Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 14.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 9009 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Е.2.“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител твърди, че е абонат на ответното дружество „Е.П.“
АД с клиентски № **********, по повод доставка на електрическа енергия в обект
в с. П.. Посочва, че с писмо от „Елекроразпределение
Север“ АД е уведомен, че на 29.05.2018 г. е извършена проверка в обекта от
служители на дружеството, като поради констатирано неточно измерване или
неизмерване на количеството ел. енергия е направено преизчисление на
количеството потребена електрическа енергия. Въз основа на посоченото е
издадена процесната фактура, с която е начислена ел. енергия на стойност
3369.68 лева за периода от 30.05.2017 г. до 29.05.2018 г.
Ищецът оспорва дължимостта на
тази сума, като счита, че същата е начислена в нарушение на Закона за
енергетиката и Общите условия на „Е.П.“ АД и „Електроразпределение Север“ АД.
Поддържа, че липсва основание за извършване на корекционната
процедура, тъй като към момента на проверката Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР, с изключение на чл. 48, 49,
50 и 51, са отменени. Поради това счита, че липсва ред за извършване на
проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на средствата за
техническо измерване. Навежда доводи, че Констативен протокол №
1202235/29.05.2018 г. не съставлява годно основание ответното дружество да
извърши законосъобразна корекция на сметката за ел. енергия на потребителя.
Заявява, че не е ясно как е определен периодът на корекцията. Наред с това посочва,
че липсват данни за виновно поведение на ищеца, от което да са настъпили вреди
за ответното дружество. Пояснява, че електромерът се намира извън имота и само
служителите на „Електроразпределение Север“ АД имат достъп до него. Поддържа,
че електроразпределителното предприятие следва да носи отговорност за
изправността на СТИ. Счита, че за да се извърши корекция на количеството
потребена електрическа енергия, следва да се установи неправомерно въздействие
върху електромера, осъществено от страна на потребителя. Счита, че в процесния
случай липсва констатация за грешка в отчитането и оспорва реално да е
потребено процесното количество електроенергия.
Отправя искане до съда да приеме
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 3369.68 лева, представляваща начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от
30.05.2017 г. до 29.05.2018 г. за обект, находящ се в с. П., общ. Бяла, обл. Варна, клиентски № **********, абонатен № **********,
за която сума е издадена фактура от № **********/04.06.2019 г.
Претендира присъждане на
извършените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника „Енерго
– Про Продажби“ АД. Ответникът оспорва предявения иск
като неоснователен. Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането
на ответното дружество за потребена електроенергия. Посочва, че между страните
е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа
енергия, като ответното дружество изпълнява задълженията си добросъвестно и
точно. В резултат на извършена техническа проверка в обекта на ищеца е
установено, че в регистър 1.8.3. на електромера има показания за потребена
електроенергия, която не е визуализирана на дисплея, не е отчетена и заплатена
от абоната. Съгласно констативен протокол от извършена експертиза в БИМ, ГД
„Мерки и измервателни уреди“, РО-Русе, е осъществена намеса в тарифната схема
на електромера. На тази основа „Електроразпределение Север“ АД е съставило
становище за начисляване на електрическа енергия, което отразява точното
количество неотчетена електрическа енергия след прочитане на регистър 1.8.3.
Ответното дружество заявява, че процесната сума се дължи на основание чл. 50
ПИКЕЕ, като с процесната фактура е определена цената на реално консумираната
електрическа енергия, натрупана в скрития регистър. В условията на евентуалност
се позовава на чл. 183 ЗЗД.
Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен и претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
съдът е приел обстоятелството, че между тях е налице валидно договорно
правоотношение по повод доставка на електроенергия за обект, находящ се в с. П., общ. Бяла, обл.
Варна, клиентски № **********, абонатен № **********, при публично
известни Общи условия, както и че процесната сума е начислена като корекция на
сметката на ищеца.
От съдържанието на представения по делото Констативен
протокол № 1202235/29.05.2018
г. се установява, че на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“
АД са извършили проверка на електромер с фабричен номер 1114021262435153,
отчитащ потреблението на електрическа енергия в горепосочения обект. Проверката
е извършена в присъствието на представител на клиента, който е подписал
протокола. В последния е отразено, че
при проверката са установени следните показания на средството за техническо
измерване: по тарифа 1.8.1 – 002859 kWh, по тарифа
1.8.2 – 019358 kWh, по тарифа 1.8.3 – 018184 kWh, по тарифа 1.8.4 – 000000 kWh,
по тарифа 1.8.0 – 040401 kWh. Посочено е, че електромерът е демонтиран и
изпратен за проверка в БИМ.
Видно от Протокол
№ 1045061 демонтираният при горната проверка електромер е монтиран в обекта на
потребление на абоната на 22.02.2013 г. с показатели съответно 0 – по нощна и 0
– по дневна тарифа. В протокола не са отразени показания по върхова тарифа.
Като
писмено доказателство по делото е приобщен и Констативен протокол от метрологична експертиза на средство
за измерване № 636/17.04.2019 г. на Българския институт по метрология, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – Русе. В него е
посочено, че електромерът е предаден за експертиза в плик, пломбиран с пломба № 508343, придружен с коментирания констативен
протокол, с показания на тарифите: Т 1 – 002859.2 kWh и Т 2 – 019358.2 kWh.
Отразено е, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, като е налице преминала енергия на тарифа Т 3 – 0018184.606
kWh, която не е визуализирана на дисплея. Констатирано е, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики, но не съответства на
техническите характеристики.
Изготвено е Становище
за начисление на електрическа енергия от „Електроразпределение Север“ АД от 31.05.2019
г. в размер на 18184 kWh за период от 30.05.2017 г.
до 29.05.2018 г. , както следва: за периода от 30.05.2017
г. до 30.06.2017 г. – 1594 kWh, за периода от 01.07.2017
г. до 29.05.2018 г. – 16590 kWh. Посочено е, че корекцията е извършена на
основание софтуерно прочитане паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел. енергия.
Въз основа на цитираното становище е издадена Фактура №
**********/04.06.2019 г. за сумата от 3369.68 лева
От приложената към отговора на исковата молба справка за
потреблението за клиентски № ********** към 19.06.2019 г. се установява
количеството ел. енергия, отчетено в процесния обект за периода от 08.05.2017
г. до 07.05.2019 г. Видно от представеното извлечение за фактури и плащания към
19.06.2019 г., сумата по процесната фактура не е заплатена.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована. От заключението на
вещото лице става ясно, че процесният електромер е преминал метрологична
проверка през 2012 г., като метрологичната му годност е шест години, т.е. изтича
през 2018 г. Вещото лице посочва, че показанието от 18184 kWh,
прочетено в регистър 1.8.3, не е визуализирано на дисплея на СТИ. Отчитането по
този електромер се извършва по две тарифи – съответно в регистър 1.8.2 /дневна
тарифа/ и регистър 1.8.1 /нощна тарифа/. Съгласно експертното заключение
наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 на електромера се дължи на
неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на същия и по точно –
в тарифната схема. Количеството електрическа енергия, остойностено с процесната
фактура, е определено след софтуерно прочитане на регистър 1.8.3, който не е
визуализиран при редовен отчет. Допълнително начисленото количество ел.енергия
не е от редовен отчет и не е изчислено по методика за корекция на сметка.
Изрично вещото лице посочва, че схемата на свързване на СТИ с
електрозахранващата мрежа не е променена.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Тъй
като при монтажа на електромера показанията по първа и втора тарифа са били
нулеви, прави извод, че същият е бил нов и показанията по другите тарифи също
са били нулеви. Пояснява, че не може да се установи кога точно е започнало
натрупването на данни в скрития регистър на СТИ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск,
ответникът следва да докаже, че е извършил проверка на електромера на ищеца,
при която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа
енергия, че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с Общите
условия, че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата,
предмет на иска, в правилен размер.
По делото безспорно се установява, че процесният обект е
присъединен към електропреносната мрежа и ищецът дължи заплащане на доставеното
количество електрическа енергия. Спорът между страните е съсредоточен върху
обстоятелството дали са налице предпоставките за извършване на едностранна
корекция на сметката на потребителя за периода от 30.05.2017 г. до
29.05.2018 г.
С изменението на Закона за
енергетиката, обнародвано в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.,
нормативно е предвидена възможността за извършването на едностранна корекция на
количеството потребена електрическа енергия. Съгласно редакцията на разпоредбата
на чл. 83, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 6 ЗЕ, приета с посоченото изменение,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда
и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за
търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до
регистрираните от тези средства база данни.
Наред с това, с разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено
изискване в общите условия на крайния снабдител да се предвиди ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6.
Въз основа на законовата
делегация с т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране са приети Правила за измерване на количеството
електрическа енергия. ПИКЕЕ са обнародвани в Държавен вестник, бр. 98 от 12 Ноември
2013 г., като съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България и
чл. 41, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове те са влезли в сила на
16.11.2013 г.
По силата на Решение № 1500 от
6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., ПИКЕЕ
са отменени, с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. На основание чл.
195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен
от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр.
15 от 14.02.2017 г. Тъй като процесната проверка е извършена след отмяната /на 29.05.2018
г./, разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са неприложими в
настоящия случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 50
от ПИКЕЕ, на която ответното дружество се позовава „в
случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа
енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката
до установяването ѝ, но за период не по-дълъг от една година.“
Действително цитираната норма
предвижда основание за извършване на едностранна корекция на количеството
потребена електрическа енергия и същата е действала към момента на извършване
на проверката в процесния обект. След отмяната на чл. 40-47 ПИКЕЕ обаче липсва
ред за извършване на проверка на метрологичната и техническа изправност на СТИ,
респ. за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Следователно
и правото на ответника да преизчислява сметка на потребителя въз основа на
констатациите от извършената на 29.05.2018 г. проверка
следва да се отрече изцяло.
От друга страна, по делото не се
установява и отклоненията в показателите на доставената електрическа енергия да
се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя. В последния случай
корекция би била допустима, в случай че доставчикът установи периода на
грешното измерване или неизмерване, както и размерът на реално доставената
електрическа енергия за този период /Решение №189/11.04.2011 г. по т. д. №
39/2010 г. на ІІ т.о., Решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/13 г. на ІІ
т.о., Решение № 228/10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 311/2011 г., ІV г.о., ГК и
Решение № 487/29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. №1750/2011 г., ІV г.о., ГК/.
В процесния случай не би могъл да
се установи и точният период, в който е натрупано количеството електрическа
енергия, отчетено по тарифа 1.8.3. По делото не се установява по категоричен
начин, че показанието по посочената тарифа е било нулево към момента на монтиране
на СТИ, доколкото в протокола за монтаж са отразени единствено показанията по
нощна и дневна тарифа.
Поради така изложените
съображения предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този
изход на делото и предвид направеното искане от страна на ищеца, на последния
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в
размер на 134.79 лева /колкото е дължимият размер, изчислен съгласно чл. 1
ТДТСГПК/ и адвокатско възнаграждение. Представени доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на така заплатеното
адвокатско възнаграждение, доколкото размерът на същото без ДДС се доближава до
минималния такъв, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 465.88 лева. Поради това, окончателният размер
на разноските, който следва да бъде присъден в полза на ищеца възлиза на 734.79
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът
„Е.2.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Е.П.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** Тауърс,
СУМАТА ОТ 3369.68 лева /три хиляди триста
шестдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност
на електроенергия за периода от 30.05.2017 г. до 29.05.2018 г. за обект,
находящ се в с. П., общ. Бяла, обл. Варна, клиентски
№ **********, абонатен № **********, за която сума е издадена фактура от №
**********/04.06.2019 г., на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** Тауърс, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.2.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, СУМАТА ОТ 734.79 лева /седемстотин
тридесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща
разноски в първоинстанционното производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: