Разпореждане по дело №26719/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2089
Дата: 4 юни 2021 г.
Съдия: Василена Людмилова Дранчовска
Дело: 20211110126719
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 2089
гр. София , 04.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ в закрито заседание на
четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА Частно
гражданско дело № 20211110126719 по описа за 2021 година
като разгледа гр.д. № 26719/2021 г. по описа на СРС, I г.о., 162 състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „А.Б.“ ЕАД срещу „Т. 2014“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 276,28 лв., представляваща
месечни такси и стойност на доставени делкосъобщителни услуги по договор за използване
на мобилни услуги № *********, ID М6476212, за периода от 07.02.2020 г. до 06.07.2020 г.
ведно със законна лихва от 14.4.2021 г. до изплащане на вземането, неустойка за обработка
на просрочени задължения в размер на 2 лв., както и за сумата от 618 лв., неустойка за
предсрочно прекратяване на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на
заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно,
предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички
правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е.
по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за
редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист
следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави – арг. чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК.
В настоящия случай в заявлението и уточнителна молба от 03.06.2021 г. се твърди, че в
сключения между страните договор и приложимите към него общи условия е уговорено
заплащането на неустойка в размер на всички дължими до края на договора месечни
1
абонаментни такси за остатъка на срока на договора в случай на предсрочното му
прекратяване поради нарушение на задълженията на абоната. Поддържа се, че длъжникът не
е изпълнил задълженията си по посочения договор, като не е заплатил в срок всички
дължими суми за потребени далекосъобщителни услуги, поради което заявителят е
прекратил едностранно договора предсрочно, като е начислил неустойка в размер на всички
оставащи месечни такси до края на срока на договора в размер на 618 лв.
Описаната договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка, равняваща се на
дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга абонаментни
такси, независимо от момента на разваляне на същия, се явява нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече развален договор получава имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил ако договорът не беше развален, но без да се престира от негова
страна, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В
този смисъл – Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи
на добрите нрави (т.е. ирелевантно е дали абонат по договора е физическо или юридическо
лице), което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи
служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в
посочената част за неустойка следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 3302/14.05.2021 г. на „А.Б.“ ЕАД срещу „Т. 2014“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за сумата
от 618 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2