Решение по дело №701/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260017      гр. П.,  27.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на  двадесети януари  през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева

                                                        ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов

                                                                  Мариана Димитрова

 

 

при участието на секретаря Лилия Кирякова

като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В  гр. д. № 701 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 5070 по описа на съда за 2019 година са отхвърлени  предявените от  А.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.И.Л. ***, със съдебен  адрес:***, кантора № 5, против Л.  М.Ч. ЕГН **********,***, искове  с правно основание  чл. 79 ал.1  ЗЗД  във връзка с чл. 243 и чл. 244 ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 1003,00 лв. представляваща обезщетение  за договорно неизпълнение по договор за заем за послужване - под формата на парична равностойност на даден в заем телефонен апарат "А. 6С", 16 гигабайта, със сериен № *****, ведно със законната лихва върху тази главница ,считано от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2018 г. до окончателното изплащане – като неоснователни .

Присъдени са разноски.

В срок така постановеното решение е обжалвано от А.Т. с искане да бъде отменено като неправилно и незаконосъ образно.

Съдът постановил своя съдебен акт , след незаконосъобразен анализ на събраните доказателства,въз основа на които  извел и незаконосъобразния извод за неоснователност на предявения иск.

По делото била установена  истинността на изложената в обстоятелствената част на исковата молба фактическа обстановка. Установено било ,че ищецът е закупил  описания в исковата молба телефон и при среща  Ч. поискал да му го предостави за да го ползва известно време . Т. му го дал за временно ползване.

Телефонът   бил   предоставен   в   последствие   на   жена ,  с   която Ч. живеел на съпружески начала тогава-Л. В..

След смъртта на В.,Л.Ч. продал апарата , но отказал да предаде  на ищеца получената сума пари и дори се разпоредил с нея.

Образувано било наказателно производство , впоследствие прекратено.

Безспорно от данните по ДП и от събраните от PC П. гласни доказателства се установявало ,че процесния телефон е предаден на Л.Ч.,а той го  предоставил за ползване на Л. В..

След смъртта и , въпреки обещание да бъде върната вещта,тя била продадена , а  парите от продажбата Ч. не предоставил на собственика.

Анализират се гласните доказателства по делото , за да се направи извода ,че отношенията между страните са били именно по заем за послужване.

След смъртта на В. именно Ч. владеел вещта, обещал да я върне, но не сторил това ,вместо което я продал и не предал парите на ищеца.Безспорно било ,че към момента телефона не се намирал в държане на ответника.

Поради това и ищецът на основание  чл.79 ал.1,във вр.с чл.243 и сл. от ЗЗД заявявал претенцията си.

 Претендираната сума  от 1003 лв. ,представлявала имуществено обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника за връщане на вещта,след послужването.Дължала се и лихва върху тази сума.

Съдът не дал вярна  квалификация на предявения  иск.Този довод е развит по-подробно в писмената защита по делото.

В срок е постъпил писмен отговор.Ответникът по жалбата я намира за неоснователна.Доводите ,че  ответникът по иска е имал нужда от телефон се опровергавали от данните ,че той имал свой ,а и освен това цвета на телефона предполагал ползването му от жена.Цената на телефона била заплатена на ищеца от покойната приятелка на ответника.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

Предявените искове са справно основание чл.79 във връзка с чл.243 и следващите от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба  против Л.Ч.А.Т. твърди.  , че на 14.12.2015 г. в гр. П. в магазин на "М Тел" ул. "Т." № 2, като лоялен клиент закупил телефонен апарат "А. 6С", 16 гигабайта, със сериен № *****.

 Същия ден се срещнал с негов познат Л.Ч. в неговото заведение "С." на бул. "Х.Б." №174, като в провелия се общ разговор  се похвалил на Ч., че закупил посочения по-горе телефон. Ч. поискал да му го предостави, за да го ползва известно време и тъй като към момента телефонът не му трябвал, а считал ответника за  близък, му го дал за временно ползване. Цената на телефона била заплатена от ищеца еднократно.

Впоследствие телефонът бил предоставен на жена живееща на съпружески начала с ответника  тогава - Л. В..

След смъртта на тази жена, Л.Ч.  продал апарата , но отказал да му предаде получената сума пари.Тогава ищецът се обърнал към РП П.,но с постановление по прокурорска преписка №1163/2018г. прокурор в РП П. прекратил образуваното наказателно производство по ДП 800/2017г. на РУ П..

До този момент телефонът не бил върнат на ищеца, като към момента на закупуването  по пазарни цени, той струвал 1003 лв. Ответникът не му предоставил и продажната цена на телефона.

Счита , че ответникът ,разпореждайки се с чужда движима вещ го увредил ,поради което основавайки се на нормата на чл.45 от ЗЗД претендира сумата от 1003 лева ,ведно със законната лихва от предявяване на иска.

При първоначалното разглеждане на делото , съдът е възприел тази правна квалификация и постановил решение.

Напълно правилно въззивната инстанция е  обезсилила постановеното решение ,като недопустимо ,тъй като квалификацията дадена от страната не обвързва съдът , а и тя противоречи на обстоятелствата ,на които се основава иска.

 Взривната инстанция е дала указания за вярната правна квалификация и именно иск за указаната квалификация е разгледал първоинстанцонният съд.Доводите относно недопустимост на иска , поради произнасяне по непредявен иск  в жалбата са бланкетни ,но при служебната проверка ,която съдът е длъжен да извърши ,се констатира ,че обжалваното решение е валидно и допустимо.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответникът оспорва иска.Конкретни обстоятелства по повод изложените твърдения не е посочил в отговора си.Задоволил се е да посочи,че не е налице негово противоправно поведение ,както и ,че изложеното в исковата молба се опровергава от събраните доказателства в ДП.

С допълнителна молба преди първото по делото заседание са направени доказателствени искания.

Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,прие за установено следното:

Видно е от представеното  копие от фактура № ********** / 14.12.2015 г.  ,че тя е издадена  14.12.2015г. в гр. П. в магазин на "М-тел" на ул. "Т." № 2, като в нея е посочен като купувач на телефонен апарат "А. 6С", 16 гигабайта,  със заплатена  в брой цена в размер на 996,00 лв. с ДДС ищецът.

Установено е още,че по жалба на ищеца в РП П. е образувано ДП  като с постановление по преписка№1163/2018 г. образуваното наказателно производство  за престъпление по чл. 206 ал.1 НК и чл. 144 ал.3 НК по ДП 800/2017г.  на РУ П. е прекратено и постановлението е влязло в сила.

В жалбата са изложени обстоятелства , които в известна степен се отклоняват от твърденията в исковата молба,като в нея не се твърди за ползване на телефона от друго лице. По повод тази жалба ответникът е изразил становище ,че между него и ищецът не са възникнали никакви отношения .Доколкото е имало такива ,то те са между ищецът и покойната му приятелка ,която в действителност закупила телефона.В този смисъл са и обясненията ,дадени пред съда по реда на чл.176 от ГПК.

Няма пречка  твърденията на страните в наказателното производство да бъдат обсъждани в гражданско ,тъй като те по естеството си представляват изявления за относими към спора факти извън рамките на процеса и могат да бъдат обсъждани с оглед достоверността на твърденията и събраните доказателства.

Св. Р.Д. депозира показания, че  е придружавал ищеца Т., когато закупил телефона.Сочи време и място, съответно на отразеното в издадената фактура.Ищецът споделил с него намерението си да продаде телефона. На свидетелят е известно , че телефонът е даден на ответника Л.Ч.,като и след този момент страните били в приятелски отношения.         Едва по-късно / не уточнява момента/ възникнали спорове между тях именно във връзка с цената на телефона.

Св.Ф.Б. твърди, че присъствал на разговора на ищеца и ответника  след закупуването на телефона. Уговорката била за продажба , като било отложено плащането на цената.Свидетелят лично присъствал на предаването на телефона , но не чул да се договарят за сумата. Известно му е ,че приятелката на Л.  и ползвала телефона. След смъртта и бил поставен въпрос за плащане на телефона ,като не става ясно той лично присъствал ли е на подобен разговор.Телефона бил продаден на друго лице, след което отношенията им се влошили .

От показанията на св.   М.Т. , близка  с  покойната приятелка на ответника се установява ,че последната се сдобила с телефон „А.“ с помощта на Т. ,който се възползвал от промоции около Нова година. Тя твърди,че телефона е изплатен на ищеца,което обстоятелство и е известно от приятелката на ответника ,като след смъртта на Л. бил продаден , а парите дадени на близките и.

Свидетелка Р.Т. установява ,че Л. В. имала намерение да продаде телефона ,тъй като искала да си купи нов модел , поради което дори била влязла в преговори с конкретно лице . Парите от продажбата на  телефона дала на нейния приятел Л.. Категорична е ,че Л. е изплатила телефона ,като предявените година и половина след смъртта и претенции я изненадали.

При така установената фактическа обстановка ,съдът намира предявения иск за неоснователен.

Не е доказано от събраните доказателства по делото между страните да са възникнали отношения при условията на заем за послужване.Дори и посочените от ищца свидетели не установяват да е имало уговорка ,телефона да бъде ползван от ответника и впоследствие върнат.Напротив всички твърдят ,че ищецът е имал намерение и е правил уговорки за продажба на телефона.Дали е платена или не продажната цена на телефона е ирелевантно за настоящия спор.

Съгласно разпоредбата на чл. 243 ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя определена вещ за временно ползване, който се задължава да я върне. Заемът за послужване е договор, за валидността на който е необходимо страните да постигнат съгласие: заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване на заемателя, а последният да се задължи да я върне след ползването. Следователно, ищецът, който претендира на основание чл. 249, ал. 1 ЗЗД връщане на дадена вещ,респективно обезщетение на договорно основание по силата на чл.244 ал.3 от ЗЗД, носи доказателствената тежест да установи, че между страните по делото е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на договора за заем за послужване (чл. 243 ЗЗД), както и че така уговореното предоставяне в безвъзмездно ползване на вещ е било фактически осъществено.

Не са установени по делото характеристики на такъв договор , поради което претенцията за заплащане на отчуждената вещ ,дадена при условия на заем за послужване ,според обстоятелствата в исковата молба е неоснователна.

Като е постановил решение в този смисъл първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на ответника се дължат сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300 лева.

Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

 

 

 

                                   Р   Е   Ш   И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 5070 по описа на съда за 2019 година,с което  са отхвърлени  предявените от  А.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.И.Л. ***, със съдебен        адрес:***, кантора № 5, против Л.  М.Ч. ЕГН **********,***, искове  с правно основание  чл. 79 ал.1  ЗЗД  във връзка с чл. 243 и чл. 244 ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 1003,00 лв. представляваща обезщетение  за договорно неизпълнение по договор за заем за послужване - под формата на парична равностойност на даден в заем телефонен апарат "А. 6С", 16 гигабайта, със сериен № *****, ведно със законната лихва върху тази главница ,считано от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2018 г. до окончателното изплащане – като неоснователни .

Осъжда А.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, а заплати на Л.  М.Ч. ЕГН **********,***, сумата 300 лева – сторени разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.