Р
Е Ш Е Н И Е № 93
гр. Разград, 14.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Ралица Вълчева
и прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 128
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Б. от
Република Румъния, подадена чрез адв. М. К. от АК – Русе, против Решение №
363/30.08.2019 г., постановено по АНД № 395/2019 г. по описа на Районен съд –
гр. Разград, с което е потвърдено наказателно постановление № 37-0000201 от 14.05.2019
г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Разград. С
потвърденото наказателно постановление на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАвтП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 34, §
3, б.„б“ от Регламент № 165/2014 г. на ЕС. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, тъй като при съставяне на АУАН и при връчване на наказателното
постановление не е участвал преводач. Наред с това се прави оплакване, че не е
съобразен представения формуляр за контрол при трафик, съгласно който за
проверения период не са били констатирани отклонения. Иска се решението да бъде
отменено, като бъде отменено и
наказателното постановление.
Ответникът не ангажира становище по
делото.
Разградската окръжна прокуратура дава
заключение, че жалбата е основателна.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на
касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Установените от районния съд факти са следните:
С наказателно постановление № 37-0000201 от 14.05.2019 г. на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Разград за нарушение на чл. 34,
§3, б. „б“ от Регламент 165/2014 и на
основание чл. 93в, ал. 11 ЗАвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба от 1500 лв.
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 261270 от 14.05.2019
г.
В акта и в НП е описано, че на 14.05.2019 г. около 15.20 ч. в област
Разград на път І-2, километър 88+200, на паркинга до разклон за с. Бели Лом,
контролните органи спрели за проверка жалбоподателя, в качеството му на водач
на ППС в състав влекач „IVECO STRALIS 420“ с рег. № **-**-LXX от категория ППС N 3, с полуремарке с рег. № **-**-LXX от категория „04“, извършващ международен обществен превоз на товари със
заверено копие към Лиценз на Общността, с международна товарителница по маршрут
гр. Шумен, Р Бъргария за Р Румъния, оборудван с дигитален тахограф "VDO
DTCO 1381", сер. № **********. При проверката е установено, че водачът не
е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни в картата на
водача за дигитален тахограф, когато е бил извън превозното средство и не е бил
в състояние да използва тахографа, за периода от 10.51 ч. на 19.04.2019 г. до
06.22 ч. на 22.04.2019 г.
Горните факти са доказани от показанията на актосъставителя и от разпечатката
от картата на водача за дигиталния тахограф, с който е оборудван автомобила.
Жалбоподателят е представил Формуляр за контрол при трафик от 24.04.2019 г.
на румънски език, за който твърди, че е издаден на основание Регламент (ЕС) №
561/2006 и
Регламент (ЕС) № 165/2014, Съглашение AETR, удостоверяващ извършена проверка за периода 27.03.2019 г. – 24.04.2019
г., през който не са били констатирани отклонения. А горният период обхваща
времето на извършване на нарушението по наказателното постановление –
19.04.2019 г. – 22.04.2019 г.
С оспореното по касационен ред решение Разградският районен съд е потвърдил
наказателното постановление по съображения, че е издадено от компетентен орган
и при спазване на нормативните изисквания. Въззивният съд не е констатирал
допуснати процесуални нарушения, приел е, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение и е заключил,
че законосъобразно е приложена санкционната разпоредба.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Неоснователен е доводът по касационната
жалба за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неосигуряване на
преводач на жалбоподателя при съставяне на АУАН и при връчване на наказателното
постановление. Всяко лице има правото да
ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори
езика, използван в съда, което е елемент от правото на справедлив процес
съгласно чл. 6, § 3, б. "е" от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Правото на
устен и писмен превод в наказателното производство за обвиняемите, които не
владеят български език, е прогласено и в чл. 55, ал. 3 НПК.
Административнонаказателният процес
обаче не е същинско наказателно производство. В тази връзка следва да се има
предвид разпоредбата на чл. 1, § 3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския
Парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство, съгласно която, когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки
нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде
обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за
производството по обжалване пред този съд. Изрично в съображение 16 на Преамбюла
на Директива 2010/64 е изключено приложното й поле в случаите, при които орган,
различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да
налага санкции за относително леки нарушения. Такъв е случаят например за
пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат
установени след пътнотранспортна проверка.
Аналогично е и разрешението, дадено в
Директива 2012/13/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2012 година
относно правото на информация в наказателното производство. Съгласно съображение
17 на Директива 2012/13 в някои държави-членки орган, различен от съд, с
компетентност по наказателни дела, е компетентен да налага санкции за
относително леки нарушения. Такъв е случаят например за често срещаните
пътнотранспортни нарушения, които могат да бъдат установени след пътнотранспортна
проверка. В подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да
гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато правото на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган
и е предвидено право на обжалване или друга възможност за преразглеждане на
делото от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата
директива следва да се прилага единствено за производството по обжалване или
преразглеждане пред този съд. В чл. 2, § 2 е предвидено, че когато
законодателството на държава-членка предвижда възможността за налагане на
санкция за леки нарушения от орган, различен от съд с компетентност по
наказателни дела, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано
пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по
обжалване пред този съд.
Двете директиви са транспонирани в
България в създадената нова Глава тридесета „а“ от НПК и съответно намират
пряко приложение. Следователно неучастието на преводач при връчване на АУАН и
НП не нарушава процесуалните правила и не накърнява правото на защита на жалбоподателя.
Но
при събирането и проверката на доказателствата въззивният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила. Към въззивната жалба е приложен
документ на румънски език, за който жалбоподателят твърди, че удостоверява липса на
нарушения за период, съвпадащ с периода на разглежданото нарушение. Несъмнено
това доказателство е относимо към предмета на доказване и е следвало да бъде
обект на преценката на съда. В нарушение на чл. 134 във вр. с чл. 13 НПК съдът
не е разпоредил да бъде извършен превод на документа, което би позволило
изясняване на съдържанието му и по този начин – разкриване на обективната
истина. Следва да се установи от кого е издаден този документ, какви
констатации съдържа, проверявана ли е картата на водача. В съответствие с чл.
107 НПК въззивният съд е длъжен да подложи на внимателна проверка писменото доказателство, като прецени неговата
релевантност и обвързваща сила и едва след това може да формира изводите си за
съставомерността на деянието и законосъобразността на наказателното
постановление.
С оглед на горното касационната
инстанция намира, че е налице отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК
поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3,
т. 1 НПК. Решението следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново
разглеждане.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
363/30.08.2019 г., постановено по АНД № 395/2019 г. по описа на Районен съд –
гр. Разград.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което да се изпълнят
дадените в мотивите указания.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/