РЕШЕНИЕ
№ 842
гр. Плевен , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430102913 по описа за 2021 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, представлявано от Юлиян
Цампаров, чрез адв.В.Г. от САК, против Р. Т. Д., ЕГН **********, от ***, за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 89,91 лева
неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер *** г. и
8,88 лева – неизплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по
чл.410 от ГПК – 01,02,2021 г., до окончателното изплащане на сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№797/2021 г. на ПлРС. Сочи
се, че вземането произтича от договор за ел.съобщителни услуги *** г.,
сключен между ответника и ***, допълнително споразумение към него от
29,01,2016 г., договор за лизинг от 29,01,2016 г., договор за ел.съобщителни
услуги ***/27,12,2016 г. Твърди се, че неизпълнението на задължението на
абоната да заплати потребените услуги за периода 22,07,2017 г. – 21,10,2017
г. довело до предсрочно прекратяване на договора на 14,11,2017 г. /датата на
деактивация на процесния абонамет, която се генерира автоматично/ и е
ангажирало договорната му отговорност по т.2 от Договора, като е начислена
1
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 263,13 лева, от
които се претендират 89,91 лева /за три месечни вноски от по 13,32 лева за
мобилна услуга Vivacom i-Traffic M и три месечни вноски от по 16,65 лева за
мобилна услуга Vivacom i-Traffic L/. Неизплатени са и 3 лизингови вноски в
размер на 3,00 лева всяка по договора за лизинг от 29,01,2016 г. Твърди се, че
с договор за цесия от 16,10,2018 г. *** прехвърля вземането си срещу
ответника на „С.Г.груп“ ООД, което дружество с последващ договор за цесия
от 01,10,2019 г. прехвърля вземането срещу ответника на ищеца в настоящото
производство, като е направен опит длъжника да бъде уведомен за
извършената цесия, но няма представени доказателства за надлежното му
уведомяване. Сочи се, че няма пречка уведомлението за цесията да бъде
направено в настоящото производство с ИМ. Твърди се, че е образувано
ч.гр.д.№797/2021 г. на ПлРС и издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С молба от 19,07,2021 г. ищецът
ангажира становище по същество на делото и моли съда да постанови
неприсъствено решение, ако са налице процесуалните предпоставки за това.
В с.з., за което е редовно призован, ищецът не изпраща представител.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з.,
за което е редовно призован, ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта
на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д№797/2021 г. по описа на РС Плевен. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422
от ГПК.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за
2
постановяване на неприсъствено решение, като съображенията за това са
следните: съдът констатира, че на ответника Р. Т. Д., ЕГН **********, е
изпратен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея
/съобщение на л.58 от делото/, редовно уведомен е за първото съдебно
заседание по делото /съобщение на л.64 от делото/. Ответникът не е подал в
срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил
становище по определението на съда от 06,07,2021 г., не изпраща
представител в съдебно заседание, за което е редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства /договор-заявление за мобилни услуги №***27,12,2016 г.;
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги
№**********29012016-36119869 от 29,01,2016 г. и договор за лизинг №***
от 29,01,2016 г. към него; договор-заявление №**********23122014-
32564484 от 23,12,2014 г., фактура от 29,01,2016 г. за устройство – таблет
*** и приемо-предавателен протокол от същата дата; месечна сметка
№***/22,08,2017 г., месечна сметка №***/22,09,2017 г., месечна сметка
№***/22,10,2017 г. и месечна сметка №***/22,11,2017 г.; договор за цесия от
16,10,2018 г. между *** и „СГ груп“ ООД, потвърждение за цесия, договор
за цесия от 01,10,2019 г. между „СГ груп“ ООД и ищеца, извлечение от
приложение №1 към договора за цесия от 01,10,2019 г. /.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски в исковото производство в размер 25,00 лева за платена държавна
такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да
се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство съобразно изхода на спора. Ето защо следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство в
размер на 25,00 лева за държавна такса и 180,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, че Р. Т. Д., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***,
представлявано от ***, сумата от 89,91 лева неустойка за предсрочно прекратяване на
договори с клиентски номер *** г. и 8,88 лева – неизплатена цена на лизингово
устройство по договор за лизинг, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
заявлението по чл.410 от ГПК – 01,02,2021 г., до окончателното изплащане на сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№797/2021 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Р. Т. Д., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на
***, представлявано от ***, направените разноски в исковото производство в размер на
25,00 лева за платена държавна такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. Т. Д., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, представлявано от Ю***, направените разноски в заповедното
производство в размер на 25,00 лева за платена държавна такса и 180,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4