МОТИВИ по
НОХД № 1735/2019г., БРС, НК, 17-ти състав
Бургаска районна прокуратура е
обвинила подсъдимия Й.Н.К., ЕГН **********, в това, че на 20.11.2017 г. в гр.
Бургас, отнел чужда движима вещ - преносим компютър марка „Асус“ на стойност
558 (петстотин петдесет и осем) лева от владението на Г.Н.Р. без негово
съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като кражбата представлява
маловажен случай и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд - на 21.11.2017 г. откраднатата вещ е била върната - престъпление по чл.
197, т. 2, вр. чл. 194, ал. 3 НК.
Производството пред настоящия
първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при
условията на чл.371, т. 2 от НПК подсъдимия призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4
от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направеното
самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът поддържа обвинението, така
както е внесено с обвинителния акт. Намира, че признанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните доказателства, като не се спира на фактическата
обстановка, поради нейното признание. Акцентира на наказанието, като намира, че
за постигане на целите по чл.36 НК следва на К. да се определи наказание
„пробация“ включващо задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни
срещи с пробационен служител за срок от осем месеца, както и безвъзмезден труд
в полза на обществото в размер на 150 часа.
Частният обвинител – Г.Р. намира
предложеното от прокурора наказание за неадекватно. Намира, че на подсъдимия
следва да се наложи ефективно наказание, предвид предходните му осъждания.
Намира, че е извършено и друго престъпление, по което прокурора не е повдигнал
обвинение. Посочва, че БРП е подходила с невнимание към последиците от кражбата
на преносимия компютър, тъй като били изтрити ценни данни за пострадалия.
Твърди, че има невъзстановени вреди в следствие на загубата на информация от
процесния компютър.
Служебният защитник адв.С. пледира за
налагане на наказание при превес на смекчаващите обстоятелства. Намира, че
най-подходящо е наказанието глоба, алтернативно пробация в минимално
предвидения срок.
Подсъдимият К. се придържа към казаното
от своя защитник, признава вина, не оспорва фактическата обстановка изложена от
прокурора в обвинителния акт, съжалява за стореното и изразява критичност към
деянието. Посочва смекчаващи обстоятелства от личен характер.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Й.Н.К., ЕГН **********, е роден на ***г. в РБългария, българин, български
гражданин, осъждан, неженен, неработещ, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***.
На неустановена дата през месец
ноември 2017 г. пострадалият Г.Н.Р. отишъл за няколко дни да гостува на
свидетеля С. Д. П., живеещ със сина си В.С.П., в гр. Бургас. Подсъдимият Й.Н.К. бил техен съсед, който живеел с баба си
- св. Й.Н. К. На 20.11.2017 г. св.В. П. поканил на гости своите приятели -
св.П. и подс.К.. По това време пострадалия Р. и св. Ст. П. излезли от жилището. Тъй като св.В. П.
не се разбирал с постр.Р., който му правил неколкократни забележки, въпреки че
му бил гост, П. предложил на П. и К. да вземат преносимия му компютър. К. се
съгласил и заедно с П. влезли в стаята, ползвана от Р., която не била заключена. П.
ги последвала, като единствено наблюдавала. Върху масата в стаята К. видял
чанта и от нея извадил персонален компютър марка „Асус“, принадлежащ на постр.Р..П., К. и П. използвали инкриминираната вещ, за
да послушат музика, след което К. решил да отнеме компютъра, взел го и го
отнесъл в дома си. Св. Й. К. видяла отнетата вещ, разбрала, че К. я е откраднал от пострадалия Р.,
поставила я в жълт плик и я върнала обратно в дома на П.. Още на следващата
сутрин пострадалият Р. видял, че вещта му е била върната.
Описаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателствени материали: разпити на постр. Г.Н.Р.,
св.С. Д. П., М. Г.П., В. С. П., Й.Н. К., вкл. пред съдия, от обясненията на подсъдимия; от приложените писмени
доказателства, вкл. справка за съдимост; както и от заключението на
съдебно-оценъчната експертиза.
При тези фактически констатации съдът
направи следните правни изводи:
Съдът прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК. Съдът
не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност в събрания по
делото годен доказателствен материал, цитиран по-горе, събран по съответния
процесуален ред. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което
съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние,
както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата.
Изложената и установена по безспорен
начин в хода на разследването фактическа обстановка, сочи на осъществен от
подсъдимия К. от правна страна състава на престъпление по чл. 197, т. 2, вр.
чл. 194, ал. 3 НК.
От обективна страна подсъдимият К.
осъществил деяние за това, че - на 20.11.2017
г. в гр. Бургас, отнел чужда движима вещ - преносим компютър марка „Асус“ на
стойност 558 (петстотин петдесет и осем) лева от владението на Г.Н.Р. без
негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои като кражбата
представлява маловажен случай и до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд - на 21.11.2017 г. откраднатата вещ е била върната. От
обективна страна, подсъдимият отнела чужда движима вещ от владението на св.Р.,
без негово съгласие, с което прекратила фактическата власт върху процесната
движима вещ, която до момента на деянието се е упражнявала от Р. и установил
своя фактическа власт.
От субективна страна престъплението
за което е повдигнато обвинението е извършено от подсъдимия виновно, при форма
на вината пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.2, предл.първо от НК, като е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял и искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че вещта
е чужда собственост. Той е искал да отнеме чуждата движима вещ от владението на
собственика й, като прекъсне фактическата власт и установи трайна нова такава
за себе си, като е действал и със специфичната съставомерна цел -
противозаконно да се разпореди с инкриминираната вещ.
Извършеното престъпление, предвид
липсата на вредни последици, стойността на откраднатия компютър и начина на
извършване на кражбата, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид и се явява
"маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Деянието,
извършено от подсъдимия е с по-ниска степен на обществена опасност, тъй като
последиците от него са незначителни – откраднатата вещ е върната на собственика
и признава вината си. Другият критерий за маловажен случай, утвърден от
съдебната практика е, че предметът на инкриминираното посегателство е в размер
на 558 лв., т.е., доста под приетия ориентировъчен стойностен размер от три
минимални работни заплати /в този смисъл Решение №667/28.11.2003 г. на ВКС по
н. д. №525/2003 г./. Видно от заключението по изготвената оценителна експертиза
на вещото лице Т., стойността на инкриминираната вещ към момента на деянието е била 558
лв. Поради гореизложените доводи съдът прие, че извършеното от подсъдимия е
престъпление по чл. 194 ал. З НК. Съдът намира, че в случая следва да се отчете
и обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, откраднатата вещ е върната – основание за прилагане на
състава на чл. 197 т. 2 НК, така както предлага прокурора. Соченото от частния
обвинител възражение за наличие и на друго престъпление няма да се обсъжда, тъй
като в прерогативите на прокурора е да повдига обвинение на когото прецени.
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализацията на наказанието
по отношение на подсъдимия К., съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство
това, че изразява съжаление и критичност към деянието, както и тежкото
материално и семейно положение. Възстановяването на вредите от престъплението,
а именно връщането на откраднатата вещ на пострадалото лице не следва да бъде
преценявано, като смекчаващо вината обстоятелство по аргумент на чл.56 от НК.
Това е така, тъй като същото обуславя деянието на подсъдимия да бъде
задължително квалифицирано от съда по привилегирования състав на чл.197, т.2
вр. с чл.194, ал.3 от НК. Отегчаващи вината обстоятелства са предишните
осъждания на подсъдимия К..
Въз основа на изложеното съдът
определи за подсъдимия К. наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на следните пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА при периодичност два пъти седмично;
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;
Редуцирането с една трета на
определеното наказание, в хипотезата на съкратено съдебно следствие- чл. 371,
т. 2 от НПК е неприложимо в конкретния случай, поради текста на чл. 58а, ал. 5
от НК, според който «правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за предвидените в
Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - 11. », а и не
са налице законовите предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК.
Така наложеното наказание по преценка
на съда съответства в пълна степен на обществената опасност на деянието. През
този срок подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си и да
съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото. Съдът се надява, че наказанието в този си вид и размер би
въздействало превъзпитателно върху подсъдимия и същият ще преустанови
престъпната си дейност, като започне да води законосъобразен начин на живот.
Съдът следва да отбележи и, че няма
как да приведе в изпълнение отложеното наказание на подсъдимия по НОХД
7356/16г. на РС Бургас, тъй като по силата на чл.68 ал.1 НК съдът може да
приведе в изпълнение отложеното наказание само ако налага наказание лишаване от
свобода. В случая нормата на чл. 197, т.2 НК предвижда наказание глоба или
пробация, като съдът прецени, че следва да се наложи пробация. По тази причина
и искането на постр.Р. за привеждане в изпълнение на отложеното наказание
лишаване от свобода противоречи на закона.
Подсъдимият следва да заплати на
основание чл.189, ал.3 НПК разноските по делото, а именно - в полза на ОДМВР
Бургас сумата от 46,92 лева.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си
по това дело.
Районен
съдия: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.