РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. Пловдив, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300502628 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Р. Д. Т. против решение №
26226/16.08.2021г. по гр.д.№ 7379/2020г. на ПдРС, ХІV гр.с., с което жалбоподателят е
осъден да заплати на „Дженерали застраховане“АД сумата от общо 12207,21 лева-
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за имуществени и неимуществени вреди,
причинени на М. Л. С., Г. Г. М. и В. В. Г. от ПТП, предизвикано виновно от жалбоподателя
на 23.05.2015г., сумата от 3720,00 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 26.06.2017г. до 26.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
12207,21 лева от подаването на исковата молба на 26.06.2020г..
Във въззивната жалба, на първо място, са изложени твърдения за нередовност на
исковата молба по причина това, че макар реално да са предявени шест обективно
съединени иска, същите не били диференцирани по основание и размер.
В публично съдебно заседание на 18.11.2021г. исковата молба от „Дженерали
застраховане“АД, по която е образувано гр.д.№ 7379/2020г. на ПдРС, ХІV гр.с., е оставена
без движение. От застрахователното дружество е подадена е молба за уточнение на исковата
молба, в която се сочи, че на М. С. е изплатено обезщетение в размер от 4500 лева за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от следните причинени й в
резултат на горепосоченото ПТП травми: контузия на главата с открита рана и оток в
областта на горната челюст и устните; фрактура на коронките на два зъба- горни резци.
Платени са й и 632 лева- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
дентални услуги, за рентгенография, за медикамент „Елудрил“, за поставяне на протективен
лак на горните централни резци и за медикаменти- „Енетра“ и „Евгенол“ съответно по
фактури №№ 132/22.07.2015г., 1354/10.07.2015г., 827/17.07.2015г., 834/25.08.2015г.,
24/03.06.2015г., 212/07.07.2015г. и **********/09.06.2015г., както и за издаване на
1
съдебномедицинско удостоверение. Обезщетението било изплатено след приспадане на 10%
съпричиняване от сумите от 5000 лева и 702,70 лева, поради непоставяне на предпазен
колан. За Г. М. било определено обезщетение за неимуществени вреди в размер от 7000 лева
и за имуществени вреди в размер от 25,55 лева, които били редуцирани с 10%
съпричиняване поради непоставен предпазен колан. Обезщетението за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от следните причинени й в резултат на
горепосоченото ПТП травми: контузия на главата с разкъсно- контузна рана на горната
устна; мозъчно сътресение без сигурни данни за загуба на съзнание; травматичен гингвинит.
Имуществените вреди са за закупени по фактура № 955/16.06.2015г. „Орал В 1+1“ паста за
зъби и вода за уста. За В. Г. било определено обезщетение за неимуществени вреди в размер
от 700 лева и за имуществени вреди в размер от 52,21 лева, които й били изплатени изцяло,
без да се приспада съпричиняване. Обезщетението за неимуществени вреди било
определено за контузия на лявото коляно. Обезщетението за имуществени вреди са за
закупени по фактура № 1213/02.07.2015г. „Волтарен емулгул“, „Репарил Ен гел“ и „Асам
мехлем билков невен“.
Във въззивната жалба и в отговора на молбата за уточнение на исковата молба, се
поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е формулирал свои мотиви относно претърпените вреди от
трите пострадали при ПТП. Сочи се също така, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалите по причина на това, че същите не са били поставили предпазни колани. Това
обстоятелство не е било отчетено от РС и не било взето предвид при определяне на размера
на дължимите обезщетения.
С отговора на въззивната жалба, подаден от „Дженерали застраховане“АД, същата е
оспорена като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и в пълно съответствие със събраните доказателства.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 7379/2020г. на ПдРС, ХІV гр.с. е образувано по искова
молба от „Дженерали застраховане“АД против Р.Т., с която са предявени обективно
съединени искове по чл.274 от КЗ /отм./ и по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от общо
12207.21 лева, представляваща регресно вземане на застрахователя за заплатено
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 23.05.2015г. в гр. Пловдив, за сумата
от 3720 лева мораторна лихва за периода от 26.06.2017г. до 26.06.2020г., както и законната
лихва от завеждане на исковата молба до окончателното погасяване. В исковата молба се
твърди, че на 23.05.2015г. в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ Р.Т. при управлението на застрахования лек
автомобил „Шкода Фелиция“ навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил правилно
движещия се автобус „Рено Мастър“, в който пътували трите пострадали, М. С., Г. М. и В.
Г.. Органите на МВР установили, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта от 2,32 промила. Трите пострадали отправили искания към застрахователя
по застраховката „Гражданска отговорност“ за заплащане на обезщетения. Определени били
посочените в молбата за уточнение на исковата молба обезщетения, като същите били
изплатени както следва: на В. Г.- на 01.03.2016г., а на останалите две- на 02.03.2016г..
С подадения от Р.Т. отговор на исковата молба исковете са оспорени като
неоснователни и недоказани по размер, като се сачи, че определените и изплатени
застрахователни обезщетения не са съобразени с характера и тежестта на претърпените от
2
пострадалите травми, като при това не е отчетено и наличието на съпричиняване поради
непоставени предпазни колани.
Съгласно чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ / отм., в сила до 31.12.2015г./, освен в случаите по
чл.227 застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя
обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие
е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Както се сочи и в мотивите към
Решение № 192 от 14.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 768/2010г., II т. о., ТК, „Регресното право
се урежда от закона, действувал към момента на неговото възникване - това е датата на
настъпване на застрахователното събитие по риска "гражданска отговорност"…. Моментът
на плащането на обезщетението на третото лице определя не възникването, а изискуемостта
на регресното притежание“.
По приложеното в първоинстанционното производство НОХД № 1231/2016г. на
ПдРС, ХХІ н.с. е одобрена спогодба, по силата на която Р.Т. се е признал за виновен за това,
че на 23.05.2015г. е управлявал застрахования лек автомобил марка „Шкода“, с рег.№ *****,
с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,32 на хиляда. Одобреното
споразумение има характер на присъда и е задължително за гражданския съд относно факта
на извършване на престъплението, включително и относно факта на употребения алкохол.
Налице е и протокол за ПТП от 23.05.2015г., видно от който, при управление на автомобила
си след употреба на алкохол над допустимото, на същата дата- 23.05.2015г., Т. е
предизвикал ПТП с автобус марка „Рено“, модел „Мастър“, с рег. № *****. Жалбоподателят
не оспорва, че произшествието е причинено виновно от него. Безспорно е също така, че в
резултат от челния сблъсък на двата автомобила са пострадали пътувалите в автобуса М. Л.
С., Г. Г. М. и В. В. Г.. По делото на ПдРС е прието заверено копие от застрахователна
полица, видно от към датата на инцидента управляваният от жалбоподателя автомобил е
имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по
договор с въззиваемото застрахователно дружество.
Не се спори също и по отношение на обстоятелството, че след инцидента по заявени
от пострадалите претенции застрахователят им е изплатил застрахователни обезщетения,
както следва: на М. С. 4500 лева за неимуществени и 632 лева за имуществени вреди, на Г.
М. 6300 лева за неимуществени и 23 лева за имуществени вреди, на В. Г. 700 лева за
неимуществени и 52,21 лева за имуществени вреди.
Спорът по делото се свежда до това доколко тежки са претърпените от пострадалите
болки и страдания в резултат от горепосоченото ПТП и доколко са обосновани по размер
изплатените от застрахователя обезщетения. По първоинстанционното дело като свидетели
са разпитани пострадалите Г. М. и М. С.. Прието е заключение по Комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвено от вещи лица инж.С. М. и
доктор С. С.. В показанията си свидетелката Г. М. сочи, че въпросното ПТП е настъпило в
3
резултат от челен удар на автомобил в автобуса, с който те се прибирали от работа. Не си
спомня, дали в автобуса е имало предпазни колани и дали са ги били поставили. В резултат
от удара свидетелката припаднала, била с комоцио, имала няколко шева на устната и
хематом под брадата. Около един- два месеца след инцидента трябвало да се пази.
Изпитвала главоболие и болка в зъбите, някои от които били разклатени. Свидетелката М. С.
разказва, че с автобуса са се прибирали от работа. След като завили надясно от бул.“*****“
по ул.“*****“ тя чула единия от колегите й да казва: „Този какво се опитва да прави?“.
Последвал удар. Получила комоцио / мозъчно сътресение/, както и натъртване в областта на
лицето. Имала счупени да предни зъба. Възстановяването й продължило около 3- 4 месеца,
през които изграждали счупените зъби. Изпитвала силни болки, защото били засегнати
нервите на зъбите. Пиела болкоуспокояващи медикаменти. Изпитвала и страх да се качи в
автомобил и особено от насрещно движещи се автомобили. Автобусът бил оборудван с
предпазни колани. По време на пътуването, когато се случил въпросния инцидент, не ги
били ползвали.
От заключението по КСМАТЕ се потвърждават описаните по- горе травми,
претърпени от трите пострадали при ПТП, както и наличието на причинно- следствена
връзка между същото и настъпването на травмите. Според заключението М. С. е претърпяла
умерени по сила и продължителност болки и страдания, със затихващ характер и давност от
около 7- 10 дни. Счупването на режещите ръбове на двата предни горни зъба не довело до
нарушаване на дъвченето и говоренето. В заключението е отразено и това, че при правилно
поставен предпазен колан тя най- вероятно не би паднала на пода и не би получила травма
на главата. Относно Г. М. заключението е, че в резултат от нараняването на горната устна и
травматичния гингивит на устната кухина / възпаление на устната кухина/ тя е претърпяла
умерени до силни страдания, продължили около 2- 3 седмици. Контузията на главата и е
причинило главоболие, световъртеж и безпокойство. При поставен предпазен колан най-
вероятно тя също не би паднала на пода на автобуса и не би получила контузия на главата.
В резултат от контузията на коляното В. Г. е изпитала умерени сила и продължителност
болки. Поставянето на предпазен колан не би предотвратило травмата на коляното. В
заключението не се съдържа извод за неотносимост на направените разходи за медикаменти
и лечение спрямо претърпените от пострадалите травми.
От гореизложеното става ясно, че претърпените от М. С. и Г. М. травми определено
не са незначителни. Дори и само мозъчните сътресения и контузиите в областта на главата
са силно болезнени и съпроводени със световъртеж и главоболие през един продължителен
период от време от около 3- 4 месеца. Счупването на резците на предните два горни зъба на
М. С., не е нарушило възможността й да се храни и да говори, но несъмнено й е създало
значителни неудобства, като е наложило за възстановяване целостта на зъбите същите да
бъдат напластени счупените зъбни коронки. Травмата на коляното на В. Г. не съставлява
особено тежко нараняване, но е съпроводена с болка, неудобства при ходене, сядане и
ставане. Ето защо не е налице категорично основание да се счита, че определените от
4
застрахователя обезщетения за неимуществени вреди са необосновано високи. В тази връзка
следва да бъдат отчетени и обстоятелствата, при които са причинени травмите- в два часа
през нощта, след приключване на работа, на улица без други участници в движението в
обсега на инцидента и без никакви обективни предпоставки за настъпване на ПТП /
препятствия на пътя, лоши метеорологични условия или др./. Челният сблъсък на
автомобила в автобуса е настъпил напълно изненадващо и нелогично, като пострадалите са
били лишени от възможността за каквато и да било реакция. Както сочи в показанията си
свидетелката М. С., тя е изживяла силен стрес и впоследствие дълго време е изпитвала страх
при пътуване в автомобил или автобус. Това със сигурност се отнася и до останалите две
пострадали. Чисто психическите травми не са за подценяване, защото е общоизвестно колко
тежки могат да бъдат последиците от ПТП при челен сблъсък на участващите МПС. От
застрахователя е отчетено съпричиняване на травмите на М. С. и Г. М., като не би могло да
се приеме, че определените 10% съпричиняване са занижени, тъй като, съгласно
заключението по КСМАТЕ, само е вероятно травмите да не биха настъпили, ако двете
пострадали са били поставили предпазни колани. За травмата на коляното на В. Г. е ясно, че
тя не би била изключена при поставен предпазен колан.
Размерът на имуществените вреди се установява на база на приетите по
първоинстанционното дело фактури, посочени по номера по- горе, и не е налице основание
да се приеме, че някои от направените разходи са били излишни или не са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Ето защо, обжалваното решение
ще следва да бъде потвърдено изцяло, като на основание чл.78, ал.4, вр. ал.8 от ГПК в полза
на въззиваемото дружество ще следва да присъдено юрк.възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция в максималния размер от 360 лева по
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 26226/16.08.2021г. по гр.д.№ 7379/2020г. на
ПдРС, ХІV гр.с., с което жалбоподателят Р. Д. Т. е осъден да заплати на „Дженерали
застраховане“АД сумата от общо 12207,21 лева- представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за имуществени и неимуществени вреди, причинени на М. Л. С., Г. Г. М.
и В. В. Г. от ПТП, предизвикано виновно от жалбоподателя на 23.05.2015г., сумата от
3720,00 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.06.2017г.
до 26.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 12207,21 лева от подаването
на исковата молба на 26.06.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р. Д. Т. от гр.****, ул.“*****, ЕГН: ********** да заплати на „Дженерали
застраховане“АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.***** сумата от 360
лева- юрк.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните само в частта по отношение на регресния иск за възстановяване на платеното на Г.
М. обезщетение за неимуществени вреди в размер от 6300 лева. В останалата му част
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6