№ 176
гр. гр. Добрич, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Анна Великова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско
дело № 20253200500260 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
въззивна жалба с вх. № 7874/17.04.2024 г. (подадена по пощата, с дата на
пощенското клеймо 15.04.2024 г.) от „ЗАД Армеец” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2,
представлявано от изпълнителните директори М. И. и К. В., чрез
упълномощения юрисконсулт Г. В., срещу решение № 261/25.03.2024 г. на
Районен съд - Добрич по гр. дело № 2165/2023 г., в частта с която е отхвърлен
предявения от „ЗАД Армеец” АД срещу Б. И. И. с ЕГН **********, в
качеството й на наследник на И. И. В., ЕГН **********, б.ж. на гр. Добрич,
починал на ***г., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1 049,52 лева /хиляда четиридесет и девет лева и петдесет и две стотинки/
главница, представляваща изплатено от ЗАД „Армеец“ обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за увреден от
пътно - транспортно произшествие на 13.04.2019 г. частен имот, находящ се в
град Балчик, в.з. „***“, *** /щета № 18019 1001 00010/, предизвикано от И. И.
В., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
1
настоящия иск 24.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение ДРС е отхвърлил и предявения от „ЗАД Армеец”
АД срещу М. И. С. ЕГН **********, в качеството й на наследник на И. И. В.,
ЕГН **********, б.ж. на гр.Добрич, починал на ***г., иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 049,52 лева /хиляда четиридесет и
девет лева и петдесет и две стотинки/ главница, представляваща изплатено от
ЗАД „Армеец" обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" за увреден от пътно - транспортно произшествие на
13.04.2019 г. частен имот, находящ се в град Балчик, в.з. „***", *** /щета №
18019 1001 00010/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на настоящия иск 24.08.2023г. до окончателното изплащане на
сумата. В тази част решението не е обжалвано.
С определение № 736 от 20.09.2024 г. по в.гр. дело № 495/2024 г.
Добричкият окръжен съд е върнал делото на Добричкия районен съд за
провеждане на производство по чл. 247 от ГПК и поправяне на допуснатата
очевидна фактическа грешка в решение № 261/25.03.2024 г. – за
постановяване на диспозитив, съответен на предявените от „ЗАД Армеец” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа” № 2, представлявано от изпълнителните директори М. И. и К. В.,
срещу Б. И. И. с ЕГН ********** и М. И. С. ЕГН **********, искове за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите от по 524,76 лв.,
представляващи изплатено от ЗАД „Армеец“ обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за увреден от пътно -
транспортно произшествие на 13.04.2019 г. частен имот, находящ се в град
Балчик, в.з. „***“, *** /щета № 18019 1001 00010/, предизвикано от И. И. В.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
настоящия иск 24.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
С решение № 772 от 01.2024 г. ДРС е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 261/25.03.2024 г. по гр. дело № 2165 по описа
на Районен съд - Добрич за 2023 г., като за всяка ответница сумата, за която се
отхвърлят исковете да се чете на 524,76 лв., вместо посочената в диспозитива
на съдебния акт сума от 1 049,52 лева, като ВМЕСТО ПОСТАНОВЕНОТО:
„ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, срещу
2
М. И. С. ЕГН **********, в качеството и на наследник на И. И. В., ЕГН
**********, б.ж. на гр.Добрич, починал на ***г., иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 049,52 лева /хиляда четиридесет и
девет лева и петдесет и две стотинки/ главница, представляваща изплатено от
ЗАД „Армеец" обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" за увреден от пътно - транспортно произшествие на
13.04.2019 г. частен имот, находящ се в град Балчик, в.з. „***", *** /щета №
18019 1001 00010/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на настоящия иск 24.08.2023г. до окончателното изплащане на
сумата;
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, срещу
Б. И. И. с ЕГН **********, в качеството и на наследник на И. И. В., ЕГН
**********, б.ж. на гр.Добрич, починал на ***г., иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 049,52 лева /хиляда четиридесет и
девет лева и петдесет и две стотинки/ главница, представляваща изплатено от
ЗАД „Армеец" обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" за увреден от пътно - транспортно произшествие на
13.04.2019г. частен имот, находящ се в град Балчик, в.з. „***", *** /щета №
18019 1001 00010/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на настоящия иск 24.08.2023г. до окончателното изплащане на
сумата“, СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ:
„ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, срещу
М. И. С. ЕГН **********, в качеството и на наследник на И. И. В., ЕГН
**********, б.ж. на гр.Добрич, починал на ***г., иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 524,76 лева главница,
представляваща изплатено от ЗАД „Армеец" обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите" за увреден от пътно -
транспортно произшествие на 13.04.2019 г. частен имот, находящ се в град
Балчик, в.з. „***", *** /щета № 18019 1001 00010/, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на настоящия иск 24.08.2023г. до
окончателното изплащане на сумата;
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, с ЕИК *********, със
3
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, срещу
Б. И. И. с ЕГН **********, в качеството и на наследник на И. И. В., ЕГН
**********, б.ж. на гр.Добрич, починал на ***г., иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 524,76лева главница,
представляваща изплатено от ЗАД „Армеец" обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите" за увреден от пътно -
транспортно произшествие на 13.04.2019г. частен имот, находящ се в град
Балчик, в.з. „***", *** /щета № 18019 1001 00010/, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на настоящия иск 24.08.2023г. до
окончателното изплащане на сумата“. Срещу посоченото решение по чл. 247
от ГПК е депозирана въззивна жалба, наименувана „допълнение към въззивна
жалба“, с вх. № 19703/15.10.2024 г. (подадена по пощата, с дата на пощенското
клеймо 14.10.2024 г.) от „ЗАД Армеец” АД. Двамата ответници, според
въззивника са необходими другари и постановеният краен съдебен акт следва
да се отнася към тях поради плащане на задължението в хода на
производството по делото.
Въззивната жалба срещу първоначалното решение е депозирана в срок –
подадена е по пощата на 15.04.2024 г., като срокът за въззивно обжалване по
чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на
жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител на 04.04.2024 г.
Според посочената жалба решението на районния съд в неговата обжалвана
част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, и по
конкретното е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК
– съдът не е взел предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които
са от значение за спорното право. Сочи се, че районният съд не е съобразил
извършеното от страна на Б. И. И. плащане на процесната сума с платежно
нареждане за кредитен превод от 01.12.2023 г., като ищецът е признал
извършеното в хода на производството по делото плащане на сумата от
1 544,76 лв. В този смисъл в решението си съдът не е отразил правното
положение на страните по делото към момента на приключване на съдебното
дирене.
В нарушение на закона районният съд е обосновал правните и
фактическите си изводи въз основа на факти и обстоятелства, които са спорни
между страните, като не е предоставил възможност на ищеца да обоснове и
4
докаже всички свои твърдения и възражения във връзка с установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на И. И. В., праводател на ответниците.
Според въззивника съдът е следвало да съобрази извършеното плащане
в хода на производството по делото, като отхвърли предявения иск именно на
това основание, а не да отхвърля иска като недоказан.
По делото е постъпила и въззивна жалба срещу постановеното решение
по чл. 247 от ГПК, според която двете ответници са необходими другари и
постановеният съдебен акт следва да е съответен на това.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по посочените въззивни
жалби не е представен от насрещната страна.
Подадените жалби подлежат на разглеждане по същество в съответствие
с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките
на посоченото в жалбите – освен, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на
някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е
постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите
на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано,
а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното
съдържание.
Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с рег. №
14928/25.08.2023 г., подадена от „ЗАД Армеец” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2,
представлявано от изпълнителните директори М. И. и К. В., чрез
упълномощения юрисконсулт Г. В., с която срещу наследниците на И. И. В.,
ЕГН **********, е предявен иск за осъждане на ответната страна да заплати
на ищеца сумата от 1 049,52 лева /хиляда четиридесет и девет лева и петдесет
и две стотинки/ главница, представляваща изплатено от ЗАД „Армеец“
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
увреден от пътно - транспортно произшествие на 13.04.2019 г. частен имот,
5
находящ се в град Балчик, в.з. „***“, *** /по образувано пред застрахователя
производство по щета № 18019 1001 00010/, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на настоящия иск 24.08.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебно - деловодни
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
По делото е приложена неоспорена справка от НБД „Население“, според
която И. И. В. е починал на *** г. Като негови живи родственици са посочени
двете ответници майка Б. И. и сестра М. И..
С допълнителна молба вх. № 16247/18.09.2023 г., депозирана на
основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, ищецът посочил като законни наследници на
И. И. В., следните лица: сестра М. И. С. с ЕГН ********** и майка Б. И. И. с
ЕГН **********, като поискал тяхното конституиране като ответници по
делото. Към всяка една от тях ищецът заявил, че претендира половината от
първоначално заявената сума от 1 049,52 лв., а именно по 524,76 лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М. И. С. ЕГН **********
депозира отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен
доколкото последната не е наследник на починалия И. В. .
В срока по чл.131 от ГПК е подаден молба от адв. Г. Г., като
пълномощник на ответницата Б. И. и доказателства за плащане на сумата от
1544,76лв. в полза на ищеца. С молбата е направено искане разноските по
делото да се възложат на ищеца на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК или в условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Установено е по делото, че на 13.04.2019 г., около 10,40 часа, в град
Балчик, на улица „Албенски път“, до бензиностанция „***“, на кръстовището
за комплекс „Двореца“ и к.к. „Албена“, е настъпило пътно-транспортно
произшествие с участието на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“ с peг.
№ ***, собственост на С. Б. С. с ЕГН **********, което е документирано в
Протокол за ПТП № 1606153 от 13.04.2019 г., издаден от автоконтрольор в РУ
на МВР - Балчик. Местопроизшествието е било посетено от екип на Районно
управление на МВР гр. Балчик, като е констатирано, че лицето И. И. В. с ЕГН
**********, управлявайки гореописаното МПС, е с установена концентрация
на алкохол в кръвта над 1.2 промила, при несъобразена скорост с пътните
условия и релефа и под въздействието на алкохол е загубил контрол над
6
автомобила е излизал в дясно на пътното платно и се е ударил в пътен знак
„Б2“, електрическо табло и ограда на частен недвижим имот.
Предвид на така описаната фактическа обстановка, неоспорена от
ответниците, съдът приема, че И. И. В. е станал причина за ПТП с
имуществени вреди, причинени на собственика на частен имот, находящ се в
град Балчик, вилна зона „***“, ***, непосредствено до бензиностанция „***“.
В тази връзка на И. И. В. е съставен АУАН № 142362/13.04.2019 г., като е
образувано наказателно производство по ДП № 59/2019 г. по описа на РУ-
МВР-Балчик, пр. преписка № 223/2019 г. по описа на Районна прокуратура -
Балчик за това, че на 13.04.2019 г., около 10,35 часа, в град Балчик, по улица
„Албенски път“, непосредствено до бензиностанция „***“, посоченото лице
управлявало МПС - л. а. марка „Ауди“ , модел „А5“ с peг. № ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, което деяние
съставлява престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Към исковата молба е приложено постановление за прекратяване на
наказателно производство изх. № 223/2019 г. от 23.01.2020 г. по ДП № 59/2019
г. по описа на РУ-МВР-Балчик /пр. пр. № 223/2019 г. на БРП/, водено срещу И.
И. В. за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, е прекратено на основание чл.
199, чл.243, ал.1 т.1 и т.2 от НПК поради липсата на обективен признак от
състава на престъплението, визирано в чл.343б, ал.1 от НК, а именно
концентрацията на алкохол в кръвта да е установена по „надлежния ред“,
регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози.
Констатациите на Районна прокуратура – Балчик, обективирани в
посоченото постановление не са обвързващи за гражданския съд, разглеждащ
последиците от настъпилото ПТП, доколкото не е налице хипотезата на чл.
300 от ГПК, а именно наличие на влязла в сила присъда, която е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Присъда е след актовете, които са задължителни по
смисъла на чл. 300 от ГПК за гражданския съд, в който случай в рамките на
гражданското производство е недопустимо пререшаването на същите
правнорелевантни факти, относно извършването на деянието, неговата
7
противоправност и виновността на дееца. При липсата на такъв акт въпросът
за наличието или липсата на алкохол в кръвта на водача И. И. В., причинил
ПТП на 13.04.2019 г., следва да намери своя отговор в събраните по делото
доказателства.
Не се спори между страните, че към датата на процесния инцидент
между „ЗАД Армеец“ АД и собственика на автомобил марка ,Ауди“, модел
„А5“, рег. № ***, С. Б. С. с ЕГН **********, е бил налице сключен Договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и
злополука, видно и от застрахователна полица №
BG/11/118002074632/19.07.2018 г., с период на застрахователно покритие от
01.08.2018 г. до 31.07.2019 година.
На 16.05.2019 г. собственикът на увредения в резултат на гореописаното
ПТП имот Ю. Н. К. с ЕГН ********** е входирал в ЗАД „Армеец“
Уведомление за щета по застраховки на имущества с предявена претенция за
изплащане на обезщетение за причинените на имота му имуществените вреди.
По този повод е образувана преписка по щета № 180 191001 00010. Към
преписката по щетата са приложени нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 26, том II, дело № 358/80 г., на А. Б., Балчишки районен съдия, № 171
на партидна книга, том I, стр.323; виза за проектиране; констативен протокол
от 16.05.2019 г. подписан от собственика на увредения имот Ю. Н. К. и от
представител на застрахователя, съгласно който при огледа на място на
увредения имот са констатирани щетите, причинени от гореописаното ПТП, а
именно: част от ограда и крило на гаражна врата; изготвена от вещо лице
стойностна сметка от 27.05.2019 г. за извършените работи по възстановяване
на увредените части от недвижимия имот, находящ се в град Балчик, ***, на
обща стойност от 1039.52 лева. Застрахователят е намерил, че претенцията е
основателна, вредите касаят покрит по застраховката риск по валидно
застрахователно правоотношение, както и че претенцията е предявена от
правоимащо увредено лице. Във връзка с това на 10.06.2019 г. ЗАД „Армеец“
изплатило на Ю. Н. К. обезщетение за имуществени вреди в размер на
1 039,52 лева с Преводно нареждане за кредитен превод №
16422212/10.06.2019 г. Към процесното вземане освен изплатеното
обезщетение от 1 039,52 лв. са включени ликвидационните разноски в хода на
експертната дейност в размер на 10 лева, поради което исковата сума възлиза
8
на 1 049,52 лева.
С молба вх. № 21759/07.12.2023г. ищецът „ЗАД „Армеец“ АД признава
извършеното в хода на производството – на 01.12.2023 г., от Б. И. И. плащане
на главница, лихва, разноски по делото (л.80-ти от първоинстанционното
дело).
Предявеният иск намира правното си основание от разпоредбата на чл.
500, ал. 1, т. 1 от КЗ, според която освен в случаите по чл. 433, т. 1
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач: при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на
наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи
вещества.
Застраховател по смисъла на тази разпоредба е застрахователното
дружество, при което е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
МПС, управлявано от лице под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. За разлика от общата
норма, уреждаща правото на застрахователя изплатил застрахователно
обезщетение на пострадалото лице да се суброгира в правата му срещу
причинителя на вредите, регресното право по чл. 500 от КЗ има специален
характер. То възниква по силата на закона при наличие на определени условия
и е предвидено само при един вид застраховане - застраховката срещу
гражданска отговорност. В този случай регресното право е средство за
наказание на виновния причинител и той понася реално своята гражданска
отговорност, когато щетите са причинени от него, като водач на МПС.
Основанието за плащане на застрахователното обезщетение на третото лице е
законът, а не застрахователният договор.
Материално-правната разпоредба уреждаща вземането на ищеца е
разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ уреждаща правото на регрес срещу
виновния срещу платеното от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение включително и разноски в ликвидационното производство. С
9
посочената норма се урежда регресното и суброгационното право на
застрахователя, който е възстановил вредите на увредения до размера на
застрахователното обезщетение в границите на застрахователната сума, да
има право да иска от причинителят им, това което е платил. За да възникне
регресното право на застрахователя срещу деликвента е различно от
регресните права, уредени в ЗЗД при изпълнение на чуждо задължение.
Застрахователят не изпълнява чуждо, а свое задължение, произтичащо от
застрахователния договор. За да възникне регресното право на ищеца срещу
ответника – деликвент, следва да са налице следните предпоставки: наличие
на сключен договор за застраховка; настъпване на застрахователно събитие,
от което са причинени и вреди на трето лице; деяние /действие или
бездействие/, вредоносен резултат от това деяние, противоправност на
деянието и причина връзка между него, които елементи следва да бъдат
кумулативно проявени. Деянието, като конкретна външна проява на дадено
лице не е необходимо да е виновно /по смисъла на чл. 11 от НК/ извършено, но
същото трябва да е противоправно – да противоречи на установения
правопорядък – да нарушава задължения, скрепени от правните норми.
Застраховането срещу гражданска отговорност е вид застраховане, при
което застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в
договора застрахователна сума обезщетението, което застрахованият дължи на
трето лице по силата на своята гражданска отговорност. Задължението на
застрахователя в рамките на застраховката за гражданска отговорност е
функционално обусловено от вторичното, охранително задължение на
застрахования да обезщети вредите на третото лице. И обратно,
застрахователната защита отпада тогава, когато застрахованият е освободен
от отговорност. Застрахователят дължи в рамките на договорената сума
стойността на обезщетението на вредите, които застрахованият е заплатил или
трябва да заплати на третото лице. Тъй като законодателят е предоставил на
увреденото трето лице възможността да избира от кого да претендира
обезщетението – направо от деликвента или пряко от застрахователя,
застраховал гражданската му отговорност, в случай, че застрахователят плати,
той има правото по силата на регресната отговорност да претендира от
извършителя възстановяване на платеното в границите на застрахователната
сума.
От протокол за ПТП № 1606153 от 13.04.2019 г. се установява, че И. И.
10
В. е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП, като при движение
при несъобразена скорост с пътните условия и релефа и под въздействието на
алкохол губи контрол над автомобила, излиза в дясно на пътното платно и се
удря в пътен знак Б2, ел. табло и ограда на частен недвижим имот.
Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без
наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се
схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата
на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и
здраве, душевност и психическо състояние. В случая, така, както е
констатирано в протокола за ПТП, и в опис на щетата съставена от
застрахователя, са налице материални щети. Размерът на щетите е определен
от застрахователя на увреждащото МПС и след извършен оглед (видно от
приложения доклад по щета) и възлиза на стойност 1 049.52 лева в.т.ч. 10лв
ликвидационни разноски. Съдът приема, че тази сума представлява размера на
щетата под формата на претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена
последица от увреждането. В обобщение горепосочените документи, приети и
приложени като доказателство по делото доказват както противоправното
деяние, така и причинната връзка между противоправното поведение на
ответника и вредоносния резултат – настъпилото ПТП с посочените вече
материални щети.
Към датата на инцидента „ЗАД Армеец" АД е осигурявало
застрахователно покритие на собственика на автомобил марка ,Ауди А5", рег.
№ ***, С. Б. С., ЕГН **********, съгласно застрахователно правоотношение
по сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите и злополука със застрахователна полица №
BG/11/118002074632/19.07.2018 г., с период на застрахователно покритие от
01.08.2018 г. до 31.07.2019 година.
В обсъжданата хипотеза събраните по делото доказателства могат да
бъдат опора на стабилен доказателствен извод относно фактите, касаещи
претърпените от третото лице имуществени вреди, репарирани по силата на
сключен с ищеца договор за имуществена застраховка, в резултат на
причинени от ответника имуществени вреди при управление на МПС.
Установено е също така по делото, че именно ответникът е причинил тези
вреди. Деликвентът съобразно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, е длъжен да
11
поправи вредите, които виновно е причинил на застрахования.
Деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е задължението или
правоотношението между деликвента /отговорния субект/ и пострадалия, по
силата на което деликвентът трябва да поправи причинените от деликта вреди,
последица от правонарушението. От гледна точка на чл. 45 от ЗЗД деликтът е
противоправно и виновно поведение /действие или бездействие/,
причиняващо вреди, поради което възниква задължението те да бъдат
поправени. Деликтната, в това число и договорната, отговорност имат така
наречената „репарационна цел”, т.е. имат за цел да поправят вредите, които са
причинени противоправно, т.е. деликвентът е длъжен да поправи вредите,
които са произлезли от неговото поведение. Фактът на управление на
автомобила, който е причинил процесните вреди, възстановени от ищцовото
дружество чрез изплащане на застрахователно обезщетение на третото лице,
не се опроверга от ответника, в чиято тежест е да докаже това обстоятелство.
Това обосновава пасивната материално правно легитимация в лицето на
ответника по предявения иск.
Безспорно е установено от представените писмени доказателства, че
ищцовото застрахователно дружество е изплатило по банков път на
собственика на увредения имот сумата от 1 039,52 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по заведената в ЗАД „Армеец“ щета.
За да възникне регресното право на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ спрямо застрахованото лице, то следва да е налице
и последния кумулативно изискуем елемент от фактическия състав, визиран в
разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. първо от КЗ – застрахованият при
настъпването на ПТП да е управлявал МПС след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Установяването на ПТП е станало с Протокол за ПТП № 1606153 от
13.04.2019 г., издаден от автоконтрольор в РУ на МВР –Балчик. Видно от
цитирания протокол за ПТП, лицето И. И. В., ЕГН **********, управлявал
гореописаното МПС, с посочена концентрация на алкохол в кръвта над 1.2
промила. В протокола е вписано констатираното на място обстоятелство, че
управлявания от В. автомобил при несъобразена скорост с пътните условия и
релефа и под въздействието на алкохол губи контрол над автомобила, излиза в
дясно на пътното платно и се удря в пътен знак Б2, ел. табло и ограда на
12
частен недвижим имот. Длъжностното лице съставило протокола е възприело
и причинените вследствие поведението на И. И. В. имуществени вреди на
собственика на частен имот, находящ се в град Балчик, вл. „***“, ***,
непосредствено до бензиностанция „***“.
Посоченият документ – Протокол за ПТП е съставен от длъжностни
лица на министерство на вътрешните работи в кръга на службата им и по
установените форма и ред. По смисъла на разпоредбите на чл. 179, ал.1 от
ГПК това е официален документ и съставлява доказателство за изявленията
пред органа на МВР и за извършените от и пред него действия. Като
официален документ той има както формална, така и материална
доказателствена сила – установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ. Оспорване, чрез опровергаването на съдържанието
му е допустимо, като оспорващата страна следва да установи твърденията си.
Протоколът е подписан не само от съставителя, но и от водача на автомобила,
посочен като участник в ПТП. Следователно като писмено доказателство
представеният по делото протокол за ПТП установява механизма на ПТП.
Доколкото този документ не е оспорен от ответната страна, а напротив
исковата претенция е приета за основателна и доказана от законния наследник
на водача, причинил процесното ПТП. Б. И. И. е признала исковата претенция,
което признание е обективирано в извършените от нея действия по
доброволно изпълнение на задължението, предмет на исковата претенция,
същият този Протокол за ПТП удостоверява релевантния за делото факт –
управление на МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма.
Предвид изложеното следва да се приеме за установено по делото, че И.
И. В. е нарушил правилата за движението по пътищата, визирани в Закон за
движението по пътищата, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, като управлявал моторното превозно средство в пияно състояние – с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, както и разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
13
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Ищецът е установил кумулативното наличие на предвидените от закона
положителни предпоставки за уважаване на неговата претенция: договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, осъществен деликт от застрахованото
лице, управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и плащане от
застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди,
както и наследствено правоприемство между увреждащото лице и
ответницата Б. И. И..
Исковата претенция по отношение на Б. И. И., в качеството й на
единствен законен наследник на деликвента, е основателна до претендирания
срещу нея размер от 524,76 лв. Предвид осъщественото погашение от същата
в рамките на съдебното производство, предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, поради погасяване вземането на ищеца, чрез плащане в хода на
процеса.
Доказателството за извършено плащане от страна на ответницата
съдържа извънсъдебно признание на претенцията на ищцовото дружество –
факт, който следва да бъде взет предвид в съответствие с изискването на чл.
235, ал. 3 от ГПК. Постановеното от ДРС решение в частта, в която
предявения иск е отхвърлен поради недължимост на процесното задължение,
като неправилно в тази му част следва да бъде отменено и да се постанови
ново, с което визираната претенция да бъде отхвърлена на посоченото
основание – исковата претенция е неоснователна поради извършеното от Б. И.
заплащане на задължението по предявения срещу нея иск за сумата от 524,76
лв.
По отношение на предявения срещу М. И. С. иск: След като И. И. В. е
починал през 2021 г. призована да го наследи е единствено неговата майка,
като неговите наследствени права и задължения не са преминали към сестра
му М. И. С.. В съответствие с разпоредбите на чл. 5-10 ЗН, въз основа на
осъществили се юридически събития и последвало наследствено
правоприемство, С. не се легитимира като наследник на своя брат И. В. при
условие, че тяхната майка е жива и тя изключва наследниците по съребрена
линия.
14
Предвид изложеното предявеният иск за сумата от 524,76 лв.,
представляваща изплатено от ЗАД „Армеец“ обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за увреден от пътно -
транспортно произшествие на 13.04.2019г. частен имот, находящ се в град
Балчик, в.з. „***“, *** /предмет на производство по щета № 18019 1001
00010/, срещу М. И. С. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Въззивният съд в заключение намира, че решението на районния съд в тази му
част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено
на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК. Тъй като правните изводи на настоящата
инстанция, съвпадат с тези на първоинстанционния съд, Добричкият окръжен
съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение.
По изложените съображенията и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261/25.03.2024 г., поправено по реда на чл. 247 от
ГПК с решение № 772/01.10.2024 г., и двете на Районен съд – Добрич по гр.
дело № 2165/2023 г., в частта, в която е отхвърлен предявения от „ЗАД
АРМЕЕЦ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Стефан Караджа” № 2, срещу Б. И. И. с ЕГН **********, в
качеството й на наследник на И. И. В., ЕГН **********, б.ж. на гр.Добрич,
починал на ***г., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
524,76 лева главница, представляваща изплатено от ЗАД „Армеец“
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
увреден от пътно - транспортно произшествие на 13.04.2019г. частен имот,
находящ се в град Балчик, в.з. „***", *** /щета № 18019 1001 00010/, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на настоящия иск
24.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата“, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, срещу
15
Б. И. И. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ***, в качеството й на наследник на
И. И. В., ЕГН **********, б.ж. на гр.Добрич, починал на ***г., иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 524,76 лева,
представляваща изплатено от ЗАД „Армеец" обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за увреден от пътно -
транспортно произшествие на 13.04.2019 г. частен имот, находящ се в град
Балчик, в.з. „***“, *** /предмет на производство по щета № 18019 1001
00010/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
настоящия иск 24.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата“, поради
извършено плащане на дължимата сума в хода на процеса.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261/25.03.2024 г., поправено по реда на чл.
247 от ГПК с решение № 772/01.10.2024 г., и двете на Районен съд – Добрич
по гр. дело № 2165/2023 г. в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16