РЕШЕНИЕ
№ 13265
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110114434 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124. ал. 1 ГПК. вр. чл. 235 ГПК.
Предявени са активно субективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл.
45 от ЗЗД за осъждане на ответника ********** да заплати на ищеца Ю. Т. сумата в размер
на 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
качеството му на управител и лично качество, и на ищеца /фирма/ сумата в размер на 5 000
лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени от ищците във връзка с
публикация в собствения на ответника уебсайт.
В исковата молба се твърди, че на 12.07.2022 г., и на 04.10.2022 г. на сайта си
*********, ответното дружество е публикувало две статии, с клеветнически и обидни
твърдения по отношение на ищеца А. Т. и управляваното от него дружество /фирма/ –
собственик на мандра в Б., които накърнили доброто име както на физическото лице, така и
на дружеството. Претендират се разноски по делото.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК депозира отговор, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Сочи, че действително срещу А. Т. е образувано
наказателно производство, като информацията представена в статиите е безпристрастна и
обективна относно висящото съдебно производство пред ОС- С.. Сочи, че двете статии
пресъздават информация от официални източници – съд и прокуратура, като поддържа, че в
статиите липсва оценка на изложените обстоятелства. Оспорва нА.чието на причинно-
следствена връзка, както и нА.чието на твърдените вреди за всеки от ищците. Оспорва и
техния размер като недоказан. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
1
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
За да бъдат уважени исковете по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД от страна на ищците следва
да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки:
противоправни деяния, извършени от лице, на което БТА е възложило работа; вреди, които
да са причинени при или по повод на възложената работа; причинна връзка между деянията
и вредите. Вината на прекия извършител се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като
опровергаването на презумпцията е в тежест на ответника.
Твърденията на ищците са за претърпени от тях неимуществени вреди, причинени от
неверни клеветнически твърдения, изложени в две статии публикувани съответно на
12.07.2022 г. и 04.10.2022 г. Сочените от ищците клеветнически твърдения, причинили им
вреди са следните: „Окръжният съд в С. отложи за 4 октомври делото за укриване на
данъци в големи размери от мандра в Б.. Съдебното заседание бе отложено поради
заболяване на един от адвокатите на обвиняемия А. Т.. Обвинителният акт е за укриване
на данъци и избягване на данъчни задължения в големи размери през 2017 г. Според
обвинението дружеството на Т. е укрило данъци чрез 33 фиктивни фактури. В резултат
на фалшивите документи е приспаднат неправомерен данъчен кредит в общ размер 103 334
лв." и „Делото срещу А. Т. за укриване на над 100 хил. лева данъци бе отново отложено.
Разглежданото днес в Окръжния съд в С. дело бе насрочено за 11 ноември, заради
отсъствие на адвоката на обвиняемия. За следващото съдебно заседание трябва да се
издирят и призоват част от свидетелите, които досега не могат да бъдат открити
поради променен адрес. Обвинението срещу А. Т. е за избегнато плащане на данъчни
задължения в големи размери през 2017 г., свързани с дейността на мандра в Б.. Според
обвинителния акт дружеството на Т. е укрило данъци чрез 33 фиктивни фактури и е
приспаднат неправомерен данъчен кредит в общ размер 103 334 лв."
От дадените в настоящото производство показания от свидетеля Х.А.К. се
установява,че при среща между него и ищеца,през месец октомври 2022г.,звъннал телефона
на последния и след разговора му станало лошо,като му показал статии от някакво
електронно издателство,мисли,че е БТА,където са писА.,че мандрата е задлъжняла с пари
и са намалели клиентите им,след което ищеца се притеснил и прекратили разговора.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че спрямо ищеца А. Т. се е
водило наказателно производството пред Окръжен съд – С., в качеството му и във връзка с
управлението на дружеството ищеца /фирма/. Безспорно е и между страните публикуване на
процесните статии със соченото от ищците съдържание.
Основното спорно между страните обстоятелство е относно нА.чието или липса на
клеветнически твърдения.
Въз основа на нормите на чл. 147, ал. 1 и ал. 2 НК клеветата може да бъде определена
като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или
приписване другиму на неизвършено от него престъпление. Изведеният от съдебната
2
практика и правна теория смисъл на понятието „позорно обстоятелство“ е че същото
представлява факт, свързан с личността на пострадА.я, който е от естество да накърни
доброто му име в обществото и който е укорим от гледна точка на господстващия морал. От
субективна страна деецът следва да съзнава неистинността на позорното обстоятелство или
това, че приписаното престъпление не е извършено. В случай че съответното лице,
изнасящо неверни позорящи факти за другиго, е положило усилия, за да се убеди в
истинността на фактите, като направи предварителна проверка на достоверността на
същите, и след като тази информация бъде потвърдена от няколко източника, се налага
извод, че това лице не е действало с намерение да оклевети пострадА.я. Тоест липсва един
от елементите на непозволеното увреждане - вината, поради което не следва да бъде
ангажирана отговорността на извършителя. В настоящия случай от свидетелските показания
на Х.В.Г., кореспондент на БТА в С. от 1997 г. и автор на процесните статии се установява,
че същата е узнала информацията относно образуваното производство, страните и предмета
му от съд и прокуратура. Установява се, че авторката на статията се е позовала на
информацията в обвинителния акт, като е представила основни елементи него, като първата
информация за това дело е била получена от пресслужбата от Окръжен съд – С., в който се
даваше график с насрочените наказателни дела за съответния период, след което се е
позовала на предоставен от съда и прокуратурата обвинителен акт и информация от
присъствието на тези заседания. От свидетелските показания се установява, че
прессъобщенията се изпращат служебно по електронната поща на всички журнА.сти.
Твърденията, окачествени от ищците като клеветнически, касаещи обстоятелствата, че
ищецът А. Т. е обвиняем са получени от ответното дружество по надлежен ред.
Следователно се установява защитното твърдение на ответното дружество за липса на
намерение у Х.Г. за оклеветяване на А. Т.. Следва да се посочи, че видно от събраните по
делото доказателства, името на ищцовото дружество /фирма/ не е посочено никъде. След
като журнА.стката е узнава за съответната информация от съобщение, изпратено по
официален път от Окръжен съд - С., което предполага достоверност и се е доверила на него,
като отделно от това е присъствала на открити съдебни заседания, които да потвърдят
информацията, същата не е съзнавала евентуалната невярност на излъчените факти и е
действала със съзнанието, че същите отговарят на истината. Поради това не следва да бъде
ангажирана отговорността й, нито тази на възложителя на работата. В този смисъл е
Решение от 28.01.2011 г. по гр.д. 1599/ 2009 г. на ВКС, III ГО, постановено по реда на чл. 290
ГПК и представляващо задължителна съдебна практика за долустоящите съдилища, в което
е прието, че при коректно предадена информация от друго лице липсва съзнание за
оклеветяване и няма основание да се ангажира отговорността на автора на препредадените,
чрез публикувания материал изявления.
С оглед на изложеното съдът намира, че отговорността на ********** за твърдените
от ищците клеветнически действия не следва да бъде ангажирана, поради което предявените
искове подлежат на отхвърляне в цялост.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищците следва
3
да бъдат възложени сторените от ответника разноски в размер на 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю. А. Т., ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. ********* и
/фирма/, ЕИК ***********, със седА.ще и адрес на управление в с. Б., ул. **********,
срещу Б.Т.А., ЕИК ***********, със седА.ще и адрес на управление: ***********, искове по
чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 7000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от А. Т. неимуществени вреди в лично качество и в качеството му на управител
на /фирма/, и сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
/фирма/ неимуществени вреди, от публикувани на 12.07.2022 г., и на 04.10.2022 г. на сайта
на *************, две статии, с клеветнически и обидни твърдения по отношение на ищеца
А. Т. и управляваното от него дружество /фирма/.
ОСЪЖДА Ю. А. Т., ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. ********* и /фирма/, ЕИК
***********, със седА.ще и адрес на управление в с. Б., ул. ********** да заплатят на
Б.Т.А., ЕИК ***********, със седА.ще и адрес на управление: ***********, сумата 300
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4