О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер ……………… Година 2016 Град Варна
Варненският окръжен
съд
Наказателно отделение
На двадесет и първи
февруари Година две хиляди и
седемнадесета
В закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СОНЯ НЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТРАЙЧО АТАНАСОВ
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
като разгледа
докладваното от съдия Трайчо Атанасов
ВЧНД № 118 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе
взе предвид:
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Предмет на
проверката е определение на Районен съд В, тридесет и втори наказателен състав,
постановено на 23.12.2016 г. по ЧНД № ****/16 г. по описа на същия съд, с което е отменено
постановление на прокурор при ВРП от 21.11.2016г. за прекратяване на
наказателното производство по д.п. № ***/15г. по описа на ОД на МВР – В.
Срещу цитираното
определение е постъпил протест от прокурор при ВРП с която се възразява срещу
извода на първата инстанция. Навеждат се доводи в две насоки – че е изчерпана възможността за събиране на други
доказателства, а първоинстанционния съд е надхвърлил правомощията си по чл.243
ал.4 от НПК. Моли се за отмяна на съдебния акт.
Постъпило е и възражение
от ощетеното ЮЛ “Д” Б.” ООД, с което се предлага
протеста на ВРП да се остави без уважение, а първоинстанционния съдебен акт да
се потвърди изцяло.
За да се произнесе
съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция прецени следното :
Досъдебно
производство № ***/15г. по описа на ОД на МВР – В. е образувано на 13.07.2015г. с
постановление на прокурор при ВРП и водено срещу Неизвестен извършител за
престъпление по чл. 210 ал.1 т.5 вр. 209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
В хода на проведеното разследване са извършени
действия по разследването – привличане и разпити на обвиняем, разпити на
свидетели, СГЕ, предявяване на разследване, събрани са и множество писмени
доказателства.
С постановление на
прокурор при ВРП от 21.11.2016г воденото
наказателно производство е било прекратено на осн. чл.243 ал.1 т.1 от НПК, като
се счита, че няма извършено престъпление от общ характер.
Срещу цитираното
постановление е постъпила жалба от “Д. Б.” ООД по която е образувано ч.н.д. №
****/16г. по описа на ВРС. С
определение от 23.12.2016г. състав на ВРС е отменил постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
В хода на
разследването е установена фактическа обстановка, чиито основни моменти са
следните :
На 04.07.2007 г. св.Л. С. и
св. Д. Ч., управители на „Д. Б."
ООД, купили от името на дружеството недвижим имот - нива с
площ 10
450 кв.м., представляваща поземлен имот № ******,
намиращ се в местност К. на с. Т. Целта им при
купуване на имота била да променят статута на земеделската земя и да построят
върху него производствена база.
Във връзка
с покупката на имота св. С. и
св. Ч. ползвали услугите на св. Т. Т.
Впоследствие св. Т.
им препоръчала за дейността по промяна на статута на земята да се обърнат към Р. Д. и
И.И., които помещавали един офис и се занимавали с
посочените
услуги. Св. Ч. и св. С.
провели няколко срещи с Д. и
И., на които обсъдили въпросите касаещи евентуален договор за поръчка.
На
14.09.2007 г. св. Л. С. в
качеството на представляващ „Д. Б."ООД
– В. сключила договор за поръчка с
ДЗЗД „Р. и К". Според договора дружеството
поемало ангажимента да смени статута на земеделска земя. Срокът за изпълнение
на договора бил четири месеца, а цената за изпълнение на поръчката ** ***
лв. От страна на изпълнителя договорът бил подписан от И.И., въпреки че същата
не фигурирала сред учредителите на дружеството.
Съпругът
на обв. И. - св. Р. И.
бил съдружник в ДЗЗД "Р. и К." и собственик на ЕТ „В. Г. – Р. И". Обвиняемата
извършвала посредническата дейност от името на двете фирми.
На 08.10.2007 г. Л. С.
упълномощила от името на представляваното от нея юридическо лице Р. Д. с правото да
я представлява
пред всички учреждения, да осъществява всички фактически и
правни действия във връзка с промяна предназначението на
земеделска земя, представляваща имот землището на с.Т.
В края на
2008 г. на св. Д. й направило впечатление, че
обв. И. имала чести посещения от граждани с
претенции
да им бъдат върнати заплатени на обвиняемата парични суми във връзка с
възникнали
със същата мандатни отношения. Поради посочените причини, св. Д.
настояла обв. И. да напусне офиса и съобщила на св. Т.
съмненията си за некоректно поведение на И. спрямо съконтрахенти, вкл.
предложила
на същата да уведоми св. С. за това. През 2009 г. обв. И.
напуснала офиса, в който се помещавала и св. Д.
Впоследствие
през същата година обв. И. се свързала със С.,
като я уведомила, че се е разделила със св. Д.,
но договорът за поръчка щял да бъде изпълнени от ЕТ „В Г-Р. И".
Уведомила С., че фирмата е собственост на
съпруга й . От приложената справка от ТД НАП – В. е
видно, че на 19.09.2008 г. И.И. е сключила трудов договор с
посочената
фирма, но поради данъчни задължения през 2010 г. ЕТ „В. Г."
преустановила дейността си, с което бил прекратен и
трудовият договор с обв. И..
През
периода 2009 г.-2012 г.
по искане на
обв. И. във
връзка със сключения договор за поръчка за промяна статута на процесната
земеделска земя, св. С. и св.Ч. й
предоставили различни парични суми, с общ размер от ** ***
лева, за което тя им връчвала квитанции към приходни касови ордери, издадени от
ЕТ „В. Г. – Р. И".
Посочената сума не била осчетоводена обаче като приход във фирмата на ЕТ"В. г. – Р. И.".
Пред св. С. и св. Ч.
обв. И. заявила, че процедурата по промяна на статута следвало да приключи през мес. април 2012 г.
В посочения
период св. Ст. и св. Ч.
няколко пъти поискали от обв. И. отчет на дейността й и представяне на копията,
които се намирали у нея от издадените документи във връзка с
процедурата,
като същата отказвала с мотива, че документите се
намират в съответните органи. До края на 2013 г. обв. И. представила на св. С. и
св. Ч. следните документи:
-Становище от РИОКОЗ – Ва.
-
Скица на имота заверена от ВиК-В;
-
Становище от ВиК-В;
-
План-схема
за комуникационно-транспортната мрежа на ПИ 030050;
-
Скица-предложение на ПУП-ПЗ на ПИ 030050;
-
Уведомително писмо от Министерството на околната среда
и водите.
В началото
на 2013 г. И.И. прекъснала контактите си св.С. и
св. Ч. След като многократно търсили безуспешно обвиняемата, С. и
Ч. упълномощили адв. Р. К.
да извърши проверка на осъществената дейност по промяна на статута на имота им.
В резултат на проучването на св. .Костадинова установила, че процедура по
промяна на статута на земеделската земя не е започвала. Поради това
управителите на „Д. Б."
ООД изпратили официални запитвания до компетентните институции, на които
получили следните отговори:
В отговора
на Областна Дирекция „Земеделие" изх.№***********/16.12.2013г. е посочено, че при тях не е постъпвала преписка за
промяна предназначението на земеделска земя в ПИ №0*****,
поради което статута й остава непроменен.
В отговора
на Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" на
Община В. изх.№ *********** 006 ВН/17.02.2014 г. е посочено, че в Кметство Т.
не е постъпило искане от „Д. Б."
ООД за започване на процедура по промяна предназначението на земеделска земя и
допускане изработването на ПУП за ПИ №030050 по КВС на
землището а с.Т.
В отговора
на Дирекция „Поземлени отношения и комасация" на Министерството на
земеделието и храните изх.№70-191/13.02.3014 г. е посочено, че Комисията за
земеделските земи не е постановила решение за промяна на предназначението на
имот №030050 в землището на с.Т, тъй като в Министерството на земеделието и
храните не е постъпвала молба от „Д. Б."
ООД за провеждане на процедура за промяна предназначението на земеделска земя.
В края на м. август 2014 г. св. С. и св.Ч. уведомили И.И., че им е известно, че процедурата за промяна на статута на имота не е започнала. Тогава тя
заявила, че може да изпълни поръчката до 31.10.2014 г. С. и Ч. поискали да бъде подписано
допълнително споразумение към договора от 2007 г. но обв. И. отказала. Вместо
това изпратила на имейл адреса на дружеството декларация от името на ЕТ „В. Г." /закрито/, в която се
заявява, че промяната на статута на ПИ №******* ще приключи до 31.10.2014 г., в противен случай ще
възстанови получената сума в пълен размер.
До края на
2014 г. процедура по промяна на статута на ПИ № 030050 собственост на „Д. Б."
ООД не е започнала, а И.И. не е възстановила неправомерно получената сума.
Впоследствие
св. С. и св. Ч. депозирали жалба до ВРП. Към
жалбата на Л. С.и
Д. Ч. са приложени копия на
двадесет и шест „Квитанции към приходен касов ордер" на обща стойност 48
063 лв. Двадесет и три от тях са издадени от името на ЕТ . Г.",
две от името на ДЗЗД „Р. и
К." и една от името на Р.И..
От изготвената в хода на наказателното производство експертиза е видно, че
почеркът, с който са попълнени осемнадесет от тях, както и подписите
положени върху тях принадлежат на И.И.. Общата сума на квитанциите изготвени и
подписани от И.И. възлиза на ********лв.
По изложеното в протеста :
От описаната по
делото фактическа обстановка в протеста ВРП
е извела извод, че обвиняемата И. е извършвала услуги свързани с промяна на
статута на недвижими имоти.
Този извод е
необоснован и не намира опора в доказателствата по делото. Липсват свидетели,
или приложени писмени доказателства от които да се установява, че обвиняемата е
притежавала необходимия опит и знания и е извършвала реално посреднически
услуги при промяна на статута на земеделски земи. Напротив, събрани са
доказателства, че в офиса който е ползвала заедно със св. Д. са започнали да идват хора които
си искали парите и вдигали скандали, която е и една от причините за раздялата
между обвиняемата и свидетелката.
Във връзка с
предоставените средства от страна на “Д. Б.” ООД и извършените от
обвиняемата “услуги” и разнопосочните твърдения на двете страни за предоставените
средства и за какво те са разходвани ВОС констатира повърхностно проведено
разследване и нежелание от страна на наблюдаващия прокурор да вникне в
същността на процедурата за която са разходвани средствата. В тази насока е следвало да се запознае с
разпоредбата на чл.40 ал.1 т.2 от Закона за опазване на земеделските земи
/ЗОЗЗ/ от която да установи компетентния орган пред когото следва да се
инициира процедурата, а от разпоредбата на чл. 30 от ППЗОЗЗ би разбрал с какви
документи следва да бъде комплектувана преписката при извършване на такава
промяна. От там нататък биха могли да се изискат и получат справки за таксите
които се дължат при изготвяне на документите съдържащи се в преписката и да се
диференцират внесените от обвиняемата суми от общия размер на получените – ако
изобщо има такива и в случай, че представените от нея документи са относими към
процедурата за промяна на статута на земеделската земя
В случай, че държи
на извода си, че са налице договорни отношения
- договор за поръчка между две страни и че тя е частично изпълнена
наблюдаващия делото прокурор следва да изложи мотиви кои са страните доколкото
едната е установена - “Д. Б.” ООД, а коя е другата е въпрос
останал неизяснен при “щателното” разследване. В случай, че прокуратурата
приеме, че обв. И. е страна по договора следва да уточни как е сключен той –
формално, или неформално и дали е сключен лично или чрез фирма. В случай че ВРП
счете че договора е сключен с фирма следва да изследва представителната власт
на подсъдимата за тази фирма. В такава насока има дадени указания и от ВРС.
Едва след това може да се направи извод дали обвиняемата е действала
добросъвестно в началото на взаимоотношенията си с представителите на ощетеното
ЮЛ.
Още по-необоснована
е изложеното в протеста, че не съществува възможност за събиране на нови
доказателства. При пестеливо проведеното разследване изцяло неизяснена е останала
ролята на св. Д в процесния случай. В тази насока не е съществувала пречка тя да бъде разпитана повторно,
както и да се отстранят противоречията между нейните показания, тези на св. Л. С. и обясненията на обвиняемата.
Доколкото същата е дала обяснения при предявяване на производството,
задължително е било тя да бъде разпитана отново като обвиняем за да могат
нейните обяснения /върху които е построено и постановлението за прекратяване на
наказателното производство/ да имат процесуална годност. За изясняване на
горните обстоятелства пред ВРП е не е имало пречка, а ред е предвиден в чл.143
от НПК.
Освен че
разследването е повърхностно проведено и непълно в нарушение на разпоредбата на
чл.13 от НПК, а оттам и незаконосъобразно, такива са и изводите на прокурора.
По никакъв начин не става ясно защо след като управителите на ощетеното ЮЛ са
извършвали имуществени разпореждания въз основа неверните твърдения на
обвиняемата, че процедурата върви, а обективно и безспорно е установено, че
такава не е започвала изобщо ВРП прави извод за липса на състав на
престъпление. В тази насока подробни съждения
е извел и ВРС.
В заключение
интерес у въззивния съдебен състав предизвикаха съжденията на изготвилия
протеста прокурор за обхвата на съдебния контрол по чл.243 ал.4 и ал.5 от НПК.
Според прокурора дори и давайки указания “по приложението на закона” на прокурора
следва да бъде гарантирана възможността за суверенна преценка. Според прокурора
тези указания “не следва да засягат въпросите какви действия по разследването
да се извършат, какви доказателства да се събират, кои лица да бъдат привличани
като обвиняеми, за какви престъпления и т.н.”. По - нататък в протеста се
изтъква, че контрола се разпростира само върху законосъобразното осъществяване
на правомощията на прокурора да прекрати делото.
Тук на първо място
следва да се отбележи, че щом указанията които се дават на прокурора са
“задължителни” съобразно разпоредбата на чл.243 ал.5 т.3 от НПК възможността за
суверенна преценка е лимитирана в рамките на указанията на съда.
Проверката за
законосъобразност от страна на съда включва
преценка на правилното приложение и на процесуалния и на материалния закон. В
тази насока задължителна за съда е да извърши преценка за изпълнение от страна
на прокурора на задълженията по чл.13 ал.1 и ал.2 от НПК и в случай на
нарушение да даде указания за неизяснените факти и обстоятелства, които следва
да се изяснят с цел правилно решаване на делото.
Съдът следва да се
произнесе и по мотивираността на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, както и верността на изведените правни изводи. При
превратно или едностранчиво обсъждане на доказателствата по делото, или при
приложение на материалната норма в нарушение на закона задължение на съда е да
вземе отношение по обосноваността на
мотивите и да изрази становище по правилната квалификация на деянието.
В заключение съдът
намира за необходимо да отбележи, че акта на първоинстанционния съд е
съобразен, както с доказателствата по делото, така и с правомощията по чл.243
от НПК, а протеста на прокурора като неоснователен следва да бъде оставен без
уважение.
По изложените
съображения съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция
О П
Р Е Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.12.2016г, постановено по реда на
чл.243, ал.4 от НПК по ЧНД № **** по описа на ВРС за 2016
г.
Определението е
окончателно и не подлежи на последващ контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :