№ 91
гр. ***, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАК. СЪСТАВ ПО НПК С
УЧАСТИЕ НА ГР. СЪДИИ, в публично заседание на тринадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:СЖС
ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от СЖС Въззивно гражданско дело №
20251300500071 по описа за 2025 година
Делото е образувано по въззивна жалба на Д. Л. С. чрез
адв.В.В. против Решение №682 от 10.11.2024г. по гр.д. №820/24г. на ***,с
което е уважен искът по чл.108 ЗС.
В жалбата твърди,че не е доказано в производството пред
първата инстанция,че ответницата упражнява фактическа власт и ползва
процесния апартамент.Изразява становище,че не е налице един от елементите
на фактическия състав на чл.108 ЗС,а именно ответникът да е отнел
владението на имота от собственика и да упражнява фактическа власт над
него.
Моли съда да отмени решението на *** като неправилно и
необосновано като отхвърли предявения иск.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по
жалба „***“АД-*** чрез адв. В.А. са подали писмен отговор, с който
оспорват въззивната жалба и молят съда да я остави без уважение като им се
присъдят разноските по делото.
Счита решението на първоинстанционния съд за правилно
1
и законосъобразно, а твърденията на жалбоподателката за необосновани.
Застъпва становището,че владението може да се упражнява както лично,така
и чрез трети лица,които държат имота за владелеца.Според ответника по
жалба владението на имота не е отнето от Д. Л. С. след успешно проведено
принудително изпълнение по изп.д. №2278/2011г. на ДСИ при *** и тя е
останала да държи имота като в него живеят родителите й.
В съдебно заседание поддържат изложеното в отговора на
въззивната жалба чрез адв.Ст.Л.
От данните по делото във връзка с направените по жалбата
оплаквания съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Пред първоинстанционният съд е предявен иск от „***“АД-
*** чрез адв. В.А. срещу Д. Л. С. с правно основание чл.108 ЗС. Предмет на
спора е апартамент,находящ се в гр. ***,ул. „Ж”,***,вх.А,***,ап.3.Твърдят,че
са собственици на имота,но са лишени от владението,което се упражнява от
ответницата.
Установено е по делото,че при ДСИ при *** е образувано
изп.д. №2278/2011г. ,по което длъжник е Д. Л. С. и при осъществяване
процедурата по принудително изпълнение имотът е продаден при публична
продан и възложен на „***“ООД с Постановление за възлагане,влязло в
законна сила на 22.10.2014г. и вписано в Служба по вписванията на
14.05.2016г.Купувачът по публичната продан не е поискал въвод във владение
и такъв не е бил извършен от ДСИ при ***. „***“ООД са продали имота на
„***“АД-*** с НА №61,т.II,рег.№2706,д.№137 от 31.05.2016г. без да предадат
владението.Купувачът „***“АД-*** е поискал от ДСИ да извърши въвод във
владение на закупения имот,но той е отказал,тъй като „***“АД се явява трето
лице по проведената процедура по възлагане на имота.
От събраните гласни доказателства по делото се
установява,че свидетелите *** *** и ***-служители при „***“АД са правили
опит да влезнат в имота през м. април 2024г.,но не са имали достъп до
същия,тъй като входната врата на блока е била заключена.Свидетелят *** е
заявил,че при едно от посещенията е видял Д. Л. С. да върви по тротоара и да
се отправя към блока.
Поради невъзможност да си осигурят достъп до жилището
ищецът пред първата инстанция е поискал съдействие от органите на реда и те
2
са посетили жилището на 06.08.2024г.При извършената проверка е
установено,че в имота се намира МИИ,която в писмено сведение заявила,че
обитава и ползва имота заедно със съпруга си ЛСИ.Това са родителите на Д.
Л. С. и тя не оспорва обстоятелството,че те живеят в процесния апартамент.
При тези данни *** е приел,че ищецът е доказала правото
си на собственост върху процесния апартамент,ответницата го владее без
правно основание и е уважил иска по чл.108 ЗС
Пред втората инстанция не са представени нови
доказателства предвид разпоредбата на чл.266 ГПК.
При тези данни *** достигна до следните изводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по
чл.259 ГПК от надлежна страна и е допустима.Разгледана по същество е
неоснователна .
Като елемент от фактическия състав на иска по чл.108 ЗС
следва да се докаже собствеността върху претендирания имот в лицето на
ищеца пред първата инстанция и владеенето му от ответника без правно
основание.
Установено е по безспорен начин от представените писмени
доказателства,че ищецът „***“АД е собственик на процесния апартамент въз
основа на покупко-продажба,материализирана в НА №61,т.II,рег.№2706,д.
№137 от 31.05.2016г. Това обстоятелство не се оспорва от ответницата .При
това положение първият елемент от фактическия състав на чл.108 от ЗС –
правото на собственост в лицето на ищеца – съдът намира за доказан.
Оспорва се от ответницата,жалбоподателка пред втората
инстанциа, владението на имота като твърди,че тя не упражнява фактическа
власт над него,а той се държи от трети лица-в случая нейните родители.Тези
доводи на въззивната жалба съдът намира за необосновани и
неоснователни.Установено е по делото,че по изпълнителното производство Д.
Л. С. е била собственик и е владяла процесния имот.След проведеното
принудително изпълнение имотът е възложен на „***“ООД,но той не е
въведен във владение и Д. Л. С. е продължила да владее имота.При
последвалата продажба новият собственик „***“АД не е получил владението
от продавача „***“ООД и не е имал достъп до апартамента.След оказано
съдействие от РУ МВР-*** е установено,че жилището се обитава от
3
родителите на Д. Л. С..
При тези данни е безспорно,че Д. Л. С. владее имота и това
владение не е прекъсвано за периода от образуване на изпълнителното
производство през 2011г. до настоящия момент,като тя упражнява
фактическата власт било лично,било чрез трети лица-нейните
родители.Обстоятелството,че Д. Л. С. е предоставила ползването на имота на
трети лица не отменя факта,че тя упражнява фактическа власт върху него,тъй
като тези трети лица не държат имота за себе си с намерение да го своят и
станат собственици,а ползват същия със съгласието и разпореждането на
владелеца.
При тези изводи въззивната инстанция намира за безспорно
доказан и вторият елемент от фактическия състав на чл.108 ЗС-
несобственикът да владее спорната вещ-в случая недвижим имот,съставляващ
апартамент в гр. *** ул. „Ж”,***,вх.А,***,ап.3. В подкрепа на този извод е и
факта,че Д. Л. С. е редовно призована пред първата инстанция на този адрес и
е получила съобщението си лично.
Д. Л. С. владее имота без правно основание,тъй като
собствеността е прехвърлена с Постановлението за възлагане от влязло в
законна сила на 22.10.2014г. по изп.д. №2278/2011г. на ДСИ при ***.
При това положение и трите елемента от сложния
фактически състав на чл.108 ЗС са налице и правилно *** е уважил иска.В
този смисъл решението на *** е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.272 ГПК *** се
присъединява към мотивите,изложени от първоинстанционния съд .
Ответникът по жалба е претендирал разноски пред
въззивната инстанция и такива следва да бъдат присъдени в размер на 3
300лв. –адв. хонорар пред ***,за който има представен списък по чл.80 ГПК и
платежно нареждане.
По изложените съображения съдът:
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение №682 от 10.11.2024г. по гр.д.
№820/24г. на РС-***.
Осъжда Д. Л. С. с ЕГН********** от гр. ***, ул. „Ж”, ***,
вх.А,***,ап.3 да заплати на „***“АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление: гр.***, бул.“***“ 85 направените от тях разноски пред въззивната
инстанция в размер на 3 300лв.-адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5