и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 1/24.02.2004 г., постановено по гр.д. № 450/2003 г. Кърджалийският районен съд е развалил договора, сключен с нотариален акт № 48/28.12.1993 г., том VІІ, нот.дело № 1567/1993 г., с който Коста Апостолов Апостолов, с ЕГН ********** от гр.Кърджали, ул.”Булаир” № 25, вх.”А”, ет.6, ап.6 е прехвърлил на Костадинка Вангелова Апостолова, с ЕГН ********** от гр.Смолян, бл.”Евридика” № 8, вх.”А”, ет.3, ап.6, недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр.Кърджали, ул.”Булаир”, бл.25, вх.”А”, ет.2, състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение със застроена площ 72.95 кв.м., ведно с избено помещение № 6 с полезна площ17.45 кв.м., както и 5.797 % идеални част от общите части на сградата и отстъпено право на строеж за първа зона за 80.57 кв.м., при съседи на жилището: апартаменти трети, девети и пети, а за избеното помещение: коридор и от две страни мазета четири и девет, срещу задължението на Костадинка Вангелова Апостолова, след навършване на пълнолетие да поема гледането и издръжката на своя дядо, като му осигурява всичко необходимо за един нормален и спокоен живот, какъвто е водил до сега, да се грижи за него при болест и немощ, докато е жив, а до навършване на пълнолетие нейното задължение да се поеме от родителите й Вангел и Йорданка Апостолови, поради неизпълнение. Със същото решение съдът е осъдил Костадинка Вангелова Апостолова да заплати на Коста Апостолов Апостолов направените по делото разноски в размер на 263 лв. Постановено е препис от решението след влизането му в сила да бъде изпратено на Служба по вписванията при РС – Кърджали за отбелязване на промяната на собствеността. Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Костадинка Вангелова Гогова, която чрез своя процесуален представител – адв. Н.Паличова, го обжалва като неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се сочи, че от признанията на ищеца и от показанията на свидетелите се установявало, че сумата за закупуване на процесното жилище била предоставена на ищеца от неговия син и снаха. Първоинстанционният съд не обсъдил доводите на ответницата относно нищожността на договора за издръжка и гледане, поради това обстоятелство. Ищецът отказвал да бъде издържан и гледан в дома на своя син, като грижите се полагат от ответницата. Въззивницата не отказвала натурални грижи на въззиваемия, но поради липса на условия (самостоятелна стая) в дома на нейните свекър и свекърва, предлагала да полага грижи в дома на родителите й. Сочи се също, че ищецът сам напуснал през 2001 г. жилището си и се установил да живее в гр.Смолян, където за един известен период сам приемал издръжка. Ищецът отказвал да приеме предлаганите му натурални грижи и желаел да получава парична сума. Твърди се, че въззивницата не можела да положи натурални грижи за минало време и тъй като въззивникът не желаел натурални грижи и за в бъдеще, заявила пред съда, че била готова на трансформация в паричен еквивалент. Неправилно съдът приел, че ищцата следвало още през 2001 г. да поиска трансформация на задължението й. Допуснато било съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не допуснал исканата съдебно-икономическа експертиза. В хода на производството било установено, че свидетелят Николай Герчев живеел в процесното жилище, на когото била връчена нотариална покана да заплаща наем в размер на 70 лв. месечно, която сума следвало да бъде заплащана на въззивницата. Ответницата била в майчинство и с оглед възможностите й можела да заплаща ежемесечно издръжката на ищеца, определена от съда. Тези доводи не били обсъдени от първоинстанционния съд, което също било нарушение на съдопроизводствените правила. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и да постанови друго, с което да трансформира задължението за издръжка и гледане в неговия паричен еквивалент за периода от м. Септември 2001 г. до постановяване на съдебното решение, като отхвърли предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивницата, представлявана от своя процесуален представител поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Ответникът Коста Апостолов Апостолов, представляван от своя процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че по безспорен начин се установило, че ответницата не изпълнила задължението си. Моли съда да остави в сила решение на Кърджалийския районен съд. Въззивният съд, при извършената проверка на атакуваното решение, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателката констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. С нот. акт № 48/28.12.1993 г., том VІІ, нот.дело № 1567/1993 г., ищецът Коста Апостолов Апостолов, с ЕГН ********** от гр.Кърджали, ул.”Булаир” № 25, вх.”А”, ет.6, ап.6 е прехвърлил на Костадинка Вангелова Апостолова, с ЕГН ********** от гр.Смолян, бл.”Евридика” № 8, вх.”А”, ет.3, ап.6, недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр.Кърджали, ул.”Булаир”, бл.25, вх.”А”, ет.2, състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение със застроена площ 72.95 кв.м., ведно с избено помещение № 6 с полезна площ17.45 кв.м., както и 5.797 % идеални част от общите части на сградата и отстъпено право на строеж за първа зона за 80.57 кв.м., при съседи на жилището: апартаменти трети, девети и пети, а за избеното помещение: коридор и от две страни мазета четири и девет, срещу задължението на Костадинка Вангелова Апостолова, след навършване на пълнолетие да поема гледането и издръжката на своя дядо, като му осигурява всичко необходимо за един нормален и спокоен живот, какъвто е водил до сега, да се грижи за него при болест и немощ, докато е жив, а до навършване на пълнолетие нейното задължение да се поеме от родителите й Вангел и Йорданка Апостолови. От представеното като доказателство по делото удостоверение с дата 05.06.2003 г., изд. от “Мучаков” ЕООД – гр.София се установява, че Костадинка Вангелова Гогова е получила обезщетение за временна неработоспособност в размер на 465.25 лв. за времето от м.12.2002 г. до м.05.2003 г. С нотариална покана, връчена на 22.10.2003 г. Костадинка Вангелова Гогова е поканила Николай Благов Герчев да й заплаща месечен наем в размер на 70 лв. за ползуването на процесния апартамент. Представената като доказателство по делото нотариална покана от Коста Апостолов до Костадинка Апостолова, представлява изявление на въззиваемия, което не е било връчено, респ. получено от въззивницата. По отношение на представеното като доказателство заверено копие от обратна разписка, то същата е неотносима към делото, поради което съдът не я обсъжда. От показанията на свидетелите Цветана Пашанова, Милка Терзийска и Данка Апостовова се установява, че през 2000 г. Коста Апостолов претърпял фрактура на крака и бил отведен в гр.Смолян в жилището на своя син и снаха – свидетелката Данка Апостолова. Установява се същ, че в жилището на свидетелката Данка Апостолова била преградена отделна стая, в която бил настанен Коста Апостолов. Известно време след това въззиваемият напуснал жилището на своя син в гр.Смоляни се установил да живее в гр.Кърджали в процесния апартамент., Свидетелите Николай Герчев и Мария Бодурова установяват, че след завръщането си от гр.Смолян, Коста Апостолов живеел в процесния апартамент. Свидетелят Николай Герчев живеел от месец и половина в дома на Коста Апостолов. Установява се също, че въззивницата не полагала грижи за своя дядо след завръщането му от гр.Смолян през 2001 г. От писменото заключение на вещото лице Татяна Шопова по назначената съдебно-икономическа експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които настоящата инстанция приема, се установява, че месечният наем на едностайно жилище без обзавеждане е 120 лв., а с обзавеждане 160 лв. Установява се също, че месечният наем на една стая от едностайно жилище без обзавеждане е в размер на 50 лв., а с обзавеждане 65 лв. По делото е представено като доказателство удостоверение за идентичност на лице с различни имена с дата 20.10.2004 г., издадено от Община Смолян, от което се установява, че името Костадинка Вангелова Гогова и Костадинка Вангелова Апостолова са имена на едно и също лице. При тези данни съдът намира предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за основателен и доказан както правилно е приел и първоинстанционния съд. Безспорно е обстоятелството, че въззивницата не е изпълнила задължението си по договора за издръжка и гледане в натура в продължителен период от време. Това обуславя правото на прехвърлителя да развали договора за издръжка и гледане и основателността на иска. Що се отнася до искането на въззивницата за трансформация на натуралното й задължение в парично, то това не може да бъде осъществено, тъй като въззиваемият желае изпълнение на задълженията в натура. Договорът за издръжка и гледане е intuitu personae и при изрично изявление от страна на прехвърлителя, че желае полагането на грижи от приобретателя трансформацията на натуралното задължение не би могла да бъде допусната. Съгласно чл.65, ал.1 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо различно от дължимото, още повече, че този договор е с оглед на личността. Неизпълнението на договора за издръжка и гледане е съществено, тъй като е продължило през дълъг период от време. Освен това въззивницата сама сочи, че не може да изпълнява и за в бъдеще задълженията, тъй като живее в друго населено място и има малко дете за което трябва да се грижи. Що се отнася до мястото на изпълнение на задължението по договора за издръжка и гледане това е местожителството на кредитора по времето на възникване на задължението, а именно гр.Кърджали. Прехвърлителят не може да бъде задължен да приема полагането на грижите в друго населено място. Ето защо напускането на жилището в гр.Смолян от въззиваемия не може да бъде неизпълнение на договора, обуславящо изправността на въззивницата. По отношение на искането за заплащане на наем на процесния имот от свидетеля Н.Герчев, то същото е неотносимо към спорното материално право. Освен това по делото не са събрани убедителни доказателства, че посоченият свидетел живее постоянно в жилището и следва да заплаща обезщетение за ползуването на недвижимия имот. Що се отнася до твърдението за нищожност на договора за издръжка и гледане, поради обстоятелството, че паричната сума за закупуване на процесния имот била осигурена от родителите на въззивницата, то същото е неоснователно и недоказано. По делото не са представени никакви доказателства, обосноваващи подобно твърдение. А дори и паричните средства да са били осигурени от родителите на Костадинка Гогова, то това не води до нищожност да договора. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 1/24.02.2004 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 450 по описа за 2003 г. на същия съд. Разноски за тази инстанция не са извършени от въззиваемия и не се претендират, поради което не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1/24.02.2004 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. №450 по описа за 2003 г. на същия съд Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС на РБ н 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2. |