прекратяване, размера на
брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец.
В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуска за процесния период, или
плащане на обезщетението за неползването му.
2
По иска по чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да установи, че към 14.04.2022 г. е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, че е работил при този
работодател през последните 10 години, размера на брутното му трудово възнаграждение,
както и че не е получавал досега това обезщетение.
ОТДЕЛЯ като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
заемал длъжността „машинист ПСМ“, че същото е било прекратено със заповед
№2/14.04.2022 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, че трудово възнаграждение на ищеца за
месец март 2022 г., чиито брутен размер е 2715,72 лева, не е било заплатено към 14.04.2022
г., че ищецът към 14.04.2022 г. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и
че е работил при този работодател през последните 10 години.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. Към СРС действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно
провеждане на медиация. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес
********@***.******* и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София,
бул. „Цар Борис III” No. 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени, съгласно чл.
41, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
докладът по делото, на ищеца - и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3