Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 10.11.2021
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На двадесет
и първи октомври
Година две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 3123 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на ищцовото
дружество юрисконсулт Ив. Т. заявява, че доверителят му подал Заявление по чл.
410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение. В законоустановения едномесечен срок С.Д.М. възразила срещу същата,
поради което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК депозира настоящия
уснановителен иск.
Обстоятелството, въз основа на което била
издадена заповед за изпълнение бил подписан Договор за паричен заем № *** от 10
януари 2019 г. между „В." ООД като Заемодател и С.Д.М. като Заемател,
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С
подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверявал, че е
получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем.
Основанието, на което Заявлението и
настоящата искова молба се подават от името на доверителя му е сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. н.основание
чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02 март 2020 г. г. между „В."
ООД, ЕИК *** и „А.з.к.на п.з." ЕООД, ЕИК ***, по силата н. който вземането
било прехвърлено в полза н.„А.з.к.на п.з." ЕООД, изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Твърди, че съгласно сключения договор за
заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 1
300 лева, под формата на паричен заем, който се усвоявал в търговски обект от
клоновата мрежа на „Изипей" АД. С подписването на договора, С.Д.М.
удостоверявала, че е получила от Заемодателя заемната сума от 1 300 лева, като
договорът имал силата на разписка за предадена, съответно получена сума.
Заемателят се задължиавал да ползва и върне заемната сума, съгласно условията
на сключения договор, като заплати сума в размер на 1 527.93 лева, ведно с
договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 288.15 лв.
(включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно
разглеждане). Сочи, че ако Заемателят не изпълнел задължението си за заплащане
на дължимите погасителни вноски, Заемодателят имал право да предприеме всички
позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна
можело да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от
Заемателя.
По договора за паричен заем, С.Д.М.
извършил/а плащания в общ размер на 888.15 лв.
Заявява, че към настоящия момент дължимата
главница е в размер на 1 043.56 лв. За ползването на предоставената заемна сума
по сключения Договор за паричен заем № *** от 10 януари 2019 г. между страните,
ответникът дължи договорна лихва, в размер на 141.36 лева за периода от 09
февруари 2019 г. г. – датата на първата вноска до 07 октомври 2019 г. г. -
датата на настъпване на падежа на договора.
Твърди че разпоредбите на договора предвиждат
и че Заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по
експресно разглеждане, на документи за одобрение на паричен заем, предоставена
от Заемодателя. Ответникът дължи такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 355.14 лева.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител
физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна
банкова гаранция, която била издадена след усвояване на паричния заем, в размер
на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок
на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на
Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка
за неизпълнение в размер на 355.14 лева. Претентидараната неустойка
представлявала такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне
на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислявала еднократно,
след 3 дни от датата на сключения между страните договор. Клаузата за неустойка
била инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в случай, че
заемателят изпълнел посочените условия, неустойка не се начислявала.
Подчертава, че неустойката за неизпълнение се начислявала еднократно в момента на
допускане на неизпълнението и за същата не бил налице период за начисляването
й. Дължимата към настоящия момент неустойка за неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение е в размер на 355.14 лв. Сочи, че
разпоредбите на договора предвиждали, че кредитополучателят се е запознал с
Тарифа на В. ООД, която била актуална към датата на сключване на договора и се
намирала, както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска
мрежа на Заемодателя, така и в интернет. Тарифата представлявала неразделна
част от договора. В последната било посочено, че при забава на плащане на
погасителна вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми,
представляващи направени разходи за провеждане на телефони разговори, изпращане
на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане,
както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране
дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по
събиране на вземането. В настоящия случай С.Д.М. дължи разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 55 лв.
Ответникът трябвало да изплати целия заем на
07 октомври 2019 г. –последната падежна дата, като от тогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и
на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски
били отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не
изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 19.15 лева от 08
октомври 2019 г. – датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението - 25 септември 2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане н.дължимите суми.
Моли съда да постанови решение, с което да
признае з.установено, че „А.за к.на п.з." ЕООД има следните вземания срещу
С.Д.М.: 1 043.56 лв. главница; 141.36 лева за периода от 09 февруари 2019 г. до
07 октомври 2019 г. г.; 355.14 лв. такса за експресно разглеждане на
документите; 19.15 лихва з.забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, от 08 октомври 2019 г. г. –
датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до
датата на подаване на заявлението - 25 септември 2020 г. г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира присъждането на разноски.
Предоставят банковата сметка н.дружество „А.за
к.на п.з." ЕООД , открита при „Ю.": IBAN:
***:
С настоящата молба и на основание чл. 238.
ал. 2 ГПК моли, в случай че не се яви представител на ищцовото дружество в
първото по делото насрочено открито съдебно заседание, съдът да разгледа делото
в тяхно отсъствие.
С оглед процесуалното поведение на ответника
и в случай, че същият не подаде отговор на настоящата искова молба в
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, моли
съда да постанови неприсъствено решение на основание чл. 238 от ГПК, с което да
уважи изцяло предявените искове.
Моли уведомлението за цесията да бъде връчено
на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.
С молба вх. № 263/05.03.2021 г. по описа на
Районен съд – К. пълномощникът на
ищцовото дружество юриск. Й. М. моли съда да приеме надлежен петитум на
исковата молба без сумите петендирани за неустойка и разходи и такси за
извънсъдебно събиране н.задължението, а именно:
Моли съда да признае з.установено, че „А.за к.на
п.з." ЕООД има следните вземания срещу С.Д.М.: 1 043.56 лв. главница;
141.36 лева за периода от 09 февруари 2019 г. до 07 октомври 2019 г. г.; 355.14
лв. такса за експресно разглеждане на документите; 19.15 лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 08 октомври 2019 г. – датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението - 25 септември 2020 г. г., ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. Претендира присъждането на съдебни разноски и
възнаграждение за процесуално педставителство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
в общ размер на 350,00 лева, от които 50,00 лева ПО ЧЛ. 13, Т. 2 от НЗПП за
подготовка на документ за завеждане на дело и 300,00 лева по чл. 25 от НЗПП.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
адв. Д., в качеството ѝ на пълномощник на ответника, с който заявява,
че счита предявените искове за
неоснователни и недоказани и като такива моли съда да ги отхвърли изцяло.
Твърди, че
оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Счита процесния
договор за кредит за нищожен защото противоречи и не отговаря на изискванията
на Закона за потребителския кредит, като мотивите ѝ за това са следните:
Между „В."
ООД и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит от 10.01.2019г., по силата на който на ответника била
предоставена сума в размер на 1 300 лева, при годишен /фиксиран/ лихвен процент
по заема 40.31%, годишен процент на разходите 49,47% и срок за погасяване на
заема 9 месеца. Съгласно чл. 4 /1/ от договора ответникът следвало да осигури в
срок до един ден, считано от датата на сключване на договора предвиденото
обезпечение, а именно поръчителството на физическо лице, което следвало да
отговаря на следните изисквания: да има навършени 21 г., минимален осигурителен
доход 1000 лева, липса на записи в ЦКР относно просрочил, под наблюдение и
т.н., валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател
минимум - 6 месеца, да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е
банкова или небанкова институция, да не е настоящ кредитополучател в
дружеството, да предостави служебна бележка за дохода си 6 месеца назад. В
случай на неизпълнение от страна на ответника за предоставяне на поисканото
обезпечение, в договора било уговорено задължение за заплащане на неустойка в
размер на 532.71 /лева? процента-не е
ясно/, като общото задължение по договора ставало в размер на 2 593.35. /лева? процента-не е ясно/.
Сочи, че в
договора за кредит не става ясно в годишния процент на разходите по процесния
Договор за потребителски заем какво е включено и как е формиран той. В договора
за кредит единствено било посочено, че ГПР възлизал на 49,47%.
Счита,че
процесният договор от 10.01.2019 г. по
свята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на
разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК -договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит.
Заявява, че
съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. В този смисъл – нормата на чл. 5, ал. 4 от ЗПК, касаеща
общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК
общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка
страница се подписва от страните по договора. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК
предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа: т. 9 лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени процента, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени процента; т. 10 годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин;
Правната
норма на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД определя за нищожни
договорите, конто противоречат на закона. Противоречието се изразява в
неспазването на императивна правна норма или основен правен принцип. В исковата
молба се твърди, че договорът е нищожен, тъй като при сключването му са
нарушени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от Закона за потребителския
кредит.
Заявява, че
при анализа на съдържанието на процесния договор се констатира, че същото не
отговаря на императивно предвиденото. Съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени -
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е
посочено, че лихвеният процент е фиксиран - 40,31 %. Липсва обаче разпоредба за
условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се
начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Тоест не става ясно как е разпределян лихвеният процент
във времето - за какъв период, върху цялата дължима главница или съобразно
поетапното й намаляване. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или
променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията за прилагането
му, тъй като е необходимо както потребителят така и съдът - при възникнал спор
между страните по договора при изпълнението му, да извършат самостоятелна
преценка за правилността на този указан размер. Това изискване не е изпълнено.
В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент. В този смисъл
счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, което
води до недействителност на процесния договор, на осн. чл. 22 от ЗПК във вр. с
чл.26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД - поради противоречие на закона.
Освен това,
счита че е налице недействителност на договора поради нарушаване на чл. 11, т.
10 от ЗПК, изискващ в договора изрично да бъде посочен годишният процент на
разходите. В чл. 19, ал. 1 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент
на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като
се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания -
ал. 2. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определен с постановление на Министерския съвет на Република Б.- ал. 4. Клаузи
в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни - ал. 5. В
договора е посочен ГПР – 49.47%, както и че при изчисляване на ГПР е взето под
внимание следното: договорът ще е валиден за целия договорен период, всяка от
страните ще изпълнява точно в срок своите задължения, съответно няма да бъдат
начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на
което и да е от задълженията по договора за кредит. Поставянето на
кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на годишния
процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, т. 10 ЗПК, поради
което процесният договор следва да се счете за недействителен на това
основание, съгласно изричната разпоредба на чл. 22 ЗПК.
Предвид
изложените съображения счита, че процесният договор за паричен заем В. план № ***-10.01.2019
г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл.11, ал. 1, т. 9 и т. 10
от ЗПК,поради което моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан.
На следващо
място заявява, че ищецът по делото основава искането си със сключен договор за
цесия сключен между „В."ООД и ищеца на 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към
този договор от 02.03.2020 г. Към исковата молба са представени потвърждение за
извършената цесия и нотариално заверено пълномощно, с което „В." ООД
упълномощава ищеца да уведоми от името на „В." ООД всички длъжници по
всички вземания на дружеството за извършената продажба и прехвърляне на
вземания, давайки му право и да преупълномощава с тези права други лица.
Представено е (приложено към исковата молба) уведомление до ответницата /без
дата и /или изх.№/ изготвено от ищеца като представител на „В." ООД.
Уведомлението съдържа информация за извършеното прехвърляне на вземането и
изявление, че считано от датата на получаване на това уведомление, кредитор на
ответницата за посоченото в уведомлението вземане е ищцовото дружество. Няма
данни това уведомление да е получено от ответницата преди датата на получаване
на съдебните книжа по настоящото дело. Заявява, че за доказване на твърдението
си, че е обявил вземането по договора за предсрочно изискуемо ищецът не е
представил доказателства.
С оглед на
горното, моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждането на
разноски.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Предявен е иск по чл.415 от ГПК, който
представлява специален положителен
установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената
със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да
докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си
срещу вземането.
Видно от приложеното частно гражданско дело
№2383/2020 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е
издал заповед за изпълнение
№260097/08.10.2020г за изпълнение на парично задължение срещу длъжника С.Д.М., за сумите : 1 043,56 лева главница,
141,36 лева договорна лихва от 09.02.2019г. до 07.10.2019г., 355, 14 лева такса за експресно
разглеждане на документи, 19,15 лева лихва за забава от 08.10.2019 г. до
25.09.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 139,39 лева разноски
по производството. С влязло в сила разпореждане от същата дата по
ч.гр.дело №2383/2020г. по описа на Районен съд - К. съдът е отхвърлил заявлението на кредитора в частта, с която се
претендира сумата от 355.14 лева неустойка за неизпълнено задължение и сумата
от 55 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
В
срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника С.Д.М., че не
дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2383/2020
г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от
завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По
делото договор за паричен заем №*** сключен на 10.01.2019г. сключен между „В.“
ООД от една страна като заемодател и С.Д.М. от друга страна като
заемополучател. Съгласно договора заемодателят предоставя на заемополучателят
сума в размер от 1 300 лева, като последният се задължава да върне
предоставената му в заем сума при следните условия : годишен процент на
разходите на заема 49.47 %, лихвен
процент на ден при отказ от договора – 0.11 % на ден, фиксиран годишен лихвен процент – 40.31 %, дата на плащане –
9- то число от месеца, срок на заема 9 месеца, брой погасителни вноски – 9
броя. В срок до три дни от датата на сключване на договора, ответникът се е
задължил да осигури обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, като
при неизпълнение на това задължение ответникът се е задължил да заплати
неустойка. При забава в погасяването на месечните вноски ответникът се е
задължил да заплати и разноски по събирането на вземането на кредитора, както и
лихва за забава. Ответникът се е задължил да заплати и такса за експресно разглеждане на документи при
отпускане на заем. Ответникът не оспори фактите изложени в исковата молба относно
сключването на договора, поради което
съдът приема, че действително между страните е бил сключен процесният договор
за заем.
С рамков
договор за прехвърляне н. парични задължения
и приложение към него от 01.12.2016г. вземанията н.„В.“ ООД по договора з.кредит
са прехвърлени чрез цесия на „А.за к.на п.з.“***.
По делото е
назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала
писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото
като компетентно и добросъвестно изготвено. От същото се установява, че неплатените
и дължими от ответника суми по договор
за паричен заем №*** от 10.01.2019г. са в общ размер 1 969.35 лева,
формирана от отделните елементи на дълга, както следва : главница 1 043.56
лева, договорна лихва 141.36 лева, такса експресно разглеждане 355.14,
неустойки по договор 355.14, разходи за събиране - такси 55.00 лева, законна лихва – 68.12
лева. От заключението се установява, че
кредитопоолучателят е заплащал
суми по договора в общ размер 888.15 лева
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
По
отношение на извършената цесия на процесните вземания - Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това. Страните по договора не са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането,
нито пък законът или естеството на вземането препятстват подобно действие. От
това следва, че договорът за цесия, по силата на който ищецът се легитимира
като кредитор, е валиден. Спрямо ответника цесията има действие от деня, в
който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника
изхожда от цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение №
156 от 30.11.2015 г. по т. дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ТК, ІІ т. о. и др., е прието, че
няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.
д. № 12/2009 г., II т. о. ТК, получаването на уведомлението в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано. Предвид това и доколкото в случая уведомлението за извършената
цесия е връчено на ответника с преписа от
исковата молба, съдът приема, че цесията е надлежно съобщена. Предвид
гореизложеното съдът намира възраженията на пълномощника на ответника, че
цесията е не надлежно съобщена за неоснователно. Поради това съдът намира, че
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД се явява кредитор на С.Д.М..
При
така установената фактическа обстановка съдът приема за установено, че между
страните съществува облигационно отношение по сключения договор за заем и
последващото прехвърляне на вземането на новия кредитор в лицето на ищеца. По
делото не се опроверга факта, че процесният договор е породил желаните правни
последици, и по – конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му
в заем сума. Не се опроверга и твърдението, че ответникът е преустановил
плащането по договора.
В
производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането. В
случая, ищецът установява правопораждащия факт, от който произтича вземането
му. Ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си по
договора.
По
делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението на която не е
оспорено от страните и е прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице
при извършената проверка при ищеца и при заемодателя "В." ООД се
установяват дължими суми от страна ответника в претендирания размер.
По
делото липсват доказателства (тежестта на доказване е на ответника) за
заплащане на горепосочените главница и договорна лихва, поради което съдът
приема, че същите са дължими, както и че ответникът дължи и обезщетение за
забава в плащането на главницата.
По
отношение на таксата за експресно разглеждане и отпускане на кредит – съдът
намира, че тази претендирана сума за експресно разглеждане на документи също не
се дължи от ответника. Клаузата в договора за заплащане на такса за експресно
разглеждане на документи противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая
не е приложима нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, тъй като таксата е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е
свързана с основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а
допълнителните услуги не трябва да са свързани с него. Освен това в
императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е установено, че събирането
на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е
допустимо да се изисква. Предвид твърденията на ищеца съдът установява, че към
момента на сключване на договора за кредит претендираната сума за експресно
обслужване на кредита в размер на 355.14 лева цели недължима облага на
кредитора с оглед предоставената в заем сума и се касае за неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, следователно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Предвид
гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за основателен и
доказан и следва да бъде уважен в частта за претендираната главница, договорна
лихва и лихва за забава. В останалата част за такса за експресно разглеждане и
отпускане на кредит, искът следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г.,
на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства,
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение.
Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след
влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404,
т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съгласно
разпоредбата на 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съобразно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, за защита в заповедно производство
на юриста на дружеството следва да се присъждат от 50 до 150 лева, а за исков
процес - възнаграждението за юрисконсулт е от 100 до 300 лв. В случая,
производството не се отличава с правна и фактическа сложност, като определеното
в заповедното производство възнаграждение за юрисконсулт от 100 лева. е напълно
адекватно и съразмерно. В настоящото производство възнаграждението следва да
бъде определено към минималния размер – 100 лева, изхождайки от материалния
интерес, фактическата и правна сложност, и предприетите процесуални действия в
хода на производството.
Съдът намира
за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 107.64
лева представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в
настоящото производство - в размер на 342.07 лева, представляващи държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
На основание
чл.78, ал.3 ответникът също има право но разноски съгласно отхвърлената част от
иска в размер на 101.12 лева.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му з.разноските. В настоящия случай нито една от страните не е
представила списък..
Воден от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗН.ВА ЗА УСТАНОВЕНО н.основание
чл.422 от ГПК по отношение на С.Д.М., ЕГН **********, с адрес *** съществуването
на вземането на „А.за к.на п.з.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителите И.Ц.К. и Я.Б.Я. за сумите : 1 043,56 лева главница по договор за паричен заем № ***
сключен на 10.01.2019г., 141,36 лева договорна лихва от 09.02.2019г.
до 07.10.2019г., 19,15 лева лихва за
забава от 08.10.2019 г. до 25.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, з.изпълнение н.което
парично задължение е издадена заповед № 260097/08.10.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по частно гражданско дело № 2383/2020 г.
по описа на Районен съд – К..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.за к.на п.з.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителите И.Ц.К. и Я.Б.Я. от против С.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, установителен
иск за сумата от 355.14 лева - такса за експресно разглеждане н. документи, з.което
парично задължение е издаден.заповед № 260097/08.10.2020 г. з.изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по частно гражданско дело № 2383/2020 г.
по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА С.Д.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „А.з.к.н.п.з.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., улица „***,
представлявано от управителите И.Ц.К. и Я.Б.Я. сумата от 107.64 лева, представляващи разноски по ч.гр.дело №
2383/2020 г. по описа н.Районен съд – К..
ОСЪЖДА С.Д.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „А.за к.на п.з.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителите И.Ц.К. и Я.Б.Я.
сумата от 342.07 лева, представляващи направени поделото разноски.
ОСЪЖДА
„А.за
к.на п.з.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителите И.Ц.К. и Я.Б.Я. да заплати на С.Д.М., ЕГН **********,
с адрес град К., улица „М. сумата
от 101.12 лева, представляващи
направени поделото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия :