Р Е Ш Е Н И Е
№431/07.02.2024г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на тридесет и първи
януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 613/2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
172, ал. 5 и чл. 171, т. 2а, б. „А“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Настоящето
дело е образувано по жалба на Г.Д.Г. (с погрешно посочено в жалбата фамилно име
Д.)*** против Заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП №
23-0268-000277/02.10.2023 г. на мл. автоконтрольор в РУ – Горна Оряховица към
ОД на МВР – Велико Търново, с която спрямо оспорващия е приложена ПАМ „прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“, задето управлявал ППС
неправоспособен – без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията към която спада управлявания от него мотоциклет – нарушение на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата
приложената ПАМ се оспорва бланкетно като
незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят и процесуалния му
представител искат отмяна на ПАМ с мотива, че Г.не е управлявал ППС в момента на проверката, нито преди това, а единствено
бутал същия. Освен това процесуалния представител на жалбоподателя излага
доводи в хода по същество за това, че срокът на процесната ПАМ е неопределен и
това прави заповедта незаконна само на това основание. Претендира разноски.
Ответната
страна – мл. автоконтрольор в РУ – Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико
Търново, не се явява и не изпраща представител.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
вкл. служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Със Заповед
№ 23-0268-000277/02.10.2023 г. на мл. автоконтрольор
в РУ – Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново
спрямо Г.Д. *** е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
„А“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1
година“, задето управлявал ППС неправоспособен – без да притежава свидетелство
за управление валидно за категорията към която спада управлявания от него
мотоциклет – нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
В
обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 02.10.2023 г., около 20.15
часа, в гр. Лясковец, на кръстовището на ул. В. Левски с ул. Хайдут Сидер в посока ул. Никола Козлев
Г.Д.Г. управлявал собствения си мотоциклет КТМ 450 ЕХЦ с рег. № ***, като след
извършена справка в системата на ответника е установено, че водачът е
неправоспособен и управлява МПС без да притежава СУМПС, валидно за категорията
към която спада мотоциклета към момента на проверката. Посочено е и че лицето е
тествано за алкохол, но пробата била отрицателна.
Във
връзка с нарушението, по повод което е приложена процесната ПАМ е съставен на
водача на мотоциклета и АУАН № GА9846618, който е представен и приет като
доказателство по делото. В обстоятелствената част на този АУАН е възпроизведена
същата фактическа обстановка, а цитираното поведение на водача е било
квалифицирано като нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
От
ответника са представени и са приети като доказателства относно компетентността
на органа, издал оспорената заповед няколко други такива за определяне на
компетентни лица по контрола на движението и делегиране на правомощия да
издават заповеди от типа на процесната и справка за нарушител.
Настоящият
съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени
доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна
проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:
Предявената
жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието
й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от адресата на индивидуалния
административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес
от оспорване.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните мотиви:
Предмет
на настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП. Индивидуалният административен акт, предмет на съдебния
контрол, е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 172 от ЗДвП,
ПАМ по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал. 1 ЗДвП са определени основни структури на МВР, които да осъществяват
контрол по ЗДвП,
вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР, като със Заповед №
366з-2605/28.06.2022 г. директорът на ОД на МВР Велико Търново е делегирал
своята компетентност на издателя на акта – съответния по график за деня младши
автоконтрольор в ОД на МВР – Велико Търново (т. 1.9), т. е. заповедта е
издадена от компетентен орган.
Заповедта
е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата
обстановка, очертаваща нарушението по повод което се прилага ПАМ, посочено е и правното
основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП, който гласи: за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Според
текстовата част на процесната заповед нарушението, за което се прилага ПАМ е
управлението на ППС от собственик, който не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство. По делото не е спорно, че Г. има СУМПС за категория
В, но не и за категория А. Спорно е дали същият е управлявал МПС, което е дерегистрирано със заповедта. Съдът намира този факт за
доказан от приетия като писмено доказателство по делото без оспорване АУАН,
който се ползва с материална доказателствена сила по арг.
от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която нито е надлежно оспорена, нито опровергана с
доказателства в хода на съдебното следствие.
Независимо
от това издадената заповед е незаконосъобразна и е наложителна отмяната й,
доколкото същата не определя срок на прилагане на процесната ПАМ. Както се
посочи, според чл. чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП ПАМ от вида на процесната се прилага за срок от
за срок от 6 месеца до една година – т.е. срокът, посочен м закона не е точно
фиксиран, а определям в рамките на минимум и максимум. Това от своя страна
изисква от административния орган издал процесната ПАМ да определи точно, ясно
и конкретно за всяко нарушение срока на прилагане на ПАМ в рамките на определените
от закона предели – минимум 6 месеца и максимум 1 година. Абсолютно недопустимо
обаче е възпроизвеждане на законовия текст със съдържанието, което има да замества
срока на конкретната ПАМ, тъй като това прави неясен срока, за който същата се
прилага – минималния, максималния или трети в рамките на минимума и максимума. В
случаи като този – на определяемост на срока на
мярката от-до, ако административният орган не определи минимално установения
срок е длъжен да изложи мотиви, обосноваващи определения от него срок за
прилагане на ПАМ, с оглед възможността съдът в последствие да анализира съответствието
на определения конкретно срок с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Липса
на мотиви е допустимо само, ако ПАМ се прилага в минимално определения от закона
срок и нейното приложение е императивно – не зависи от преценка от органа. В настоящия
случай прилагането на ПАМ е императивно, но липсва точно фиксиран срок на ПАМ в
закона. След като срокът на действие на конкретната временната мярка не е
фиксиран точно в закона и не може да се приложи пряко по силата на правна
норма, непосочването му в заповедта съставлява порок на акта, тъй като се
отразява на законосъобразността на волеизявлението на административния орган. Прилагането
на временна мярка с непосочване изрично на установения в чл. 171, т. 2а, б.
"а" ЗДвП срок препятства и проверката за съответствие на
акта с целта на закона.
Предвид
изложеното и в обобщение съдът намира, че приложената ПАМ е издадена от
компетентен орган, при спазване на установената форма, но в нарушение на
административно производствените правила, немотивирана е в частта за срока на
ПАМ и е противоречие с целта на закона, поради което жалбата като основателна
следва да се уважи със съответните последици от това.
В тази
връзка основателно е искането за присъждане на направените разноски от жалбоподателя,
представляващи платената ДТ за делото в размер на 10 лева и хонорар за 1
адвокат, доколкото същият е поискан и платен. По отношение на размера на
адвокатския хонорар съдът намира, че предвид фактическата и правна сложност на
спора, която е несъществена, претендираното възнаграждение е завишено, поради
което същото следва да се присъди в размер на 200 лева.
Предвид изложеното и
на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Д. *** Заповед за прилагане на
ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП № 23-0268-000277/02.10.2023 г. на мл.
автоконтрольор в РУ – Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново.
ОСЪЖДА ОД на МВР –
Велико Търново да плати на Г.Д. ***, с ЕГН ********** сумата от 210 (двеста и
десет) лева разноски за делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: