№ 142
гр. Разград, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
при участието на секретаря М. В. Н.
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Гражданско дело №
20223300100038 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Производството е образувано по иск, предявен на осн. чл.79 ЗЗД във вр. с чл.286 ЗЗД и чл.36 ЗА от
адв.П.Л. чрез процесуалния му представител по пълномощие-адв. Т. срещу Община Кубрат - за заплащане на
дължимо му се по договор за правна помощ възнаграждение в размер на 65 000,00лв. ведно със законна лихва,
считано от дата на иска до окончателното му изплащане.
Като факти, обосноваващи интереса и основателността на исковата му претенция, ищецът твърди че е
вписан като редовен адвокат в АК-Ловеч; че съгласно сключен на 20.III.2018 „договор за правни услуги“ му е
било възложено извършване на всички необходими правни и фактически действия по образуване и водене на
„ гражданско дело срещу “ЕКО2015“ЕООД при договорено до окончателното приключване на делото
възнаграждение в размер на 75 000,00лв.; Твърди, че в изпълнение на договора е предприел действия по
изготвяне на искова молба и предявяването пред ВОС, действия по изготвяне и депозиране на коригиращи и
доп. искови молби, както и по подаване на молба за обезпечаване на иска по чл.389 ГПК с налагане на съответни
обезпечителни мерки; Твърди, че в изпълнение на договора общината му е заплатила през м. май 10 000,00лв.,
оставайки задължена с претендираната по иска сума от 65 000,00лв.; Твърди, че образуваното по подадената от
него искова молба тд №212/2018 по опис на ВОС е било прекратено по молба на ответната община за оттегляне
на иска.
В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител, ищецът пледира за уважаване на иска
на предявеното му основание и в пълен размер. Моли за присъждане на доказано сторени в производството
разноски. Депозира писмени бележки.
С подаден в срока по чл.131 ГПК отговор, ответната Община Кубрат е признала допустимост на иска;
Оспорила е същия по основание и размер, твърдейки че не е настъпила договорената в основание за плащането
предпоставка; твърди неизправност на ищеца относно качество на договорената правна услуга ; оспорва иска
по размер твърдейки, че в претендирания такъв възнаграждението е договорено за три инстанции и до
окончателното приключване на делото; оспорва въведените в основание на иска факти и обстоятелства; въвежда
възражение за недължимост на възнаграждението поради нищожност на сключения с ищеца договор за правна
помощ поради противоречието му със ЗОП; поради заобикалянето на ЗОП и поради накърняване на добрите
1
нрави; твърди унищожаемост на договора за равна помощ поради сключването му при грешка и измама.
Депозираното с отговора становище се поддържа от процесуалния представител на Община Кубрат,
както в с.з., така и с представените в срок писмени бележки. Иска се отхвърляне на иска като недоказан по
основание и размер,претендират се сторени в производството разноски.
Съдът като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства-
поотделно и в съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното: С договор за правна защита и съдействие от 20.III.2018г., сключен между страните по делото, Община
Кубрат възлага на ищеца, в качеството му на правоспособен и редовно регистрирал практика в АК-Ловеч
адвокат действия по образуване и водене на гражданско дело срещу “ЕКО 2015“ЕООД, с което общината е била
в установени по договор за общинска поръчка №150/27.VIII.2015г. търговски взаимоотношения.
В съдържание и реквизит на сключения с ищеца договор е посочено , че по възлагане на ответната
община, в качеството на доверител, ищецът като довереник е приел: „ с грижата на добрия стопанин“ да
„окаже съдействие и осигури защита под формата на процесуално представителство при завеждане и водене на
търговско дело срещу “ЕКО2015“ЕООД до окончателното му завършване пред всички инстанции, ..включително
с изготвяне на необходимите за това процесуални документи, като във всеки случай използва законосъобразно
разрешените процесуални способи, за които притежава надлежни правомощия“ ; да осъществява процесуалното
представителство на ответната община като „своевременно я уведомява за изпълнението на възложените му
действия , предлагайки възможности за довършване на започнати, но незавършени, не по негова вина, действия“;
В ограничение на правомощията на довереника е предвидено изрично , че същият не може да извършва
действия по преупълномощаване и действия на разпореждания по начин, ангажиращ отговорността на
доверителя без предварителното писмено съгласие на последния;
При тълкуване на всички клаузи от договора в съвкупност, се установява, че действителната воля на
страните е да уредят отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие,
включително процесуално представителство, което е уредено не само от чл. 280 и сл. ЗЗД, но и при специалната
регламентация по Закона за адвокатурата. Упражняването на адвокатската професия, съгласно определението в
чл. 2 ЗА, е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и
юридическите лица. Тя се осъществява чрез устни и писмени консултации и становища по правни въпроси,
изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с възложената от клиента работа,
представителство на доверителите пред органите на съдебната власт, пред физически и юридически лица - чл. 24
ЗА, срещу уговорено между адвоката и клиента възнаграждение - чл. 36 ЗА.
С подписване на договора ответната община се е задължила да заплати на ищеца „за оказаната адвокатска
помощ“ възнаграждение в размер на 75 000,00лв. Като в чл.9 от договора изрично е посочено, че размерът на
възнаграждението е определен съгл. чл.7 , ал.2, т.76 Н.ба №1/9.VII.2004 за мин. размер на адв възнаграждения и
съответно на „предварително установената“ от доверителя цена на предявимия пред ВОС иск в размер
5 877 504,00лв. В цитирана договорна разпоредба е посочено, че доверителят се е задължил с изплащане на
договореното в полза на довереника възнаграждение считано от завеждането на делото пред ВОС. От
употребения в договора израз „ за оказаната помощ“ се следва, че възнаграждението е договорено като дължимо
за престиран от адвоката резултат о договора за правна помощ.
В съдържание и реквизит на доовора не се установява изрично постигнато между страните уговорка за
вида, основанието и характера на предявимата с иска защита. Т.е., изборът е бил възложен изцяло в
правомощие на довереника.
В раздел IV на договора е посочено, че прекратяването му е възможно и допустимо в три хипотези: по
взаимно и писмено изразено съгласие на страните; при изпълнение и отчитане на постигнати резултат; поради
оттегляне на възложеното на довереника представителство като в този случай доверителят се е задължил да му
заплати направените от него до момента разноски, както и пълния размер на договореното възнаграждение.
В обобщение на изложеното дотук, от правна страна съдът приема, че сключеният между страните по
делото договор за правна помощ притежава характеристиките на такъв за поръчка, като породилите се отношения
се регулират от специалния Закон за адвокатурата и при субсидиарно приложение на нормите на чл. 280 – чл. 292
2
ЗЗД. Императивната разпоредба на чл. 36, ал. 1 ЗАдв. въвежда правото на парично възнаграждение на адвоката за
положения от него труд, като изключение е въведено в чл. 38 ЗАдв., в който са уредени различни хипотези на
оказване на безплатна правна помощ, като нейната безвъзмездност се проявява само, когато изходът на делото е с
изяло негативен за представлявания клиент резултат, а в останалите случаи адвокатът има право да му се присъди
възнаграждение, дължимо от насрещната страна.
Според чл.36 (4) ЗАдв. „Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху
определен интерес с оглед изхода на делото“. Видно от съдържанието на договора уговореното в абсолютна
сума възнаграждение е отнесено към всички действия на адвоката - довереник до окончателното приключване
на образуваното и водено срещу “ЕКО2015“ЕООД дело в защита на оценяемо в пари материално право на три
инстанции. С процесния договор, ответникът като доверител е предоставил широк кръг правомощия на
довереника - както процесуални, така и извънпроцесуални действия за реализиране на защитата си срещу “ЕКО
2015“ЕООД и на предвидения в размер на 5 877 504,00лв. материален интерес. Ето защо в случая не може да се
приеме, че при сключване на договора/ към който момент следва да се преценява неговата действителност/
довереникът е злоупотребил с доверието на клиента и че, като накърняващ добрите нрави, договорът е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Нито в специалните разпоредби на ЗА, нито в ЗОП съществува разпоредба, която императивно да
задължава ответната община да възлага извършването на правни услуги с договор за обществена поръчка. По
показания на разпитания по делото свидетел, договорът с ищеца е бил сключен Intuitu personae по решение на
Общинския съвет , съгласно изготвения от ищеца проект. Съобразявайки изложеното, съдът не приема за
доказано възражението на ответника за нищожност на проесния договор поради противоречието му с
разпоредбата на чл.3 ЗОП.
От приложените като доказателство преписки по тд №212/2018 на ВОС, вчтд №28/2019 на ВнАС, чвтд
№360/2018 на ВнАС, вчтд №320 /2018 на ВнАС и вчтд №321/2018 на ВнАС от фактическа страна се следва за
установено, че н изпълнение на сключения с Община Кубрат договор, ищецът е предприел следните действия:
1/ Изготвил и депозирал на 13.II.2018 в регистратура на ВОС искова молба, по която на производство пред
този съд е било образувано тд №212 по описа му за 2018г. В титулна част на исковата молба е посочено, че адв.
Л. като проц. представител и съдебен адресат на Община Кубрат предявява иск срещу “ЕКО 2015“ЕООД. Като в
реквизит на молбата и срещу подписа си под нея, ищецът е посочил, че представляваната от него Община на
осн.чл.84, т.3 ГПК е освободена от заплащане на такси. В съответствие на изнесените в обстоятелствената част
факти, в предмет на заявената в петитум защита е посочена недействителността на сключения между общината и
“ЕКО 2015“ЕООД договор №150/27.VIII.2015г. за изпълнение на дейности по сметосъбиране и сметоизвозване
на битови отпадъци от територията на Община Кубрат до регионално депо за неопасни отпадъци Разград.
В титулна част и в реквизит на първоначално депозираната искова молба не е посочен размера на
защитимия материален интерес, който по регл. на ГПК е реквизит изискуем се, както за определяне размера на д.
такса, така ѝ за подсъдността на спора.
Констатирайки горното като нередовност на исковата молба, сезираният ВОС е оставил същата без движение,
предоставяйки на ищеца рок за отстраняването ѝ с посочване размера на защитимия мат. интерес.
2/ В отговор и в предоставения за това срок, като представител на Община Кубрат, адв. Л. депозира в
регистратура на ВОС молба с вх.№5661/21.II.2018, с която уточнява цената на предявените искове в общ размер
на 4 897 992,00лв. Т.е., под размера на приетия от възложителя по договора за правни услуги материален интерес
от 5 877 504,00лв, съразмерно на който е пределен размера и на договореното в полза на довереника-адвокат
възнаграждение.
Молбата, сезираща ВОС с предявените в условия на обективно кумулативно съединяване искове за
установяване нищожността на договора, на множеството изброени в молбата основания, се явява подадена
срещу “ЕКО 2015“ЕООД след влизане в сила на постановените по негови искове Решение №…/30.Х.2017 по арб.
дело №1/2017 и Решение №../30.Х.2017 по арб. д. №264/2016, и двете по опис на Арбитражен съд Варна.
Съгласно цитираните и влезли в сила решени, в изпълнение на коментирания по горе Договор №150/27.VIII.2015
Община Кубрат е осъдена да заплати на търговското дружество договорените и неплатени възнаграждения
ведно със законна лихва от дата на забавата им до оконателното им изплащане, както и съответата мораторна
3
лихва за забава. Въз основа на арб. решения дружеството се е снабдило с изпълнителни листи и по негова молба
срещу Община Кубрат са били образувани изп. дела за вземания в общ размер на 5 877 504,00лв. До посочения
размер в изпълнителните производства върху банковите сметки и имуществото на общината са били наложени
запори.
От мотивите на приложените като доказателства арбитражни решения е видно, че като ответна по тези дела
страна Община Кубрат е възразила срещу предявените против нея претенции, позовавайки се нанищожност на
сключения с “ЕКО 2015“ЕООД договор, оспорен като такъв и с предявените чрез адв. Л. искове. Възраженията за
недействителност ,в степен на нищожност на сключения с “ЕКО 2015“ЕООД договор са приети от арбитражния
съд за неоснователни. Този извод на арбитражния съд е инкорпорирани в постановените по същество решения, с
които претенциите срещу Общината са били уважени.
Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 3, изр. 3 ЗМТА с връчването му арбитражното решение влиза в сила,
става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. Арбитражното решение поражда правни
последици, които се състоят в сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила на решението, а когато предявеният
иск е конститутивен, то има и конститутивно действие. Силата на пресъдено нещо на арбитражното решение има
същото съдържание като силата на пресъдено нещо на съдебното решение, същите обективни предели и подлежи
на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебното решение(чл.297 и сл. ГПК).
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на
пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието
и петитума на иска като предмет на делото. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или
несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение, с белезите, които го
индивидуализират – юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. Във времево
отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на
съдебното дирене, след което решението е влязло в сила, т. е. след което е възникнала силата на пресъдено нещо.
От нормите на чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 439, ал. 2 ГПК се извежда т. нар. преклудиращо действие на силата на
пресъдено нещо спрямо фактите, които са настъпили до този момент. Преклудиращото действие на силата на
пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността
или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която
пораждат изгодни правни последици. Преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на
правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на
които се основава съдебно признатото право. След влязло в сила решение, което установява със сила на
пресъдено нещо вземане с договорно основание, длъжникът не може да въведе в нов процес между него и
кредитора твърдения за нищожност на договора, съответно да заведе иск за обявяване на тази нищожност. В този
смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в решение № 115 от 10.01.2012 г. по т. д. № 883/2010 г. на
ВКС, I т. о., определение № 360 от 21.12.2016 г. по ч. гр. д. № 518/2016 г. на ВКС, I г. о., решение № 335 от
13.11.2018 г. по т. д. № 2477/2017 г. на ВКС, II т. о. и др., която напълно се споделя от настоящия състав.
Отнасяйки изложеното към конкретиката на спора, съдът намира, че в изпълнение на процесния договор
за правна помощ ищецът е заявил възложената му от общината защита на преклудирано със сила на пресъдено
нещо основание. Предвид заложената в изпълнението по договора за правна услуга грижа на добрия стопанин, то
като довереник по този договор ищецът е бил длъжен да съобрази възложената му от ответната община защита с
правилата за нейната допустимост и ефективност.
3/ С подаване на исковата молба срещу “ЕКО 2015“ЕООД адв. Л., като повереник на Община Кубрат, е
сезирал ВОС и с искане по чл.389 и сл. ГПК - за обезпечаване на висящия му на производство иск с допустимата
по см. на чл.397 ГПК мярка „спиране на водените срещу Общината изп. производство“ и недопустимо
предявената такава за „преустановяване налагането на запори за банковите сметки на Община Кубрат“. Със свое
Определение №678/21.II.2018г. ВОС е допуснал обезпечението на иска в хипотеза на чл.391, ал.1, т.2 ГПК- при
дължима от молителя – ищец парична гаранция в размер на 50 000,00лв., постановявайки спиране на водените
срещу Общината изпълнителни производства и оставил без уважение молбата за налагане на втората от
поисканите мерки поради недопустимост на същата.
По ч.жалба на ответника в производството по тд №212/2018 на ВОС пред ВнАС е било образувано вчтд
№320 по описа му за 2018г. С постановеното по същото и влязло в сила Определение №374/7.VI.2018 състав на
4
ВнАС е приел, че по обстоятелствата, въведени в основание на претендирания до обезпечаването му иск е налице
произнасяне на арбитражен съд, което предпоставя преклудирането им, респ. липсата на интерес от
обезпечението поради вероятната недопустимост на заявената с иска защита.
4/ При наличия на вече допуснатото в обезпечение на иска спиране на водените срещу Община Кубрат изп.
производства и преди постановената от ВнАС отмяна на същите, адв. Л. сезира ВОС с молба вх. 8957/22.III.2018
за „спиране на производства“ по два, издадени от РОС изп. листа. Със свое Определение №1077/22.III.2018
съдията-докладчик по тд №212/2018 на ВОС оставя молбата без уважение с мотив, че по така направеното искане
вече има позитивно произнасяне.
Тук следва да се посочи, че в резултат на предприетите в обезпечение на иска процесуални действия,
внесената от Община Кубрат парична гаранция от 50 000,00лв. е била запорирана в обезпечение на взискателя по
образуваните срещу нея изп. дела.
5/ В срок за отговор ответникът по тд №212/2018 на ВОС е направил възражение срещу редовността на
предявения срещу него иск, визирайки липсата на документ, доказващ внесена по иска държавна такса.
Съобразявайки възражението за основателно, със свое Определение №1107/26.III.2018 докладчикът по тд
№212/2018 на ВОС указва на общината –ищец, че в седмодневен срок дължи отстраняване нередовността на
исковата моба с прилагане на документ, доказващ внесена по см/ка на съда държавна такса, която с оглед
защитимия материален интерес е изчислена в размера на 235 103,62лв.
Следва подадена от адв. Л. молба вх. №14582/17.V.2018, с която изисква от съда освобождаването на
представляваната от него община от внасяне на държавна такса, позовавайки се на предвиденото в чл.84 ГПК и
твърдейки публичен характер на заявеното с иска вземане. Със свое Определение №1761/21.I.2018 докладчикът
по тд №212/2018 на ВОС оставя молбата без уважение , мотивирайки се с неприложимост на предвиденото в
чл.84 ГПК предвид частния характер на предмета по заявената с иска защита.
Сделката, чиято недействителност въведена в предмет на иска, предявен срещу “ЕКО 2015“ЕООД от
Община Кубрат чрез довереника – адв. Л. е търговска и урежда отношения от частно правен, за общината
характер. Вземанията и задълженията по тази сделка не попадат в определението на чл.16 ДОПК, според което от
публичен характер са вземания и задължения за данъци и такси. За частния характер на правата и задълженията
по атакувания с иска договор свидетелстват и постановените от арб. съд решения.
По арг. на противното на чл.83 ГПК като ЮЛ общината не може да бъде освобождавана от такси по
разпореждане на съд и поради липса на финансови средства.
6/ По подадена от адв. Л. ч.жалба срещу Определение №1761/21.I.2018 по тд №212/2018 на ВОС , на
производство пред ВнАС е било образувано чвтд №360/2018. С поставеното по това дело и влязло в сила
Определение №456/17.VII.2018 обжалваното определение на ВОС е потвърдено по мотиви, идентични на
изложените в него като общината е осъдена да заплати и 15,00лв. за държавна такса.
След влизане в сила на постановеното от ВнАС Определение №456/17.VII.2018, със свое Определение
№3388/1.Х.2018г. докладчикът по тд №212/2018 на ВОС предоставя нов седмодневен срок за отстраняване
нередовността на исковата молба с доказване на внесена по сметката му държавна такса.
7/ В предоставения му по реда на чл.372 ГПК срок , в качеството си на проц. представител на общината, на
25.V.2018 адв. Л. депозира в регистратура на ВОС доп. искова молба, с която заявява, че поддържа исковете на
предявеното им основание и оспорва въведените в срок а отговор възражения на ответното дружество за
нередовност на исковата молба, за недопустимости неоснователност на исковете.
На 28.VIII.2028, в рамките на предоставените му правомощия кметът на Община Кубрат сезира ВОС с
искане за освобождаване на внесената по обезпечаването на ска парична гаранция от 50 000,00лв. С Определение
№ 3701/19.Х.2018 по тд $212/2018 на ВОС искането му е оставено без уважение с мотив, че в предоставения по
реда на чл.403 ГПК срок, ответното по иска дружество, в качеството си на взискател по спрените в обезпечение
на иска изп. производства е заявило, че ще се възползва от правото си на иск за обезщетяване на търпени в
резултат на спирането вреди.
На 16.XI.2018 в регистратура на ВОС е постъпила молба вх. №33575, с подаването на която, чрез
представляващият я по закон кмет Община Кубрат е заявила, че оттегля иска си по тд №212/2018 на ВОС в
5
хипотеза на чл.232 ГПК и моли за прекратяването му.
Със свое Определение №4096/20.XI.2018 ВОС прекратява образуваното и висящо му на производство тд
№212 по описа за 2018 поради оттегляне на иска.
След прекратяване на производството, в приложение на преписката по тд №212/2018 на ВОС се установяват
доказателства за предприети чрез кмета на община Кубрат действия по удовлетворяване на взискателя с
постигнато в хода на изп. производство споразумение и по освобождаване на внесената по обезпечаването на
иска парична гаранция.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Упражняването на адвокатската професия, съгласно определението в чл. 2 ЗА, е дейност за правно
съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се
осъществява чрез устни и писмени консултации и становища по правни въпроси, изготвяне на книжа - молби,
тъжби, заявления, жалби и др., свързани с възложената от клиента работа, представителство на доверителите пред
органите на съдебната власт, пред физически и юридически лица - чл. 24 ЗА, срещу уговорено между адвоката и
клиента възнаграждение - чл. 36 ЗА. Изложените основни характеристики на адвокатската дейност дават
основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като най-близки, сходни на
договора за поръчка, уреден в ЗЗД.
В случая страните са постигнали договореност според разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗА, т. е. съгласие за
заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от
неговия изход. Видно от съдържанието на договора уговореното възнаграждение между тях е отнесено към
всички действия на адвоката - довереник възложени му в защита на оценяемо в пари материално право, поради
което е допустимо и възможно, съгласно посочената разпоредба, уговаряне на резултативен хонорар. Законът за
адвокатурата позволява подобен подход за определяне на възнаграждението на адвоката, при това без да
ограничава размера или процента за определянето му. С процесния договор, ответната община като доверител, е
предоставила широк кръг правомощия на довереника за реализиране на крайната цел - както процесуални, така и
извънпроцесуални действия, защита по съдебен ред - изготвяне на искова молба и предявяването й пред
компетентен съд, процесуално представителство за защита по съответното дело до приключването му с влязъл в
сила съдебен акт, с който да де избегне плащането на обременяващите я парични задължения., по които е била
конституирана и като длъжник в изп. производство.
В съответствие с изложеното съдът приема, че по воля на страните процесният договор е е сключен като
двустранен, възмезден и каузален.
Съдът намира, че договорът между страните е действителен. Твърдението за нищожността му поради
противоречие със закона е недоказано и опровергано от събраните по делото доказателства.
В отговор на въведените в срок възражения за унищожаемост на договора за правна услуга поради
сключването му от ответника поради грешка и измама, съдът намира за необходимо да посочи, че от
доказателствата се следва за безспорно потвърждаването на възложените с този договор действия с едностранно
извършеното от кмета на общината упълномощаване на адв. Л. с представителната власт по коментираното тд
№212/2018г. на ВОС, което не е оспорено в хода на делото. Отделно от това съдът намира тези възражения за
неоснователни, доколкото от доказателствата и от съдържанието на самия договор не следва извод за
съставомерност на въведените в основание за унищожаването му грешка и измама при сключването му. Доколко
предприетите от адв. Л. действия по изпълнение на договора са били адекватни, уместни и съответни на
предвидения със сключването му материален интерес, е въпрос, касаещ качеството на изпълнението с
дължимата по договора грижа на добрия стопанин, но не релевират извод за грешка в предмета на договора за
правна услуга, нито пък сочат на умишлено предприети от него действия за сключване на този договор в условия
на измама.
Със сключване на договора в право на довереника е предвидено възнаграждение, съответно на
материалния интерес, в чиято защита той е следвало да извърши възложените му процесуални и фактически
действия. От установените по делото факти се следва за безспорно, че по нито едно от процесуално
предприетите от адв. Л. действия по тд № 212/2018 на ВОС няма позитивно произнасяне на съд –нередовна
искова молба, съмнения за допустимост на предявената с иска защита поради преклудиране на основанието, на
6
което същата е била заявена-факт отчетен от апелативна инстанция при отмяна на допуснатото по този иск
обезпечение; правно неиздържани и ненамиращи опора в действащите процесуални норми твърдения за
недължима от ищеца държавна такса и публичен характер на въведения с иска предмет на защита;
Само заради формалните пропуски и споровете по допустимостта и основателността на воденото по
обезпечаване на иска производство, считано от дата на образуването му на 13.II.2018 тд №212/2018 на ВОС е
било във висящност, без предприети по съществото му действия, считано до 20.XI.2018 , когато е било
прекратено поради оттегляне на иска.
По процесния договор за адвокатска услуга ищецът се е задължил да достави резултат и да положи
усилията, достатъчни за постигането му. Със сключването му като довереник на ответната община ищецът се е
задължил, на база предоставената му нея документация и информация за разрешените с влезли в сила решения
спорове по изпълнение на сключената с „ЕКО-2015“ЕООД търговска сделка, с преценката за допустимостта на
предявените в условия на кумулативно съединяване искове за обявяване нищожността на тази сделка и доколко,
с така предявеният иск гарантира адекватна, на възложения му материален интерес, защита.
Съдебната практика е константна, че договорът за правна помощ има основните характеристики на договора
за поръчка, поради което и същият се подчинява на неговата регламентация, при съобразяване специалните
разпоредби на Закона за адвокатурата /Решение № 9/03.02.2017 г. по гр. д. № 2656/2016 г. на ВКС, ІV г. о.;
Решение № 224/2011 г. по гр. д. № 371/2010 г. на ВКС, ІV г. о.; Решение № 623/2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на
ВКС, ІV г. о.; Решение № 102/2018 г. по гр. д. № 3762/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 127/2016 г. по гр. д. №
5964/2015 г. на ВКС и др. /. Същият може да съдържа и елементи на договор за изработка, когато освен
възложеното процесуално представителство или извършването на други правни действия от името на
представлявания, предметът на договора включва и възлагане на други дейности като изготвяне на конкретни
правни становища по определен въпрос, проект на договор, събиране на документи и други подобни действия /в
т. см. Решение № 212/2017 г. по гр. д. № 358/2017 г. на ВКС, ІV г. о. /.
При всички случаи обаче се касае за един каузален договор, предполагащ и наличието на основание за
сключването и за действието му във времето, поради мандатния характер на установените между страните
правоотношения. Под основание трябва да се разбира онази типична, традиционна цел, многократно повтаряща
се цел, заради която едно лице се задължава към друго. По арг. на чл 26, ал. 2 ЗЗД основанието е елемент на
сделките, предпоставящ тяхната валидност.
С оглед установените по делото факти, съдът намира, че с прекратяването на заведеното в изпълнение на
договора за правни услуги търговско дело, е отпаднало основанието на самия договор за правна слуга, а от там
по право се явява прекратен и мандата на довереника по този договор. От този момент договорната обвързаност
между страните се счита прекратена, а дали оттеглянето на поръчката от доверителя е с оглед основателна
причина или при липса на такава, е от значение единствено за правните последици, възникващи с оглед размера
на дължимото по договора възнаграждение.
В случая, при доказано неадекватно предприетата в изпълнение на договора процесуална защита на
възложения от доверителя материален интерес, предприетите от ответната община действия по оттегляне на иска,
а от там и по прекратяване мандата на довереника се явяват основателни и обосновани от факта, че вместо да
парира предприетите срещу нея действия на принудително изпълнение, заведеното от ищеца производство я е
натоварило с допълнителни парични и финансови затруднения. Установено е, че след прекратяването на тд
№212/2018 на ВОС от страна на ищеца не са обективирани действия по изпълнение на сключения с Община
Кубрат договор за правна услуга. Мандатните отношения предполагат съществуване на доверие между страните,
над което съблюдаването на срока им на действие не би могло да вземе превес.
Тежестта да докаже съществуването на мандатното правоотношение е на страната, която го твърди.
Съгласно чл. 284, ал. 2 ЗЗД довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е
получил в изпълнение на поръчката. Разпоредбата възлага в негова тежест задължението да уведоми доверителя
за изпълнението на поръчката, да даде отчет за действията си и да му предаде всичко, което е получил във връзка
с изпълнението. Това задължение е такова за действие, поради което може да бъде изпълнено и съответно
погасено само с активно поведение. Затова при предявен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД довереникът-
ответник носи доказателствената тежест за установяване, че е уведомил доверителя за изпълнението на
7
поръчката, дал е отчет за това изпълнение, както и че му е предал всичко, което е получил във връзка с
изпълнението. В случая, относимо към дата на предявяване на иска се установява, че ищецът е в неизпълнение на
така поетото по договора за правна услуга задължение.
Съгласно чл. 288, ал. 1 ЗЗД прекратяването на мандата му не лишава довереника от правото да иска
заплащане на уговореното възнаграждение, като според задължителната практика на ВКС, обективирана в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 72 от 30.06.2010 г. по т.д. № 740/2009 г., І т.о., това право касае
заплащане на възнаграждение за извършената до този момент работа. Още повече, че в самия договор
заплащането е договорено като дължимо за свършена работа. Такова ответникът е престирал до размера на 10
0000,00лв. по преценка за съответствието му с предприетите от ищеца действия по изготвяне и предявяване иска,
по изготвяне и предявяне на молба за обезпечаването му. Като договорена до приключване на делото с акт по
същество, разликата от 65 000,00лв. се явява недължима. Заплащането на възнаграждение за несвършена по
договора за поръчка работа би довело до неоснователното обогатяване на довереника, респ. до обедняването на
доверителя. Исковата претенция касае присъждане на тази, неизплатена част от договореното възнаграждение ,
поради което се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена ведно с произтичащите от това
последици по чл.78 ГПК. Като по отношение на поисканите и доказани по размер разноски на ответника се
следва съобразяване на въведното в срок от ищеца възражение за прекомерност на претендираните такива за
адвокатско възнаграждение в размер на 7 200,00лв. Съгл. разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Н-А №1/2004 за мин.
размер на адв. възнаграждения , за защита срещу предявения в размер на 65 000,00лв. материален интерес,
минималното адв. възнаграждение възлиза в размера на 2 480,00лв. Като съобрази, че делото не се характеризира
с фактическа и правна сложност, както че по същото са проведени две заседания, съдът намира за основателно
направеното от ищеца възражение за прекомерност на извършените от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение.
По изложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен на осн. чл.79 ЗЗД във вр. с чл.286 ЗЗД и чл.36
ЗА от адв.П.Л. чрез процесуалния му представител по пълномощие-адв. Т. срещу Община Кубрат - за заплащане
на дължимо му се по договор за правна помощ възнаграждение в размер на 65 000,00лв. ведно със законна лихва,
считано от дата на иска до окончателното му изплащане.
На осн.чл.78 ГПК ОСЪЖДА адв. П. К. Л., ЕГН**********4у, от *** да заплати на Община Кубрат разноски
по делото в размер на 2 510,00лв., от които 2 480,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВнАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
8