Р Е Ш Е Н И Е № 1334
гр. Пловдив, 24.10.2016
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на дванадесети октомври през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря С.К., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 135 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 237 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД
и чл. 49, ал. 1 от ЗН.
Малолетният
ищец В.И.Р., ЕГН **********, представляван от своята майка и законна
представителка Й.Т. С., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. Т.Т. от
ВАК със съд. адрес:****, е предявил срещу ответниците И.В.Р., В.М.Р. и П.В.Д. иск за нищожност на основание чл.
26, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН на едностранното волеизявление на
ответника И.В.Р. - отказ от наследството на неговия баща В. П. Р., вписан с
Определение № 142/18.08.2010 г. на ПРС, съединен при условията на евентуалност
с иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на същия
отказ от наследство, тъй като с него се увреждат интересите на ищеца като
кредитор,
Ищецът
твърди, че с влязло в сила на 28.05.2009 г. съдебно решение по гр.д.№ 3059/2009
г. на РС - Варна, ХVІ с., неговият баща И.Р. е осъден да му заплаща месечна
издръжка в размер на 300 лв., считано от влизане в сила на съд. решение, с
падеж 20-число на месеца, за който е дължима, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска. На 10.06.2009 г. в негова полза е издаден ИЛ и е
образувано изп.д.№ 209/2010 г. на ДСИ при ВРС, което е изпратено по молба на
взискателя и на основание чл. 427, ал. 1 от ГПК на СИС при ПРС, като е
образувано изп.д.№ 2031/2010 г., ДСИ, ІІ район. Към 20.01.2013 г., според СИЕ,
размерът на задължението за издръжка е общо 13 128,57 лв., а непогасената
законна лихва е в размер на общо 2 382,96 лв., а към момента на
предявяване на иска е в размер на общо около 24 000 лв.
По изпълнителното дело до момента са постъпили
само 1 504,22 лв., по-голямата част от които са внесени след постановяване
на присъда по н.о.х.д.№ 537/2015 г., ВРС, VІ н.с., с която ответникът И.В.Р. е
признат за виновен в това, че съзнателно не е изпълнил задължението си да
заплаща присъдената издръжка на ищеца В.И.Р., като деянието е извършено
повторно, за което му е наложено наказание „Пробация”.
По
изпълнителното дело е наложена възбрана върху недв. имот, придобит от длъжника И.Р.
по наследство от неговия баща В. П. Р., б.ж. на ***, починал на ***, а именно:
1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 56784.533.16, с площ от 1 062 кв.м,
находящ се в ****, заедно с 1/6 ид.ч. от построените в него жилищна сграда с
идентификатор 56784.533.16.1 с площ от 174 кв.м и 1/6 ид.ч. от жилищна сграда с
идентификатор 56784.533.16.3 с площ от 63 кв.м, като възбраната е вписана в СВ
- *** на 01.07.2010 г. с Акт № ***, том ***.
Ответникът
И.В.Р. е направил на 18.08.2010 г. отказ от наследството на своя баща В. П. Р.,
вписан с Определение № 142/18.08.2010 г. на ПРС, въпреки че преди това го е приел,
като се е разпоредил с част от недв. имоти, придобити от наследодателя му,
находящи се в ****, с нот. акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 666/2008 г. на
нотариус рег.№ *** на НК, с район на действие РС - ***.
Затова
ищецът счита, че има качеството на кредитор спрямо ответника И.В.Р., като
вземането му е възникнало преди извършване на увреждащото действие от длъжника
- отказ от наследство, с което се е намалило имуществото му, служещо за общо
обезпечение на кредитора по смисъла на чл. 133 от ЗЗД, и уврежда интересите му.
Ето
защо, моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН
отказа, извършен от ответника И.В.Р. на 18.08.2010 г., от наследството на
неговия баща В.П.Р., вписан с Определение № 142/18.08.2010 г. на ПРС, тъй като
наследството вече е било прието, или евентуално да обяви същия отказ за
относително недействителен спрямо ищеца на основание чл. 135 от ЗЗД, ведно с
присъждане на разноски.
Подробни
съображения за това излага в исковата молба, в уточняващите молби, както и по
съществото на спора. В съдебно заседание прави искане за постановяване на
решение по главния иск при условията на признаването му по смисъла на чл. 237
от ГПК.
В подкрепа на
твърденията си ангажира писмени доказателства.
Ответницата П.В.Д.,
ЕГН **********,***, представлявана
от адв. В.И. - С. (л. 137) със съд. адрес: ***, е подала отговор, в който
заявява, че искът е допустим, а оспорения отказ от наследство на нейния брат - И.Р.,
е нищожен и никога не е пораждал правни последици. Не се противопоставя на
искането на ищеца за постановяване на решение при признание на иска.
Заявява, че с
поведението си не е давала повод за завеждане на делото и заедно с майка си -
ответницата В.Р., са предложили на майката на ищеца да се споразумеят и да й
изплатят дължимата от И.Р. издръжка.
Подробни
съображения в тези насоки излага в отговора си и по съществото на спора. Прави
възражение за прекомерност на адв. хонорар от 2 600 лв., заплатен от
ищеца.
В подкрепа на
твърденията си ангажира писмени доказателства.
Ответницата В.М.Р.,
ЕГН **********,***, представлявана от адв. В.И. - С., със съд. адрес: ***, е
подала отговор, в който заявява, че оспорва иска по чл. 135 от ЗЗД, но счита
атакувания отказ от наследство за нищожен, тъй като същият е заявен след
изтичане на 6-месечния срок за това, както и оглед на извършената
разпоредителна сделка с недв. имоти в гр. Белово, придобити от ответника И.Р.
по наследство от неговия баща. Заявява, че признаваа иска за нищожност на
отказа от наследство, извършен от ответника И.Р., и моли съда да постанови
решение при признание на главния иск.
Подробни
съображения в тези насоки излага в отговора си и по съществото на спора.
Ангажира писмени доказателства във връзка с иска по чл. 135 от ЗЗД.
Ответникът И.В.Р.,
ЕГН **********,****, със съд. адрес:****, чрез адв. Д.Т. със сл. адрес: ****, е
подал отговор, в който заявява, че оспорва иска по чл. 135 от ЗЗД, но счита
атакувания отказ от наследство за нищожен, тъй като същият е заявен след изтичане
на 6-месечния срок за това, както и оглед на извършената от него разпоредителна
сделка с недв. имоти в ***, придобити по наследство от неговия баща. Заявява,
че признава иска за нищожност на отказа от наследство, извършен от него, тъй
като преди това е приел наследството на своя баща, и затова същият не е породил
правни последици.
Подробни съображения в
тези насоки излага в отговора си и в писмено становище по съществото на спора.
Ангажира писмени доказателства.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, като взе
предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
след като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Искането на ищеца за постановяване на решение при
признание на иска по смисъла на чл. 237
от ГПК е ОСНОВАТЕЛНО.
Съгласно разпоредбите на чл. 237,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска.
Съдът намира, че в случая са налице
условията на чл. 237 от ГПК, тъй като и тримата ответници изрично са заявили в
отговорите си и по съществото на спора, че признават главния иск за нищожност
на отказа от наследството на В. П. Р., направен от неговия си - ответника И.Р.
и вписан с Определение № 142/18.08.2010 г. на ПРС, поради невъзможен предмет, тъй
като преди вписването на отказа същият е приел наследството, като се е
разпоредил с част от наследствени имоти, находящи се в ****, чрез договор за
покупко-продажба, изповядан с нот. акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 666/2008
г. на нотариус рег.№ *** на НК с район на действие РС - ***, които
обстоятелства са приети за безспорни между страните и се установяват и от
събраните по делото писмени доказателства.
Предявеният установителен иск
за нищожност на едностранна сделка по смисъла на чл. 44 от ЗЗД - отказ от
наследство, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 49, ал. 2 от ЗН, поради
невъзможен предмет, е допустим,
а признатите от ответниците права не противоречат на закона или на добрите
нрави. Налице са валидно направени признания на главния иск, представляващи по
същество процесуални действия на ответниците, с които те се отказват от защита
срещу този иск, тъй като го считат за основателен. С признанията си ответниците
заявяват също, че изложените от ищеца твърдения в исковата молба отговарят на
действителното правно положение, т.е. претендираното от ищеца право съществува.
Признатото право не попада в хипотезата на чл. 237, ал. 3 от ГПК, поради което съдът
следва да зачете признанията на ответниците, уважавайки на това основание
предявения главен иск за нищожност на отказа от наследството на В. П. Р.,
направен от неговия син - ответника И.Р., поради невъзможен предмет.
С оглед
уважаване на предявения главен иск съдът не следва да се произнася по евентуалния иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за
обявяване на относителна недействителност на същия отказ.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца
направените от него разноски по съдебното производство, които според приложения
списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 2 600 лв. - внесено адв.
възнаграждение.
Съдът
намира за основателни възраженията на ответниците по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение спрямо фактическата и правна
сложност на делото, тъй като главният иск за нищожност на отказа от наследство е
явно основателен при наличие на обективирана в нот. акт разпоредителна сделка,
предхождаща отказа, и всички ответници още с отговорите си са го признали
изрично. Ето защо, съдът намира, че дължимите на ищеца разноски следва да се
намалят до размера, посочен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за мин.
размери на адв. възнаграждения, или ответниците следва да му заплатят общо
1 316,21 лв.
Не
е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като въпреки признанието на
иска, именно поведението на ответника И.Р., който изрично е вписал отказа си от
наследството на своя баща, е повод за завеждане на настоящото дело.
Ответниците
следва да заплатят по сметка на ОС - Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр.
чл. 83, ал. 2 от ГПК дължимата ДТ от 4 % върху като цената на иска в размер на
26 207,10 лв., съгласно Определение № 12167/14.12.2015 г. по гр.д.№
10199/2015 г., ПРС, ІХ гр.с., или 1 048,28 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за НИЩОЖЕН отказа от
наследството на В. П. Р., б.ж. на ***, починал на ***, направен от И.В.Р.,
ЕГН **********,***, вписан с Определение № 142/18.08.2010 г. на РС - Пловдив в особената
книга на съда, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН, поради невъзможен предмет, тъй като наследството вече е било прието чрез
извършване на разпоредителна сделка с нот. акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 666/2008 г. на
нотариус рег.№ *** на НК с район на действие РС - ***.
ОСЪЖДА И.В.Р., ЕГН **********,****,
със съд. адрес:****, чрез адв. Д.Т. със служ. адрес: ****; П.В.Д., ЕГН **********,***, и В.М.Р., ЕГН **********,***, и двете със съд. адрес:***,
чрез адв. В.И. - С., да заплатят общо на В.И.Р., ЕГН **********, представляван
от своята майка и законна представителка Й.Т. С., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:****, чрез адв. Т.Т., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 1 316,21
лв. (хиляда триста и шестнадесет лв. и 21 ст.) - внесено адв. възнаграждение,
намалено при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
ОСЪЖДА И.В.Р., ЕГН **********,****,
със съд. адрес:****, чрез адв. Д.Т. със служ. адрес: ****; П.В.Д., ЕГН **********,***, и В.М.Р., ЕГН **********,***, и двете със съд. адрес:***,
чрез адв. В.И. - С., да заплатят общо по сметка на ОС - Пловдив на основание
чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК сумата 1 048,28 лв. (хиляда
четиридесет и осем лв. и 28 ст.) - дължима ДТ.
Решението при признание на
иска подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр. Пловдив в 2-седмичен срок
от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/